№ 1026
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100103617 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца Д. Г. Н., ЕГН **********, въз основа на
депозирана в Районен съд – гр.Самоков тъжба по чл.81 от НПК от И.К.К. и Р.А.З. на
20.10.2020 г., било образувано НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков.
Производството по делото протекло в общо 8 открити съдебни заседания, както следва: на
12.04.2021 г.; на 26.04.2021 г.; на 21.06.2021г.; на 11.10.2021 г.; на 20.12.2021 г.; на 14.02.2022
г.; на 11.04.2022 г. и на 13.06.2022 г., като в последното заседание съдът обявил своята
присъда, с която Д. Г. Н. бил признат за виновен по едно от обвиненията - по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Сочи се, че към 27.03.2024г. - датата на депозиране на настоящата
искова молба, а именно 1 година и 9 месеца по-късно, съдът все още не е изготвил своите
мотиви към присъда. Излага подробни мотиви за това, че посоченото частно производството
се разглежда в неразумно дълъг срок. Излага доводи, че в резултат на това на ищеца били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за
резултата от продължителността му; фрустрация от бавенето; разочарование и загуба на
доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Претендира да бъде осъден
Районен съд – гр.Самоков да му заплати сума в размер на 30 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на
разглеждане и приключване в разумен срок на наказателното производство по НЧХД №
462/2020 г. по описа на РС – гр.Самоков, за периода от образуване на делото от 20.10.2020 г.
до момента на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от
27.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от РС – гр.Самоков в
установения за това срок, в който оспорват предявения иск по основание и размер. Посочват
на първо място, че има противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и
петитума, доколкото в исковата молба се излагат доводи за увреди в следствие забавяне на
изготвяне на мотиви по делото, а в петитума е поискано обезщетение за провеждане на
цялото производство извън разумния срок. Изложени са хронологично данни за движението
на делото. Излагат се доводи за липса на висящност извън разумните срокове – сочи се, че
докладчик по делото е председателя на РС – гр.Самоков, който след пандемията от Ковид-
19, с цел преодоляване на забавянето на производствата, е с натовареност от 100%;
1
подчертава се, че производствата от частен характер, с оглед липсата на досъдебно
производство, протичат в по-продължителен период поради това, че всички доказателства се
релевират и събират в съдебната фаза; заявяват, че делото има фактическа сложност, която е
довела до забавяне в изготвянето на мотивите – последните е следвало да се изготвят до
13.08.2022г., а са обявени на 19.04.2024г. Считат, че не се установява никаква причинна
връзка между твърдените увреди и продължителността на производството. Претендират се
разноски.
Контролиращата страна Софийска Градска Прокуратура счита предявения иск за
неоснователен. Сочи, че видно от доказателствата по делото, съдебните заседания са
провеждани ритмично и не е на лице забавяне. Сочи се и липса на причинени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
намира следното:
Видно от отговора на исковата молба, не се оспорват обстоятелствата, изложени в
исковата молба, досежно начало на производството по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Самоков, продължителността на съдебното дирене и срока, в който са
изготвени мотивите към крайния съдебен акт. От РС – гр.Самоков е представено и копие от
материалите по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков от които се
установява, че разглеждането му е протекло по следния начин:
Делото е образувано по тъжба, подадена до РС-Самоков на 20.10.2020 г. от Р.А.З. и
И.К.К., с която срещу Д. Г. Н. са повдигнати обвинения за престъпления по 144. ал. 1 от НК
и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с твърдения те да са извършени в гр. Самоков
на 30.05.2020 г. около 15,00 ч. Видно от тъжбата, тъжителите са поискали изискване на
материали от пр.пр., изготвяне на Съдебно-психиатрична експертиза и разпита на 4
свидетели. С разпореждане на съдията-докладчик от 23.10.2020г. на тъжителите са дадени
указания за отстраняване на констатирани нередовности на тъжбата. Тъжителите са
изпълнили указанията на 18.11.2020г. и с разпореждане от 02.03.2021г. делото е насрочено в
открито съдебно заседание на 12.04.2021 г. Д. Г. Н. е получил препис от тъжбата, ведно с
призовка за това съдебно заседание на 21.03.2021г.
По делото са проведени 8 открити съдебни заседания – на 12.04.2021г., когато не е
даден ход на делото по причина, за която отговаря именно настоящия ищец – същия е
упълномощил адвокат с пълномощно от датата на заседанието, който е бил възпрепятстван
служебно да се яви по НЧХД № 462/2020 г.; на 26.04.2021г., когато съдът се е произнесъл по
приемане за разглеждане в наказателното производство на предявени от тъжителите срещу
подсъдимия граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди от описаните в
тъжбата престъпления и се е произнесъл по доказателствени искания на страните, като Д. Н.
не е имал никакви доказателствени искания, от поисканите от тъжителите 4 свидетели са
допуснати трима и съдът е отложил произнасянето по допускане на СПЕ в следващо
съдебно заседание; на 21.06.2021г., когато от допуснатите трима свидетели на тъжителите е
воден само един, който е разпитан, като Съдът е допуснал нови доказателствени искания,
чрез разпита на нови двама свидетели при режим на призоваване; на 11.10.2021г., когато са
разпитани свидетелите при режим на призоваване и още един от допуснатите на тъжителите
свидетели, като третия такъв не е воден поради влошаване на здравословното състояние, за
което обстоятелство не са представени доказателства и е допусната СПЕ; на 20.12.2021 г.,
когато е разпитан последния допуснат свидетел, като допуснатата СПЕ не е била изготвена
поради ангажираност на вещото лице, която е била своевременно уведомена за поставените
задачи; на 14.02.2022 г., когато е обсъдено и прието заключението по назначената съдебно-
психиатрична експертиза и съдът се е произнесъл по направени в това съдебно заседание
доказателствени искания от защитника на подсъдимия, като част от тях са уважени; на
11.04.2022 г., когато е направено искане от процесуалния представител на Д. Н. за разпита на
съпругата му, като свидетел, като същата е водена в заседанието и е разпитана в същото,
направени са нови доказателствени искания и от двете страни – за изискване на писмена
информация; последното открито съдебно заседание е проведено на 13.06.2022г., когато са
приети изисканите справки, както и представени от страните писмени документи, дадени са
обяснения от Д. Н., обявен е край на съдебното дирене, даден е ход на съдебните прения.
С Присъда №30/13.06.2022г. по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Самоков, Д. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 30.05.2020г. е казал нещо унизително за
2
честта и достойнството на тъжителите, в тяхно присъствие – престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, освободил го е от отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК и
му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Д. Г. Н. е осъден да
заплати обезщетение по предявените граждански искове, в размер на по 400лв. за всеки от
тъжителите. На 17.06.2022г. е подадена въззивна жалба от Д. Г. Н..
Не се спори, че мотивите към присъдата са обявени на 19.04.2024г., като в подадения
по настоящето дело отговор, РС-Самоков посочва, че това е единственото забавяне на съда в
производството. От страна на Д. Г. Н. е подадено допълнително изложение към въззивната
жалба. Производството пред СОС по подадената въззивна жалба е образувано във ВНДЧХ
№321/2024г., разгледано е в едно заседание – на 01.07.2024г. и първоинстанционната
присъда е потвърдена с Решение №89/11.07.2024г. по ВНДЧХ №321/2024г. по описа на СОС.
По делото са депозирани показания от съпругата на ищеца - свидетеля П.С. Н.а,
които обаче следва да се преценяват в съответствие с чл.172 ГПК доколкото е заинтересована
от изхода на делото като съпруга на ищеца и лице, което е ищец в идентично производство
срещу РС-Самоков. Свидетелката излага твърдения за лоши отношения с И. и К. и Р.З. от
края на 2019г. Посочва, че разбрали за заведени срещу тях дела в началото на 2021г.
Съпругът й не споделял много чувствата си, но тя усещала, че е притеснен. Призовките по
делото идвали събота и неделя и не смеели да излязат никъде в тези дни, защото не знаели
дали няма да имат призовка. Заявява, че съпругът й не можел да спи от притеснение.
Предложили му работа в чужбина, преди година и половина, но той отказал заради делото.
В къщи имали конфликти помежду си, предизвикани от несигурността преди всяко
заседание. Посочва, че преди две години, разрешителното за притежание на оръжие на
съпруга й, изтекло и той не могъл да си извади ново заради делото. Притеснявал се да не
бъде осъден.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна
следното:
За основателност на претенцията е необходимо да се установи по делото допускането
на разглеждане на производството по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Самоков, извън разумните срокове и именно това забавяне в разглеждането на
производството да е довело до нанасяне на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
притеснения, очакване и безпокойство за резултата от продължителността му; фрустрация от
бавенето; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и
справедливостта.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 2 "б" от ЗОДОВ. Съгласно
цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр.66 от 1992
г.) (обн., ДВ, бр.80 от 1992 г.; изм., бр.137 от 1998 г.; попр., бр.97 от 1999 г., изм. и доп., с
Протокол № 11 от 11.05.1994 г., изм. и доп., бр. 38 от 21.05.2010 г. (наричана "Конвенцията").
Целта на разпоредбата на чл. 2 "б" от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на
вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се
гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и
практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т.1 от КЗПЧОС е гъвкава. При преценката за разумност на
релевантния период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото,
поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото (така в
Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение
от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66;
Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар). Възможно е
накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на
законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното -
удовлетворяване на изискването за "разумен срок" при фактическо надвишаване на
процесуалните срокове. Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава
само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните
3
обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото,
поведението на жалбоподателя и съответните органи и значението на делото за ищеца и
вида на правата, за които търси защита.
Съгласно чл. 2 "б", ал.2 от ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
Предвид факта, че в случая се търси ангажиране отговорността на РС-Самоков, то
значимия период на продължителност на производството пред който, според ищеца е извън
рамките на разумния срок, следва да обхваща само и единствено разглеждането на делото
пред тази инстанция.
По първия критерии – предмет на производството, следва да се приеме, че се касае за
наказателно дело от частен характер, при което не се провежда досъдебно производство,
поради което изцяло в рамките на съдебното дирене се събират всички относими
доказателства. В това производство липсва ранна преклузия, характерна за гражданското
съдопроизводство, в което се разглеждат сходни дела за осъществен деликт, поради което
всяка от страните може да иска събиране на нови доказателства във всеки един момент на
производството, в отговор на процесуални действия на насрещната страна или за
опровергаване или в подкрепа на вече събрани доказателства. С оглед на това,
продължителността на съдебното дирене зависи от поведението на страните, доколкото
преценката за това кога да бъдат направени конкретни доказателствени искания е изцяло
тяхна. В това производство Съдът може да контролира продължителността само като
съблюдава за спазване на изискването на чл.271, ал.10 НПК за не по-дълъг период от 3
месеца между заседанията по делото и като допуска само основателни доказателствени
искания, направени в рамките на доказателствената тежест за всяка от страните. В
производството тъжителите са поискали разпит на 5 свидетели, а обвиняемия на един,
допусната е СПЕ и са събирани голям брой писмени доказателства. Следователно е на лице
дело с известна правна и фактическа сложност, по което съдебното следствие е протекло при
необходимост от извършване на множество процесуални действия, необходими за
несъмненото установяване на вината на подсъдимия. Приети са за съвместно разглеждане и
граждански искове, което несъмнено би следвало да затрудни производството.
Видно от хронологията на действията по НЧХД № 462 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Самоков - Д. Н. е бил уведомен за подадената тъжба на 21.03.2021г., като това е
началния момент, в който същия е придобил процесуално качество и от който правото на
приключване на производството в разумен срок, е възникнало в патримониума му.
Последвалите съдебни заседания са насрочвани за разглеждане през около 2 месеца, с
изключение на заседанието от 11.10.2021г., което е проведено 20 дни след 3 месечния период
по чл.271, ал.10 НПК, като това се дължи на съдебна ваканция, предвидена за съдилищата.
Във всички заседания са събирани доказателства и Съдът се е произнасял по направени нови
такива. Доколкото търсещия защита на свои права не може да извлича ползи от забава,
причинена поради собственото поведение, то от общия срок на провеждане на
производството следва да се извади срока, с който производството е забавено поради
поведение на процесуалния представител на Д. Г. Н. или на самия подсъдим. Видно е, че
първото съдебно заседание не е проведено поради служебна ангажираност на адвокат И.,
упълномощен от Д. Н. на същия ден, като Съдът е насрочил следващо съдебно заседание
само след две седмици. Подсъдимият е направил доказателствени искания за първи път в
заседанието от 14.02.2022г., т.е почти 10 месеца след първо съдебно заседание и след 5
проведени заседания. За първи път е поискано събиране на гласни доказателства от
подсъдимия в следващото съдебно заседание – от 11.04.2022г., т.е. една година след първото
съдебно заседание, в седмото заседание по делото. Следователно продължителността на
производството се дължи в голяма степен на поведението именно на настоящия ищец, който
е избрал да заяви всичките си доказателствени искания след като поисканите от тъжителите
доказателства, са били вече събрани. Не се констатира забавяне в събирането на
доказателства, което да се дължи на поведението на съдебния състав – вместо да доведат
всички допуснати свидетели в едно заседание, тъжителите са ги водили в три отделни
4
заседания, въпреки своевременното уведомяване; вещо лице по СПЕ не е изготвило същата
за съдебното заседание, за което е призована, поради служебна ангажираност; от страните са
правени нови доказателствени искания във всяко от проведените заседания.
С оглед на изложеното, не се установява провеждане на съдебното дирене по НЧХД
№ 462 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, извън разумния срок. От разглеждащия
делото съдия са спазени процесуалните срокове и не се констатира забава, дължаща се на
поведението на съдията.
Не така обаче стои въпроса със срока за изготвяне на мотиви към постановената
присъда. Съгласно чл.308, ал.1 от НПК Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване
на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни, а ал.2 на разпоредбата предвижда
удължаване на този срок до шестдесет дни, по дела, които представляват фактическа или
правна сложност. В случая мотивите са били изготвени една година и 10 месеца след
обявяване на присъдата. Дори от този срок да се извадят два месеца, което би било
максимално предвидения срок при дела които представляват фактическа и правна сложност,
то пак би се получило забавяне над срока, определен в НПК с една година и осем месеца. С
това забавяне, което се признава и от ответника, се получава обща продължителност на
производството, за една инстанция, от почти 3 години и 1 месец. Забавянето в изготвянето
на мотивите придава на производството продължителност над допустимата, като не се
представят никакви доказателства обосноваващи обективна причина за забавата. На лице е
забава в изготвянето на мотиви, дължаща се изцяло на поведението на Съда, която забава
води до провеждане на производството извън разумния срок, поради което предявения иск
се явява основателен.
По иска по чл. 2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени
вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Тъй като
отговорността на държавата е обективна и се носи при доказване на увреждането, то от
самия факт на забавата следва извода за наличието на причинени неимуществени вреди.
Съгласно практиката на ЕСПЧ /напр. Скордино с/у Италия № 36813/97, 29 март 2006 г. /,
както и практиката на ВКС /напр. решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/19 г. на ВКС,
IV г. о. / за неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало
не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди. Съдът
отчитайки примерно изброените критерии по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, както и други фактори от
значение за разглеждането на делото –ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление
за първи път, както и периода на необоснованата забава в постановяване на мотивите към
присъдата – една година и шест месеца, възрастта на ищеца и социалноикономическите
условия в страната към относимия период, намира за справедлив размер на обезщетение
сумата от 2000лв., с който ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените
неимуществени вреди и паричното измерване на нуждата от обезвреда, съобразно принципа,
въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Следва да се посочи, че от депозираните по делото
свидетелски показния не се установява търпене на вреди над обичайните, доколкото
свидетелката посочва, че Д. Н. се е притеснявал от това, че делото не приключва. Не се
представят доказателства, че на ищеца е била предложена работа в чужбина, каква е била тя
и не са депозирани доказателства, че същия е щял да я приеме ако делото не е било висящо,
а с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК показанията на съпругата му не са достатъчни за
приемане на обстоятелството за доказано. Същото важи и по отношение на твърдението за
неподновено разрешително за притежание на оръжие поради наличие на висящо дело – не са
представени доказателства, че Д. Н. е притежавал такова разрешително, за отказ на
компетентния орган да го поднови именно поради наличие на НЧХД, като не са представени
и доказателства за произлезли вреди от липсата на евентуално подновяване. Останалите
установени от свидетелката вреди, са в рамките на обичайните.
Върху сумата следва да се присъди законна лихва, считано от 27.03.2024г. – датата на
депозиране на исковата молба пред СГС.
Относно разноските: В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса в размер на 10лв. В производството на присъждане подлежат само
действително направените разноски. От адвокат М. М. И. е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Настоящия състав намира, че с
5
оглед размера на уважения иск и като се отчита ниската фактическа и правна сложност на
делото, на адв.И. следва да се определи възнаграждение от 400лв.
Така мотивиран, Софийски Градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен Съд гр.Самоков, с адрес гр. Самоков, ул.“****, да заплати на Д. Г.
Н., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.“****, по иск с правно основание чл. 2б от
ЗОДОВ, сума в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 27.03.2024г. до
окончателното заплащане, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, които са резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на НЧХД № 462
по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, в разумен срок, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата му част над сумата от 2000лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв..
ОСЪЖДА Районен Съд гр.Самоков, с адрес гр. Самоков, ул.“****, да заплати на Д.
Г. Н., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.“****, разноски в настоящето производство за
заплатена държавна такса в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Районен Съд гр.Самоков, с адрес гр. Самоков, ул.“****, да заплати на
Адвокатско дружество „И., Петров и КО“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Антим I-ви“ №****, представлявано от адвокат М. М. И., на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в размер на 400лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участие на Софийска Градска Прокуратура като
Контролираща страна, на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6