№ 6414
гр. .. 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110146874 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР /изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от
2016г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата си молба ищецът И. А. Т. претендира от О.............. заплащане на сумата от 400,92
лв. – извънреден труд от за м.08.2018г., сумата от 116,83 лв.-лихва за забава за периода от
01.10.2018г. до 10.08.2021г., сумата от 61,68 лв. – извънреден труд за м.09.2018г., сумата от 17,45
лв.-лихва за забава за периода от 01.11.2018г. до 10.08.2021г., сумата от 380,36 лв. – извънреден
труд за м.10.2018г., както и сумата от 104,39 лв.-лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до
10.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда –
11.08.2021г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ищецът твърди, че е служител на ...... на длъжност Началник група „П........“ към сектор
„П.......“, за която е установен ненормиран работен ден. През 2018г. положил 82 часа труд извън
редовното работно време, както следва: 39 часа през м.08.2018г., от които 9 часа за периода 20-
21.08.2018г., 15 часа за периода 21-22.08.2018г. и 15 часа за периода 30-31.08.2018г.; 6 часа през
м.09.2018г. на 28.09.2018г.; 37 часа през м.10.2018г., както следва: 3 часа на 03.10.2018г., 3 часа на
10.10.2018г., 13 часа на 11-12.10.2018г., 3 часа на 16.10.2018г., 6 часа на 19-20.10.2018г., 7 часа на
25.10.2018г. и 2 часа на 26.10.2018г. Поддържа, че за положения извънреден труд не е получил
допълнително възнаграждение, а му се следва такова в размер 50 на сто върху основно месечно
възнаграждение съгласно чл. 187, ал.6 от МВР.
Ответникът О.......... /....../ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за положен
извънреден труд в размер на 82 часа през 2018г., както и че има право на повече от 12 дни
допълнителен платен годишен отпуск като компенсация. Поддържа, че в ЗМВР, както и
подзаконовите нормативни актове, актуални към процесния период, не е предвидена възможност
1
за положен извънреден труд в работни дни да бъде компенсиран с парично възнаграждение.
Единствената възможност е чрез компенсация с допълнителен платен годишен отпуск, както е
направено и в конкретния случай. Оспорва размера на иска, както и претенцията за мораторна
лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
С определение от 05.11.2021г., с оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между тях,
че през процесния период помежду им е съществувало валидно служебно правоотношение, въз
основа на което ищеца е заемал при ответника ...... длъжността длъжност Началник група „П........“
към сектор „П.......“.
С протоколно определение от 20.04.2023г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение в
размера на исковите претенции, чрез тяхното намаляване, като искът за главница за
възнаграждение за извърнреден труд за м. август 2018г. се счита предявен за сумата от 195,32 лв. ,
вместо първоначално заявените 400,92 лв., а за м. октомври 2018г. се счита предявен за сумата от
287,84 лв., вместо първоначално заявените 380,36 лв.; искът за мораторна лихва върху
възнаграждението за м. август 2018г. се счита предявен за сумата от 56,74 лв. , вместо
първоначално заявените 116,83 лв., а върху възнаграждението за м. октомври 2018г. се счита
предявен за сумата от 78,68 лв., вместо първоначално заявените 104,39 лв., като за горницата до
пълните първоначално предявени размери производството по делото е прекратено на основание чл.
233 ГПК.
Софийски районен съд, след преценка на събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР /изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016г./
Не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства в процеса, че ищеца се
е намирал в служебно правоотношение с ответника за исковия период.
Безспорно по делото е установено, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал.1, т.1 от ЗМВР и е заемал длъжност длъжност Началник група „П........“ към сектор „П.......“ при
ОД на ....... Предвид наличието на служебно правоотношение между страните, приложими при
регулирането на същото са разпоредбите на ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР в сила от 01.07.2014 г., работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
В ал. 5, т. 1 на чл. 187 от ЗВМР /в приложимата към процесния период редакция/ е предвидено, че
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни - за служителите на ненормиран работен ден, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и предвид изслушаната от съда и приета без
възражения съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е полагал извънреден труд,
извън установеното работно време, както и че същия не е заплатен в пълен размер на ищеца. Този
извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР следва да бъде компенсиран от работодателя
със заплащане на възнаграждение, определено по правилото на чл. 187, ал. 5 във вр.ал.6 от ЗМВР.
