№ 180
гр. София, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С протоколно определение от 12.01.2023г. по НОХД №3232/2022г. по описа на СГС, НО,
33-ти състав, съдът е постановил отказ да конституира в качеството на частен обвинител и
граждански ищец Я. В. Я., като не е приел за съвместно разглеждане и предявения
граждански иск от същия.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. С. Н. в качеството
й на процесуален представител на Я. В. Я.. Поддържа се, че последният е наследник на
пострадалата З. Й. Г., починала в хода на производството, но след като същата е заявила
лично желанието си да участва по делото и да се конституира като страна в процеса, при
предходно разглеждане на делото пред СНС-закрит. Сочи се още, че както З. Г., така и
починалият в хода на процеса неин съпруг Г. Г. К. имат качеството на пострадали,
доколкото са претърпели имуществени вреди от престъпното деяние, съответно Я. Я. има
пълното право да встъпи като страна в производството по силата на чл. 74, ал.2 от НПК. В
този смисъл се настоява за отмяна на постановения съдебен акт и уважаване на искането за
конституиране на Я. в качеството му на частен обвинител и граждански ищец.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, материалите по
делото, законосъобразността на атакувания съдебен акт и извърши служебна проверка по
реда на чл.314 от НПК, намира следното:
На първо място следва да бъде посочено, че атакуваното определение по отношение на
отказа на съда за приемане на съвместно разглеждане така предявения граждански иск и
конституирането на Я. Я. като граждански ищец по този иск не подлежи на въззивен
контрол, поради което и жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Това
1
следва от разпоредбата на чл.249, ал.3, пр.3 от НПК, съобразно която „…и отказът на съда
по чл.248, ал.2 да допусне частен обвинител подлежи на обжалване и протестиране по реда
на глава двадесет и втора“. Определението, с което е отказано приемане на граждански иск
поначало не подлежи на обжалване отделно от присъдата. (ТР№2/2004 г.на ОСНК на ВКС).
Изхожда се от разбирането, че гражданският иск не може да става причина за отлагане на
делото, съгласно чл. 88, ал. 2 НПК, а за правоимащото лице съществува и друг ред за защита
– в отделно производство по гражданско-процесуален ред. Поради тази причина жалбата на
Я. в тази й част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предмет на въззивен контрол се явява жалбата в частта, с която е отказано конституирането
му като частен обвинител по делото, доколкото това право не може да бъде реализирано
извън наказателния процес. Разгледана по същество жалбата в тази й част е неоснователна.
Производството по посоченото НОХД № 1908/2019 г. по описа на СГС е образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Б. Г. Д., А. Б. А., Н. З. Н. и други по обвинения
в извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.211, пр.1 и пр.2, вр. чл. 210, ал.1,
т.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“от
НК, по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.211, пр.1 и пр.2, вр. чл. 210, ал.1, т.1 и т.4, вр. чл. 209,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК и по чл.321, ал.3, пр.2, т.2
вр. ал.2 от НК.
В съдебно заседание на 12.01.2023 г. е било направено искане за конституиране на Я. В. Я.
като частен обвинител в наказателното производство. С обжалваното определение искането
е било оставено без уважение. Като мотив за отказа е посочено, че видно от представеното
удостоверение за наследници, З. Г. няма наследници в смисъл на наследници на пострадало
лице от непозволено увреждане, към което препращат разпоредбите на чл.76 и чл. 87 от
НПК и съобразявайки константната практика на ВКС. Подчертано е още, че не всяко
пострадало лице има качеството на наследник на лицето, от което черпи права, както и не
всеки наследник по ЗН е наследник на пострадалото лице по смисъла на чл. 74, ал.2 от НПК.
В тази връзка, съдът е изложил аргументи, че дори и при престъпленията, които пряко
засягат живота и здравето на лицето, кръгът на лицата които имат качеството на пострадали
и техните наследници, които могат да се конституират като граждански ищци и частни
обвинители, са лимитативно изброени в съдебната практика. Ето защо, много по-малко
основание биха имали да се конституират като такива, лица извън изчерпателно изброените
от съдебната практика в хипотезата на престъпление, от което са настъпили имуществени
вреди.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд,
доколкото в цитираната от решаващия съд съдебна практика, изчерпателно е определен
кръга от лица, имащи право да се конституират като страни в процеса – частни обвинители.
В настоящия случай, родствената връзка на Я. В. Я. е в по -различна обусловена степен
/син на един от синовете на бащата на пострадалата- по съребрена линия от трета степен/ и
тази далечност на родствените отношения, с оглед трайната практика на Върховния съд на
РБ, респективно съобразяването и спазването й по настоящем изключва възможността Я. да
2
бъде конституиран като страна в наказателното производство. В този смисъл СГС е цитирал
Постановление № 4 от 1961 г. на ВС, Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС,
Постановление № 7/1959 г. на ПВС, Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС,
Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ТР № 1/04.02.2013г. на ВКС по т.д. №2/2012
на ОСНК и действащата Директива № 2012/ 29 на ЕС за установяване на минимални
стандарти за подкрепа и защита на жертвите от престъпление. Приложените по делото
писмени доказателства, съвсем не доказват родствена връзка от кръга-хора, които биха
могли да претендират вреди, а именно- съпруга, съпругата, респективно лице, което живее с
пострадалия ангажирано в постоянна и стабилна връзка в общо домакинство, роднините по
пряка линия, братя и сестри и издържаното от пострадалия лице. Предвид това, съдът
правилно е достигнал до извода, че в настоящото производство Я. Я. не следва да бъде
конституиран като частен обвинител, доколкото отсъстват законово необходимите за
конституирането предпоставки по смисъла на чл.76 и сл. от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.1 НПК‚
Софийски апелативен съд, 5 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.01.2023г.‚ постановено по НОХД №3232/2022г. по
описа на СГС‚ НО, 33-ти състав, с което е постановен отказ за конституиране в качеството
на частен обвинител Я. В. Я..
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3