О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №431
Бургас, 05.04.2019г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 436 по описа за 2018
година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоканалстрой-
Костови“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.Бургас,
ул.“Мария Луиза“ №59, ет.1, съдебен адрес *** срещу „Водоканалстрой“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44,
ет.1, с която е предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер на 219 293.62 лева, от която: сумата от 58 338.66 лева, представляваща частично неизплатено възнаграждение по договор за специализирана строителна
услуга от 28.01.2016г., сумата от 59 994.96 лева- неустойка
за забава, дължима съгласно договора в размер на 10% от стойността на същия,
сумата от 85600 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по
договор от 22.05.2017г. и сумата от 15 360 лева- неустойка за забава, дължима съгласно последния договор в размер
на 10% от стойността на същия,
както и законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендират
се и направените по делото разноски.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е универсален правоприемник на ЕТ
“Водоканалстрой-Щерион К.-Веска Костова“ и като част от търговското предприятие
на последния към ищеца са преминали вземанията му към ответника
„Водоканалстрой“ООД. Посоченият едноличен търговец действал като подизпълнител
на ответника във връзка с извършени доставки на материали и строително монтажни
дейности за два обекта, находящи се в гр.Сливен и гр.Асеновград.
По силата на
договор от 28.01.2016г. на ЕТ “Водоканалстрой-Щерион К.-Веска Костова“ се
възлагало да извърши доставки и СМР за обект „Интегриран проект за водния цикъл
на гр.Сливен“. Ответното дружество от своя страна трябвало да заплати
уговорената между страните цена. Плащанията се дължали след извършване на
определен етап от СМР и след подписване на приемо-предавателни протоколи.
Петият двустранен протокол бил подписан между страните на 23.08.2016г., като
във връзка с приетата работа било направено частично плащане по фактура №172 в
размер на 149 667.40 лева. Непогасеният остатък възлизал на сумата от
58 338.66 лева. Тъй като плащането било забавено по силата на договора се
дължала неустойка в размер на 0.5% от стойността на неизплатените работи за
всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на договора. По тази
причина претендираната сума за неустойка била в размер на 59 994.96 лева.
С договор от
22.05.2017г. ответникът възложил на ЕТ “Водоканалстрой-Щерион К.-Веска Костова“
да извърши доставки на материали и строително- монтажни работи на обект
„Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа с изграждане на ПСОВ
за гр.Асеновград“, подобект „направа на два броя хоризонтални сондажи под
напоителните канали“. От своя страна „Водоканалстрой“ ООД следвало да приеме
извършената работа и заплати договорената цена. Стойността на възложените
дейности възлизала на сумата от 153 600 лева, като срокът за плащане след
изготвяне на фактура бил 30 дни. Ответникът извършил две частични плащания като
непогасеният остатък от задължението му бил в размер на 85 600 лева.
Претендираната неустойка за забава възлизала на сумата от 15 360 лева.
Представени са
писмени доказателства.
Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.79 ал.1 във вр. чл. 258 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД.
В депозирания
отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди на първо място, че между страните не е подписан договор за
обекта в гр.Сливен със соченото от ищеца съдържание. Заявява, че представеният
по делото документ е антидатиран с цел да се обоснове искане за неустойка и
никога не е представян на другите управители на дружеството или входиран в
деловодството на същото. Приложените фактури не били идентични с тези,
представени в счетоводството на ответника. Твърди се също така, че договорът,
приложение 1, фактурите и приемо-предавателните протоколи не са подписани от
Веска Костова. При липса на редовен и надлежно подписан договор не била
настъпила изискуемостта на неплатения остатък. В случай, че бъде приет
договорът за валиден се твърди, че изпълнителят не е представил на ответника
декларации за съответствие на вложените материали, поради което и не е
настъпила изискуемостта на задължението.
Направени са също
така възражение за нищожност на клаузата на неустойката, поради противоречие с
добрите нрави, както и възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми
с насрещни вземания на ответника към ищеца.
За обекта в Асеновград
отново се посочва, че договорът е антидатиран, с цел да се обоснове искане за
неустойка, а представените фактури не били идентични с тези, намиращи се в
счетоводството на ответника. При липса на редовен и надлежно подписан договор
не била настъпила изискуемостта на задължението за търсената като остатък сума
от ищеца. Ако бъде прието, че договорът, общите условия и представената
рекапитулация към него са валидни, то по силата на чл.3 и т.4.1, същият
следвало да се счита прекратен, поради изтичане на срока му, като съответно
уговорките за неустойка нямало как да проявят действието си.
Направено е и
възражение за прихващане, като по повод на него и това свързано с търсената
сума по първия договор се посочва, че ищецът има задължение към ответното дружество
за заплащане на суми по фактури /пет на брой/, което не се оспорва от първия.
Посочва се конкретно с кое свое вземане ответникът счита, че следва да прихване
задълженията си към ищеца.
