Р Е
Ш Е Н
И Е № 260071
гр.Хасково,
03.09.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател
: Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Капка Вражилова
при участието на секретаря Веселена
Караславова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Вражилова ВНОХД №138 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда №260005/11.02.2021г. на РС-
Хасково, постановена по НОХД№258/2020г. по описа на съда, подс.М.А.Е. ЕГН
********** *** е признат за
невинен в това, че
на 04.05.2017г. в гр.Х., се заканил на другиго– на П.А. ***, с престъпление
против неговата личност– с убийството му, като му казал: „******, ще ви коля, ще ви трепя като едно време!!“ и му
нанесъл удари с брадва по главата и лявата предмишница, като това заканване
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.
Срещу присъдата е депозиран протест от
прокурор при РП- Хасково. В протеста се съдържат оплаквания за необоснованост
и незаконосъобразност на присъдата, като се прави извод, че същата е
постановена при непълно изяснена фактическа обстановка. Твърди се, че съдът не
се е произнесъл по съставомерността на част от действията на подсъдимия,
включени в диспозитива на повдигнатото му обвинение. В конкретика се излагат
доводи за това, че съдът не е положил достатъчно усилия за издири и извърши
разпит на пострадалия. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на нова, осъдителна присъда.
В откритото производство пред въззивната
инстанция представителят на ОП- Хасково не поддържа протеста и изразява
становище, че присъдата следва да бъде потвърдена поради липса на доказателства
за това подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен.
Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване
на оправдателната присъда поради недоказаност на обвинението.
Подсъдимият моли присъдата на РС- Хасково
да бъде потвърдена.
Окръжен
съд- Хасково, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал,
след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл. 314 НПК, като съобрази релевираните в протеста оплаквания,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
Протестът на РП-
Хасково е допустим, доколкото е подаден от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл.319 НПК. Разгледан по
същество, протестът е основателен.
Фактическата обстановка е изяснена от
РС- Хасково на база на събрания доказателствен материал. По делото са приобщени
в съответствие с процесуалния ред доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване, от които се установява следното:
През юни месец 2016г. св.Д.
П. внесъл в
Република България закупен от ФРГермания лек
автомобил, марка
„Опел“, модел „Астра“, с немски
регистрационен номер *******, след
което го обявил за
продажба в интернет сайта „*******.bg". По повод обявата, с него се свързал подс.М.Е..
През август месец 2016г. двамата се срещнали на паркинга на магазин
„К." в гр.Д. за оглед на автомобила. Подс.Е. харесал колата и се разбрали да го закупи за сумата от 1 300 лева.
Подсъдимият обяснил на св.П., че към момента не разполага със средства
за нотариалното прехвърляне собствеността на автомобила. Поради
тази причина, на 08.08.2016г. между страните била изготвена единствено разписка
с нотариална заверка на подписа на продавача с рег.№7362/08.12.2016г. на
нотариус В. С. с рег.№*** на НК, с район на действие РС- Хасково, отразяваща
извършеното от купувача плащане на сумата от 1 300 лева. Автомобилът бил
предаден от продавача на подс.Е. още на 08.08.2016г., ведно с всички документи
за него. До изповядване на сделката и нотариално прехвърляне собствеността на
автомобила така и не се стигнало.
На 04.05.2017г., около обяд, св.П.Д. управлявал личния си
автомобил, Марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с per. №
*******, в посока към заведение за бързо хранене "О. Б.", находящо се срещу хипермаркет "К." в гр.Х. В тази връзка св.Д. насочил автомобила си в посока от
бул."Б." надясно, като
навлязъл в пресечката
за магазин "К.". От лявата
страна на пътното платно имало паркирани автомобили. По това време срещу него се придвижвал
с гореописания лек автомобил подс.М.Е.. Виждайки го, св.П.Д. помислил,
че шофьорът има
намерение да предприеме маневра завой наляво, към паркинга на магазин "К.".
Поради тази причина спрял, за да му направи път да премине. Подс.Е., от своя страна, подал на св.П.Д. сигнал със светлини. Не разбирайки действията му, св.Д. повдигнал въпросително ръце към шофьора на автомобила с немска регистрация. Междувременно двамата успели да се разминат с колите си.
Веднага след това подс.М.Е. спрял,
управляваната от него кола, след което слязъл. Отворил задната врата на автомобила си,
откъдето взел брадва, след което отишъл до колата на св.П.Д.. Между двамата започнал спор на висок глас. Това
предизвикало вниманието на намиращите се по това време на работа в съседните на
„К.“ магазини- св.С. П. и св.Н. Г. И
двете възприели, разразилия се между двамата мъже спор, агресивното поведение
на подс.Е. и брадвата, която той държал в ръката си. Никоя обаче не чула ясно
какво точно си казват двамата мъже. Св.Г. видяла как подс.Е. ударил по главата
св.П.Д. с дръжката на брадвата. Св.П., от своя
страна, възприела единствено кървящата рана на главата на пострадалия.
В резултат на действията на подсъдимия
на св.П.Д. било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 НК
и чл.129 НК, изразяващо се в причиняване на оток с кръвонасядане на челото,
разкъсно-контузна рана с кръвонасядане по долния ръб на дясната очница, две драскотини пред дясната ушна мида, драскотина
с оток зад дясната ушна мида и драскотина с кръвонасядане на лявата
предмишница. Според заключението на вещото лице по приета в първоинстанционното
производство СМЕ, описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от
твърд, тъп предмет и могат да се получат по времето, начина и при
обстоятелствата, описани от освидетелстваното лице, а именно след като бил
„нападнат от непознат мъж, който го ударил с острата част на брадва“.
Дотук, фактическата обстановка по делото се установява относително
безпротиворечиво от събраните доказателства в проведеното пред
първоинстанционния съд съдебното следствие. В хода на същото са разпитани
единствените свидетели очевидци- св.С. П. и св.Н. Г., като показанията им от досъдебното производство са
прочетени при съблюдаване на законоустановения за това ред. Прието е и
заключението на вещото лице, изготвило СМЕ за причинените на пострадалия
телесни увреждания. Сред приетите писмени доказателства от първата инстанция е
и протоколът за извършено разпознаване от св.П.Д. на подс.М.Е..*** е провел прецизно
съдебно следствие, правейки достатъчно опити да издири пострадалия, за да
проведе така необходимия за разкриване на обективната истина разпит в
качеството му на свидетел.
Същевременно,
в светлината на изложените в протеста доводи, настоящата съдебна инстанция
намира за необходимо да изложи следното:
Принципно, за да се осъществен
фактическият състав на чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, е необходимо от доказателствата по делото да се
установи по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, което се извършва чрез думи или чрез действия и се
изразява в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще извърши
убийство спрямо него. Необходимо е също така заканата да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършването й. Такъв би бил
налице, когато при отправянето й съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи оформено решение
за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а да е налице
възможност за възникване на основателен страх у него. Тези обстоятелства следва
да се преценяват, каквито са били по време на деянието, а не след изминаването
на определено време- ТР № 53/18.09.1989г. на ОСНК на ВКС.
Съвкупният анализ на доказателствата по
делото води до извода, че на процесната дата между подс.М.Е. и пострадалия П.Д.
е имало скандал, инспириран от възникналия между двамата спор на пътя.
Свидетели на част от конфликта станали св.С. П. и св.Н. Г. Доколкото в случая е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3,
вр. с ал.1 от НК, е
необходимо установяването дали подсъдимият от обективна страна е отправил
закана за убийство към личността на св.П.Д. чрез визираните в обвинителния акт
думи и действия, както и дали това заканване е
било възприето от пострадалия по начин, по който би могло да възбуди
основателен страх за реалното му осъществяване. При невъзможността пострадалият
да бъде разпитан в хода на съдебното следствие, нито показанията му от
досъдебното производство да бъдат приобщени, първоинстанционният съд на
практика е бил лишен от възможността да установи дали подсъдимият е отправял
към пострадалия посочените в диспозитива на подвдигнатото обвинение думи и те
дали са били годни да предизвикат основателен страх у пострадалия от
осъществяване на закана за убийство. Поради това настоящият съдебен състав се
съгласява с извода на първоинстанционния съд за това, че в случая поради
невъзможността за разпит на пострадалия, не са налице доказателства за
осъществяването на фактическия състав на престъплението, визирано в
разпоредбата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, във връзка с повдигнатото
на подсъдимия обвинение за закана с убийство, в частта, осъществена чрез думите
„*******, ще ви коля, ще ви трепя като едно време!!“.
Що касае останалата част от обвинението,
РС-Хасково не е изпълнил задължението да изложи в мотивите на своя акт правните
си съображения за това защо с присъдата си оправдава подсъдимия по повдигнатото
му обвинение за закана с убийство, осъществена чрез нанасяне на удари на
пострадалия с брадва по главата и лявата предмишница. В този смисъл основателно
е възражението на прокуратурата, че съдът не се е произнесъл в мотивите си по
съставомерността на част от действията на подсъдимия, включени в повдигнатото
му обвинение и съдържащи се в диспозитива на оправдателната присъда. Така
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като не е изложил своите правни съображения защо приема, че
повдигнатото обвинение в частта, касаеща обвинението за закана с убийство чрез
действия, е недоказано. Липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК и представлява
основание по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК отмяна на присъдата и за връщане на
делото на първоинстанционния съд, защото прави невъзможна проверката от
въззивната инстанция на действителната воля на първата инстанция. Посоченото
процесуално нарушение е съществено и отстранимо, но не може да се отстрани за
пръв път от въззивната инстанция, защото това би довело до нарушаване правата
на страните, които следва да разберат въз основа на кои доказателства съдът е
извел правните си изводи, а не това да се прави за пръв път от въззивната
инстанция, доколкото делото се разглежда за пръв път по правилата на въззивното
производство. Съдът при постановяване на присъдата следва да обсъди и реши
въпроса дали деянието, за което е повдигнато обвинение е било извършено от
подсъдимия, дали същото е извършено виновно, като разпоредбата на чл.301 ал.1 т.2 НПК му
вменява в задължение да се произнесе дали деянието съставлява престъпление
въобще. В този смисъл районният съд след като е оправдал подсъдимия изцяло е
следвало да посочи в мотивите на своя акт изводите си дали от събрания
доказателствен материал се установява, че подсъдимият със своите действия, а
именно чрез нанасяне на удари с брадва, е осъществил закана с убийство по
смисъла на чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК или състав на друго представляващо същото,
еднакво или по- леко наказуемо престъпление по НК като изхожда от фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт по които подсъдимият се е защитавал. Това в настоящите мотиви
липсва и по изложените съображения въззивният съд установи наличие на основания
за отмяна на първоинстанционната присъда, с която подс.М.Е. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3
във връзка с ал.1 от НК, и
връщане на делото на РС- Хасково за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция , от фазата на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на основание чл.335
ал.2 вр. чл.334 ал.1 НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Присъда №260005/11.02.2021г. на
РС-Хасково, постановена по НОХД№258/2020г. по описа на съда и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.