О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.*********, 28 август 2019 год.
*********ският окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пенка
Братанова
ЧЛЕНОВЕ: Евгения
Стамова
Калин Василев - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в.гр.д. №429 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба от Н.Ц.Г., ЕГН:**********, от гр. *********, чрез процесуалния си представител адв. Л.АТ.., със съдебен адрес: гр. *****************************, против Определение №913 от 08.07.2019г. по гр.д. №1253/2019г. по описа на Районен съд – *********, с което е върната молбата на ищцата Г. *** и е прекратено производството по делото.
В жалбата се отправя искане за отмяна на цитираното определение и делото да бъде върнато на Районен съд – ********* за осъществяване на производство по чл.1 от ЗОДОВ. Въззивникът сочи, че претендираните вреди са от бездействие на кмета на Община ********* в качеството му на административен орган. Добавя, че кметът, доколкото е знаел за структурни реформи (затова, че е заменил като работодател на Г. Агенция за социално подпомагане - гр. София) е следвало да информира Г. за настъпилите промени. Намира още, че това задължение на кмета произтича от качеството му на административен орган, а не в позицията му на работодател на възстановената на работа служителка.
До ответника в първоинстанционното производство – Община *********, е изпратено съобщение относно възможността за представяне на писмен отговор по частната жалба. Такъв не е представен в законоустановения срок.
Окръжен съд-*********,
след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
На 22.04.2019г. Г. е предявила искова молба до Административен съд - ********* против Община *********, определяйки като правно основание чл.1 от ЗОДОВ. В същата сочи, че с решение на КРС по гр.д. 1029/2001г. е била възстановена на длъжност „възпитател“ в **************************************. Наред с това, Г. се е снабдила с изпълнителен лист против Агенция за социално подпомагане - гр. София, за сумата от 1550, 94 лв. – обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което същата е останала без работа поради уволнението, 75 лв. деловодни разноски и законна лихва върху обезщетението. В молбата си до АС- ********* е формулирано искане да бъде осъдена Община ********* да заплати сума в размер на 1551 лв., лихва върху тази сума, считано от 22 юни 2001г. до окончателното изплащане на сумата, 75 лв. деловодни разноски, както и 6000 лв., последните представляващи неимуществени вреди, вследствие на незаконно действие и бездействие на Община *********, поради неплащане на обезщетението /за оставане без работа/. С Определение 446 от 18.06.2019г. по административно дело 211/2019 г. по описа на АС - ********* е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – *********. В мотивите си административният съд сочи, че характерът на претенцията на Г. изобщо не попада в приложното поле на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Случаят не касае административна дейност и твърдяното неизпълнение, изразяващо се в неизплащане на присъдените парични суми не е бездействие за извършване на фактическо действие при или по повод изпълнение на административна дейност. Посочените фактически обстоятелства сочат на гражданскоправен, а не административен спор, тъй като се твърди отговорност на общината поради парично задължение, вследствие на гражданско правоотношение. На следващо място се изтъква, че правилата за отговорност за вреди по ЗОДОВ са специални спрямо тези по чл.45-49 от ЗЗД. Подчертава се, че ответникът не е действал като административен орган – страна по административно правоотношение, а е длъжник по парично притезание. Подлежащият на изпълнение акт не е измежду посочените в чл.268 от АПК, а следва да се изпълни по реда, предвиден в ГПК. Ето защо, АС- ********* не е компетентен да разреши спора, а това следва да стори Районен съд – ********* и затова е изпратил нему делото. Определението на административния съд не е подлежал на обжалване.
Районен съд – ********* е образувал гр.д. №1253/2019г. и е оставил исковата молба на ищеца без движение, давайки указания за внасяне на такса за образуване на производството в размер на 302,04 лв., да представи доказателства, че е платил таксата, както и да обоснове искането си за конституиране на трето лице помагач. Посочено е на ищцата Г., че ако не изпълни указанията си в едноседмичен срок исковата й молба ще бъде върната. В срока за отстраняване на нередовностите ищецът е представил до КРС молба, в която отново намира, че правното основание на иска е чл.1 от ЗОДОВ и поради това не е внесъл държавната такса в указания от съда размер, а относно искането за конституиране на Агенция за социално подпомагане като трето лице помагач е пояснил, че това следва от факта, че агенцията отказва да плати сумата по изпълнителния лист, а отговаряли, че това е задължение на Община *********.
С
Определение №913 от 08.07.2019г. по гр.д. 1253/2019г. по описа на КРС е
прекратено делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК. В мотивите си съдът е
посочил, че правното основание на иска е чл.49
от ЗЗД, а не някоя от хипотезите по ЗОДОВ. На следващо място се сочи, че
страната не е отстранила нередовности в срок, така както са и указани с нарочно
съобщение до нея и това задължава съда да приложи чл.129, ал.3 от ГПК, а именно
– да прекрати производството и да върне молбата на ищцата.
Настоящият съдебен състав намира,
че разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна по
следните съображения:
С Определение №446 от 18.06.2019г. по адм. д. №211/2019г. по описа на Административен съд – ********* съдът ясно е посочил защо намира, че спорът не му е подсъден и го е изпратил за разглеждане на Районен съд – *********. Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с изводите както на административния, така и на районния съдилища относно извода, че на база изложените факти спорът несъмнено попада в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и единствено компетентен да го разгледа като граждански спор е КРС. Община ********* в случая не е страна по административно правоотношение, а е сочен за длъжник по гражданско правоотношение. Отделно актът, чието изпълнение се претендира – изпълнителен лист, издаден по гр.д. №1029/2001г. по описа на КРС, а освен съдържащите се в него суми, е формулирана претенция за 6000 лв., които се твърди да са неимуществени вреди, произтекли от неплащане на обезщетението за оставането без работа на Г., не могат да субсумирани в някое от лимитативно изброените изпълнителни основания на чл.268 от АПК. Мотивите на районния съд в насока защо спорът не може да попадне в хипотезите на ЗОДОВ са правилни, логични и последователни и в пълнота разясняват защо спорът е гражданскоправен, а не административен и настоящият състав не следва да ги преповтаря. КнОС в рамките на дължимата от него проверка намира, че въззивникът не е отстранил нередовностите в молбата си – не е заплатил държавна такса за образуване на производство, в размера който му е указан с нарочно съобщение, а именно 302, 04 лв. В съобщението, връчено на въззивника на 28.06.2019г., е указано, какви са последствията от неотстраняване на нередовностите, и доколкото същите не са отстранени, то напълно законосъобразно е приложена нормата на чл.129, ал.3 ГПК, водеща до прекратяване на производството.
За КнОС се налага категоричният извод, че ищецът по първоинстанционното производство не е изпълнил указанията на КРС, поради което Определение №913 от 08.07.2019г. по гр.д. №1253/2019г. по описа на Районен съд – ********* е правилно и законосъобразно и ще бъде потвърдено.
По обжалваемостта:
С оглед характера на спора, обуславящ извода, че делото е гражданско и вземайки предвид размера на исковете – сумарно надхвърлящи 5000 лв., то настоящото определение, с аргументи от чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, подадена, съгласно чл.275, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от получаването му. Възможността за касационно обжалване е предпоставена и от допълнителните изисквания, визирани в глава XXII на ГПК относно допустимостта.
Водим от изложеното, съставът на *********ския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №913 от
08.07.2019г., постановено по гр.д. №1253/2019г. по описа на Районен съд – *********,
с което е върната молбата на ищцата Г. *** и е прекратено производството по
делото.
Определението може да се обжалва с
частна жалба чрез Окръжен съд – ********* пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.