№ 31
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500312 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 271579/02.04.2021 г. от Я.. Я.. Т. ЕГН
********** против решение № 260382/15.03.2021 г., постановено по г. д. № 2564/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени исковете на Я.. Я.. Т. ЕГН ********** от
**** със съдебен адрес: ****, в качеството му на присъединен взискател по изпълнително
дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ М., рег. № *** против адвокатско дружество „Т. и п.“,
ЕИК *********, с адрес: **** и против В. Б. К. ЕГН ********** от **** партер, с правна
квалификация чл. 464, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че В. Б. К. не дължи на
адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, следните вземания, по които е образувано
изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ М., рег. № ***: за сумата от 37 590.00
лева, представляваща неплатено възнаграждение за предоставена правна защита и
съдействие по договор за правна защита и съдействие № **-****-****/12.01.2015 г.; за
сумата от 21 514.13 лева, представляваща платена държавна такса по г. д. № 1054/2015 г. по
описа на СГС и законната лихва върху общата сума от 59 104.13 лева от датата на подаване
на заявлението в съда (27.05.2015 г.) до окончателното изплащане, за които адвокатско
дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3317/28.05.2015 г. издадена по ч. г. д. № 6324/2015 г. по
описа на РС – Пловдив, VІ г. с., влязла в сила на 29.02.2016 г.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
обжалваното и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответник К. счита, че жалбата е основателна.
Ответник адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 464 от
ГПК.
Предявени от Я.. Я.. Т. ЕГН ********** от **** против адвокатско дружество „Т.
и п.“, ЕИК *********, с адрес: **** и В. Б. К. ЕГН ********** от **** партер.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че В. Б. К. не дължи на адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК
********* следните вземания, по които е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по
описа на ЧСИ М., рег. № ***: за сумата от 37 590.00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие по договор за правна защита и
съдействие № **-****-****/12.01.2015 г.; за сумата от 21 514.13 лева, представляваща
платена държавна такса по г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС и законната лихва върху
общата сума от 59 104.13 лева от датата на подаване на заявлението в съда (27.05.2015 г.) до
окончателното изплащане, за които адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* се е
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3317/28.05.2015 г. издадена по ч. г. д. № 6324/2015 г. по описа на РС – Пловдив, VІ г. с.,
влязла в сила на 29.02.2016 г. Претендира разноски.
Ответник адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* не признава исковете.
Претендира разноски.
Ответник В. Б. К. ЕГН ********** счита, че исковете са основателни.
Направено е възражение, че ищецът Т. не е легитимиран да предяви исковете.
Това възражение е неоснователно. Няма спор, че е образувано изпълнително дело №
***/**** г. по описа на ЧСИ М., рег. № *** за сумата от 37 590.00 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие по договор за
правна защита и съдействие № **-****-****/12.01.2015 г.; за сумата от 21 514.13 лева,
представляваща платена държавна такса по г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС и законната
лихва върху общата сума от 59 104.13 лева от датата на подаване на заявлението в съда
(27.05.2015 г.) до окончателното изплащане. По това дело първоначален взискател е
адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, а длъжник е К..
Т. е направил искане за присъединяване като взискател по същото изпълнително
2
дело с молба вх. № 22536/21.10.2019 г. (л. 603 от изпълнителното дело) и е присъединен с
постановление от 22.10.2019 г. Следователно същият също има качеството на взискател,
което му дава право да бъде ищец по иск с правна квалификация чл. 464 от ГПК против друг
взискател и длъжника.
Съгласно чл. 464, ал. 1 от ГПК един от взискателите може да оспори
съществуването на вземането на друг кредитор чрез иск. Следователно предмет на иска е
отричане на основанието, от което другият кредитор черпи права и размера на вземането.
В исковата молба се твърди, че К. не дължи на адвокатско дружество „Т. и п.“,
ЕИК ********* сумата от 37 590.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за
предоставена правна защита и съдействие по договор за правна защита и съдействие № **-
****-****/12.01.2015 г., тъй като в самия договор е посочено, че същата е платена.
Видно от текста на представения договор за правна защита и съдействие № **-
****-****/12.01.2015 г., в него е посочено, че сумата от 37 590.00 лева е платена в брой.
Дружеството признава неизгоден за него факт с подписването на този договор. Независимо
от това К. е извършил плащания по изпълнителното дело, с предмет посочената сума.
Платежните документи са на листове 290 – 293 от изпълнителното дело.
Според заключението на счетоводната експертиза (л. 313 - 315 от делото на ОС),
в касата на адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, през 2015 г. не е заприходена
сумата от 37 590.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за предоставена
правна защита и съдействие по договор за правна защита и съдействие № **-****-
****/12.01.2015 г. Няма данни за внасяне на такава сума и по банковото извлечение за 2015
г. Счетоводството на дружеството за 2015 г. е редовно заведено.
При това положение не е осъществено пълно и главно доказване на
правоизключващия факт, твърдян в исковата молба – плащане, а е опровергано
съдържанието на изходящ от дружеството частен документ.
Следователно тази сума е дължима, ведно със законната лихва, поради което така
предявеният иск следва да бъдат отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
В исковата молба се твърди, че К. не дължи на адвокатско дружество „Т. и п.“,
ЕИК ********* сумата от 21 514.13 лева, представляваща държавна такса по г. д. №
1054/2015 г. по описа на СГС.
Няма спор, че адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* е осъществило
3
процесуално представителство на К. в производството по г. д. № 1054/2015 г. по описа на
СГС.
Видно от платежно нареждане с референция *********/11.03.2015 г. (л. 22 от
делото на ОС), адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, от името на К., е заплатило
по сметка на СГС сумата от 21 514.13 лева, представляваща държавна такса по г. д. №
1054/2015 г. по описа на СГС. Ето защо К. следва да възстанови тази сума.
Г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС е образувано на 24.01.2015 г. по искова
молба от К. против „К.“ АД, ЕИК *********. Плащането на държавната такса е извършено
на 11.03.2015 г.
С исковата молба по настоящото дело са представени две разписки: от 05.02.2015
г. и от 03.03.2015 г., и двете заверени. Едната е за 10 000.00 лева, а другата за 5 000.00 лева
(л. 23 и 24 от делото на ОС). От текста и на двете е видно, че К. е дал на адвокат Т.
(съдружник в ответното дружество) посочените суми, които представляват част от държавна
такса, дължима по дела срещу „К.“ АД, ЕИК *********, като сумите са предадени от трето
лице - В.И..
Според настоящата инстанция, тези разписки доказват плащане на част от
държавната такса по г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС в общ размер от 15 000.00 лева. В
тях не е посочено конкретно г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС. Тъй като няма данни за
други дело против „К.“ АД, ЕИК *********, водени от К., може да се приеме, че разписките
касаят именно това дело.
Следователно сумата от 15 000.00 лева е част от заплатената държавна такса по г.
д. № 1054/2015 г. по описа на СГС. Остава за възстановяване сумата от 6 514.13 лева и тя е
била единствено дължима към момента на образуване на изпълнителното дело – 22.03.2016
г.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част за сумата от
15 000.00 лева и да бъде постановено, че К. не дължи на адвокатско дружество „Т. и п.“,
ЕИК ********* сумата от 15 000.00 лева, част от сумата от 21 514.13 лева, представляваща
държавна такса по г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва:
да бъде осъдено адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, с адрес: **** да
заплати на Я.. Я.. Т. ЕГН ********** от **** сумата от 1 949.63 лева, представляваща
разноски пред двете инстанции по съразмерност;
да бъде осъден Я.. Я.. Т. ЕГН ********** от **** да заплати на адвокатско
дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, с адрес: **** сумата от 4 051.92 лева, представляваща
разноски пред двете инстанции по съразмерност.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260382/15.03.2021 г., постановено по г. д. № 2564/2019 г.
по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията на Я.. Я.. Т. ЕГН
********** за признаване за установено, че В. Б. К. ЕГН ********** не дължи на
адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* сумата от 15 000.00 лева, част от сумата от
21 514.13 лева, представляваща държавна такса по г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.. Я.. Т. ЕГН **********, че
В. Б. К. ЕГН ********** не дължи на адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********
сумата от 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева, част от сумата от 21 514.13 лева,
представляваща държавна такса по г. д. № 1054/2015 г. по описа на СГС, за която
адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК ********* се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3317/28.05.2015 г. издадена по ч. г. д. № 6324/2015
г. по описа на РС – Пловдив, VІ г. с., влязла в сила на 29.02.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260382/15.03.2021 г., постановено по г. д. №
2564/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА адвокатско дружество „Т. и п.“, ЕИК *********, с адрес: **** да
заплати на Я.. Я.. Т. ЕГН ********** от **** сумата от 1 949.63 (хиляда деветстотин
четиридесет и девет лева и 63 стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции по
съразмерност.
ОСЪЖДА Я.. Я.. Т. ЕГН ********** от **** да заплати на адвокатско дружество
„Т. и п.“, ЕИК *********, с адрес: **** сумата от 4 051.92 (четири хиляди петдесет и един
лева и 92 стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции по съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5