Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260362 / 19.07.2021 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Стойчева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 230
по описа за 2021 година,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правни основания чл.200 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД; от М.А.М.
с ЕГН ********** ***; против "ГОРУБСО-Кърджали" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул.
"Републиканска" № 83, представлявано от инж. Живка Ташева Ковачева-
Гълбачева - изпълнителнен директор.
Ищецът
твърди, че работил като подземен миньор в рудник „Саже”, с. Сърница, обл. Хасково, при ответното дружество и вследствие
на условията на труд заболял от силикоза, което заболяване имало професионален
характер и било в причинна връзка с условията на труд в дружеството. Към
настоящия момент, за да се поддържа здравословното му състояние, за този
болестен статус се спазвал специализиран хранителен режим, състоящ се от
консумация на храни, богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини и витамини,
доставяни от екологични пресни млека и млечни продукти, пресни меса и колбаси,
риба и плодове; за които месечно заплащал по-скъпа цена - от около 80 лева,
като за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2020 г. /38 месеца/, общо в размер на
3 040 лева. Посочва се още, че заболяването изисквало и медикаментозно
поддържащо лечение с лекарствени средства от около 90 лева на месец, като за
същия период предявява искане за обезщетение в размер на 3 420 лева. Месечният
размер на претендираното обезщетение възлизал на сумата от 130 лв., върху която
се дължало обезщетение за забава, считано от 01.12.2017 г. до датата на
исковата молба, а именно – всичко общо 742 лв. С решение № 301/23.07.2018 г. по
в.гр.дело № 364/ 2018 г. на ХОС било отменено решение № 200/10.04.2018 г. по
гр.дело № 3056/2017 г. на ХРС, като между същите страни частично бил уважен
предявеният иск по чл.200 от КТ. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от общо 6
460 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода от
01.11.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане; както и сумата от 742 лв. за обезщетение за
забава върху главницата, изчислено върху месечна сума от 130 лв., считано от
01.12.2017 г. до датата на исковата молба; както и направените по делото
разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от ищеца лично и
от негов пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Възразява, че исковата молба е нередовна, т.к. не били конкретизирани
претендиралите разходи за храна и лечение по вид и размер за претендирания
период за обезщетение, за да се прецени, дали и кои са в причинна връзка с
релевираното професионално заболяване. Предявеният иск бил допустим, а
разгледан по същество – неоснователен, като ответникът го оспорва по основание
и размер. Оспорва обстоятелствата, на които се основава искът, като
неоснователни били твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва твърденията, че ищецът е работил като „подземен миньор" при
ответника, че има признато професионално заболяване-силикоза и поради същото е
инвалидизиран за определен срок или пожизнено, както и че полаганата при
ответника като работодател работа е в пряка причинна връзка с професионалното
заболяване на работника- ищец. Оспорва и твърденията на ищеца, че ако ищецът
има признато професионално заболяване -силикоза, то именно същото налага специализиран
хранителен режим, какъвто е описан в исковата молба, както и медикаментозно
поддържащо лечение. Оспорва и описаните в исковата молба разходи на ищеца за
спазване на хранителен режим и медикаментозно лечение като вид и размери.
Ищецът не установявал наличието на предпоставките за претенцията си по чл.200
от КТ, вр. чл.56 от КСО, за имуществени вреди от професионално заболяване, вр.
чл.3 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести (приета с ПМС № 168/11.07.2008 г.). В
случая ищецът не представял решение на компетентен орган на медицинската
експертиза, от което да се установява, че на същия е признато професионално
заболяване-силикоза. Той не представял и решение, с което да му е определена
инвалидност поради професионално заболяване със срок, който не е изтекъл или е
пожизнен. Така ищецът не сочел никакви доказателства, които категорично да
установяват, че е инвалидизиран поради професионално заболяване - силикоза и то
за определен срок или пожизнено. Без значение за основателността на иска по
чл.200 от КТ било, че по друг иск за обезщетение за вреди в резултат от същото
заболяване съдът е приел, че то има професионален характер. През новия процесен
период от време, било възможно да не е налице всеки един от елементите на
правопораждащия фактически състав. По новото дело ищецът не можел да се ползва
от силата на пресъдено нещо, формирана от съдебното решение, с което е уважен
искът му за присъждане на обезщетение за предходния период от време, която не
се разпростирала по отношение основанието на новия иск за присъждане на
обезщетение за новия период от време, включително и по отношение на първия
елемент от фактическия състав - наличието на професионално заболяване, което
следвало да е налице и през новия процесен период и следвало да бъде доказано
съобразно разрешението, възприето по първия правен въпрос. Не се представяли и
доказателства, че дори и ищецът да има признато професионално заболяване, то
същото е настъпило изключително и в резултат на условията на труд и работна
среда при ответното дружество. Ответникът възразява, че ищецът не е заемал
длъжността „подземен миньор" при ответното дружество. За периода
12.11.1984 г. - 02.02.1987 г. ищецът работил като „подземен ел.шлосер" при
ответника, а след това като „енергетик" за периода 02.02.1987 г. -
26.08.1992 г. Ищецът обаче работил като подземен шлосер още в Бобов дол /около
2 г./, в р-к Говедарника /близо 14 г./. Така не се установявала причинна връзка
между здравословното състояние на ищеца и условията на работа при ответника.
Ако пък ищецът имал признато професионално заболяване - силикоза, то не
налагало специализиран хранителен режим, какъвто е описан в исковата молба,
нито медикаментозно поддържащо лечение. Ищецът имал редица съпътстващи
заболявания и нямало данни, същият да приема специални лекарства за
професионалното заболяване- силикоза, т.е. които да са в пряка причинна връзка
именно с това заболяване и които да са извън приеманите по повод на други
негови заболявания. Исковата претенция била неоснователна и като погасена по
давност за периода 01.11.2017 г. - 01.01.2018 г. Срокът за предявяване на иск
по чл.200 от КТ бил 3- годишен и започвал да тече от деня, в който правото,
предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено /арг. чл.358
ал.1 т.3 и чл.358 ал.2 т.2 от КТ/. При иск за имуществени вреди от
професионално заболяване, давностният срок започвал да тече от всяко последващо
решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без значение дали се
потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното
състояние. Всяко ново преосвидетелстване за определен период съставлявало нов
правопораждащ юридически факт, от който момент за работника възниквало право на
иск за вземане за вреди за същия период. В случая давностният срок за
предявяване на иска за обезвреда по чл.200 от КТ изтекъл към момента на
подаване на исковата молба.
Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан,
като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа
в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По настоящото дело бе приложено
гр. дело № 3056/2017 г. на ХРС, по което по предявен на 04.12.2017 г. иск е
било постановено решение № 200/10.04.2018 г., частично отменено с решение №
301/23.07.2018 г. по в.гр.дело № 364/2018 г. на ХОС. С него ответникът в
настоящото производство е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 2 470 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионалното заболяване
„Силикоза“, изразяващи се в разходи за спазване на специализиран хранителен
режим за периода от 01.08.2014 г. до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 04.12.2017 г. до окончателното й изплащане. В
мотивите на въззивното решение е прието за безспорно доказано, че ищецът страда
от посоченото професионално заболяване, установена
съгласно действащото към този момент законодателство, като налице била и
формирана сила на пресъдено нещо относно нейното наличие. Съображенията на
районния съд за неоснователност на иска поради непредставяне на експертно
решение за определена инвалидност от професионално заболяване не били
съобразени с разпоредбата на чл.69 ал.7 от действащата Наредба за медицинската
експертиза, според която при лица, придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността, а
ищецът бил такъв пенсионер. Отделно от това, обстоятелството дали определеният
срок на инвалидността е изтекъл имало значение единствено във връзка с
ползването на правата по социалното осигуряване, но то било ирелевантно при
разглеждане на иска по чл.200 от КТ. Установяването на професионално заболяване
с експертно решение не било абсолютна предпоставка за уважаване на този иск,
аргумент за което се извличал от разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба за
медицинската експертиза, според която решението за професионалния характер на
заболяването можело да се вземе и от съда. Относно претърпените от ищеца вреди
от професионалното заболяване, въззивният съд е приел, че не се установило
професионалното заболяване на ищеца да налага спазването на специален
медикаментозен режим, респ. друго извън лекарствата, които взема във връзка със
съпътстващото общо заболяване ХОББ. Но за поддържане на заболяването на ищеца в
стабилно състояние и за да се забави процеса на фиброзиране на дихателните
пътища, необходимо било спазването на хигиенно – диетичен режим, предвид на
което искът е уважен в посочения размер.