Формулирано е и
искане за привличане на Д.Щ.К. като трето лице помагач на страната на
ответника. Излага се, че първият имал интерес да встъпи в производството и
помага на ответника за отхвърляне на претенциите, тъй като от своя страна носил
отговорност за сумите, за които „Водоканалстрой“ ООД би било осъдено да заплати,
в резултат на действията и бездействията му, изразяващи се конкретно в
непредставяне на договорите в деловодството на дружеството и неуведомяване на
другите съдружници и управители за точното съдържание на направените в тях
уговорки, за датата на падежите, както и за задължението за неустойка. Предявен
е и обратен иск срещу посочените лице. Направени са доказателствени искания.
В представената
допълнителна искова молба се взима отношение по направените от ответника
възражения за липса на подписан договор, липса на идентичност на фактурите, за
липса на протоколи за изпълнени СМР, както и по повод на възражението, че
договорите, фактурите и протоколите не са подписани от Веска Костова. Оспорва
се становището на ответника, че договорите са сключвани от К. във вреда на
представлявания, както и че законна лихва не се дължи.
Ищецът е коментирал отделно възраженията на
ответника по повод на всеки от двата договора, като е изложил подробни мотиви и
съображения в тази насока.
Изразена е
позиция, че направеното възражение за прихващане е недопустимо, поради това, че
същите вземания на ответника /индивидуализирани по фактури/ са предмет на
възражение за прихващане по друго висящо дело между същите страни заведено
по-рано. Ако бъде прието същото за допустимо се твърди, че е неоснователно.
Според ищеца в
случай на приемане на възражението за прихващане са налице основанията за
спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на търговско дело №384/18г. по описа на БОС. Направено е пространно изложение
на фактите, предмет на претенцията на ответника по горното дело, като детайлно
са описани отношенията между страните, след напускането на К. и извършеното от
дружеството- ищец извънсъдебно прихващане на вземането, което придобил след
сключването на цесията с последния за сумата от 600 000 лева с това
заявено от ответника по настоящото дело с предмет дължими суми по общо пет на
брой фактури.
Посочва се също
така, че искането за привличане на подпомагаща страна е неоснователно, а
разглеждането на обратния иск би затруднило
и излишно забавило производството.
В постъпилия
отговор на допълнителната искова молба е взето становище по изложените в същата
фактически твърдения и правни доводи. Поддържа се направеното оспорване на
подписа на Веска Костова под посочените по-горе, представени от ищеца документи. Заявява се, че възражението за
прихващане не е недопустимо, а исканото да бъде привлечено като трето лице
помагач по делото има интерес да встъпи, за да помага на ответника.
Възражението за прихващане е заявено по правилата на
ГПК- писмено, във висящ процес, в срока за отговор на исковата молба, поради което последното е
процесуално допустимо. Това, че такова възражение е направено и в друг висящ
между страните процес не представлява пречка за разглеждане на същото. Вземането е индивидуализирано,
посочени са правопораждащите го юридически факти и размера. Следователно, съдът следва да приеме, че е сезиран с
редовно възражение
за прихващане, като предостави възможност на страните да
сочат доказателства- аналогично на производството по самата искова претенция Доколко са налице два насрещни
изискуеми и ликвидни дълга и относно основателността, съдът ще се произнесе с
крайния съдебен акт по делото.
Искането за привличане на Д.Щ.К., ЕГН ********** като трето
лице помагач на страната на ответника е основателно, тъй като едно евентуално положително
решение несъмнено ще се отрази на правното
положение на последния, предвид възможността
срещу него да бъде насочена претенция за заплащане на причинените на дружеството вреди.
Не са налице
основания за спиране на настоящото производство, като по мнение на настоящия
състав не се открива твърдяната връзка на преюдициалност или обусловеност между настоящото производство и това по чл.384/18г. по описа на
БОС.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от
ищеца и ответника писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета
на делото, тъй като посредством се заявява установяване наличието на посочените
по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а
без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при
неизяснена фактическа обстановка.
Основателно е
искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, посочени от ответника в отговора на исковата молба и на тези от
ищеца в допълнителната искова молба. Съдът намира, че същите са относими към
предмета на спора, поради което искането следва да бъде уважено.
Искането да бъде задължен ищеца
да представи оригиналите на всички документи, които е внесъл като доказателства
по делото е бланкетно направено и немотивирано, поради което и следва да се
остави без уважение. Същото се отнася и за формулираната молба на основание
чл.190 ал.1 ГПК да бъде задължен ответника да представи, сключени между него и
трети лица договори за строителни услуги, доколкото събирането на доказателства
следва да се концентрира само върху относими към предмета на спора факти и
обстоятелства.
Относно откриване на производство
по чл.193 ГПК съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като ищецът заяви
изрично ще се ползва ли от представените договори, общи условия и протоколите
към тях.
По
доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 ГПК. На основание чл. 146 ал.1 т. 5 и чл.
146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал. 1 ГПК всяка е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване, че е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задълженията си във връзка с възникналите между страните
облигационни отношения, както и дължимостта и размера на търсените суми,
включително претендираните от него неустойки.
