Р Е Ш
Е Н И Е №6
Гр.В.
27.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
съд в публичното заседание на шести март две хиляди и двадесета
година в състав окръжен съдия Г. Й.
при секретаря
В.К. и в присъствието на прокурора
……………………………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 247 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е образувано по исковата молба
на от Ю.К.Й. *** „ чрез адв.
Л. И. от АК –В. -
пълномощник със служебен адрес:гр.В., ул.. против С. с н. ц. „Т. д. "Б."с ЕИК. със със седалище и адрес на управление гр.В., ул.. ,представлявано от Б. М. В.
В исковата молба се твърди ,че ищецът и ответникът са
съдружници в „Б.– Т.“ООД с ЕИК . при съотношение на дяловете: за Туристическо
дружество „Б." 49 005 дяла по 10 лв. всеки или с общ номинал 490 050 лв.,
а за Ю.К.Й. 5995 дяла по 10 лв. с общ
номинал 59 950 лв.
Твърди се ,че на
15.11.2016 год. между
последния-Ю.К.Й., Сдружение „Туристическо „Б." с ЕИК., представлявано от председателя Т. М.“Б.-т."
ООД с ЕИК. и „У.-Ю" ЕООД бил сключен договор, който в част от клаузите си се явявал предварителен такъв за
прехвърлянето на всички притежавани от Сдружение „Туристическо дружество „Б. 54 450 дяла от капитала на „Б. –Т." ООД,
ЕИК ********* в полза Ю.К.Й. за общата сума от 500 000 лв. или по 9,183 лв. за
един дружествен дял. В точка 4 от договора се регламентирало правото на ищеца да изкупува дяловете на „Б. на части,
заплащайки суми по банкова сметка *** „Туристическо дружество„Б.". Ответникът
се бил задължил
да му прехвърля
съответния брой дялове пропорционално
на внесените суми след получаване на средствата по банкова си сметка,като за
всяка операция се изготвят договори за покупко-продажба.
Част от договорените дялове - 5 445 били заплатени от ищеца
съобразно чл.5.1 от договора със сумата
от 50 000 лв., представляваща остатък от
цената на прехвърлен от него на ответника имот в гр. В. ул.. –магазин от 53 кв.м. В изпълнение на постигнатите
договорки на 02.12.2016 г.бил подписан и
нотариално
заверен и договор за покупко-продажба на тези 5 445 дружествени дялове от капитала на „Б.–
Т." ООД, ЕИК. След решение
на ОС на ответника от 18.12.2017 год., обективирано в протокол № 4 от
същата дата, прехвърлянето на тези
дялове било вписано в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията на 02.04.2018 год.
Тъй като ищецът желаел да продължи да изкупува дялове от „Б.– Т."
ООД, ЕИК.., той отправил до ответника нотариална покана да му бъде посочена
банкова сметка, ***. Същата била получена от „Туристическо дружество „Б.""
на 14.05.2019 год., но до този момент отговор не бил получен.
По този начин ответникът възпрепятствал и поставял
ищеца в невъзможност да извършва плащане
и съответно да придобива пропорционален брой
дружествени дялове .Последният имал готовност да заплати сумата от 197
526,33 лв. за закупуването на 21 510 дяла от капитала на „Б.– Т." ООД, ЕИК.
С оглед на горното се иска да бъде постановено решение
, с което на основание чл ЗЗД да се обяви за окончателен предварителния договор, сключен
на 15.11.2016 г.между Ю.К.Й. *** с ЕГН **********
в качеството му
на купувач и
Сдружение с нестопанска цел "Туристическо дружество "Б." с ЕИК.
със седалище и адрес на
управление: гр. В.,ул., в качеството на продавач за
закупуването на 21 510 дружествени дяла от капитала на „Б. – Т." ООД, ЕИК. за сумата
от 197 526,33 лв., като се определи
разумен срок за внасяне на
посочената сума след
влизане в сила
на решението.
Претендират се и направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени : договор от 15.11.2016 год.,
договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.12.2016 г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. V,рег. № 6803, н.д. № 723/2016 год.
на Нотариус Л. Ц.протокол № 3/25.10.2016 год. на УС на Сдружение „ТД Б.“,протокол
№ 4/18.12.2017 год. на УС на Сдружение „ТД Б.“,нотариална покана с рег.№ 2284,
т. I,
№ 103 на нотариус Т. и разписка
за връчването й.