Размерът на неплатеното възнаграждение за положения извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице. Според заключението на ССЕ размерът на неначислените и
неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд на ищеца, изчислен по часовата ставка с
2
50% увеличение, както и размерът на законната лихва върху всяко едно възнаграждение за исковия
период, са както следва: за м.август 2018г. – 462,60 лв. извънреден труд и 134,28 лв. – лихва за
забава; за м.септември 2018г. – 61,68 лв. извънреден труд и 17,37 лв. – лихва за забава; за
м.октомври 2018г. – 287,84 лв. извънреден труд и 78,68 лв. – лихва за забава. Няма спор, че ищеца
е бил компенсиран с 12 дни допълнителен платен годишен отпуск, който същия е използвал.
За неоснователни в тази връзка съдът намира възраженията на ответника за цялостно
заплащане на положения от ищеца извънреден труд, както и за недължимост на заплащане поради
превишаване на часовете извънреден труд над допустимите 280 часа годишно. Съдът намира при
приложение на основния принцип, че положеният труд, независимо дали по трудово или по
служебно правоотношение, е винаги възмезден, работодателят дължи плащане за всеки час
извънреден труд, упражнен от работника или държавния служител, в повече от нормираното
работно време, както до предвиденото в закона ограничение до 280 часа годишно за служителите
на ненормиран работен ден, така и за разликата действително положен извънреден труд. Съгласно
чл. 48 от Конституцията на Република България, имаща непосредствено действие, основно право
на всеки български гражданин е правото на труд. Упражнявайки го, никой български гражданин
не може да бъде заставян да извършва работа, без съответно й заплащане, съгласно ал.5 на
цитираната разпоредба. Тези принципи са намерили съответно развитие и в разпоредбите на КТ -
чл. 124 КТ, съгласно който работодателят е длъжен да плаща възнаграждение за извършената
работа; чл. 242 КТ, съгласно който положения труд е възмезден; чл. 262, ал.1 КТ, съгласно който
положения извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя
и работодателя, но не по - малко от 50 на сто - за работа през работните дни, 75 на сто за работа
през почивните дни и пр. При непосредственото приложение на норми от по-висока степен съдът
намира възраженията на ответника, че положеният над допустимия извънреден труд не подлежи на
компенсиране, за неоснователни. Ето защо искът следва да се уважи в пълния заявен размер, след
допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.08.2021г. до окончателното плащане.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното
парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава в размер на законната лихва.
Искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е основателен, като няма данни,
а и твърдения същия да е погасен чрез плащане.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение посоченото задължение,
последният е изпаднал в забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В издадена на
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /в чл. 33, ал. 1/ е посочено, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че
извънредният труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната
продължителност на положения труд през отчетния период. Съгласно заключението на вещото
лице общият размер на дължимата лихва за забава върху възнаграждението за извънреден труд,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на он-лайн лихвен калкулатор, възлиза на
сумата от 152,87 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи /предвид изменението
3
по реда на чл. 214 ГПК/.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Установява разноски в размер на 350 лв. за заплатен в брой адвокатски хонорар, които
следва да му се присъдят.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда сумата от 400 лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение за ССЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.......... /....../, с адрес гр. .. ул. „..“ № 71, да заплати на И. А. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. .. ул. „.......“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 25, на основание чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР
/изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 195,32 лв. –
извънреден труд от за м.08.2018г., сумата от 56,74 лв.-лихва за забава за периода от 01.10.2018г. до
10.08.2021г., сумата от 61,68 лв. – извънреден труд за м.09.2018г., сумата от 17,45 лв.-лихва за
забава за периода от 01.11.2018г. до 10.08.2021г., сумата от 287,84 лв. – извънреден труд за
м.10.2018г., както и сумата от 78,68 лв.-лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 10.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда – 11.08.2021г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА О.......... /....../, с адрес гр. .. ул. „..“ № 71, да заплати на И. А. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. .. ул. „.......“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 25, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 350 лв. - разноски за производството.
ОСЪЖДА О.......... /....../, с адрес гр. .. ул. „..“ № 71, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 400 лв.- разноски за държавна такса и
възнаграждение за ССЕ
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4