РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. С.З., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20225500500164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Й., с адрес: гр.С., ж.к.
***********, действаща чрез адв. Е.К., против решение № 260749/04.11.2021
г., постановено по гр.д.№ 1130/2020 г. по описа на Районен съд –С.З..
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на извършен от
първоинстанционния съд всестранен и пълен анализ на твърденията и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, което от своя
страна е довело до формирането на необосновани фактически и правни
изводи, обусловили неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на
1
ново, с което предявените искове бъдат уважени, а насрещните искове респ.
отхвърлени, като на страната бъдат присъдени разноските пред двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок въззиваемият Д. Я. П., действащ чрез адв.
С.Ч., е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като
неоснователна.
Изложил е доводи, че първоинстанционният съд не е допуснал
твърдяното съществено процесуално нарушение, т.к. в мотивите на
обжалваното решение е обсъдил всички събрани доказателства, а въз основа
на тях е формирал обосновани изводи за неоснователност на исковите
претенции, в съответствие с приложимото материално право.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, а в условията
на евентуалност – при отмяна и уважаване на предявените главни искове да
бъдат уважени и предявените от Д. Я. П. насрещни искове. Претендира се и
присъждането на направените по делото съдебни и деловодни разноски
изцяло.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявените главни искове бъдат уважени. Претендира присъждането на
разноски.
Въззиваемият се представлява от процесуален представител, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение. В случай на уважаване на въззивната жалба
пледира за уважаване и на предявените евентуални насрещни искове.
Претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
2
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д.П.Й.
срещу Д. Я. П., с която са били предявени кумулативно обективно съединени
искове по чл. 26, ал.2 пр.1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и
чл.415, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл.55,
ал.1 пр.1-во от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради
невъзможен предмет на договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2015
г., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2501/03.04.2015 г. на нотариус
Р.Б., с рег.№ ** на НК и район на действие при Районен съд –С.З., и
признаване съществуването на вземането й за сумите съответно от 9 000 лв.,
представляваща платената от ищцата продажна цена по нищожния договор,
както и на сумата от 4 220 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.04.2015 г. до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 14.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и разноските, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5932/2019 г. по описа на
Районен съд –С.З..
Ищцата е изложила твърдения, че на 03.04.2015 г. е сключила с
ответника договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който е
закупила от Д. Я. П. лек автомобил „Мерцедес“ С 320, рег.№ СТ ** СХ, рама
№ WDB220*******, двигател № ************* за сумата от 9 000 лв., която
е заплатила изцяло и в брой на продавача при сключване на договора.
Твърди, че на 15.02.2017 г. е представила в отдел „Пътна полиция“-
СДВР лекия автомобил за промяна на регистрацията, но при огледа на
автомобила служителите на отдел „Пътна полиция“-СДВР са констатирали
следи от интервенция в областта на номера на рамата, поради което е била
изготвена експертна справка, чрез която е било установено изменение на
номера на рамата. Предвид това със заповед № 43323-499/25.06.2019 г. бил
постановен отказ за регистрация на моторното превозно средство.
Предвид невъзможността за осъществяване на регистрационния режим
3
на МПС било невъзможно автомобилът да бъде ползван законосъобразно или
да бъде отчужден, поради което договорът за покупко-продажба бил
нищожен поради невъзможен предмет.
Тъй като Д.Й. била заплатила продажната цена по нищожния договор
при сключването му, то Д.П. следвало да й върне сумата от 9 000 лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на сключване на договора до
датата на предявяване на иска.
С подадения отговор на исковата молба Д. Я. П. е оспорил исковете,
като е изложил възражения, че сключеният между страните договор за
покупко-продажба на МПС не е нищожен поради невъзможен предмет, т.к. в
извършените от полицейските органи двукратно проверки и от извършената
прокурорска проверка не е било установено извършването на интервенция в
областта на номера на рамата на автомобила, а напротив – същият
съответствал изцяло на номера, с който МПС е било пуснато в гражданския
оборот след произвеждането му в Г.. Освен това преди сключването на
процесния договор за покупко-продажба същото МПС е било препродавано в
България и пререгистрирано на три пъти на 24.01.2003 г., на 12.06.2006 г. и на
08.05.2008 г., като при всяка една пререгистрация не е била констатирана
каквато и да е интервенция по номер на рама. Оспорва се и твърдението, че
лекия автомобил не може да бъде пререгистиран, т.к. съгласно действащото
законодателство липсвала законова пречка.
