Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
гр. Горна Оряховица, 16.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2101 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявени са положителен установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че сключил с
ответника С.П.П. Договор за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г., съгласно
който му бил предоставен абонатен номер ********** при стандартна месечна
абонаментна такса от 15,99 лв. с ДДС и таблет “nJoy Arcas 7 3G Black”. Твърди
се, че между страните е сключен и Договор за мобилни услуги № *********/09.08.2017
г., съгласно който на ответника бил предоставен абонатен номер **********,
пренесен в мрежата на „Теленор“, при стандартна месечна абонаментна такса от
24,99 лв. с ДДС. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
фактури издадени в периода от месец август
Ответникът, чрез назначения особен представител,
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че при подписване на договора,
ищецът не се е уверил в самоличността на ответника, сочейки, че представената
при подписване на договорите лична карта е открадната или изгубена. Оспорва
ищецът да е предоставил на ответника услуги с добавена стойност /sms/ – 84 броя
на стойност 420 лв., в периода 09.08.2017 г. – 14.08.2017 г. Моли за постановяване
на решение с оглед събраните доказателства.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е
предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни
предпоставки: че между страните са възникнали правоотношения по Договор
за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. за абонатен номер ********** и Договор
за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. за абонатен номер ********** с твърдяното от ищеца съдържание и че през
периода 09.08.2017 г. – 14.08.2017 г. ищецът е предоставил услуга разговор към
“Грижа за клиента“ з.а абонатен номер ********** и услуги с добавена стойност
(sms) за абонатен номер .********** на обща стойност 420 лв.
Представените два договора
установяват, че страните са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на
ответника на далекосъобщителни услуги чрез посочените абонатни номера.
Неоснователни са възраженията му касателно удостоверяването на самоличността му
от ищеца. Особеният представител изрично уточни, че не оспорва, че подписите
върху договорите са положени от ответника, поради което съгласно чл.180 ГПК те
съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления изхождат от него.
При така очертаното съдържание на оспорването, дали данните от личната карта са
надлежно отразени и дали той е представил тази лична карта, не е релевантно.
Независимо от това, възражението на ответника, че е използвана открадната или
изгубена лична карта, се явява и по същество неоснователно. Изисканата справка
от ОД на МВР – Велико Търново установява, че посоченият в двата договора
документ за самоличност е бил издаден на ответника, бил е валиден към
09.08.2017 г. и е унищожен през
От представения Договор за
мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. се установява, че ищецът се задължил да
предостави на ответника за срок от 24 месеца /до 09.08.2019 г./ електронни
съобщителни услуги със съдържание, включено в избрания от ответника абонаментен
план „Интернет 15.99“, които да бъдат ползвани чрез абонатен номер +359*********,
срещу задължението на ответника за заплащане на месечна абонаментна такса от 15,99
лв. с ДДС и цената на всички допълнително ползвани услуги, определена в ценова
листа на ищеца, с която ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно
признанието му, съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа).
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода 09.08.2017 г. –
14.10.2017 г. ответникът е ползвал мобилен интернет – 14 сесии в периода от 15:18:53
часа на 09.08.2017 г. до 00:00:57 часа с общ обем 100,19 МВ, които били
включени в пакета на абонамента и не се таксували допълнително. Извън обема на
услугите в абонаментния си план, той изпратил 84 броя SMS до номер ********* в периода
от 23:01:09 часа на 11.08.2017 г. до 00:13:27 часа на 12.08.2017 г. При
изслушването си, вещото лице уточнява, че посочените съобщения са услуга с
добавена стойност – еротичен чат. Всяко от съобщенията било на стойност 5 лв.
без ДДС (6 лв. с ДДС), като за добавената им стойност потребителят се
уведомявал чрез получаване на предупредително съобщение преди изпращане на
такъв SMS. Вещото лице изяснява още, че потреблението на посочените услуги, в т.ч.
изпращането на SMS с добавена стойност се отчита от специализиран софтуер
с ограничена човешка намеса. Допълва, че достъпът на служителите на дружеството
е единствено за прочитане на информацията, но не и за промяна на информацията.
Посоченото дава основание на съда да приеме, че данните, въз основа на които е
изготвена експертизата, макар изходящи от ищеца, достоверно отразяват реалното
потребление на предоставените услуги, поради което съдът кредитира заключението
изцяло и изгради въз основа на него изводите си за ползване на горепосочените
услуги от ответника.
Така въз основа на
посоченото за процесния период 09.08.2017 г. – 14.10.2017 г. ответникът дължи по Договор за мобилни услуги
№ *********/09.08.2017 г. за абонатен номер ********* заплащане на три
абонаментни такси, всяка от по 15,99 лв. с ДДС, или общо 47,97 лв. с ДДС, както
и 504 лв. с ДДС за допълнително ползваните услуги, или общо неплатени месечни
абонаментни такси и потребени услуги от 551,97 лв. Ответникът не ангажира
доказателства за плащане на дължимите суми или погасяване на задължението на
друго основание. Претендира се установяване на съществуването на вземането на посоченото основание за сумата
от 527,17 лв. – в по-нисък размер от дължимия, поради което искът следва да
бъде уважен изцяло.
От представените Договор за
мобилни услуги № *********/09.08.2017 г.
и заявление за пренасяне на номер в мрежата на „Теленор“ № GLOB618409477 се установява, че ищецът се задължил да
предостави на ответника електронни съобщителни услуги със съдържание, включено
в избрания от ответника абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени нац.мин и
роуминг в зона ЕС“, които да бъдат ползвани чрез абонатен номер **********
за срок от 24 месеца от успешното
пренасяне на абонатния номер в мрежата на ищеца, срещу задължението на ответника за заплащане на месечна абонаментна
такса от 24,99 лв. с ДДС и цената на всички допълнително ползвани услуги,
определена в ценова листа на ищеца, с която ответникът бил запознат при
сключване на договора, съгласно признанието му, съдържащо се в подписаното от
него копие на ценовата листа. От заключението по съдебно-техническата
експертиза се установява, че на 12.08.2017 г. чрез посочения номер, ответникът
провел два разговора с център за обслужване на клиенти „Грижа за клиента“,
поради което е явно, че абонатният номер е бил успешно пренесен в мрежата на
ищеца. За процесния период ответникът не е ползвал други допълнителни услуги,
извън месечния абонаментен план, поради което дължи три броя абонаментни такси
от 24,99 лв. с ДДС, или общо 74,98 лв. с ДДС, както и стойността на двата
посочени разговора – 0,02 лв. всеки, или общо 0,04 лв. (0,05 лв. с ДДС). Така
за периода 09.08.2017 г. – 14.10.2017 г. ответникът следва да заплати на ищеца общо
75,03 лв. за абонаментни такси и ползваните допълнителни услуги. Той не ангажира
доказателства за плащане или погасяване на задължението чрез друг способ,
поради което тази сума е дължима на твърдяното от ищеца основание. Искът в
частта за разликата над дължимите 75,03 лв. до претендираните 78,24 лв.
следва да бъде отхвърлен.
В обобщение на изложеното до тук, между страните са
сключени Договор за мобилни услуги №
*********/09.08.2017 г. за абонатен номер ********** и Договор за мобилни
услуги № *********/09.08.2017 г. за пренесения в мрежата на ищеца абонатен
номер **********, съгласно които
ответникът е поел, но не е изпълнил задължението си за заплащане на абонаментни
такси и ползвани услуги в периода 09.08.2017 г. – 14.10.2017 г. в размер 551,97 лв. (от които се претендират
527,17 лв.), съответно 75,03 лв. Това води на извод за съществуване на
вземанията на посочените от ответника основания, като искът за вземането по Договор
за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. следва да бъде уважен изцяло, а
този, основан на Договор за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. –
частично, до 75,03 лв. от претендираните 78,24 лв.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на уважената част
от иска. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер 385
лв. (25 лв. за държавна такса и 360 лв. за заплатен адвокатски хонорар), от
които пропорционално му се следват 382,95 лв. В исковото производство по са
представени доказателства за направени разноски от 935 лв. (75 лв. за държавна
такса, 300 лв. – възнаграждение за особен представител; 200 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза и 360 лв. – заплатен адвокатски хонорар), от
които съобразно уважената част от иска му се следват 930,03 лв.
Ответникът, представляван от особен
представител, не е сторил разноски в производството, поради което не следва да
му се присъждат такива съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С.П.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
*** дължи на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1766, Район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от члена на Съвета на директорите Д. К. К.само заедно с който и
да е друг от членовете на Съвета на директорите М. С. или Я. Х., сумата
от 527,17 лв. /петстотин двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 09.08.2017 г. – 14.10.2017 г. по
Договор за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. за абонатен номер
**********, ведно със законната лихва върху сумата
от 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 75,03 лв. /седемдесет и пет лева и три стотинки/, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси и потребени
услуги за периода за периода 09.08.2017 г. –
14.10.2017 г. по Договор за мобилни услуги № *********/09.08.2017 г. за
абонатен номер **********, ведно със законната лихва върху сумата
от 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед № 1383/19.06.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1154/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ иска да
се признае за установено съществуването на вземане по Договор за мобилни услуги №
*********/09.08.2017 г. за абонатен номер ********** в частта за сумата над присъдените
75,03 лв. /седемдесет и пет лева и три стотинки/, до претендираните 78,24 лв. /седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, или за сумата от 3,21 лв. /три лева и двадесет и една
стотинки/.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766,
Район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от члена на Съвета на директорите Д. К. К.само заедно с който и да е друг от
членовете на Съвета на директорите М. С.или Я. Х. сумата от 382,95 лв. /триста осемдесет и два лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 930,03 лв. /деветстотин и тридесет лева и
три стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса,
възнаграждение за особен представител, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: