РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120106754 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. Т. С., ЕГН
********** от *** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.06.2022г., евентуално на чл.5 от
договора.
Твърди се от ищеца, че е сключил посочения договор за потребителски кредит, по
силата на който той трябва да върне на ответника сумата от 1679.85 лева, при сума за
получаване 1500 лева, при лихва от 179.85 лева, ГПР 49.05%, ГЛП 11.99%, на 6 вноски.
Според чл.5 от договора, ищецът трябва да сключи договор за гаранция с Фератум Банк, с
цел обезпечение на кредита, като по този договор за гаранция се дължат от
кредитополучателя 855.15 лева. Според ищеца, договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. В случая
погасителният план не отговаря на всички изисквания по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Не са
индивидуализирани отделните вземания, като в договора само е посочено каква е общата
дължима сума. Не става ясно заплащаните вноски какви компоненти включват. Договорът
не отговаря и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, понеже в него ГПР е посочен само като абсолютна
стойност, като не е разписана методика на формирането му. Не става ясно какво точно е
включено в ГПР, освен лихвата, както и дали е включена таксата гарант. Договорът е
нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, понеже сумата по договора
за гаранция от 855.15 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Ако тази сума се включи в ГПР, той
1
би нараснал двойно. Заплащането на сумата по договора за гаранция трябва да се разглежда
като елемент от общия разход по кредита. Налице е заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, понеже
с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Посоченият ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора. Ето защо на
основание чл.22 ЗПК договорът за кредит е недействителен. Освен това договорът е
нищожен, понеже не са посочени условия за прилагането на лихвения процент. Евентуално
се твърди, че разпоредбата на чл.5 от договора е нищожна по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143,
ал.1 и чл.146 ЗЗП. Тази разпоредба задължава кредитополучателя да сключи договор за
поръчителство, за да му се отпусне кредит, като по този договор възнаграждението е 50% от
отпуснатата сума. Така се нарушават еквивалентността на насрещните престации и добрите
нрави. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, понеже води до неравновесие
в правата на страните, освен това не е и индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2
ЗЗП. Моли се за уважаване на исковете.
Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК вр. чл.26 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се изразява становище за неоснователност на предявените в условията на
евентуалност искове. Твърденията за нарушение на ЗПК са бланкетни и недоказани. Ясно е
посочена възнаградителната лихва и тя не включва възнаграждението за предоставяне на
гаранция. Размерите на главницата и лихвата за съответния месец са посочени в отделни
колони. Посоченият размер на ГПР от 49.06% е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК.
Възнаграждението по договора за гаранция не се включва в ГПР, понеже не е задължително
за сключване на договора за кредит. Сключването на договор за гаранция не е задължително
условие за сключването на договора за кредит. Лицето може да избере да посочи поръчител,
вместо да сключи договор за гаранция. Условията за издължаване на кредита са посочени
подробно в погасителния план. Възнаграждението за предоставената гаранция и размера,
броя, периодичността и датите на плащане са посочени в погасителния план към договора за
гаранция. Освен това ищецът е разполагал и с правото по чл.29 ЗПК да се откаже от
договора за кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения и да дължи
обезщетение за неустойки. Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд намира главния иск за основателен.
Сключен е бил договор за предоставяне на потребителски кредит № 1173989 от
26.06.2022г. между кредитора „Фератум България“ ЕООД и длъжника М. Т. С.. Според
договора, в полза на ищеца е предоставен кредит от 1500 лева, който е следвало да се върне
на 6 погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е в различен размер и с различна
падежна дата. Съгласно чл. 2 от договора кредитът е следвало да се върне на 6 погасителни
вноски, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора с първа
падежна дата: 26.07.2022г. Съгласно чл. 9.3 от Общите условия за предоставяне на
потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, достъпни на интернет страницата на
ответното дружество, потребителският кредит се издължава на месечни погасителни вноски,
2
дължими на падежни дати (дати на плащане), посочени в погасителния план. Видно от
погасителния план на л.33 от делото, шестте вноски са с различни размери и различни
падежни дати, като първата от тях не отговаря на записаното в чл. 2 от договора, а е
27.07.2022г. Последващите вноски са с падежи 26.08, 25.09, 25.10, 24.11 и 24.12.2022г.
Същите се различават от посочените в погасителния план по т.5 на част 2. „Описание на
основните характеристики на съответния кредит“ в преддоговорната инфомация по чл. 5,
ал.1 от Закона за потребителския кредит, където са посочени падежи: 26.07, 25.08, 24.09,
24.10, 23.11 и 23.12.2022г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора (чл. 8.2 от
Общите условия) и е в размер на 11,99% съгласно договора и 40,57% съгласно
преддоговорната информация. Общият размер на всички плащания е 1679.85 лева, която
сума е сборът от общия размер на заемната сума и лихвата по кредита. ГПР е в размер на
49.05%.
Според чл.5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено
от М. Б. в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени от кредитополучателя или от
поръчителя. Налице е и потвърждение, че кредитополучателят сам е избрал този поръчител
и е запознат с правото си да посочи както предложеното юридическо лице, така и физическо
лице. В чл. 5 от Общите условия е предвидено, че преди сключване на договора
дружеството оценява кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима
предвид и предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и вероятността
да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните
обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант-юридическо или физическо лице,
одобрено от Фератум България и обезпечение от поръчител-физическо лице, избран от
кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез сключване на
договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза на
дружеството обезпечение, уговорката става неотменима. В т.4.3 на част 3 „Разходи по
кредита“ от преддоговорната информация е посочено, че договорът за гаранция е
допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. При
избиране на посочения от кредитора гарант, очакваните разходи на кредитополучателя ще
бъдат в размер на 855,15 лева. Посочените разходи не се включват в ГПР, тъй като не влизат
в общия разход по кредита съгласно §1.1 от Закона за потребителския кредит, доколкото
касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 27.06.2022г., сключен
между ищеца и гаранта Фератум Банк, по силата на който дружеството, се задължава
солидарно с ищеца да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на всички задължения,
произтичащи от договор за потребителски кредит № 1173989 от 26.06.2022г., сключен
между ищеца и Фератум България с отпусната сума 1500 лева и краен срок на издължаване
23.12.2022г. Отговорността на поръчителя е ограничена до 6000 лева. Уговорено е
възнаграждение, платимо по сметка на гаранта, в размер на 855.15 лева, на 6 вноски с първо
плащане 26.07.2022г. и последно 23.12.2022г. В приложения погасителен план вноските са с
3
различно падежно число и в различен размер, като първото плащане е на 27.07.2022г., а
последното – на 24.12.2022г. (каквото разминаване е налице и в договора за кредит).
Падежните дати по погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция
съвпадат.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.9,
т.10 и т.11 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; в т.11 е записано, че договорът трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В случая конкретният договор за кредит е обезпечен с поръчителството на М. Б., за
което се дължи възнаграждение в размер на 855.15 лева или повече от половината от
главницата по кредита. Договорът за поръчителство е сключен с предварително одобрено от
кредитора лице.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от
договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с
договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена
като изискване за предоставяне на заема, макар формално в договора да е посочено, че
кредитополучателят може да посочи и друго лице. Предвид това се налага извода, че
възнаграждението за гаранцията представлява допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на заетата сума или скрита възнаградителна лихва, което е уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.
Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Установява се от общодостъпната страница на Фератум Банк,
4
понастоящем М. Б., че това е дъщерно дружество на М. С. Е., което пък видно от
Търговския регистър е едноличен собственик на капитала на ответното дружество Фератум
България.
Това допълнително скрито възнаграждение не само не е взето предвид при
посочването на лихвеният процент в договора, но и посоченият в член 3 лихвен процент от
11.99% не съответства на заложения в преддоговорната информация. Изложеното налага
извод, че макар лихвеният процент да е формално посочен, процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Нарушени са и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Доколкото разходите за възнаграждението на гаранта са пряко свързани с договора за
кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, те следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Предвид това, посоченият в
договора ГПР 49.05% не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото
обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито възнаграждение, забранено от
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В настоящия случай изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК не е спазено, тъй
като в договора е фиксирана първа падежна дата 26.07.2022г., а в погасителния план, който
съгласно чл. 2 е неразделна част от договора – 27.07.2022г. Това, както и фактът на пълно
разминаване на падежните дати, фиксирани в преддоговорната информация със заложените
в погасителния план към договора, уговарянето на месечни вноски, а в действителност
фиксирането в договора на вноски с различна дата всеки месец, като при това последващите
падежни дати са в по-ранно число на месеца, налагат извода за използването на
недобросъвестни и заблуждаващи търговски практики при сключването на процесния
договор от страна на ответното дружество.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
По горните мотиви искът е основателен, поради което следва решение, с което бъде
прогласена нищожността на договора за потребителски кредит.
Доколкото главният иск е уважен, съдът не пристъпва към разглеждане на
предявения евентуален иск по същество.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да
заплати на ищеца разноски в исковото производство от 67.20 лева за държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди
да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 347.59
лева. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищецът е получил от адв.М.
5
безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено лице. Размерът на
възнаграждението за главния иск е изчислен от съда съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ в
редакцията му, действаща към датата на сключване на договора за правна защита.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Т. С., ЕГН ********** от *** против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н., че сключеният между страните договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1173989 от 26.06.2022г. е нищожен на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т.9, т. 10 и т.11 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да заплати на М. Т. С., ЕГН
********** от *** сумата от 67.20 лева /шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да заплати на адв. Д. В. М., вписан в
Адвокатска колегия – П., с адрес на кантората гр.П., *** на основание чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение от 347.59 лева /триста четиридесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6