Решение по дело №2297/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			24.04.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	19.04.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2297		2018

 

                                дело №                          по описа за                              г.

 

„Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република", е предявило срещу Н.С.Д., с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.34, ал.1 и ал.6 от Общи условия на "Топлофикация - Перник" за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. Перник. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 671, 11 лв., от които: 524, 49 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., 146, 62 лв. - лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. Перник за топлоснабден имот - апартамент № 29, находящ се в гр. Перник,  ул. "Кракра", бл.63, вх.В, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметка за абонатен № **********, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и не е погасил задължението си. Съгласно чл.34, ал.6 от ОУ, поради неизпълнението в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, върху тях е начислено обезщетение в размер на законната лихва.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 812/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законово определения срок.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва исковете по размер, като прави възражение за частично погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е обявено за безспорно, че ответницата е собственик на топлоснабден имот - апартамент № 29, находящ се в гр. Перник,  ул. "Кракра", бл.63, вх.В, качеството на ответницата на абонат на ищцовото дружество за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и количеството потребена в имота топлинна енергия в посочения период, претендирано от ищеца.

Във връзка с установяване на стойността на потребената за процесния период топлоенергия ищецът е представил извлечение от сметка по партидата на ответницата. Представени са и Общи условия на "Топлофикация - Перник" за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. Перник.

Приложено е ч.гр.д. № 812/2018 г. по описа на ДРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 812/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да установи, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Предвид обстоятелствата, обявени за безспорни с доклада по делото, установено е наличието на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот и за процесния период, регулирано от общите условия на ищцовото дружество; установено е количеството на потребената топлоенергия, като не е спорно, че не е заплатена, поради което е дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Основателно е направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането за главница и обезщетение за забава. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.116, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност. В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 10.04.2018 г. Поради това е погасено по давност вземането за главница, дължимо преди тригодишния срок от предявяване на иска – за периода 01.05.2014 г. - 09.04.2015 г., в размер на 228, 48 лв. Вземането за главница за период от три години от предявяване на исковата молба – за периода 10.04.2015 г. - 30.04.2016 г., в размер на 296, 01 лв., не е погасено по давност.

Обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, макар да е съизмеримо със законната лихва, по своята правна природа не представлява "лихва" и не се обхваща от чл.111, б.„в” ЗЗД. Доколкото обаче то е обезщетение от неизпълнен договор, кратката тригодишна давност е приложима по отношение на него на друго основание - по чл.111, б.„б” ЗЗД /Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о./. Искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане - на 10.04.2018 г. Поради това е погасено по давност обезщетението, дължимо преди тригодишния срок от предявяване на иска – за периода 08.07.2014 г. - 09.04.2015 г., в размер на 71, 77 лв. Вземането за обезщетение за забава за период от три години от предявяване на исковата молба – за периода 10.04.2015 г. - 26.03.2018 г., в размер на 74, 85 лв., не е погасено по давност.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 296, 01 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 29, находящ се в гр. Перник,  ул. "Кракра", бл.63, вх.В, за периода 10.04.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 10.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; 74, 85 лв. - обезщетение за забава за периода 10.04.2015 г. - 26.03.2018 г.

Искът за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата 228, 48 лв. – главница за периода 01.05.2014 г. - 09.04.2015 г. и за сумата 71, 77 лв. - лихва за забава за периода 08.07.2014 г. - 09.04.2015 г., следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса - 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска - в размер общо на 96, 25 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 812/2018 г. по описа на ДРС /в размер на 25 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска - в размер общо на 41, 25 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Д., с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, сумите: 296, 01 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 29, находящ се в гр. Перник, ул. "Кракра", бл.63, вх.В, за периода 10.04.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 10.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; 74, 85 лв. - обезщетение за забава за периода 10.04.2015 г. - 26.03.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумата 228, 48 лв. – главница за периода 01.05.2014 г. - 09.04.2015 г. и за сумата 71, 77 лв. - лихва за забава за периода 08.07.2014 г. - 09.04.2015 г.

ОСЪЖДА Н.С.Д., с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, сумата 96, 25  лв. - разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от иска, както и разноски по ч.гр.д. № 812/2018 г. по описа на ДРС в размер на 41, 25 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: