№ 3824
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110166144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 22.03.2022 г.
и 03.11.2022 г., подадена от Б. С. Г., ЕГН ********** срещу Е. И. М., ЕГН **********,
с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 5000 евро,
представляваща задължение по неформален договор за заем от 20.10.2019 г., ведно със
законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 5000 евро,
представляваща задължение по неформален договор за заем от 21.10.2019 г., ведно със
законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в
размер на общо 2233,08 лв. за периода от 21.12.2019 г. до 03.02.2021 г. Ищцата
претендира и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на сумите.
Ищцата поддържа, че през 2019 г. синът й ............ я помолил да помогне на негов
познат – ответника, с когото го свързвали приятелски и професионални отношения.
Ставало въпрос за заем в размер на 5000 евро. Ответницата имала средства в брой от
продажба на недвижим имот в режим на семейна имуществена общност. Ищцата се
съгласила, като предала парите на сина си с уговорката да получи документ за заема.
Ищцата поддържа, че в същия ден, в който синът й предал сумата, я помолил да
предостави на ответника още 5000 евро, а на следващия ден й донесъл и втората
разписка, подписана от ответника за взетата сума, като я успокоил, че ответникът
работи с големи оборотни средства, поради което и щял да върне заетите пари.
Междувременно ищцата търсила да закупи апартамент заедно със съпруга си, като
намерила подходящ недвижим имот. Срокът за връщане на заемите-20.12.2019 г., бил
вече изтекъл, поради което и поискала от сина си да се свърже с ответника, който да
върне парите, но ответникът престанал да отговаря на телефонните му обаждания и до
1
момента плащане не последвало, поради което и претендира мораторна лихва за забава
върху главниците. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че нямал никакви
облигационни отношения с ищцата и оспорва получаването на сумите. Поддържа, че в
представените разписки не било посочено, че сумите се предават чрез друго лице.
Твърди, че действително имал заемни отношения със ............, но винаги изпълнявал
задълженията си стриктно и точно. С допълнителна молба по делото поддържа, че не
оспорва представените разписки откъм автентичност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД постановява, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
За основателност на предявените искове с правно основание чл.422 вр. чл.79 ал.1
ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже пълно и главно сключването на валиден договор за заем от 20.10.2019 г. с
твърдяното съдържание и предаване на сумата от 5000 евро на ответника, като
последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и валиден договор за заем
от 21.10.2019 г. с твърдяното съдържание и предаване на сумата от 5000 евро на
ответника, като последният се е задължил да я върне в посочения срок. Следва да
установи и забавата на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по
размер.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им, както и плащане.
Еднозначно се приема в съдебната практика, че договорът за заем е реален – той
се смята за сключен и поражда желаните от страните правни последици от момента на
предаване на парите или другите заместими вещи, предмет на сделката. Договорът е и
каузален – основанието за предаване е предметът на сделката да стане собственост на
заемателя, който от своя страна се задължава да върне заетото. По дефиниция
договорът за заем е неформален и валидността му не е обусловена от спазване на
някаква форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото доказване.
В случая договорът се твърди да е неформален. Следователно, на доказване подлежи
както фактът, че определена парична сума е предоставена на ответника, така и фактът,
че получаването й е обвързано със задължение за връщането й в определен срок.
По делото от ищцата са представени два броя разписки за заем от 20.10.2019 г. и
от 21.10.2019 г., чиято автентичност не е оспорена от ответника съобразно изрично
посоченото в уточняваща молба на л.37 от делото. Видно е от представената разписка
за заем от 20.10.2019 г., че ответникът Е. М. е удостоверил получаването на сумата в
размер на 5000 евро от ищцата Б. Г. със задължението да я върне до 20.12.2019 г., като
е положил подпис след означението „Получил сумата“, изписвайки под същия трите си
имена. Представена е разписка за заем от 21.10.2019 г., видно от която ответникът Е.
2
М. е удостоверил получаването на сумата в размер на 5000 евро от ищцата Б. Г. със
задължението да я върне до 20.12.2019 г., като е положил подпис след означението
„Получил сумата“, отново изписвайки под същия трите си имена. От самото
съдържание на процесните разписки следва да се направи извод, че ответникът е
получил сумата в деня на тяхното подписване. Това произтича от характера на
договора за заем - той е неформален, поради което може да бъде сключен както в
писмена, така и в устна форма. Разписките за заем, подписани от длъжника,
представляват частен документ, но той се ползва и с материална доказателствена сила
за удостоверените с него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя. Съдът
кредитира посочените по-горе доказателства, доколкото представените два броя
разписки за заем не се оспорват от ответника като частен писмен документ.
Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване от
страната, която се позовава на него, поради което ищцата следва да установи, че
предаването на процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по
силата на който за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената
сума в същата валута и размер. Така съгласно решение №390/20.05.2010 г. по гр.д.
№134/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о. “не може да се приеме, че всяко плащане на
суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може
предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е
изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична
вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези
относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при
липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена
сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на
признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това
задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението
да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.”
Предвид реалния характер на договора за заем, съдът приема, че представените по
делото два броя разписки за заем от 20.10.2019 г. и от 21.10.2019 г. доказват съгласието
между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата,
като тези разписки легитимират ищцата като кредитор по договора. Процесните
разписки изрично са озаглавени „разписка за заем“, а в текста на същите, освен
извършеното от ответника удостоверяване, че е получил от ищцата Б. Г. сумата в
размер на 5000 евро на 20.10.2019 г. и сумата в размер на 5000 евро на 21.10.2019 г., е
вписано задължението на ответника за връщане на получените суми на определена
дата-20.12.2019 г. Обстоятелството, че сумите са предадени реално на ответника чрез
посредник – св............., чиито показания в частта му досежно преддоговорните
отношения между страните съдът кредитира при съобразяване на разпоредбата на
чл.172 ал.1 ГПК, не променя горния извод на съда. Безспорно е, че така представените
документи съставляват доказателство за сключени между страните два договора за
заем, тъй като обективират волеизявлението /признанието/ на ответника, че е получил
в заем дадена сума и че е поел задължението да я върне на определена дата.
С оглед обстоятелството, че уговореният падеж на задължението и по двата
договора за заем /20.12.2019 г./ е настъпил, вземането се явява и изискуемо.
Ответникът не е представил по делото доказателства, нито твърди да е погасил дълга,
поради което предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
3
уважени, като се присъди и законната лихва върху сумата в размер на общо 10 000
евро от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Предвид
изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД е
основателен и доказан.
Предвид изхода на главния иск, основателен и доказан е и иска за мораторна
лихва за сумата от общо 2226,25 лева, дължима за периода от 21.12.2019 г. (денят,
следващ датата на падеж-20.12.2019 г., съгласно представените два броя разписки за
заем) до 03.02.2021 г., до който размер искът е основателен и доказан, а за разликата до
предявения размер от 2233,08 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Ищцата е представила доказателства за сторени разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят
съобразно уважената част от исковете в размер на общо 1766,44 лв. На ищцата
(заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени разноските,
направени от нея в заповедното производство – 435,69 лв. за платена държавна такса,
съобразно уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 0,94 лв. за исковото производство и 0,50 лв. за заповедното
производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. С. Г., ЕГН **********
съдебен адрес гр............. срещу Е. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес гр................
искове с правно основание чл.422 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, че Е. И. М.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ сумата в размер на 5000 евро, представляваща задължение
по неформален договор за заем от 20.10.2019 г., ведно със законна лихва от 04.02.2021
г. до изплащане на вземането и сумата от 5000 евро, представляваща задължение по
неформален договор за заем от 21.10.2019 г., ведно със законна лихва от 04.02.2021 г.
до изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главниците в размер на
2226,25 лева за периода от 21.12.2019 г. до 03.02.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 7085/2021 г. по описа на СРС, 29
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава разликата над 2226,25 лева до
претендирания размер от 2233,08 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. М., ЕГН ********** да заплати
на Б. С. Г., ЕГН ********** разноски в размер на 1766,44 лева в исковото
производство и 435,69 лева в производството по ч.гр.дело № 7085/2021 г. по описа на
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. С. Г., ЕГН ********** да заплати Е.
И. М., ЕГН ********** на разноски в размер на 0,94 лева в исковото производство и
0,50 лева в производството по ч.гр.дело № 7085/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5