Постъпил е отговор на исковата молба от
ответника /л.30-39 от делото/,в която се оспорва иска като напълно неоснователен, необоснован
и недоказан и се иска да бъде отхвърлен,тъй като сдружението не
дължи на ищеца претендиралото
прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Б. — Т." ООД.
Поддържа се ,че ищцовата претенция се основавала на
невярното твърдение, че между ищеца и
ответник бил сключен договор от 15.11.2016 г., който в част от клаузите си
се явявал предварителен договор
за продажба на
дяловете,притежавани от ответника в капитала на „Б. — Т. ООД. Оспорва се
изцяло това твърдение, като се твърди ,че такъв договор въобще не е бил сключван валидно
и с правно действие за ответното Сдружение.Ищецът бил приложил като
доказателство към своята ИМ фотокопие от въпросния договор, който се оспорва изцяло и се иска на основание чл. 183 от ГПК
да се задължи ищеца да представи по
делото оригинала на процесния договор. Ако ищецът не стори това, то се иска това доказателство да бъде изключено от доказателствата по делото.Изначално и на
основание чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на договора и в частност автентичността на договора - по
отношение на подписването му от името на ответното Сдружение. Твърди се, че от
името и за сметка на Сдружението договорът не носи подписа на тогавашния
Председател на УС на Сдружението Т. М., а на друго, трето (неизвестно и несвързано със Сдружението) лице.За
удостоверяване на това твърдение се иска допускането на съдебно-графическа експертиза, която след като се запознае с
оригинала на договора и сравнителни образци от подписа на Т. В. М., ЕГН **********,
извършени пред вещото лице, както и с подписите на същото лице върху Договора
за покупко-продажба на дялове от 02.12.2016 г. и Нотариалния акт от 02.12.2016
г. (доказателства към ИМ по делото), да даде заключение дали
подписът върху многоточието на ред втори, преди текста „ТД Б.“В." от
екзекутивната част в края на процесния договор от 15.11.2016 г.е бил положен/изписан
лично от Т. М..
Поддържа се ,че договорът от 02.12.2016 г. е нищожен по
отношение на ответното Сдружение поради липса на
съгласие/воля от негова страна за сключването му.С отговора на исковата молба
се представя актуалният и действащ Устав
на ответното Сдружение, публично обявен по партидата на Сдружението в Т..
Съгласно чл. 34, т. 9 от този Устав Управителният Съвет (а не Друг орган или
лице) е този, който има правомощието да „сключва договори и поема ангажименти
от името на дружеството" ,тоест, за сключване на договори е уредено
колективно представителство. Очевидно е, че става дума за изрично уредено
правомощие на колективния орган на Сдружението, съществуващо и приложимо
паралелно с общото представително правомощие на Председателя на УС, което по
отношение на такива действия (нарочно възложени на висшестоящия колективен УС)
се явявало изключено. В случая процесния
договор не бил подписан от членовете на УС на Сдружението, а само от едно лице
и то без да е налице оправомощаване на това лице за сключване на такъв
конкретен договор от името и за сметка на Сдружението. Следователно този договор нямало как да е породил действие
за Сдружението. В случая е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД
и договорът е нищожен поради липса на
съгласие/волеизявление на УС за сключване на сделката, инкорпорирана в
посочения договор. След като договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, същият не можел да произведе целените от ищеца правни
последици и ответното Сдружение не му дължало каквото и да било прехвърляне на
собственост върху дружествени дялове в ООД.
Налице било и отделно, самостоятелно основание за
претендираната нищожност на договора .
Съгласно чл. 34, т. 7 от Устава на Сдружението Управителният Съвет бил органът,
компетентен да взема решения относно разпореждане с имущество на дружеството,
като такова решение изисквало мнозинство от 2/3 от всички членове на УС. Нямало
друг орган на Сдружението с такава компетентност. Съгласно приложимата
нормативна уредба на З. Управителният
съвет се разпореждал с имуществото на
сдружението при спазване изискванията на устава .
