№ 546
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500913 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 236 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 459/2025 г. по описа на РС – Ботевград е
изменен размерът на определената с решение № 85/15.05.2023 г. по гр. д. № 220/2023 г. по
описа на РС - Ботевград месечна издръжка за детето П. П. Г., дължима от баща му П. М. Г.,
като същият е увеличен от размера от 220 лв. на размера от 320 лв. /платими на 25-то число
на месеца/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпването на законна причина за прекратяване или изменение на
издръжката, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 320 лв. до пълния
предявен размер от 350 лв. месечно. Допуснато е предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка и бащата е осъден да плати по сметка на РС - Ботевград
държавна такса в размер на 144 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта,
в която искът за изменение на издръжката чрез увеличение на размера й е уважен за
разликата над размера от 270 лв. до присъдения размер от 320 лв. /и в съответната част за
разноските/ с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в същата
част и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен в посочената част.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ищцата в
1
първоинстанционното производство.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да определи необходимата на ищцата месечна издръжка и съответно каква част от
нея следва да се поеме от бащата, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка
на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановил правилно и
обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от въззивния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Следва да се добави следното с оглед изложените във въззивната
жалба оплаквания:
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно
извода си, че за издръжката на детето са необходими 600 лв. месечно. Първоинстанционният
съд е обсъдил релевантните за този извод факти - отчел е минималният законово-определен
размер на издръжката към момента – 269.25 лв., отчел е възрастта на детето, доходите на
ответника /декларирани от самия него/, както и данните на НСИ за среден месечен разход за
издръжка на дете към релевантния период /който е 663.30 лв./. В тази връзка следва да се
отбележи, че макар данните на НСИ да не са нормативно определен критерий при
преценката относно размера на месечната издръжка на едно дете, тези данни безспорно са
обективен и реален критерий, отчитащ редица фактори от значение за определянето на
размера на дължимата месечна издръжка /потребности, цени, официален индекс на
инфлация/, поради което е напълно обосновано при формиране на изводите си относно
размера на дължимата месечна издръжка на детето съдът да отчете тези данни. В този
смисъл оплакването във въззивната жалба за необоснованост на решението в тази част е
неоснователно. Неоснователно е и оплакването, основано на аритметични изчисления и
целящо да обоснове извод, че размерът на дължимата издръжка в случая следва да се
определи въз основа на пропорционални изчисления, изхождайки се от предишното
увеличение на размера на издръжката и по-краткия период на предявяването на настоящата
претенция спрямо предходния такъв. Следва в тази връзка да се отбележи, че размерът на
месечната издръжка, необходима за едно дете, се определя /освен от възможностите на
родителя, дължащ издръжката/ от конкретните нужди на детето, възрастта и пола му,
инфлационните процеси в страната, а това са динамични фактори и тяхното протичане не е
обусловено единствено от изминаването на по-дълъг или по-кратък период от време и/или
от обстоятелствата, при които е определена издръжката в предходен момент. Следва в тази
връзка да се вземе предвид и обстоятелството, че увеличената възраст на ищцата и
постъпването й в училище априори налага извод за необходима й издръжка в по-голям
размер спрямо определената такава.
Първоинстанционният съд е взел е предвид също обстоятелството /противно на
твърдението във въззивната жалба/, че майката на детето към момента получава трудови
2
доходи, но го е отнесъл към обстоятелството, че тя отглежда детето, поради което
неминуемо му осигурява и издръжка в натура, при което е направен правилният извод, че
майката следва да осигурява по-малка част /а именно 280 лв./ от общата месечна издръжка
за детето. Съответно и в тази връзка оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
Първоинстанционният съд е взел е предвид също обстоятелството /отново противно
на твърдението във въззивната жалба/, че бащата има и други две малолетни деца, на които
дължи издръжка поне в минимален размер. В тази връзка следва да се отбележи, че тези две
деца на бащата са на по-малка възраст от ищцата, съответно дължимата за тях издръжка е
логично да е в по-малък размер от размера на издръжката на ищцата /вкл. при отчитане на
факта, че детето Г. е пораснало в сравнение с предходното увеличение на размера на
издръжката на ищцата/.
Представените във въззивното производство писмени доказателства за направени
разходи за лечение на детето Патрисия не могат да обосноват различни правни изводи, тъй
като тези разходи са еднократни /за болничен престой/ и при липса на данни, че детето се
нуждае от ежемесечни средства за лечение така направените разходи не се отразяват
цялостно на финансовото състояние на бащата.
Не налага различни правни изводи и обстоятелството, че бащата осигурява издръжка
на детето на жената, с която живее на съпружески начала. На това дете бащата не дължи
издръжка по закон и доброволното поемане на неговата издръжка не дава отражение както
на задължението му да осигурява издръжка на биологичните си деца, така и на размера на
същата. Същевременно този факт доказва, че бащата е в състояние да поеме издръжката на
три деца с доходите, които получава.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 459/2025 г. по описа на
РС – Ботевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3