В кориците на цитираното дело са
приложени множество писмени доказателства. С протокол № 3/10.04.1997 г. на
Диагностичната комисия за потвърждаване на професионални заболявания при
Центъра за борба със силикозата – гр. Хасково, е взето решение, че ищецът е с
диагноза „Силикоза I
– ст.ретикуло – микронодозна форма“, което заболяване е признато за
професионално, с изгубена трудоспособност за работа в заплашена среда; с
посочен в мотивите трудов маршрут в СМОК „Горупсо 4“, р-к „Говедарци“, като
подземен ел.шлосер и ел.мех. през посочени периоди. Няма данни това решение да
е било обжалвано. Този протокол е бил представен за издаването на името на
ищеца на експертно решение № 0249 от зас. № 029 от 25.03.1999 г. от ТЕЛК,
Диспансер по белодробни болести гр. Стара Загора, по повод освидетелстването
му. Определена му е инвалидност трета група, със срок до 01.03.2001 г., по
повод професионалното му заболяване силикоза. Експертно решение № 1727 от зас.
№ 074 от 20.05.2015 г. е издадено на името на ищеца от МБАЛ „Света Екатерина”
ЕООД, ТЕЛК – Димитровград, с което работоспособността му е оценена на 72% СУ,
пожизнено, с водеща диагноза – глухота и общи заболявания – невритис нерви
акустици билатералис, практическа глухота, захарен диабет 2 ИНЗТ без КДС,
пулмофиброза ХОББ чести екзацербации с ХДИ I – II ст. Относно
негови хоспитализации, по повод заболяването му ХОББ са представените му
епикризи - И.З. № 532/137 от 04.02.2015 г. от МБАЛ „Света Екатерина” ЕООД –
Димитровград, Отделение по вътрешни болести, и № 4898/934 от 04.05.2015 г. от
МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД - Пловдив, Второ вътрешно отделение.
Представени са били и
доказателства относно работата на ищеца при ответника. Със заповед № ЛС 960 от
12.11.1984 г., издадена от СМОК „Горубсо” VІ-то Рудоуправление – Кърджали; на
основание чл.27 б.”а” от КТ, ищецът е бил назначен на длъжността
„подз.ел.шлосер“ при обект „Саже“, считано от същата дата. Със заповед № 00082
от 13.02.1987 г., издадена
от МОП „Горубсо” VІ-то Рудоуправление гр. Кърджали; на основание чл.67 ал.1 от КТ, ищецът е бил преназначен на длъжност „енергетик“ в рудник „Саже“, с.
Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с увеличение на заплатата му за подземен
труд и с допълнително възнаграждение за работа в силикозна среда и при по-трудни
условия; считано от 02.02.1987 г. По негова молба, със заповед № 54 от
28.05.1990 г., издадена от ДщФ „Горубсо” – VІ-то Р/У гр. Кърджали, на основание
чл.326 т.2 от КТ е бил прекратен трудовият му договор за горепосочената
длъжност, считано от същата дата. Ищецът е сключил нов трудов договор № 409/
05.11.1991 г., отново за длъжността „енергетик“ в рудник „Саже“, с. Сърница,
при АД „Горубсо” VІ-то Р/У, прекратен със заповед на „Горубсо-АД”, ТК-Кърджали,
от 11.09.1992 г., на основание чл.325 ал.1 от КТ, по молба вх.№ 20/08.09.1992 г.
По искане на ищеца,
в настоящото производство се назначи и изслушани съдебно – медицинска
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице е прегледало ищеца и е извършило проверка на всички
предоставени му от него медицински документи за периода 2017-2020 г.
