О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Оряхово, 26.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР.ОРЯХОВО, Наказателна колегия, в
проведеното на 26.02.2021г. закрито заседание по ЧНД №28/2021г. по описа на
съда за 2021г., докладвано от Н.КРУМОВА – районен съдия, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.243, ал.5, вр.ал.1 от НПК.
Образувано е по жалба на П.Й.К. и К.Й.К.,***, чрез адв.Н. Д. и адв.Ж.Т., в
качеството им на пострадали лица по ДП №718/2019г. по описа на РП – Оряхово /
ДП №408/2019г. по описа на РУ на МВР – Оряхово против Постановление на РП –
Оряхово за прекратяване на наказателното производство от дата 11.01.2021г..Жалбата
е с вх.№718 по описа на РП – Оряхово, като на същата е отбелязано, че е
получена на 04.02.2021г..
С жалбата се обжалва постановлението
на РП – Оряхово за прекратяване на наказателното производство от дата 11.01.2021г.,
като се посочва, че същото е неправилно, необосновано, несъобразено и напълно
противоречащо си с материалния закон.
С оглед горното се излагат следните доводи:
- налице е нарушаване на правата на пострадалите лица, тъй като
процесуалните им представители не са били редовно уведомени за предявяване на
материалите по разследването, съгласно разпоредбите на НПК;
- не е била изготвена експертиза от вещи лица, които да са извън обл.Враца;
- не е изискана допълнителна информация от РВД за прогнозата и времето към
момента на ПТП, не е изискана и приложена същата информация от НИХМ – БАН.Тези
обстоятелства били от особена важност , тъй като липсвала категорична
информация за метеорологичните условия в процесния ден;
- не били взети предвид показанията на Яничка Маринова, но пък били взети
предвид показанията на водача и неговата съпруга, както и, че било взето
предвид обстоятелството, че е бил наличен насрещен лек автомобил, който
заслепил водача;
- в техническата експертиза били допуснати грешки и неточности;
- не били налични доказателства, че водачът на процесния автомобил е бил
заслепен от насрещен лек автомобил, поради което е превключил на къси светлини;
- обстоятелството, че на 10 метра след кръстовището водачът е ударил с 49.8
км./ч. пострадалите водело до извод, че той не е намалил скоростта си при
влизане в кръстовище;
- в обжалваното постановление не е била взета под внимание разпоредбата на
чл.20 от ЗДвП;
- не било взето предвид, че във въпросният участък водачът е следвало да
управлява с повишено внимание и скорост, съобразена с пътната обстановка,
кръстовище, населено място и времето – валял е силен дъжд;
- счита се, че в случая е налице не само несъобразена, но и превишена
скорост;
- по отношение на изготвената експертиза се правят следните възражения –
следите са оставени не от задните, а от предните колела; скоростта на процесния
лек автомобил преди произшествието, изчислена чрез измерената дължина на
спирачните следи, е не по – малка от 53км./ч.; невъзможно било при удар със
скорост от 50км./ч., човек с гърба си и задните си части да счупи челното
стъкло на автомобила и да се получи деформация в горната част на купето на
автомобила, като на този въпрос следвало да се даде отговор съвместно с вещо
лице, съдебен лекар, както и, че е напълно изключено при удар със скорост от
50км./ч. да се получи установената далечина на отхвърляне на втория пострадал /
излагат се твърдения, че скоростта на автомобила при удара е била около
80км./ч., не по – ниска от 70км./ч. /; получените от пострадалите лица телесни
увреждания не можело да бъдат получени при удар с 50км./ч.; не било отчетено от
вещото лице обстоятелството, че когато асфалтовата настилка е мокра, каквато е
била по време на огледа, спирачните следи се виждали много трудно, неясно и
непълно, поради което не били и описани, т.е. при огледа не била установена
точната дължина на спирачните следи; не се установявало какво е времето за
реакция на водача, като се вземели предвид пешеходната пътека, автобусната
спирка и липсата на друг насрещно движещ се автомобил, който евентуално е
заслепил водача; не било възможно при движение на автомобила с 50км./ч. парчето
от сребриста лайсна да излети само надясно на 1 метър, без да има летене напред,
поради което се счита, че мястото на удара на пешеходците е няколко метра преди
мястото на намерената сребриста лайсна; не бил изяснен въпросът дали е могло да
не се стига до нанесени тежки телесни повреди за пострадалите; не било
изследвано при попътно движение на пешеходците, ако водачът е реагирал
своевременно, дали е имал възможност за спиране и предотвратяване на удара, като бъде отчетено,
че докато автомобилът застига и доближава пешеходците, те са вървели и са се
отдалечили напред от автомобила;
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от дата 11.01.2021г.,
РП – Враца, ТО – Оряхово е прекратила производството по ДП №718/2019г. по описа
на РП – Оряхово / ДП №408/2019г. по описа на РУ на МВР – Оряхово, образувано за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“ А „, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Прокуратурата е приела, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства по безспорен начин е установено, че от техническа гледна
точка причина за настъпилото ПТП е попадане на мястото на удара в опасната зона
за спиране на лекия автомобил при движение със скорост от около 49.8 км./ч.,
при което водачът на лекия автомобил не е имал техническата възможност да
предотврати чрез аварийно спиране настъпилото ПТП. Видно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства условието за съществуване на техническа
възможност водачът на лекия автомобил да предотврати настъпилото ПТП чрез
аварийно спиране е опасната му зона за спиране да е по - малка от отстоянието,
на което се е намирал от мястото на удара в момента на възникване на опасността
- попадане на пешеходците в осветената зона на фаровете - 40 метра при къси
светлини / на каквито според доказателствата по делото е бил водачът на лекия
автомобил /.Условието не е изпълнено и водачът на лекия автомобил не е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране при
движение с реална скорост от около 49.8 км./ч..Пешеходците П.К. и К.К. са
попаднали в опасната на водача на лекия автомобил зона за спиране.За да
предотвратят настъпилото ПТП пешеходците са имали възможност, осигурена им от
характеристиките на пътя, да се движат по наличните пешеходни тротоари.
До горното заключение е достигнато при следвата възприета
фактическа обстановка - на процесната дата и час валял силен дъжд и поради това обстоятелство
видимостта била намалена.Двамата свидетели пътували в гр.Мизия, по ул.„ Георги Д.
“, като В.Т.управлявал собствения си лек автомобил, а П. била до него на предна
дясна седалка.Т. движейки се по ул.„ Георги Д.“, подминал магазин „ Корона “,
който се намирал в дясно по посока на движението на управлявания от него
автомобил и се отправил в посока Т - образно кръстовище на горепосочената улица
с ул.„ Врачанско шосе “.Приближавайки до кръстовището св.В.Т.видял насрещно движещ
се по същата улица - ул.„ Георги Д. “ лек автомобил.Насрещният лек автомобил се
управялвал на дълги светлини, като заслепявал В. Т..Веднага Т., които
управлявал МПС - то си също на дълги светлини превключил на къси светлини, след
което и насрещно движещото се МПС също превключило на къси светлини.Около
десетина метра след като възприел насрещния автомобил, движещ се на дълги
светлини и превключвайки на къси светлини, отново в гр.Мизия, на ул.„ Георги Д.
“ до дом №109, св.В.Т.усетил удар в предната част на автомобила и в същия
момент двамата с П. видели, че предно панорамно стъкло на управлявания от него
автомобил се е счупило и през счупеното стъкло проникнал гръб и задни части на
непознат човек.Водачът на автомобила веднага спрял вдясно по посока на
движението, като десните предна и задна гуми опрели в бордюра.След удара и
настъпилото ПТП непознатият мъж, който попаднал в счупеното предно панорамно
стъкло започнал да се намества, при което влязъл в купето на автомобила между
предна лява и предна дясна седалка......Времето било дъждовно, в тъмната част
на денонощието, а участъка от пътя на местопроизшествието бил слабо осветен
поради наличие на дървета, които пречели на уличното осветление до освети
пътната настилка.В района на пътно –т ранспортното произшествие нямало
поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, а разрешената скорост била
50км./ч..