Искът за мораторна лихва се оспорва като неоснователен поради
липсата на отправена покана за връщане на продажната цена, както и за
погасяване по давност на претенцията за периода от 03.04.2015 г. до
14.11.2016 г.
При условията на евентуалност Д. Я. П. е предявил насрещни искове по
чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД за връщане на процесното МПС, предмет на
договора за покупко-продажба, както и по чл.59 от ЗЗД за присъждане на
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване
на автомобила от Д.Й. за периода от 03.04.2015 г. до 25.06.2020 г.
Д. П. Й. е подала отговор на насрещната искова молба, с която е
оспорила иска за присъждане на обезщетение от 10 000 лв. за ползването на
автомобила за периода от 03.04.2015 г. до 25.06.2020 г. като неоснователен,
като е изложил възражения, че през този период тя е била лишена от
4
възможността законосъобразно да използва автомобила съгласно
предназначението му или да се разпореди с него. Освен това такова
обезщетение следвало да дължи едва след прогласяване нищожността на
договора, ако доброволно не върне МПС на продавача.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете, като е приел, че договорът за покупко-продажба на МПС от
03.04.2015 г., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2501/03.04.2015 г. на
нотариус Р.Б., с рег.№ ** на НК и район на действие при Районен съд –С.З. не
е нищожен поради невъзможен предмет, т.к. лекия автомобил обективно е
съществувал към момента на сключване на договора, прехвърлителят е бил
негов собственик и го прехвърля на лице, което може да го придобие, т.е. не е
налице фактическа или правна невъзможност на предмета, като отказът на
отдел „Пътна полиция“-СДВР за пререгистрацията му при последната смяна
на собствеността не обуславя невъзможен предмет.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са били
установени правилно от първоинстнационният съд въз основа на събраните
по делото доказателства, а въз основа на тях съдът е направил съответни на
материалния закон и обосновани изводи, поради което на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на 14.11.2019 г. Д. П. Й. е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. Я. П. за сумите
от 9000 лв. – платена сума по нищожен договор за покупко-продажба на
МПС от 03.04.2015 г., и 4220 лв. – мораторна лихва от 03.04.2015 г. до
13.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019 г. до
изплащане на вземането.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 3089/15.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил Д.
Я. П. да заплати на Д. П. Й. сумата от 9 000 лв. – главница, 4220 лв. –
мораторна лихва от 03.04.2015 г. до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното производство от 264,40 лв. – платена държавна такса и 750 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 20.11.2019 г., и
5
на същия ден той е подал възражение по чл.414 от ГПК.
В предоставения й срок за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение Д. П. Й. е
предявила установителен иск, като за съвместно разглеждане с него е
съединила и установителен иск за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба на МПС от 03.04.2015 г.
От представения договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2015 г.,
с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2501/03.04.2015 г. на нотариус
Р.Б., с рег.№ ** на НК и район на действие при Районен съд –С.З. се
установява, че на 03.04.2015 г. страните са сключили договор за покупко-
продажба, по силата на който Д. Я. П. е продал на Д. П. Й. собствения си лек
автомобил „Мерцедес“ С 320, рег.№ СТ ** СХ, рама № WDB220*******,
двигател № ************* за сумата от 9 000 лв., която купувачката му е
заплатила изцяло в брой при сключване на договора.
От материалите по приложената административна преписка, във връзка
с издаването на заповед № 4332з-25.06.2019 г. за отказ за регистрация на ПС-
лек автомобил „Мерцедес С 320“, рег.№ СТ ** СХ и пр. пр. № 14553/2017 г.
на СРП се установява, че на 15.02.2017 г. Д. П. Й. е представила лекия
автомобил пред отдел „Пътна полиция“-СДВР за промяна на регистрацията
му. Чрез извършена експертна справка е било установено, че на металния
детайл, върху който се набиват първоначалните символи от номера на рамата
се наблюдават трасологични следи от металообработващ инструмент и
видимите символи „WDB220*******“. С оглед на това е направен извод, че
има изменение на номера на рамата. С приемо-предавателен протокол от
15.02.2017 г. Д.Й. е предала доброволно лекия автомобил на полицейските
служители във връзка с извършването на проверка за извършено
престъпление. С постановление от 28.04.2017 г. за отказ да се образува
досъдебно производство прокурор от СРП е постановил отказ за образуване
на досъдебно производство, т.к. след изготвена официална справка от
„Б.С.А.“ ЕООД – оторизиран генерален представител на „Мерцедес-Бенц“ за
България е било установено, че идентификационния номер на автомобила
WDB220******* съответства на производствения такъв и на
идентификационния номер при първоначалната и последващите му
регистрации в България, както е налице и съвпадение с производствения
номер на двигателя на автомобил Мерцедес С 320 с идентификационен номер
WDB220*******, а от справка в Интерпол не е било установено автомобилът
да е бил обявен за издирване. На 15.04.2019 г. Д. ПЛ. Й. е подала ново
заявление за промяна на регистрацията на лекия автомобил, но със заповед №
4332з-25.06.2019 г. повторно е постановен отказ тъй като не може да се
установи поставения от производителя идентификационен номер на рамата на
превозното средство.
Първоначалната регистрация на лекия автомобил Мерцедес С 320, с рег.
6
№ СТ ** СХ е била извършена на 14.08.2000 г. след вноса му от Г., като
автомобилът е бил регистриран с рама № WDB220******* и двигател №
11294309****. След първоначалната регистрация са извършвани промени в
регистрацията на 24.03.2003 г., 12.06.2006 г. и 08.06.2008 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
трасологичната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че
номера на купето на процесния автомобил се поставя само на две места – под
задната седалка в дясната й част, където е изписан с помощта на лазер; - на
евростикера, залепен на дясната колонка на автомобила. Производствения
номер на автомобила се изписва на евростикера, залепен на дясната колонка
на автомобила. Не се установяват корекции в цифрите и буквите на номера на
купето, изписан под задната седалка в дясната й част, с изключение на
разликата във височината по реда за писане от 0,5 мм. На последните три
цифри“276“. Производственият номер на автомобила, изписан на евростикера
е 52070901. Първоначално автомобилът е регистриран на 14.08.2000 г. в
гр.Пловдив; на 12.06.2006 г. е продаден на Н.Д. от гр.Чирпан; на 07.05.2008 г.
е продаден на Д.Я. от гр.С.З.; на 03.04.2015 г. е продаден на Д.Й.. Върху
металния детайл, под задната дясна седалка на автомобила, на който
стандартно се изписва с лазер номера на рамата при този модел и марка на
автомобила, се наблюдават видимите символи WDB220*******, които
отговарят напълно по размер и конфигурация на стандартните, посочени от
ИНТЕРПОЛ за този модел и марка автомобили. Номера на купето на
изследвания автомобил е WDB220*******.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че
средния пазарен наем на процесния автомобил за периода от 25.06.2015 г. до
25.06.2020 г. е в размер на 9 996 лв.
От показанията на свидетеля Н.П. се установява, че в има автосервиз и
в периода от 2009 г. до 2014-2015 г. година е извършвал техническата
поддръжка на притежавания от Д.Я. лек автомобил „Мерцедес С 320“. За този
период автомобилът не е катастрофирал.
Въззивната жалба се преценява за неоснователна по следните
съображения:
Въззивницата претендира, че договорът за покупко-продажба на МПС
от 03.04.2015 г. е нищожен поради невъзможен предмет, т.к. е постановен
отказ за извършване на промяна в регистрацията му от отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, а предявеният иск за нищожност е преюдициален по
отношение на искът за установяване съществуването на оспореното вземане
по издадената заповед за изпълнение.
Нищожността на договора поради невъзможен предмет ще е налице,
когато към момента на сключването му, индивидуално определената вещ –
лек автомобил е погинала /фактическа невъзможност/ или е налице правна
7
забрана за извършване на разпореждането.
При договор за покупко-продажба на моторно превозно средство,
основните индивидуализиращи белези са поставените от производителя
идентификационен номер на превозното средство /номер на рама/, както и
регистрационния номер, с който моторното превозно средство е било
регистрирано за движение в Р.Б..
Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането
на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по
поставения от производителя идентификационен номер /чл. 143, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС/.
Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗДвП пътни превозни средства с регистрация
извън националния регистър се регистрират след предоставяне на оригинални
документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
Съгласно чл. 12а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС за
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-
членка на ЕС, ЕИП, или К.Ш., собственикът представя свидетелство за
регистрация - част I и част II/ по смисъла на Директива 1999/37/ЕО/, издадени
от съответния компетентен орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП или К.Ш..
В чл. 143, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за регистриране на МПС
при подправен, заличен или повреден идентификационен номер докато не се
установи, съответно възстанови автентичния, поставен от производителя на
МПС идентификационен номер.
Наличието на неавтентичен идентификационен номер на МПС би
обусловило фактическа невъзможност на сключен договор за покупко-
продажбата му, т.к. ще може да се направи извод за липсата на индивидуално
определена вещ, която се индивидуализира с този основен белег.
В случая не са налице основания, за да се приеме, че договор за
покупко-продажба на МПС от 03.04.2015 г., с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 2501/03.04.2015 г. на нотариус Р.Б., с рег.№ ** на НК и
район на действие при Районен съд – С.З. е нищожен поради невъзможен
предмет, т.к. от събраните по делото доказателства се установява, че към
момента на сключване на договора предметът му – лек автомобил „Мерцедес
С 320“, с рег.№ СТ ** СХ е съществувал обективно, и е бил регистриран
съобразно изискванията на ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС с идентификационен номер, съответстващ на
8
поставения от производителя такъв и на идентификационния номер, с който
автомобилът е бил регистриран при първоначалната си регистрация в Р.Б., и
при последващите извършени промени в регистрацията му, последната от
които при придобиването му от Д. ЯН. П..
Наличието на констатираните при извършените огледи от служителите
на отдел „Пътна полиция“ – СДВР трасологични следи от металообработващ
инструмент върху металния детайл, на който се набиват първоначалните
символи от номера на рамата не доказва неавтентичност на поставения от
производителя идентификационен номер, т.к. и от приетото заключение на
съдебно-трасологичната експертиза, а и от съдържащите се в приложените
административна и прокурорска преписки писма от официалния вносител на
„М.Б.“ за България се установява, че не е налице извършена промяна в
поставения от производителя идентификационен номер WDB220******* на
процесното МПС, чийто двигател е номер 11294309****.
Наличието на постановен отказ за извършване на промяна в
регистрацията не обуславя нищожност на договора поради невъзможен
предмет, т.к. отказът представлява индивидуален административен акт, който
подлежи на контрол за законосъобразност.
Освен това е налице предвидена законова процедура за извършване на
регистрация на МПС, чиято регистрация е отказана поради подправен,
заличен или повреден идентификационен номер след
установяване/възстановяване на автентичния, поставен от производителя на
МПС идентификационен номер.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира предявеният иск по
чл.26, ал.2 пр.1-во от ЗЗД за неоснователен, а предвид неговата
неоснователност такива се явяват и обусловените от него искове по чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради отхвърлянето на главните искове не са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на предявените от Д. ЯН. П. при условията на
евентуалност искове.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в липсата на извършен от първоинстанционния съд всестранен и пълен анализ
на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, което от своя страна е довело до формирането на
необосновани фактически и правни изводи, обусловили неправилно
приложение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е обсъдил в достатъчна степен всички
доводи на страните и релевантните доказателства, въз основа на което е
направил обосновани изводи, съответни на материалния закон.
9
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият - ответник в
първоинстанционното производство, има право на разноски по реда на чл.78,
ал.3 от ГПК.
В негова полза следва да се присъдят направените разноски пред
настоящата съдебна инстанция в размер от 1 000 лв. (хиляда лева) за платено
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК и чл.271, ал.1
пр.І-во от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260749/04.11.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1130/2020 г. по описа на Районен съд –С.З..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален
кодекс Д. П. Й., ЕГН – **********, с адрес: гр.С., ж.к. ***********, да
заплати на Д. Я. П., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ул.“*******, сумата
от 1 000 лв. (хиляда лева) - разноски пред въззивната съдебна инстанция за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Р.Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10