Р Е Ш Е Н И Е
град София, 19.07.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Евтимов ч.гр.д. № 8480
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. чл. 436
- 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника „О.б.б.“ АД срещу разноските и таксите,
определени с покана за доброволно изпълнение изх. № 46111/29.05.2019 г., по
изп. дело № 20198600401257 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, рег.
№ 860 на КЧСИ. Подробно
в жалбата са изложени съображенията. Жалбоподателят моли да се приеме, че по
изпълнителното дело не се дължат разноски и последните да бъдат изцяло
отменени. Претендира разноски.
Взискателят Р.И.К.не е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ЧСИ В.М. в представените мотиви е изложила съображения за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата, както и обясненията на частен съдебен
изпълнител В.М., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен
контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. На
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, вкл. поканата за
доброволно изпълнение (т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Видно от връчената на длъжника
покана за доброволно изпълнение, задължението по изпълнителното дело възлиза на
714.24 лева – неолихвяема сума, 3012.20 лева – главница, 872.70 лева – лихви,
както и следните суми: 143.86 лева – разноски по изпълнителното дело, 511.21
лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и 475.97 лева – заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.
С Постановление изх. №
48370/03.06.2019 г. частният съдебен изпълнител е намалил размера на приетите
разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело от
475.97 лева на 200 лева.
Изпълнителният
процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е
допустима, само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за
законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон
установява определени граници. Нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България забранява злоупотребата с права, а чл. 3 ГПК изрично
разписва задължение за правните субекти да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В конкретния случай преди образуване на изпълнителното дело
длъжникът е изпратил две писма до взискателя, с които е изразил готовност да
заплати доброволно процесните суми и е поискал от взискателя да му предостави данни за
банкови сметки, по които да преведе сумите, но пратките са върнати на
получателя, тъй като никой не е бил намерен на адресите на взискателя. От друга
страна, в отговор на друго писмо, изпратено от длъжника, отново преди
образуване на изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя Р.И.К.– адв. П.К., не е посочил банкова
сметка ***, по която да бъдат преведени сумите-предмет на издадения
изпълнителен лист. Същевременно, по делото липсват доказателства за известна на
длъжника, преди образуване на изпълнителното дело, банкова сметка ***, по която
да се заплатят процесните суми. След като този взискател не е посочил своя
банкова сметка, ***, упражненото от него процесуално право да търси
принудително удовлетворяване на своите вземания е недобросъвестно и в разрез с
добрите нрави. При това положение длъжникът не трябва да носи отговорност за
разноските по изпълнението.
По изложените
аргументи съдът намира, че поканата за доброволно изпълнение, с която
са начислени следните суми:
143.86 лева – разноски по изпълнителното дело, 511.21 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
и 200 лева – останалата ненамалена от съдебния изпълнител сума, представляваща
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Независимо от
изхода на настоящия спор, на жалбоподателя разноски не се следват. Като длъжник
в изпълнителното производство, той няма право на разноски нито за това
производство, нито за настоящото такова.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ покана за
доброволно изпълнение изх. № 46111/29.05.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401257 по описа на ЧСИ В.М.,
в частта, в която са начислени разноски по изпълнителното дело в размер на 143.86 лева, в частта, в която е начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 511.21 лева, и в частта, в която е начислено адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „О.б.б.“ АД за
присъждане на разноски по настоящото дело, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.