От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се
установява, както следва:
- скоростта на движение на лекия автомобил марка „ Шкода
“, модел „ Октавия “ с ДКН:********, определена по формула 4.3. от „
Автотехническа експертиза “ преди началото на аварийното спиране в условията на
настъпилото ПТП е била около 49.8 км./ч.;
- опасната зона на спиране на лекия автомобил от
момента на възприемане на опасността и реагиране на водача му на аварийно
спиране до установяването му в покой при движение със скорост от около
49.8км./ч., е била около 46.5 метра;
- мястото на удара е на около 17 метра от линията на
ориентира по посока на огледа и на около 1.5 - 2.5 м. вляво от десния ръб на
платното за движение на ППС по ул.„ Георги Д. “.Ударът е настъпил в лентата за
движение на МПС;
- според вещото лице условието за съществуване на
техническа възможност водачът на лекия автомобил да предотврати настъпилото ПТП
чрез аварийно спиране е опасната му зона за спиране да е по - малка от
отстоянието, на което се е намирал от мястото на удара в момента на възникване
на опасността - попадане на пешеходците в осветената зона на фаровете – 40м. при
къси светлини / на каквито според доказателствата по делото е бил водачът на
лекия автомобил /.Условието не е изпълнено и водачът на лекия автомобил не е
имал техничесак възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране
при движение с реална скорост от около 49.8 км./ч.;
- пешеходците П.К. и К.К. са попаднали в
опасната на водача на лекия автомобил зона за спиране.За да предотвратят
настъпилото ПТП пешеходците са имали възможност, осигурена им от
характеристиките на пътя, да се движат по наличните пешеходни тротоари.Пешеходците
са се движили по ул.„ Георги Д. “ в посока център гр.Мизия към изхода му в
посока гр.Враца, като са били в дясната лента за движение на МПС на разстояние
от около 1.5 — 2.5м. от десния ръб на пътя.В един момент, достигайки до мястото
на удара, пешеходците са били ударени отзад в телата под центъра на тежестта им
от попътно движещия се лек автомобил „ Шкода Октавия “, който се е движел със
скорост преди удара около 49.8км./ч..Вследствие на удара тялото на десно
движещия се пешеходец — П.Й.К. е паднало върху предния капак на автомобила и предно
панорамно стъкло, носено е от автомобила, след което се установява, че при
спиране е бил в купето му, а ляво движещия се пешеходец - К.Й.К. вследствие на
удара е получил въртеливо движение в посока, обратна на часовата стрелка спрямо
вертикалната си ос, завъртял се е по лява странична част на автомобила, ударил
се е в ляво странично огледало на автомобила и е паднал на асфалтовата настилка
пред автомобила;
-
лекият автомобил „ Шкода Октавия “ с ДКН:№********, се е движел в полагащата му
се дясна лента, с включени къси светлини, със скорост около 49.8км./ч..В един
момент водачът на лекия автомобил, намирайки се до около 40м. от пешеходците,
при движение с включени къси светлини е имал техническа възможност да види и
възприеме пешеходците на пътното платно, реагирал е на аварийно спиране, но
поради липса на разстояние - попадане на мястото на удара в опасната му зона за
спиране, при достигане на мястото на удара в режим на аварийно спиране, с
предна челна част на автомобила - в областта на предна броня, е ударил телата
на пешеходците със скорост около 49.1км./ч. / по време на удара /, след което
се е установил в покой;
-
от техническа гледна точка вероятната причина за настъпилото ПТП е попадане на
мястото на удара в опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със
скорост от около 49.8км./ч., при което водачът на лекия автомобил не е имал
техническата възможност да предотврати чрез аварийно спиране настъпилото ПТП;
От заключението на изготвената по делото комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза се установява, както следва:
- в момента на инициалния удар на пешеходеца П.К.