Ответникът следва да докаже
възраженията си, включително направеното такова за прихващане със свои вземания
към ищеца.
По делото с нарочна молба е предявен и обратен
иск от „Водоканалстрой“ООД срещу Д.Щ.К. за осъждане на последния да заплати на ищеца
обезщетение за вреди, причинени на дружеството в качеството му на управител, а
именно заплащане на неустойки по договори от 28.01.2016г. и 22.05.2017г. в
размер на общата сума от 75 354.96 лева.
Твърди се, че К. е
освободен като управител на дружеството, считано от 29.11.2017г., но не е
освободен от отговорност за вреди. В качеството му на управител ответникът
сключил договори със свързани лица, каквото се явявало дружеството
представлявано от неговата майка, като по повод на възникналата облигационна
обвързаност представил на дружеството само фактурите за извършени работи, но не
и самите договори, за да се запознаят съдружниците и другите управители с тях и
техните клаузи. Заявява се, че К. съзнателно не е представил документи и
информация за падежи и размери на санкция и конкретно за наличието на уговорена
неустойка по процесните два договора, като в случай на положително произнасяне
на съда по тази претенция и осъждането на „Водоканалстрой“ООД за тези неустойки
би се стигнало като последица до причиняване вреда на дружеството по вина на
управителя на Д.К..
В постъпилия
отговор от Д.К. се оспорва твърдението, че същият бил водещият мениджър на
дейността на дружеството, тъй като освен него дружеството се управлявало и от
Георги Георгиев и Желяз Янев. Ключовите решения винаги били взимани след устно
съгласуване с останалите съдружници и управителя на „Водоканалстрой“. В
конкретния случай дружеството в лицето на останалите двама управители било
напълно наясно със съдържанието уговорките
и задълженията по процесните два договора, сключени с
„Водоканалстрой-Костови“ЕООД. Този извод следвал и от факта на извършваните
плащания по двата договора. Това знание се установявало включително от
представените от дружеството фактури-фактура №157/20.06.2016г., в която изрично
било записано като основание по договор за обект рехабилитация на
канализационната мрежа на гр.Сливен.
Заявява се също
така, че самият ответник нееднократно обръщал внимание на останалите двама
управители на дружеството, че следва да се плати дължимото на
„Водоканалстрой-Костови“ЕООД, но последните категорично отказвали да направят
това. Обстоятелството, че и след получаване на исковата молба задълженията на
дружеството не били платени свидетелствало за липса на желание и намерение за
плащане от страна на Георгиев и Янев.
Неустойката за
забава била предвидена в чл.7.3 от общите условия към договор за изпълнение на
СМР и при това положение нямало как да се приеме, че размерът на неустойката е
бил неизвестен. Уговарянето на неустойка за забава, според ответника не водило
до накърняване интересите на дружеството, като напротив по този начин се
защитавали същите.
В подадената
допълнителна искова молба по обратния иск се посочва, че „Водоканалстрой“ООД
никога не е отричало задълженията си към „Водоканалстрой-Костови“ЕООД, но не за
това се търси отговорност от ответника. Последният не е представил на
дружеството-ищец информация за точното изпълнение на правата и задълженията и
съдържанието на подписаните от него документи, включително относно падежите и
размерите на договорената отговорност. Подобни документи се представяли за
първи път, като нямало яснота кога точно са съставени.
Постъпил е и
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се взема отношение
по изложените съображения от ищеца в допълнителната искова молба, като отново
се заявява, че дружеството е било напълно наясно със задълженията си. Ответникът
се противопоставя на приемането на представените от ищеца с допълнителната
искова молба писмени доказателства.
Правното
основание на този иск е чл.145 ТЗ. За неговата
основателност и в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
вреда, виновно поведение на управителя и причинна връзка между тях, както и
липсата на изключващи отговорността обстоятелства.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Представените от страните писмени
доказателства са относими и допустими, поради което и следва да бъдат приети.
Основателно е искането за допускане на двама свидетели на страната на ищеца и ответника, с които да се установят посочените от страните обстоятелства, свързани с предмета на спора.
Мотивиран от горното, на
основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 15.05.2019г. от 14.50 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ответника
и ищеца в отговора на исковата молба и допълнителната искова молба.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице Даниел Хаджиатанасов.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 600 лева, от които 300 лева, платими от ищеца и 300 лева, вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка
на Бургаски окръжен съд.
КОНСТИТУИРА Д.Щ.К. като трето лице
помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА за съвместно
разглеждане предявения обратен иск срещу Д.Щ.К. от „Водоканалстрой“ООД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди, причинени на
дружеството в качеството му на управител, а именно заплащане на неустойки по
договори от 28.01.2016г. и 22.05.2017г. в размер на общата сума от
75 354.96 лева.
ДОПУСКА по двама свидетели на
страната на ищеца и ответника в режим на довеждане.
УКАЗВА
на страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в
насроченото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца по обратния иск и препис от допълнителния
отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е необжалваемо.
Съдия: