Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на М. П. Д. с [ЕГН] от гр. Силистра против Заповед № 23-1886-000101 / 15.12.2023 г., издадена от Началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОДМВР – Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят, действащ чрез адв. В. П. от АК-Силистра, изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Счита, че поради допуснати процесуални нарушения не може да се счете, че е установена по съответния ред употребата на амфетамини. Посочва, че е бил задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа, но веднага след като е освободен си е направил лабораторен тест за шест вида наркотични вещества, който е бил отрицателен. Отделно се позовава на противоречие на оспорената заповед в частта относно продължителността на принудителната мярка с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОДМВР – Силистра, действащ чрез представителя си по пълномощие ст. юриск. В. Х., счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра на 14.12.2023 г., при която е установено, че на посочената дата около 14.41 ч. в гр. Силистра по ул. „Седми септември“ до номер 37 в посока ул. „Добрич“ жалбоподателят управлява лек автомобил марка Мерцедес с рег. № [рег. номер], собственост на Т. Г. Д., под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARLK 0019, дисплеят на което е отчел употреба на амфетамини. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 141077 (л. 16). В рамките на определеното в талона за изследване време М. Д. се е явил в ЦСМП-Силистра, където е дал проби от кръв и урина, след което е бил задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В деня след освобождаването му (15.12.2023 г.) водачът си е направил лабораторен тест за употреба на шест вида наркотични вещества, в това число и амфетамини, който тест е бил отрицателен (л. 9). Изготвянето на теста съвпада като време с датата на издаване на процесната заповед. В хода на настоящото производство беше изискан от МБАЛ-Варна при ВМА резултатът от проведеното химико-токсикологично изследване въз основа на предоставения на водача талон, но до приключването на устните състезания по делото на 24.06.2024 г. не беше представен протокол от изследването.

С процесната заповед, издадена от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОДМВР – Силистра на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № GA844124 / 14.12. 2023 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315/ 30.12.2021 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в районните управление, какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 14.12.2023 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП-Силистра, където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите от проверката с техническо средство не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, ал. 1, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал. 10 от цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа следва да се съобрази медицинското и химико-токсикологично изследване (в този смисъл Определение № 11432 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. Решение № 67 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2018 г., I о.). От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е дал биологични проби за лабораторно изследване, но резултатите от него не са изготвени повече от половин година след вземането на пробите. При това положение и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ (в този смисъл Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г.). В случая, до приключване на съдебното производство не са представени такива доказателства, като забавянето на резултатите от изследването не може да бъде толерирано, респ. да се тълкува в ущърб на жалбоподателя, още повече, че е налице друго изследване (тестът, направен по инициатива на жалбоподателя в лаборатория в гр. Силистра), което създават индиция, че действително отчетеният резултат от техническото средство при проверката е неверен. При липсата на доказателства, че резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10.00 лв., формирани от внесената държавна такса. Относно определянето на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. В. П. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна адвокатска помощ на близки лица) съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да се съобрази с посочения минимален размер в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установен минимален размер от 1000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2. Ето защо за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на адв. В. П. възнаграждение в размер на 1000. 00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 23-1886-000101 / 15.12.2023 г., издадена от Началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОДМВР – Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на М. П. Д. с [ЕГН] от гр. Силистра, по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на М. П. Д. с [ЕГН] от гр. Силистра направените по делото разноски в размер на 10. 00 (десет) лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на адв. В. П. от Адвокатска колегия – Силистра сумата от 1000. 00 (хиляда) лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.