Установило е, че за хроничното му заболяване ХОББ, той е диспансеризиран и
наблюдаван от пулмолог, за което били представени амбулаторни листове, видно от
които той е с трайна обструкция на бронхите и нарушена дихателна функция,
изискваща постоянна поддържаща инхалаторна терапия. Ищецът бил лекуван с
препарата ултибро, частично заплатен от Здравната каса, както и с теотард. От
представената рецептурна книжка се установявало, че лечението е изписвано
ежемесечно. Допълнително ищецът използвал отхрачващи средства и АБ при нужда –
средно около 30 лв. на месец. По отношение на хранителния режим, болните със
силикоза имали нужда от допълнителна пълноценна храна с цел повишаване на
защитните сили – около 2 500 – 3 000 ккал дневно, около 80 лв. месечно. С
цел укрепване на имунитета, който страдал при хроничните белодробни
заболявания, болният приемал хранителни добавки в размер на 30 лв. месечно,
както и витамини и минерали за 20 лв. месечно, общо 50 лв. Други специални
лекарства за лечение на силикоза не били приемани, т.к. такива не съществували.
Целта на укрепващото лечение била, заболяването да не прогресира. Общата сума, за
която ищецът претендирал, била 170 лв. месечно. При разпита си в открито
съдебно заседание, вещото сочи още веднъж, че лекарства за силикоза няма, като
лекарствата, които ищецът използвал били за болестта ХОББ, а именно ултибро, теотард
и отхрачващи лекарства. Хранителният му режим трябвало да е доста калоричен,
тъй като заболяването силикоза било трайно увреждане на белия дроб и целта била,
болният да не допуска възпалителни тласъци, да не боледува често, за което имунната
му система трябвало да е на достатъчно високо ниво. В тази връзка, вещото лице
взело предвид лекарства, които стимулират имунната система - витамини и минерали,
имуностимуланти, по негови думи. Ищецът разделял хранителния режим като прием
на храна, а хранителните добавки слагал към лекарствата, т.е. хранителни
добавки били изчислени допълнително към 80 лв. Хранителните добавки, уточнени
от ищеца в открито съдебно заседание, се отнасяли и за силикозата и за ХОББ,
като така уточнени те не променяли изчисленията от заключението - хранителни
добавки в размер на 30 лв. и витамини и минерали 20 лв., общо 50 лв. на месец.
Не можели да се различат хранителният режим за силикозата и за ХОББ, и двете
увреждали белия дроб и по един и същ начин човек трябвало да се пази за едното
и за другото заболяване. Можело да се каже, че хранителният режим, който се
изисква за силикозата, бил същият като този, който трябвало да се спазва за ХОББ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените обективно съединени искове:
Уважаването им предполага
кумулативната даденост на следните предпоставки: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното
дружество за периода, за който се претендира, че е придобита професионалната
болест; настъпилата болест и нейния професионален характер по смисъла на чл.56
ал.1 от КСО; настъпилите
в резултат на професионалната болест временна или трайна неработоспособност 50
и над 50 на сто; претърпените имуществени вреди /претърпени загуби и/или
пропуснати ползи в резултат на
увреждането/ и техния размер; причинна връзка между увреждането и
неработоспособността, от една страна, и претендираните вреди и увреждането, от
друга страна. Наличието на тези предпоставки е спорно по делото, а и не се
установява по категоричен начин от събраните доказателства, въпреки надлежно и
своевременно указаната доказателствена тежест за това. Преди всичко, следва да
се има предвид, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то
трябва да бъде установено по предвидения в закона ред за това, а именно: редът
по чл.61 - 63 КСО, Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на
професионалните заболявания, обн. ДВ бр. 5/18.01.1985 г., отм. бр.33/04.04.2001
г., в сила от 05.07.2001 г.; Наредбата за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за
експертиза на работоспособността от 2001 г. (отм.), Наредбата за медицинската
експертиза на трудоспособността от 2005 г.; Наредбата за медицинската
експертиза от 05.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г., и Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на
заболяването, съгласно чл.62 ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на
органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и
признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на
професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й
последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и
условията на труд, става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за
всички лица, органи и организации в страната. При липсата на такова решение,
твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване или влошаване на
здравето във връзка с професионално заболяване е недоказано, което обуславя
отхвърляне на иска с правно основание чл.200 ал.1 от КТ. В настоящия случай,
безспорно, заболяването, от което страда ищецът е признато за професионално от
Диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания при Центъра
за борба със силикозата– Хасково с протокол от 10.04.1997 г. Така е било
установено по реда, предвиден в чл.9 от действащата към момента на неговото
установяване Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на
професионалните заболявания /обн. ДВ. бр.5/18.01.1985 г., в сила до 05.07.2001 г./
и от оторизирания за това орган - Диагностична комисия. С този протокол само е
признато заболяването за професионално и лицето е насочено за трудоустрояване –
представяне пред ТЕЛК за определяне група инвалидност. Това е било сторено с ЕР
на ТЕЛК от 25.03.1999 г., като му е определена инвалидност
трета група, със срок до 01.03.2001 г., по повод професионалното му заболяване
силикоза. По делото няма представени писмени доказателства за следващи
преосвидетелствания на ищеца, по повод професионалното му заболяване.