Дори и съгласно чл. 31, т. 8 от ЗЮЛНЦ Управителният
съвет вземал решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не
спадали в правата на друг орган. В процесния случай нямало решение на Сдружението
за разпореждане със собствени на Сдружението дружествени дялове от търговско
дружество чрез сключване на какъвто и да било договор.Тоест, дори и да се вземело
предвид обстоятелството, че Председателят на УС формално е имал представителни
функции по отношение на Сдружението при подписване на договора, то след като единствено в правомощията на УС е
било сключването на договор, поемането на ангажимент и вземане на решение за
разпореждане с имущество - представлявящият можел евентуално само да изпълнява такова решение, а
не да го взема еднолично, замествайки УС .Поддържа се ,че след като към датата
на сключване на договора - 15.11.2016 г. е липсвало решение на УС да се сключи
такъв договор и то именно с посочените в него условия (съществени елементи от
договора), то същият, макар и сключен от лице с представителна власт, се явявал
нищожен, поради липса на съгласие.Решението на УС за сключване на конкретен
договор при конкретни договорни условия било насрещното волеизявление (съгласие
по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД),необходимо за действителността на сделката.
При неговата липса следвало да се приеме, че от името на Сдружението не е
изразена валидна воля и договорът е нищожен поради липса на съгласие и не може
да произведе целените правни последици.
Дори и ако съдът не сподели гореизложените основания за
нищожност на процесния договор и го счете за действителен под някаква форма, то
се иска да бъде счетено, че по своята правна същност той не представлява
предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, тъй като в този документ липсвало надлежно определен
съществен елемент на предвижданата прехвърлителна сделка. Касаело се за липса
на договорена по надлежен/валиден начин
конкретна продажна цена.Договорът предвиждал
бъдеща продажба на
определен брой дружествени дялове. Единичната цена за един
дружествен дял обаче била вписана като: „9.183 /девет цяло сто осемдесет и три
хиляди/ лева".Нито от цифровото, нито от словесното описание не ставало
категорично ясно дали се касае за цена за един дял от девет хиляди сто осемдесет и три лева или за
девет лева и сто осемдесет и три хилядНи от лева.Ако се приемела първата
възможност, това би означавало общата договорна покупно-продажна цена да бъде
500 014 350 лв. (петстотин милиона четиринадест хиляди и триста и петдесет
лева). Ако се приемела втората възможност, това би означавало общата договорна
покупно-продажна цена да бъде 500 014.35 лв (петстотин хиляди и четиринадесет
лева и тридесет и пет стотинки). Нито една от тези общи суми обаче не била
установена в договора като обща цена. В него се сочела различна обща цена —сума от кръгло 500 000 лв.
По този начин ставало явно, че страните по процесния договор не са имали ясно
формирана и точно изразена воля относно продажната цена по евентуален бъдещ
окончателен договор между тях. Твърди се , че ответното Сдружение не е имало
намерение и не е изразявало воля евентуалната единична продажна цена на
неговите дружествени дялове в „Б.– Т." ООД да бъде само девет лева и сто
осемдесет и три хилядНи от лева. Това по индиректен начин било очевидно и от
самото обстоятелство, че дори номиналната стойност на един дружествен дял е
по-висока, а именно -10 лв.
Обобщава се ,че разглежданият договор от 15.11.2016 г. нямал
характеристиките на надлежен предварителен договор за продажба на конкретен
брой дружествени дялове срещу заплащане на конкретна, точно определена продажна
(единична и обща) цена. Това го правело изцяло негоден да произведе действие
чрез обявяването му за окончателен.Обобщава се ,че за ответното Сдружение не съществувало валидно
облигационно задължение за прехвърляне на собственост върху дружествени дялове
в полза на ищеца срещу някаква конкретна цена.
Поддържа се също така,че в своята ИМ ищецът се позовавал на сключен
между страните по делото Договор за продажба на дружествени дялове от
02.12.2016 г. Действително, такъв договор
бил подписан,но ищецът съвсем
неправилно претендирал, че този договор бил „в изпълнение на постигнатите
договорни" (визира се, съгласно предходно обсъдения нищожен договор от 15.11.2016г.).
Това въобще не било така. Договорът от 02.12.2016 г. бил изцяло самостоятелна сделка, независима и
несвързана с никакви други предходни действащи договорки между страните.Това
ставало ясно, дори ако само бъде разгледано лаконичното съдържание на въпросния
Договор за продажба на дружествени дялове от 02.12.2016 г. В него никъде и по
никакъв начин дори не се цитирало или само пък намеквало за наличие на предварителна договореност между
страните, която те да изпълняват. Също така, видно било и несъответствието между
двата документа в чисто съдържателно отношение. В Договора за продажба на
дружествени дялове от 02.12.2016 г. изрично било посочено, че от страна на
купувача по този договор (настоящ ищец) е извършено реално, ефективно плащане
на продажна цена — сума от 50 001.435 лв. в полза на продавача (настоящ
ответник). Докато в Договора от 15.11.2016 г.
въобще не се предвиждало плащане на цена за дяловете от ищеца към
ответното Сдружение, а се визирало прехвърляне
на дялове срещу част от цената на определен имот, който ищецът да прехвърли в
собственост на ответното сдружение (т.е. даване вместо изпълнение). Очевидно,
съществени условия по двата договора се различавали коренно и по никакъв начин
не се обосновавал единият договор да представлява окончателен договор по
отношение на другия предходен договор.
Отделно от това разглежданият Договор за продажба на
дружествени дялове от 02.12.2016 г. можел
само и единствено да се квалифицира като изцяло нищожен и не пораждащ действие
за Сдружението - на част от основанията, подробно разгледани и по отношение на
Договора от 15.11.2016 г., а именно:
- Нищожност на Договора
за продажба на дружествени дялове
от 02.12.2016 г. по
отношение на ответното
Сдружение поради липса
на съгласие/воля от негова страна за сключването му - договорът не е
подписан от членовете на УС на Сдружението съгласно изискванията на Устава му,
а само от едно лице и то без да е налице оправомощаване на това лице за
сключване на такъв конкретен договор от името и за сметка на Сдружението;
и/или
- към датата на сключване на договора -
02.12.2016 г. липсвало решение на УС на
Сдружението да се сключи такъв договор и то именно с посочените в него условия
(съществени елементи от договора), при което същият, макар и подписан за
Сдружението от лице с обща (а не конкретна)
представителна власт, се явявал нищожен, поради липса на съгласие.
Твърди се ,че соченият от ищеца Договор за продажба на
дружествени дялове от 02.12.2016 г. по никакъв начин нямал връзка с и не
обосновавал неоснователната му настояща искова претенция за закупуване на
дружествени дялове от капитала на„Б. — Т." ООД, понастоящем притежавани от
ответното Сдружение.
Поддържа се ,че като доказателство към своята ИМ
ищецът бил представил Нотариален акт за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот вместо плащане от 02.12.2019 г. Действително, такъв НЛ бил подписан между страните,но този НА също
нямал някаква правно значима връзка с предходно обсъдения нищожен договор от
15.11.2016 г. НА от 02.12.2016 г. бил изцяло самостоятелна сделка, независима и
несвързана с никакви други предходни действащи договорки между страните.
Това ставало ясно, като бъдат анализирани в
сравнителен план съдържанията на Договора от 15.11.2016 г. и последващия НА от
02.12.2016 г. В Договора от 15.11.2016 г. се е предвиждало имотът да бъде
прехвърлен от ищеца на ответника на цена от 100 000 лв. Докато в последващия НА
от 02.12.2016 г. изрично било установено, че правото на собственост се
прехвърля вместо плащане на задължение на трето лице към ответника в размер на
50 000 лв., тоест срещу двойно по-ниска цена (насрещно благо) спрямо визираното
в Договора от 15.11.2016 г.
Очевидно било, че основно, съществено условие по двата
договора (а именно насрещната престация/цената) се различавало коренно и по
никакъв начин не се обосновавал единият договор да представлява окончателен
договор по отношение на и при условията на другия предходен договор. Така и представеният от ищеца НА от 02.12.2016 г.
също по никакъв начин нямал връзка с и не обосновавал неоснователната му
настояща искова претенция за закупуване на дружествени дялове от капитала на „Б.
— Т. ООД, понастоящем притежавани от ответното Сдружение.
Следващо доказателство, представено от
ищеца,било копие от Протокол №3/24.10.2016 г. за заседание на УС на ответното
Сдружение. Оспорва се изцяло това
доказателство, като съответно се твърди,
че такъв Протокол въобще не бил валидно
съставян, с правно действие за ответното Сдружение. Ищецът бил приложил
разглеждания Протокол като фото-копие.
Поддържа се ,че ако бъдела установена идентичността на
такъв оригинал с наличното към ИМ копие, то следвало да се вземе предвид, че
съдържанието му и смисълът на приетите
съгласно Протокола решения по същество били лишени от каквато и да било
конкретика и не можели да бъдат годна
правна база за каквато и да било сделка
между страните по делото. Така например, с решение 1 от Протокола се давало
някакво „съгласие" за придобиване на дялове от ищеца К.,но решението дори
не уточнявало/ индивидуализирало „фирмата", от капитала на която да са
тези дялове. Всъщност никъде в протокола
дори не се и съдържало посочване на наименованието на дружество „Б. — Т."
