Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 20.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор
М.Георгиева от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия
Снежина Чолакова КАНД № 262 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция "Инспекция по труда", гр.Шумен, представлявана от
Директора С.С.Методиева, срещу
Решение №477/26.07.2019г., постановено по ВАНД №1296/2019г.
по описа на Районен съд - Шумен. С атакуваното
решение е отменено Наказателно постановление № 27-0000779/03.05.2019
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на “Р.П.” ООД, ЕИК 28026450,
седалище и адрес на управление Република Румъния, гр. Констанца, ул. Проф. д-р Георге Маринеску №46, бл. 4А, вх.Д,ет.1,
ап.52, представлявано от С.П., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 лева за нарушение по чл. 12, ал. 2, във вр. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките
на предоставяне на услуги, обн.,
ДВ, бр. 2 от
6.01.2017 г. В жалбата са
изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, по същество свеждащи
се до издаването му в нарушение
на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че не е допуснато установеното от районния съд съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
изразяващо се в съставяне
на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) в присъствието на лицето
К.С., непритежаващо изрични
пълномощия да представлява
"Р.П."ООД пред Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Шумен, доколкото въпросното лице се е легитимирало
пред контролните органи с
валидно пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на пълномощника да представлява дружеството пред касационния жалбоподател. Твърди се също, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е установено по безсъмнен начин. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на
ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител. В приложено писмено
становище заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната
жалба - "Р.П."ООД, редовно
и своевременно призован, не изпраща
представител. В приложено писмено
становище изразява становище за допустимост,
но неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна,
предвид безспорно установената съставомерност на
наказаното неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен
състав и липсата на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предлага решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото с
него наказателно постановление - потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:
С атакуваното решение ШРС е отменил
Наказателно постановление №27-0000779/03.05.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ, за нарушение на чл.12, ал.2, във вр. с § 2
от ПЗР от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работниците и служителите в рамките на предоставяне на услуги, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1800
лева.
За да достигне до този правен
извод, решаващият съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 14 и 15.03.2019г. от контролните органи
на Дирекция „Инспекция по труда” - град Шумен е била извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на строеж „Валцов цех-2“ в землището на
с.Васил Друмев, община
Шумен, при която е установено, че полагането на
шлайфана бетонова настилка се извършва от екипа на пет командировани
от „Р.П.“ ООД - гр.Констанца работници, граждани на
Република Румъния. Констатирано е, че касаторът, в
качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да подаде в законоустановения срок, по установения ред на хартиен носител в Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен, заявление
с необходимите данни за заетостта на командирования работник И.Г., гражданин на
Република Румъния. С оглед на тези констатации бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27-0000779 на
04.04.2019г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството и връчен
на същия. Въз основа на така съставения
АУАН, на 03.05.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че дружеството в качеството си на работодател, като не е изпълнило
задължението си да подаде в законоустановения срок,
по установения ред (на хартиен носител) в Дирекция „Инспекция
по труда“ - Шумен, заявление с необходимите данни за заетостта на
командирования работник, гражданин на Република Румъния, е нарушило
разпоредбата на чл.12, ал.2, във вр. с §2 от ПЗР от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работниците и
служителите в рамките на предоставяне на услуги. Същевременно
обаче е счел, че АУАН е съставен
в присъствие на лицето К.Ж.С.и връчен на същото лице, при липса на доказателства, удостоверяващи наличието на изрични пълномощия за подписване и получаване на АУАН. Посочил е, че
приложеното по делото пълномощно не дава право на К.С.
да представлява дружеството
при съставяне на АУАН, както
и в административнонаказателно производство. Приел е и, че доколкото по делото липсват данни актът изобщо
да е достигнал до упълномощен
представител на дружеството,
е налице нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН. С тези аргументи съдът е отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно
и неправилно.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
При преценка
за съответствието на решението
с материалния закон обаче касационната инстанция намира, че
въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, въззивният съд
е направил неправилни изводи, че наказателното
постановление е издадено при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в частност на чл.43, ал.4 от ЗАНН.
На първо
място, в разрез със застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН
урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и съгласно ал.1 от същата, актът се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на
акта в отсъствие на нарушителя, са
посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а
именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след
покана не се яви за съставянето на акта.
В процесния случай, под административнонаказателна отговорност
е подведено “Р.П.” ООД с ЕИК 28026450,
със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца, което се
управлява и представлява от С.П. от гр. Констанца. От
отразеното в АУАН и от показанията на актосъставителя се установява, че актът е
бил съставен в присъствието на К.Ж.С., в качеството
му на упълномощено лице, на когото е предявен и връчен, т.е. не е приложена
процедурата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като актосъставителят е приел, че въз
основа на представеното пълномощно
К.С. се явява упълномощен представител на дружеството. От приложеното към
преписката пълномощно е видно, че на посоченото лице са делегирани пълномощия от С.П.
да представлява дружеството пред
Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен за подаване и получаване на
документи, с оглед спазване законодателството, във връзка с извършените
дейности по бетониране на
13-14.03.2019г. конкретно за обекта, на който контролните органи са извършили
проверка и са констатирали процесното нарушение. Доколкото обхвата на
представителната власт включва както получаване на документи, така и полагане
на подпис от името на П. и на дружеството, навсякъде, където е необходимо, съставеният акт е предявен за подпис и връчен на надлежно
упълномощено за това лице. Обстоятелството, че в приложеното пълномощно липсва изрично оправомощаване К.С. да представлява дружеството при самото съставяне на акта, не променя този
извод, тъй като в правото да подписва и получава документи имплицитно се
съдържа и правото да присъства
при съставянето им. Дори и да се приеме, че е налице
допуснато процесуално нарушение в този смисъл, същото не може да се квалифицира
като съществено такова, доколкото не е довело до неизясняване
на фактите и обстоятелствата
по делото, както и до ограничаване правото на защита
на касационния жалбоподател,
след като актът е бил предявен и връчен на надлежно упълномощено за
това лице.
С оглед
на това и доколкото АУАН и
НП притежават изискуемите съгласно чл.42 от ЗАНН, респ.
чл.57 от ЗАНН реквизити и са
издадени от компетентни длъжностни лица, касационната
инстанция приема, че в хода на административнонаказателното
производство не са допустанови
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По съществото
на спора съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана
на основание на чл.416, ал.5, във връзка
с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.12, ал.2, във
връзка с §2 от ПЗР от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги.
В АУАН и в НП е прието, че “Р.П.” ООД, гр. Констанца в рамките
на предоставянето на услуги на местното лице „Карго Про“ ЕООД, гр. Варна,
в качеството си на работодател не е
изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок /до започване на
предоставянето на услугата на 14.03.2019г. на строежа „Валцов цех - 2“/ на
хартиен носител в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен заявление за
заетостта на командирования
работник И.Г., гражданин на Република
Румъния.
Съгласно чл.121а, ал.1, т.2,
б.„а“ от КТ, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне
на услуги е налице, когато работодател, регистриран по законодателството на
друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария
или на трета държава командирова работник или служител на територията на
Република България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор,
сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
В настоящия случай няма спор, че “Р.П.”
ООД – румънски работодател, е
командировал своя работник И.Г. да осъществява трудовите си задължения на
територията на друга държава–членка на
ЕС – Република България, въз основа на
сключен договор за предоставяне на услуги с „Каргон
Про“ ЕООД, гр. Варна. Редът и условията за подобно командироване са предмет на
регулация с наредба на Министерски съвет, съгласно чл.121а, ал.8 от КТ, а
именно Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, приета с ПМС № 382
от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от
Наредбата вменява в задължение на работодателя или предприятието, което
осигурява временна работа от държава членка, или определено от него лице да
подава в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ заявление съгласно
приложение № 2, което следва да съдържа конкретно посочени в т.1 – т.8 данни. Съгласно ал.2 на цитираната правна норма заявлението
се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт най-късно до
започване на предоставянето на услугите, а съобразно
§ 2 ПЗР на посочената наредба
до изграждането на единния национален уебсайт заявленията по чл.12, ал.1 се
подават на хартиен носител в съответната териториална дирекция на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ по работното място на командирования
работник или служител, в конкретния случай това се явява Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Шумен.
Доколкото в случая “Р.П.” ООД, гр.
Констанца се явява работодател, регистриран по законодателството на Република
Румъния, който осигурява временна работа на командирован работник румънски
гражданин, е следвало, съгласно задължението си по чл.12, ал.1 от Наредбата,
преди започването на работа на командирования гражданин, а именно до 13.03.2019
г. вкл. да подаде в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Шумен заявление на хартиен носител с посочените в разпоредбата
данни, тъй като към този момент Единният национален уебсайт не е функционирал
все още. Безспорно установено по делото е, а и не се спори от дружеството – касатор,
че това задължение не е било изпълнено.
С оглед
на това административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.1
от КТ.
Обоснован е и извода на наказващия орган, че липсва
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ. Съдът също счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл.28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената
материалноправна разпоредба.
Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни
от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите
права. Процесното неизпълнение
не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Съгласно редакцията на чл.415в, ал.1 от КТ към
момента на извършване на нарушението
и към настоящия момент, същата предвижда по – леки
санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени
веднага след установяването
им и от които не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Констатираното нарушение не е отстранено, поради което разпоредбата
е неприложима.
При индивидуализацията
на административното наказание наказващият
орган го е наложил в
размер над минималния, без да изложи конкретни
съображения в тази насока, поради което
и с оглед липсата на утежняващи отговорността на дружеството обстоятелства, съдът намира, че минималният размер на наказанието
би бил достатъчен
за постигане целите на същото
както по линия на генералната,
така и по линия на специалната
превенция.
По изложените съображения
наказателното постановление следва
да бъде изменено, като наложената на дружеството
„имуществена санкция“ в размер на 1 800
лева бъде намалена на 1 500 лева.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка,
но при неправилно приложение на материалния
закон, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото не се налага събирането на нови доказателства, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, изменящо наказателното постановление в посочения
по-горе смисъл.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 477 от 26.07.2019г., постановено по ВАНД № 1296/2019г. по описа
на Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
27-0000779/03.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал.
1 от КТ на “Р.П.” ООД, ЕИК 28026450, седалище и адрес на управление Република Румъния, гр. Констанца,
ул. Проф. д-р Георге Маринеску №46, бл.4А, вх.Д , ет.1, ап. 52, представлявано
от С.П., е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1 800 лева за нарушение по чл. 12, ал. 2,
във вр. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките
на предоставяне на услуги, обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017
г., като намалява размера на санкцията от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 20.11.2019г.