същият е бил във вертикално положение пред автомобила и вследствие на удара е
паднал въру предния капак, плъзнал се е по него и достигайки до предно
панорамно стъкло в сгънато състояние с гръб го е счупил в основата, а
пешеходеца К.К. в момента на инициалния удар е бил във вертикално положение
пред автомобила в лявата му половина и вследствие на удара е получил въртеливо
движение в посока обратна на часовата стрелка, плъзнал се е покрай преден ляв
калник, ударил се е с тяло в ляво външно огледало, което се е счупило и е
паднал на пътното покритие пред автомобила;
-
скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е била около 49.1км./ч.,
която скорост кореспондира на разстоянието на отхвърляне на тялото на К.К. след
удара, като се съпостави нахождението му с установената под преден мост на
лекия автомобил обувка на около 33.63м. - 34м. от линията на ориентира при
извършения оглед на ПТП;
-
двамата пешеходци са ударени почти едновременно с една и съща скорост на
движение на лекия автомобил при удара - около 49.1км./ч., но с насоченост на
удара по отношение на двамата ПЛ в различни части на тялото;
-
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да види и възприеме
попътно движещите се пред него пешеходци, когато те са се намирали на
разстояние от предната му челна част на около и не повече от 40м..Минимално
възприетото време за реакция от водачът на лекия автомобил в конкретната
пътнотранспортна обстановка е 1.6 секунди;
-
скоростта на движение на лекия автомобил преди началото на аварийното спиране в
условията на настъпилото ПТП е била около 49.8км./ч., а в момента на удара -
49.1км./ч..Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със скорост
49.8км./ч. в условията на настъпилото ПТП е била около 46.5м..Водачът на МПС-
то е реагирал на възникналата опасност, определена от техническа гледна точка
със закъснение от около 0.91 секунди, при което е изминал 12.58м..Условиета за
съществуване на техническа възможност водачът на лекия автомобил да предотварти
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране не е изпълнено при конкретната
пътнотранспортна обстановка, тъй като същият не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране при движение с реална скорост
от около 49.8км./ч., като пешеходците са попаднали в опасната му зона за
спиране;
От заключението на изготвената по делото допълнителна комплексна автотехническа
и съдебна експертиза се установява, както следва:
- от техническа гледна точка на база на извършените
изчисления при различни варианти и при конкретната пътно транспортна
обстановка и движение на лекия автомобил със скорост 49.8км./ч. при включени
къси светлини ПТП - то е било непредотвратимо.Скоростта на движение на лекия
автомобил преди удара е била 49.8км./ч. при разрешена скорост 50км./ч., а към
момента на удара - 49.1км./ч.;
- при наличие на насрещно движещо се МПС в
конкретните условия, от условие за безопасно разминаване водача на лекия
автомобил „ Шкода Октавия “ е бил длъжен да се движи с включени къси светлини,
съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДвП;
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК, е да се
извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на постановлението на РП –
Оряхово.В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали разследващия
орган е провел обективно, всестранно и пълно разследване, включващо събиране и
проверка на всички възможни доказателства, с оглед спазване на принципа за
разкриване на обективната истина.Когато разследването е проведено в отклонение
на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на
РП и да укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени
действия да бъдат проведени.
Съгласно чл.14, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.В
този смисъл, в процедурата по чл.243 от НПК, съдът може да преценява дали
събраните в хода на разследването доказателства са достатъчни за правилното
решаване на делото, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на
решаващия орган / РП – Оряхово /, а до съдебен контрол.
При извършената служебна проверка, касаеща законосъобразността и
обосноваността на обжалваното постановление, съдът намира, че в хода на
проведеното разследване не са били осъществени всички необходими и възможни
процесуално – следствени действия, във връзка със събирането и проверката на
доказателствата по предвидения за това ред в НПК.Изложените мотиви са непълни и
неубедителни, а постановеният акт – необоснован.
Разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите да съобразяват всички конкретни
фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки
за ПТП.
Съгласно утвърдената съдебна практика, водачите на МПС са задължени да вземат
мерки за безопасност, като намалят скоростта или спрат само когато възниква
опасност за движението или от логическото развитие на една пътна ситуация ще
настъпи рязка промяна в условията на движението.
Опасността
за движение най – често възниква в резултат на неправомерно поведение на
другите участници в движението.Отговорността при настъпване на произшествие е в
зависимост от това, кой от участниците в движението или повечето от тях, са
нарушили правилата за движение.Моментът на възникване на опасността за
движението, от който водачът на МПС е задължен да вземе предписаните мерки за
безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или
спиране, е възприемане на пътното препятствие, когато то се е появило на
платното за движение или в близост до него.Скоростта следва да бъде преценявана
с оглед на съществуващите преди настъпването на критичната ситуация условия на
движение.
Движението
по пътната мрежа на страната следва винаги да се извършва, като се държи сметка
за елементите на пътната обстановка и най – вече за отрицателно действащите
фактори на скоростта на движението.Скоростта на движение при намалена или силно
намалена видимост трябва да се избира по такъв начин, че разстоянието на
видимост да гарантира спирането на МПС в неговите граници.В такъв случай
правомерното движение се изразява в това, че на каквото разстояние водачът
вижда напред, на такова той евентуално, ако се наложи, да има възможност за
спиране.Това се изисква от абстрактното правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Когато
скоростта е по – голяма от възможността за спиране, тогава именно опасната зона
за спиране се удължава и това създава условия да не може да бъде възприето
пътното препятствие своевременно, защото то се е намирало на по – далечно
разстояние от разстоянието на видимост.В такива случаи разликата в разстоянието
на опасната зона за спиране и разстоянието на видимост, може да се окаже
виновно нарушаване на правилата за движение, обстоятелство, което не е обсъдено
в процесното постановление за прекратяване на наказателното производство.
При
констатиране различие между разстоянието на видимост и скоростта на движението,
отговорност за водача се създава в случаите, когато опасността се е появила в
участъка на пътя извън разстоянието на видимост.
При
движение по път, при който видимостта е ограничена на късо разстояние, водачът
е задължен предварително да се подготви за усложнената пътна обстановка и преди
всичко да намали скоростта, за да не изпадне по своя вина в положение да
извършва спасителна маневра от настъпването на критична пътна ситуация.
При
заслепяване водачите са длъжни незабавно да спрат превозното средство.
Под
опасна зона за спиране на едно МПС трябва да се разбира най – малкото възможно
разстояние, на което може да бъде спряно същото от неговия водач, след като
задължително се вземат предвид обективният фактор спирачен път и субективният
време на реагиране на препятствието, което се намира или се е появило по пътя
на движение.
Опасната
зона за спиране е от решаващо значение и може да послужи като основание за
отпадане на отговорността на водача при транспортно произшествие, само когато
препятствията по пътя на движението му са се появили бързо и изненадващо в
границата на най – малкото възможно разстояние за спиране.
Опасната
зона за спиране по начало, с оглед вида на МПС, неговата скорост, натовареност
и състоянието на пътя, може да бъде определена по величина.
Водачът
виновно нарушава правилата относно скоростта във всички случаи, ако от това
настъпи произшествие извън опасната зона за спиране или в нейните граници при
движение с недопустима или несъобразена скорост.
Препятствия,
които се възприемат от значително разстояние при движение, задължават водачите
да вземат мерки за безопасност на движението извън границите на опасната зона,
през време, когато те са длъжни и могат да избегнат настъпването на
произшествие.Ако водачът е бил в състояние да вземе мерки за безопасност,
изразяващи се преди всичко в намаляване на скоростта или спиране на превозното
средство, и това той не е направил своевременно, за него не може да съществува
извинително основание за възникнало препятствие в границите на опасната зона за
спиране.
Също
така изненадата от появяването на пътното препятствие трябва да се е появила
неочаквано, а също така да не са съществували обективни условия на конкретната
пътна обстановка, които правят напълно възможно появяването на едно внезапно
препятствие или пък когато, нормативно са задължени и без препятствия да
намаляват скоростта до безопасни предели при преминаването на определени места.
Когато
един водач е задължен да се движи с безопасна скорост в определен пътен участък
и от тази скорост не трябва да настъпи произшествие, изненадата от пътното
препятствие не може да бъде извинителна, защото нормативно тя е предвидена като
възможна и следователно трябва да бъде очаквана.Затова скоростта на
преминаващите превозни средства покрай места, където изрично правилникът
изисква установяването на скорост, гарантираща безопасността на движението,
трябва да бъде незначителна, за да може да има обективна възможност да се
преодолее настъпването на транспортно произшествие.
За
всеки водач на ППС, което се намира в движение, съществуват основни задължения,
визирани в чл.20 от ЗДвП – той трябва да наблюдава непрекъснато пътя пред себе
си и да съобразява скоростта в зависимост от пътната обстановка.
Максималната
скорост, предвидена за движение по пътищата, може да се използва само когато
липсват каквито и да било препятствия по платното за движение.За да се приеме с
каква скорост един водач на МПС трябва да се движи в определен участък от пътя,
трябва да се посочат всички онези затруднения, които заставят МПС да намали
скоростта от предвидената максимална скорост.Намаляването на скоростта трябва
да бъде в зависимост от общо посочените в чл.20 от ЗДвП фактори, които
задължават водача да установи такава величина на скоростта, при която
движението трябва да се извършва безопасно.
Когато
са налице обстоятелства, сочещи на опасна пътна обстановка, водачите на ППС са
длъжни да се съобразяват с тях и да предприемат своевременни мерки за
предотвратяване на произшествия.При неизпълнение на тези задължения те носят
отговорност за настъпилите вредни последици и в случаите, когато пострадалият е
попаднал в опасната зона за спиране на превозното средство – допуснати са
нарушения на правилата за движение извън опасната зона.
В случая в постановлението за прекратяване на наказателното производство е
посочено, че времето е било дъждовно, ПТП е станало в тъмната част на
денонощието, като участъкът от пътя, на който е станало ПТП е бил слабо осветен
поради наличие на дървета, които пречели на уличното осветление да освети
пътната настилка.Прието е, че водачът на процесния лек автомобил приближавайки
до Т – образно кръстовище, видял насрещно движещ се лек автомобил, който бил на
дълги светлини, които го заслепили, както и, че процесното ПТП е станало на 10
метра след кръстовището.В същото време е прието, че водачът не е допуснал
нарушение на правилата за движение и не е извършил виновно деяние, в резултат
на което да са настъпили общественоопасните последици, като пострадалите лица
били попаднали в опасната зона за спиране на автомобила, в резултат на което
самите те са се поставили в положение да не може да бъде предотвратен удара.
До този извод наблюдаващия делото прокурор е стигнал без да вземе предвид
следните факти и обстоятелства – дали скоростта, с която се е движел водачът на
процесното МПС е била съобразена с конкретните условия на пътната обстановка,
включително и приетите такива от самия наблюдаващ делото прокурор, поради което
не става ясно дали са налице условия на намалена видимост вследствие на неблагоприятни
атмосферни и други фактори, които да не са дали възможност на водача да може да
преустанови движението си при евентуална възникнала опасност, на разстоянието,
на което е имал видимост.
Също така не е обсъдено налице ли е разлика между разстоянието на
видимост и скоростта на движението и има
ли нарушения, които да са отнели на водача възможността да предотврати
настъпването на вредоносния резултат.
Не може да има позоваване единствено на обстоятелството, че възприетата от
водача скорост е била в рамките на допустимата за конкретното населено място.
Между приетата от прокуратурата фактическа обстановка и правните изводи
направени въз основа на изготвените по делото експертизи се установява
противоречие.От една страна според описаната фактическа обстановка – около 10
метра след като възприел насрещния автомобил, водачът Т. усетил удар в предната
част на автомобила, т.е. излиза, че не е възприел пострадалите лиза преди удара
и не е предприел действия по аварийно спиране.От друга страна в изготвените
автотехнически експертизи се говори за предприето такова аварийно спиране.
В конкретния случай не е
преценена правилността на поведението на водача на лек автомобил марка „ Шкода
„, модел „ Октавия „ досежно скоростта с оглед конкретния пътен участък, по
който се е движел и изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП / включ. и в експертното
заключение / и по – конкретно дали при преминаване през дадения пътен участък
скоростта е била съобразена до предели на възможност за спиране или е била
превишена.Не е посочено и с каква скорост като абсолютна величина е следвало да
се движи МПС по пътя с предимство, за да не настъпи ПТП, респективно дали
движението с неразрешена / несъобразена / скорост е причинило последиците.
Не става ясно дали водачът на
лекия автомобил марка „ Шкода „, модел „ Октавия „ е предприел действия по
намаляване на скоростта и спиране преди удара и ако е предприел от кой момент.
С оглед гореизложеното следва:
- да се прецени мястото на ПТП
попада ли в тези места, изрично нормативно определени, на които водачът следва
да се движи със скорост, гарантираща безопасността на движението;
- при конкретната пътна
обстановка и условия да се установи, както следва – управлявал ли е водачът със
съобразена съобразно тези условия скорост, т.е. съобразил ли е скоростта с тези
условия и ако не е, кои фактори не е съобразил; каква е скоростта на движение,
при която разстоянието на видимост да гарантира безопасно спиране при възникване
на опасност за движението; на какво разстояние е имал възможност да възприеме
пострадалите при нормална пътна обстановка и при конкретните условия; взел ли е
мерки за безопасност – спиране и от какво разстояние; опасността извън
границите на опасната зона ли се е появила; каква е опасната зона за спиране и
същата представлява ли разстоянието на видимост; допуснати ли са и какви
нарушения на правилата за движение извън опасната зона;
- след като се вземат предвид направените възражения и
анализи в жалбата, следва да се установи дали следите от спирачен път са
оставени от предните или задните колела; каква е била скоростта на движението
на процесния лек автомобил преди произшествието; възможно ли е при удар с
установената скорост от близо 50 км./ч. да бъдат получени съответните телесни
увреждания на пострадалите лица и съответните деформации и щети по лекия
автомобил, както и да се получи установената далечина на отхвърляне на едното
пострадало лице и на парчето от сребрисна лайстна; възможно ли е при огледа да
не е установена точната дължина на спирачните следи, поради невъзможност същите
да бъдат възприети от мократа пътна настилка; да се установи при попътно
движение на пешеходците, ако водачът е реагирал своевременно, дали е имал
възможност за спиране и предотвратяване
на удара, като бъде отчетено, че докато автомобилът застига и доближава
пешеходците, те са вървели и са се отдалечили напред от автомобила;
С оглед гореизложеното, съдът намира за основателни и направените от страна
на жалбоподателя доказателствени искания – да се изиска допълнителна информация
от РВД и от НИХМ – БАН за прогнозата и времето към момента на ПТП, както и за
назначаването на комплексна повторна тройна автотехническа и съдебно –
медицинска експертиза.По отношение избора на вещите лица, на което същата да
бъде възложена, в настоящето производство съдът не е компетентен да вземе
становище.Също така следва да се укаже на разследващия орган да бъдат
съблюдавани правилата за призоваване при предявяване на материалите по делото.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а
делото следва да бъде върнато на РП –
Оряхово за извършване на всички възможни и необходими следствени действия, с
оглед изясняване на обективната истина по делото.
Имайки предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 11.01.2021г. по ДП №718/2019г. по описа на РП – Оряхово / ДП №408/2019г.
по описа на РУ на МВР – Оряхово.
ВРЪЩА ДП №718/2019г. по описа на РП – Оряхово / ДП №408/2019г.
по описа на РУ на МВР – Оряхово на РП – Оряхово за допълнително разследване,
съобразно изложените по – горе мотиви.
Прекратява производството по ЧНД №28/2021г.
по описа на РС – Оряхово.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ОС -
Враца.
Препис от определението след
влизането му в сила, ведно с делото на досъдебното производство да се върне на
РП - Оряхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..........................