ООД, по отношение на чиито дялове била настоящата искова претенция. Тоест, протоколното
решение не оторизирало сделка с дружествени дялове от капитала на конкретното
„Б. — Т." ООД. Отделно, съгласието било ищецът „да придобива дялове"
, но нито била конкретизирана евентуална бройка дялове, нито техен регистриран
номинален размер, нито срок за извършване на придобиването и т.н. В
протоколното решение липсвало и надлежно
определена цена на придобиването. Фиксирано било, че дяловете ще се придобиват
„по тяхната равностойност в деня на прехвърлянето". Тази формулировка била
изцяло лишена от съдържание - въобще било неопределяемо дали се касае за
номинална стойност, дали евентуално се касае за балансова стойност, дали пък не
е пазарна стойност или всякаква друга
потенциална стойност, каквато можела да бъде по някакъв начин определена по
отношение на дяловете.
Така, ответното Сдружение нямало формирана валидна
воля нито по отношение на продажба на конкретен брой дружествени дялове, нито
по отношение на конкретна продажна цена за дружествен дял или някои други
съществени елементи на такава сделка. Съответно, разглежданият Протокол №
3/24.10.2016 г. за заседание на УС на ответното Сдружение по никакъв начин не
допринасял за обосноваване на действителност на Договора от 15.11.2016 г.
Следващо доказателство, представено от ищеца - копие
от Протокол №4/18.12.2016 г. за заседание на УС на ответното Сдружение се оспорва изцяло
, като съответно се твърди, че такъв Протокол въобще не е бил валидно съставян,
с правно действие за ответното Сдружение. Ищецът бил приложил разглеждания
Протокол като фото-копие. Ако бъдела установена идентичността на оригинала с
наличното към ИМ копие, то следвало да се вземе предвид, че и този Протокол на
УС на ответното Сдружение не обосновавал действителност нито на Договора от
15.11.2016 г., нито на Договора от 02.12.2016 г. между страните по делото.Видно
било , че този Протокол е съставен
повече от месец след първия договор и 16 дни след втория договор. Тоест, той не
бил съществувал към момента на сключване на който и да било от двата договора.
Съответно, от страна на Сдружението към датите на Договорите не е имало
формирана воля/съгласие за което и да е от последвалите протоколни решения от
18.12.2016 г. Съгласно последователната и безпротиворечива съдебна практика по
такива хипотези последващи действия, дори и такива, с които се признават
задължения по един нищожен договор, не могат да санират същия с обратна сила.
Тоест, разглежданият Протокол №4/18.12.2016 г. за заседание на УС на ответното
Сдружение не валидирал по никакъв начин никой от изначално нищожните поради
липса на съгласие Договор от 15.11.2016 г. и Договора от 02.12.2016 г. между
страните по делото. Изразеното в Протокола правно неиздържано намерение за
последващо „одобряване" и „потвърждаване" на вече сключения Договора
от 02.12.2016 г. за покупко-продажба на дружествени дялове всъщност не било
произвело такова действие.
Съответно, разглежданият Протокол №4/18.12.2016 г. за
заседание на УС на ответното
Сдружение също по
никакъв начин не
допринасял за обосноваване нито
на действителност на Договорите между страните по делото, нито на ищцовата
претенция.
Предвид всичко гореизложено и на
представената Нотариална покана от ищеца не следвало да се придава никаква
доказателствена тежест. Съдържащото се в нея неоснователно ищцово искане нямало
никакво правно обвързващо действие спрямо ответното Сдружение, поради което не
изисквало някакво по-подробно обсъждане.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба /л.55-56 от делото/,в която твърди
,че договорът е подписан лично от лицето ,представляващо туристическото
дружество,изразяват се подробни доводи относно това ,че договорът не бил сключен при липса на
съгласие ,че договорът представлявал предварителен по своята правна същност,че
представлявал самостоятелна правна сделка.Поддържа се ,че протоколите от
24.10.2016 г. и от 18.12.2016 г. били истински и подписани от съотретните лица.
При условията на евентуалност се
иска да се обяви за нищожени договора,обективиран в НА
№145,т.пети,рег.№723/2016 г. на нотариус Л. Ц..
Ответникът е представил допълнителен
отговор /л.60-66 от делото/,в който поддържа и доразвива доводите ,изложени в
отоговора на исковата молба.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
По делото е представен договор от 15.11.2016 г. между Ю.К.Й.,Сдружение
ТД „Б.“ ,“Б.-т. „ООД и „У. Ю“ЕООД .В т.1 от договора е договорено,че сдружение ТД“Б.“ дава съгласие да продава дружествените
си дялове -54 450 бр. от капитала на „Б.-т.“ООД за сумата от 500 000
лв. или по 9,183 лв.за дружествен дял във фирма „Б. т.“ООД и че се задължава да
ги предостави на съдружника си Ю.К.Й. .
По силата на чл.2 от договора Ю.К.Й. се задължава да
изкупи срещу заплащане притежаваните от сдружението 54 450 дяла от
капитала на „Б. т.“ООД за сумата от
500 000 лв.или по 9,183 лева за един дружествен дял.
Договорено е Ю.К. Й. да има право да придобива до 50%
от всичките дялове в „Б.-т.“ООД на части ,плащайки суми по банкова сметка ***“Б.“В..Останалите
50% от дяловете също може да изкупува на части ,но решенията във фирмата се
взимат с вишегласие.ТД“Б.“-В. се задължава да прехвърли съответния брой дялове
пропорционално на внесените суми след получаване на средствата от банковата си
сметка като за всяка операция се изготвят договори за покупко-продажби.
Договорът е подписан за ответното дружество от Т. М.,като
назначените по делото съдебно-графичиски експиртизи дават заключение,че
подписът под договора е изпълнен именно от това лице.
От представения по делото устав на ответното дружество
е видно ,че Управителният съвет взема решения относно придобиването ,управлението
,стопанисването и разпореждането с
имуществото на дружеството.Решенията по тази точка се взимат с мнозинство 2/3
от всички членове на управителния съвет.Управителният съвет има правото също
така да образува целеви парични фондове и да сключва договори и поема задължения от името на дружеството
/Чл.33 т.7-9 от дружествения договор.
При така
установената фактическа обстановка Съдът прие за установено от правна страна
следното :
Предварителният
договор е договор, с който страните се уговарят да сключат друг договор, който
условно може да бъде наречен „окончателен". Причините, поради които се
сключват предварителните договори, са различни, но най-често те са породени от
липсата на готовност у страните в момента да сключат окончателен договор, наличието
на тежести, които страните искат да бъдат отстранени и други.По силата на Чл.19 ал.3 ЗЗД всяка една от страните по
предварителен догово може да предяви иск за сключване на окончателен договор.В
конкретния случай съдът намира ,че
сключеният договор от 15.11.2016 г. действително в клаузите си от т.1 до т.4 е
предварителен договор ,но съдът намира ,че предварителния договор е нищожен
поради липса на съгласие –чл.26 ал.2 т.2 ЗЗД. От устава на ответното сдружение
е видно ,че за разпореждане с имущество на дружеството се изисква вземане на
решение от управителния съвет с квалифицирано мнозинство от 2/3 . Такова
решение липсва по делото ,поради което съдът намира ,че ответното сдружение не
е изразило съгласие за сключване на предварителен договор ,а че също така се
противопоставя категорично на сключването на окончателен .
Нищожният предварителен договор поначало не поражда
действие и не може да бъде конвертиран, освен ако е нарушено изискването за
форма или страните са сключили заедно с нищожния предварителен договор и друго
действително съглашение - г. 869-1965-1 ГО , ТР 94-1970-ОСГК. Нищожният
предварителен договор води до недействителност и на обезпечителните уговорки, защото те имат акцесорен характер.
Даденото по нищожен предварителен договор подлежи на двустранна реституция
— 34 ЗЗД.
За пълното на изложението съдът намира за необходимо
да отбележи ,че за да се установи действителност на предварителния договор за
покупко-продажба следва да се установи по делото по безспорен начин еквивалентност
на насрещните престации ,тъй като е възможно договорът да прикрива дарение .Недопустимо
е обаче да се сключва предварителен договор за дарение — р. 1907—1958—1 ГО. Такъв договор е нищожен — чл. 226, ал. 1 ЗЗД. Причина за това разрешение е разбирането на законодателя, че дарението е
безвъзмезден договор, който поражда действие веднага. Противоречи на добрите
нрави конструкцията, при която дарителят може да бъде принуден да подари нещо в
бъдеще, независимо че той може вече да е променил волята си.
Не може да се приеме ,че с протокол №3/25.10.2016 г.
на УС на ТД „Б.“ е взето решение за
сключване на предварителен договор /л.81-82 от делото /.Тълкувайки взетите
решения във връзка едни с други и
търсейки действителната воля на
управителния съвет съдът намира за безспорно ,че Управителния съвет е взел
решение за уреждане на
имуществените отношения със съдружника Ю.К.
относно закупуването офиса на
дружеството / магазин 2 / на цена от 100 000 лв.Взето е решение част от
цената да се плати чрез прихващане ,а част –чрез придобиване на дялове от
дружеството на стойност 50 000 лв.В протокол №4 от 18.12.2017 г. на общото
събраните на ответното сдружение е конкретизирано ,че тези дялове са 5 445
на брой и е одобрен сключения на 02.12.2016
г. от управителя на „Б. т.“ООД договор
за покупко –продажба на 5 445 дяла
от дружествения капитал на „Б. т.“ООД на
съдружника Ю.Й. за сумата от 50 000 лв.,която е платена чрез прехвърляне
на собствеността на недвижим имот .От посочените по-горе решения на
управителния съвет не е видно същият да е вземал решение за продажба на други
дружествни дялове на съдружника Ю.Й. .
Управителния съвет на ответното сдружение ,видно от
устава на сдружението ,е волеобразуващия орган - с взетите решения по въпросите за
разпореждане, посочени неизчерпателно в чл. 33 от устава изразява общата воля на сдружението.От горната
разпоредба е видно ,че е от изключителна компетентност на УС на сдружението приемането на решение за придобиване и
отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Компетенциите на председателя включват управленска дейност -организиране и
ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган.От
чл.37 от устава е видно ,че председателят организира ,ръководи и отговаря за цялостната
дейност на дружеството ,координира дейността на УК ,представлява от името на УС
на дружеството в страната и в чужбина и взема решение по всички текущи въпроси
,които не са от компетентността на ОС,УС и КС ,както и командирова членове на
дружеството .Действията, извършени от председателя , обвързват сдружението в отношенията му с трети лица, доколкото са
съответни и съвпадат с волята на волеобразуващия орган /УС / по въпросите от
изключителна компетентност на последния, в т. ч. и за разпореждане с недвижими
имоти на дружеството в полза на трети лица или при договаряне сам със себе
си.
Подчинеността на председателя на решенията на Управителния съвет следва да се приема не само като обвързваща
както във вътрешните отношения, а и в отношенията на дружеството с трети лица,
след като председателят е ограничен в
правомощията си от устава на
туристическото дружество.
При органното представителство необходимостта от
защита на интересите на сдружението с
установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за
сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с
необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на
търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица.
Сделките, сключени от председателя , не могат да се
преценяват като действителни, ако председателят е действал без предходно
решение на Управителния съвет съобразно устава. Решението на УС е от значение
не само за вътрешните му отношения с дружеството, но и с оглед възможността
третите лица валидно да придобиват недвижими имоти и/или вещи права върху
тях.
Сключването на
предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по
смисъла на чл.33 от устава на ответното дружество , но доколкото всяка от
страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме,
че липсата на решение на УС не опорочава
предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен.
Органният представител е изявил съгласието на сдружението за поемане на задължението със сключване на
предварителния договор. Решението на УС по чл.33 т.7 от устава на сдружението
ОБАЧЕ е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен и
макар да не е елемент от фактическия състав на сделката. Сключването на
предварителния договор съставлява действие по управление на дружеството и е от
компетенциите на председателя, но за да бъде уважен искът за обявяването му за
окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, решението за сключване на окончателен договор
трябва да е налице към момента на
постановяване на съдебното решение. Изискването е относимо към формиране волята
на сдружението, като управителният съвет е волеобразуващ орган, той изразява съгласие
за сключване на сделката - въпрос от изключителната му компетентност, а не председателят
, който е обвързан от формираната от Управителния съвет воля и има компетенциите да управлява
дейността.
При тълкуването на законите ,регламентиращи представителството на юридическите лица
/търговски дружества,кооперации ,юридически лица с нестопанска цел и пр./ се установява наличието на норми със
защитни функции /Чл.137 ал.1 т.7 ТЗ,Чл.236 ал.2 ТЗ ,Чл.31 т.1 от Закона за юридическите лица с
нестопанска цел и др./,който целят да предотвратят злоупотребата с имуществото
на юридическото лице от законните представители на сдружението .Като правило
при юридическите лица имуществото /капитала/ на дружеството са собственост на
отделни физически и/или юридически лица ,а законните представители са физически
лица ,назначени по трудов договор или на обществени начала .Налице е различие
между правните субекти ,притежатели на имуществото ,и физическите лица ,имащи
право да управляват и да се разпореждат с последното .За да се предотврати
възможността за противоправно разпореждане /най-често присвояване и обсебване/
на имуществото на юридическите лица ,законите предвиждат решенията за
разпореждане с имуществото да се вземат /обикновено с квалифицирано мнозинство/
от собствениците на имуществото .Горните законови разпоредби са проекция на
конституционните повели за гарантиране на правото на собственост и за
неприкосновеност на частната собственост /Чл.17 ал.1 и 3 от Конституцията на РБ./.Правото
на собственост може да се гарантира по много способи и един от най-действените
е чрез създаване на законови процедури ,които да гарантират ,че лицата ,които
се разпореждат със собствеността ,са действителните собственици .По силата на
Чл.586 ал.1 ГПК при издаването на нотариалния акт ,с който се прехвърля право
на собственост или се учредява ,прехвърля ,изменя или прекратява друго вещно
право върху недвижим имот ,нотариусът проверява дали праводателят е собственик
на имота .Тази разпоредба се намира в част шеста ГПК относно охранителните производства
,но тя изразява един от основните принципи на правовата държава –задължението
на компетентните държавни органи стриктно да следят за правата на праводателите
и да не допускат произволно разпореждане с чуждо имущество .Ако все пак
компетентните държавни органи допуснат противоправно разпореждане с чуждо имущество ,то правото отрича правна
сила на разпоредителните сделки /Чл.26 ЗЗД/.По силата на Чл.1 от допълнителния
протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята
собственост и никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес
на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право.
С оглед на гореизложеното Съдът не споделя доводите на
ищеца,че в случая може да намери съответно приложение т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК ,в което се приема ,че Решение на ОС
на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на
разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно
право върху него, сключена от представляващия дружеството орган
(управител/управители).По силата на това решение ако управителят на ООД се
разпореди с имущество на дружеството ,собственост на съдружниците ,без тяхно
знание и съгласие и присвои получените от продажбата суми ,то сделката е
напълно действителна и лишава съдружниците както от правото на собственост ,така и от какъвто и да било способ,включително
и съдебен , да защитят гарантираното им от Конституцията и Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи право да се ползват мирно от
своята собственост.Горното тълкувателно решение е постановено с пълно противоречие
с основните принципи на правовата държава и съдът в настоящия му състав категорично декларира нежелението си да го
прилага .Подобно тълкуване на закона ,дадено в приложение т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК освен всичко друго води и до
изключително тежки финансови санкции за Р Б. –в практиката си Европейският съд
по правата на човека е изключително последователен към становището ,че ако някоя държава допусне поради някаква
причина /включително непоследователно законодателство ,неправилно тълкуване на
закона от страна на съда и пр./произволно лишаване на едно лице от правото му
на собственост ,то държавата дължи обезщетение на пострадалато лице в размер на
пазарната цена на вещта ,предмет на правото на собственост ,както и наказателни
лихви и съдебни и деловодни разноски .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на Ю.К.Й. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Туристическо дружество "Б." с ЕИК . със
седалище и адрес
на управление: гр.
В. направените по делото
разноски :адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв.
Направените от ответната страна разноски в размер на 150 лв.депозит за
възнаграждение на вещо лице и 300 лв.депозит за възнаграждение на вещо лице по допълнителната експертиза не следва да се
присъждат на ответната страна ,тъй като заключенията на вещите лица не доказват правните твърдения на ответната
страна относно неавтентичността на документите .
Водим от горното и на основание Чл.19
ал.3 ЗЗД и Чл.362 и сл ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.К.Й. *** с ЕГН
********** в качеството му
на Купувач срещу "Туристическо
дружество "Б." с ЕИК. със
седалище и адрес
на управление: гр. В. да се обяви
за окончателен предварителния договор, сключен на 15.11.2016
г.между и Сдружение с нестопанска цел
"Туристическо дружество "Б. с
ЕИК. със седалище
и адрес на
управление: гр. В. в качеството на Продавач за закупуването
на 21 510 дружествени дяла от капитала
на „Б.– Т." ООД, ЕИК . за сумата от 197 526,33 лв., като се определи разумен срок за внасяне
на посочената сума
след влизане в
сила на решението.
ОСЪЖДА Ю.К.Й. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Туристическо дружество "Б."
с ЕИК.
със седалище и
адрес на управление:
гр. В. направените по делото
разноски :адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :