Решение по адм. дело №2132/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Оспорва се Решение № 2153-15-143/11.09.2025г. на Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-652/18.07.2025г. на За ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, съгласно заповед № 1015-15-371/20.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 74, ал. 2 от КСО на Д. М. Ч. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Жалбоподателката Д. М. Ч., [ЕГН], от с. Ц., общ. С., [улица], чрез адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. *, офис *, твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт. Счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажът от 28.01.2004г. до 28.01.2007г. – 03 години, от 01.08.2008г. до 01.08.2008г. – 03 години и от 16.02.2015г. до 10.06.2016г. и от 11.06.2016г. до 16.02.2018г. – 02 години, 11 месеца и 29 дни, представляващ период за отглеждане на дете до 3 годишна възраст (общо 08 години 11 месеца и 29 дни), за действителен с мотиви, че не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Това е довело до погрешен извод, че г-жа Ч. няма действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО, придобит до датата на инвалидизиране за лицата над 30-годишна възраст – 5 години, от които 1/3 или 1 година и 08 месеца действителен осигурителен стаж. Иска отмяна на Решение № 2153-15-143/11.09.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и евентуално, при уважаване на жалбата, присъждане на адвокатско възнаграждение за жалбоподателката в минимален размер.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин¬терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със заявление вх. № 2112-15-1194/23.04.2025г. жалбоподателката Ч. е поискала отпускането на лична пенсия за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ЛПИОЗ/ по чл. 74, ал. 1 - 2 от КСО. Към заявлението са приложени трудова книжка, ЕР на ТЕЛК и актове за раждане.

Установено е, че към датата на инвадилизиране - 27.04.2025г. Ч. има навършена възраст 42г., 07м. и 18 дни, а по представените документи за осигурителен стаж, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и представените актове за раждане на децата, е зачетен осигурителен стаж към датата на инвалидизиране 09г., 08м. и 21 дни, от които само 08м. и 21 дни са действителен осигурителен стаж.

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 74, ал. 2 от КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на кодекса, осигурителният орган е приел, че осигурителният стаж, зачетен по чл. 9, ал. 7 от КСО, за времето през което като като неработещата майка е гледала дете до 3-годишна възраст от 28.01.2004г. до 28.01.2007г., от 01.08.2008г. до 01.08.2011г., от 16.02.2015г. до 10.06.2015г. и от 11.06.2016г. до 16.02.2018г. с обща продължителност 08г., 11м. и 29 дни не е „действителен стаж“ съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При това положение, За ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив /съгласно заповед № 1015-15-371/20.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив/ е издал процесното разпореждане, с което на основание чл. 74, ал. 2 от КСО на Ч. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 5 години осигурителен стаж, от които 1/3 /1 година и 08 месеца/ действителен.

Този резултат е обжалван от Ч. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-143/11.09.2025г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.

Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен¬тен орган, в изискуемата от закона форма.

Разпореждането, което е потвърдено с оспорваното решение, е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

В хода на съдебното обжалване са представени допълнително писмени доказателства от ответника: удостоверения за раждане №№ 50/17.12.2020г., 66/30.01.2023г. и 349/05.08.2008г. на децата на жалбоподателката /л. 62 – 64/.

При така установеното от фактическа страна, съдът констатира, че не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се свеждат до въпроса дали периодите на майчинство с обща продължителност 8 години 11 месеца и 29 дни, съставляват действителен осигурителен стаж и следва ли да се съобразят при преценката относно придобиване правото на пенсия по чл. 74, ал. 2 от КСО.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното: съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както за лицата над 30-годишна възраст необходимият осигурителен стаж е 5 години. В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от КСО е предвидено, че една трета от този осигурителен стаж трябва да е действителен.

Цитираните нормативни текстове очертават фактическия състав, при проявлението на който, лицата придобиват право на лична пенсия поради общо заболяване. Този фактически състав включва наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. заявителят да има качеството на осигурено лице; 2. да е загубил работоспособността си; 3. да имат осигурителен стаж с определена в чл. 74, ал. 1 КСО продължителност, придобит до датата на инвалидизирането и 4. една трета от този осигурителен стаж да е действителен.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира правото на лична пенсия поради общо заболяване.

Наличието на първата, втората и третата предпоставки не са спорни между страните. Спорът се концентрира по отношение на четвъртата предпоставка – дали периодите на майчинство на жалбоподателката с обща продължителност 08г. 11м. и 29 дни съставляват действителен осигурителен стаж, доколкото за времето от 28.01.2004г. до 26.04.2025г. на жалбоподателката е зачетен общ осигурителен стаж 09г. 08м. и 21 дни, от които само 08м. и 22 дни са признати за действителен осигурителен стаж.

Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2025г.) дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Така дадената дефиниция на понятието „действителен стаж“ обаче, не изключва зачитането на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж.

Анализът на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, според който за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, както и на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, сочещ, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, налага да се приеме, че законодателят третира по един и същи начин жените майки и полагащите труд жени. Противното разбиране би било в противоречие с разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените.

Тълкуване на тези текстове са дадени в Решение № 2 от 04.04.2006г. по конституционно дело № 9 от 2005г., в мотивите, на което Конституционният съд на Република България приема, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а съгласно алинея 2 жената - майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

С това тълкуване се отчита многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката на икономическите възможности на гражданите, както и различния правен статус на жените майки (работещи, неработещи, осигурени или неосигурени). В чл. 47, ал. 2 конституционният законодател е посочил различни проявни форми на дължимата грижа от страна на държавата към жената-майка. Начинът, по който е формулирана разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - изброяването на формите на тази особена закрила, свидетелства за вложеното разбиране, че само по пътя на комплексното прилагане на тези форми или чрез взаимното им допълване е възможно постигането на целите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - осигуряване на социална закрила на майчинството от страна на държавата и оказване на финансова подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО не прави разграничение за изчисляване на действителния осигурителен стаж и в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от КСО, който следва да се зачита еднакво, когато майката е ползвала отпуск по майчинство и когато тя фактически е полагала труд.

В този смисъл е и съдебна практика на Върховния административен съд, установена в Решение № 6866 от 05.06.2024 г. по адм. д. № 10838/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1536 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 5108/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод, че периодите на майчинство от 28.01.2004г. до 28.01.2007г., от 01.08.2008г. до 01.08.2011г., от 16.02.2015г. до 10.06.2016г. и от 11.06.2016г. до 16.02.2018г. с обща продължителност 08г. 11м. и 29 дни следва да бъдат зачетени като действителен осигурителен стаж, така както се претендират от жалбоподателката.

Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-143/11.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-652/18.07.2025г. на ЗА ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, които следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2112-15-1194/23.04.2025г. по описа на ТП на НОИ – гр. Пловдив, за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, подадено от Д. М. Ч., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и при своевременно направеното искане, на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 600лв. заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, предвид вида на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-143/11.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-652/18.07.2025г. на ЗА ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО на Д. М. Ч., [ЕГН], е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

 

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2112-15-1194/23.04.2025г. по описа на ТП на НОИ – гр. Пловдив, за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, подадено от Д. М. Ч., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на Д. М. Ч., [ЕГН] от с. Ц., общ. С., [улица]сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/ разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.