Представено е единствено ЕР на ТЕЛК чак от 20.05.2015 г., с което
работоспособността му е оценена на 72% СУ, пожизнено, но с водеща диагноза –
глухота и общи заболявания – невритис нерви акустици билатералис, практическа
глухота, захарен диабет 2 ИНЗТ без КДС, пулмофиброза ХОББ чести екзацербации с
ХДИ I
– II
ст. Назначената по делото съдебно – медицинска експертиза установи, че
заболяването силикоза е различно от хроничното заболяване на ищеца ХОББ. Следва да се отбележи обаче, че
констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетата по делото
съдебно- медицинска експертиза не могат да заместят решение на медицинския
орган, взето по установения законен ред. Освен това, вещите лица не могат да
определят степента на намалена работоспособност, която е от съществено значение
за ангажиране на работодателската отговорност и което е в правомощията
единствено на ТЕЛК. Към датата на изтичане срока на освидетелстването на ищеца,
по повод на професионалното му заболяване – 01.03.2001 г., приложима все още е била
Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните
заболявания /обн. ДВ. бр.5/18.01.1985 г., в сила до 05.07.2001 г./. Според последвалата
Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести /в сила от 5.07.2001 г., отм. на 22.07.2008
г./, професионалните болести се потвърждават или отхвърлят от ТЕЛК или НЕЛК, като
в състава им се включва специалист по професионални болести и специалист по
трудова медицина /чл.3 ал.1/; като тези комисии вземат решение и по степента на
намалената работоспособност съобразно реда, принципите и критериите,
регламентирани с Наредбата за експертизата на работоспособността, приета с
Постановление № 133 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.)
/чл.4/. Изрично се сочи, че срокът на експертното решение за признаване на
професионална болест е до 3 години, след което лицето се преосвидетелства
/чл.10 ал.2/, като ТЕЛК преосвидетелства лицата с признато професионално
заболяване след изтичането на срока, посочен в последното й експертно решение
/чл.16/. Към датата на второто ЕР на ищеца 20.05.2015 г., представено по
делото, и понастоящем действа Наредба за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /в сила от
22.07.2008 г./. Тя съдържа разпоредби, аналогични на цитираните по предходния й
нормативен акт. Аналогични разпоредби се съдържат и в Наредба за медицинската
експертиза на работоспособността /обн. ДВ бр. 47 от 07.06.2005 г., отм. ДВ бр.
36 от 14.05.2010 г./ - чл. 64 ал.1: срокът на инвалидността е от 1 до 3 години
в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и
възможностите за възстановяване на работоспособността; както и в Наредба за
медицинската експертиза /обн. ДВ бр.36/14.05.2010 г., отм. ДВ бр.51/ 27.06.2017
г./ - чл.60 ал.2: срокът на експертното решение, с което е призната
професионална болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда
на наредбата. В случая, както се посочи, срокът на експертното решение за
признаване на професионалната болест на ищеца от 3 години е изтекъл на
01.03.2001 г., след което той не доказа, да е бил преосвидетелстван за това си
заболяване, по гореописания ред за това. Така, за периода след това
професионалното заболяване на ищеца не е установено по предвидения в закона ред
- липсва решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на заболяването. Това е
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове изцяло. Следва да се
отбележи, че без значение за основателността на иска по чл.200 от КТ е
обстоятелството, че по друг иск за обезщетение за вреди в резултат от същото
заболяване съдът е приел, че то има професионален характер. Това е така, защото
през новия процесен период от време е възможно да не е налице всеки един от
елементите на правопораждащия фактическия състав (възможно е ищецът вече да не
страда от професионалното заболяване, да не е търпял през новия период
процесните вреди, или да ги е търпял, но като следствие от друго негово заболяване,
различно от професионалното). Поради това, по новото дело ищецът не може да се
ползва от силата на пресъдено нещо, формирана от съдебното решение, с което е
уважен иска му за присъждане на обезщетение за предходния период от време,
която не се разпростира по отношение основанието на новия иск за присъждане на
обезщетение за новия период от време, включително и по отношение на първия
елемент от фактическия състав - наличието на професионално заболяване, което
следва да е налице и през новия процесен период и следва да бъде доказано от
ищеца.
Допълнително
основание за отхвърляне на част от процесния иск, а именно за периода, излизащ
извън трите години преди предявяване на иска, респ. за периода 01.11.2017 г. – 01.01.2018
г., включително, е погасяването на този иск по давност, възражение за което бе
своевременно наведено от ответника по делото, относимо единствено към цитирания
период от време. Съгласно чл.358 ал.2 т.2 от КТ, 3-годишният давностен срок за
предявяване на иска по чл.200 КТ започва да тече от деня, в който правото е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При иск за имуществени вреди
от професионално заболяване, давностният срок започва да тече от всяко
последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без значение
дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното
състояние. Всяко ново преосвидетелстване за определен период съставлява нов
правопораждащ юридически факт, от който момент за работника възниква право на
иск за вземане за вреди за същия период. В случая, предвид гореизложените
съображения, първото и единствено ЕР на ТЕЛК касаещо професионалното заболяване
на ищеца е това от 25.03.1999 г., което не е спорно, че
е влязло в сила, от който момент
тече 3-годишният давностен срок за предявяване на иска за обезвреда по чл.200
от КТ и който безспорно е изтекъл към момента на подаване на настоящата исковата
молба за възразения от ответника период от време.
Най
–сетне, дори и да не се възприемат горните изводи на съда и се приеме, че за
процесния период от време все пак е налице постановено по надлежния ред решение
на ТЕЛК, потвърждаващо професионалния характер на заболяването и
инвалидизирането на ищеца за последващ период с определен процент трайно
намалена работоспособност – по делото не се доказа по несъмнен начин, ищецът да
е търпял имуществените вреди, чиято обезвреда претендира, както и това те да са
в причинно-следствена връзка именно с професионалното му заболяване. Това е още
едно основание за отхвърляне на исковете. Въпреки изрично указаната му
доказателствена тежест, в т.ч. с указания по чл.145 ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК,
ищецът не ангажира доказателства за това – той действително да е разходвал ежемесечни
суми за сочения от него специализиран хранителен режим, състоящ се
от консумация на храни, богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини и витамини,
доставяни от екологични пресни млека и млечни продукти, пресни меса и колбаси,
риба и плодове, хранителни добавки; както и действително да е разходвал суми за
медикаментозно поддържащо лечение с лекарствени средства. Същевременно,
установи се, необходимите му разходи за описаното касаят както професионалното
му заболяване силикоза, така и хроничното му заболяване ХОББ, като
отграничаване помежду им не е възможно. Нещо повече, експертизата е
категорична, че специални лекарства за лечение на
силикоза не са били приемани, т.к. такива въобще не съществували. Ищецът
приемал медикаменти, в т.ч. изписвани му по рецептурна книжка, но за ХОББ.
С оглед изложеното, предявените главни искове се явяват
изцяло неоснователни и недоказани, което предопределя и съдбата на акцесорните;
и като такива всички те следва да се отхвърлят. Предвид на това и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 744 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявенте обективно
съединени искове с правни основания чл.200 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1, вр. чл.84
ал.3 от ЗЗД; от М.А.М. с ЕГН ********** ***; против
"ГОРУБСО-Кърджали" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кърджали, ул. "Републиканска" № 83, представлявано
от инж. Живка Ташева Ковачева- Гълбачева - изпълнителнен директор; за сумата от
общо 6 460 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
професионално заболяване „силикоза“ за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2020
г., включваща 3 040 лева за спазване на специализиран хранителен режим и 3 420
лева за медикаментозно поддържащо лечение с лекарствени средства; ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; както и
сумата от 742 лв. за обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху
месечна сума от 130 лв., считано от 01.12.2017 г. до датата на исковата молба;
както и направените по делото разноски
ОСЪЖДА
М.А.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на "ГОРУБСО-Кърджали" АД с ЕИК ********* сумата от 744 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните – на
ел.адреси на адвокатите им от л.29 и л.30, като им се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ
: