Р Е Ш Е Н И Е
№ / 05.06.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд I състав
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в
състав:
Районен
съдия: Димитър Михайлов
при
секретар И. В.
Като разгледа докладваното от
съдията Д.Михайлов
гражданско
дело № 1345 по описа на съда за 2018
г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от А.С.И.
срещу А.И.И. с правно основание чл.49 от СК.
В исковата
молба ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи по силата на сключен на 21.12.1981 г.
граждански брак, видно от Удостоверение, издадено въз основа на акт № 25 /
21.12.1981 г. от община Венец, област Шумен. Повече от 25 години обаче не
живеели заедно, като тя създала семейство в Република Турция, а той останал в
България, като с настоящата си партньорка имали син на 22 години. Оттогава не
контактували и не са се виждали, като съществуването на брака е било само на
книга, формално и не изпълнявало възложените му от закона и морала функции.
Продължителната фактическа раздяла между
тях, липсата на общност и взаимност несъмнено сочела, че бракът йм е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли съда, да ги призовете на съд и след
като се убеди в основателността и доказаността на исковата му претенция да
постанови решение, с което на основание чл. 49, ал. 1 от СК да прекрати брака
между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, без да се произнасяте по въпроса за вината.
Нямали родени по време на брака
непълнолетни деца, не претендира от ответницата месечна издръжка и нямали
семейно жилище.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата.
В
него се изразява становище относно допустимостта на иска с правно основание чл.
49 ал.1 от СК.
Счита, че същия е допустим и с оглед
приложените писмени доказателства с исковата молба - основателен по следните
съображения:
Предвид твърдяното от ищцовата страна
обстоятелство, че съпрузите повече от 25 години не съжителстват заедно и всеки
от тях има изграден съвместен живот с друг романтичен партньор и най- вече
факта, че ищеца от съжителството му с настоящата му партньорка има син на
двадесет и две години, е индиция за изчерпаните, изрично изброени в закона,
функции на брака.
В
проведените по делото открито съдебно заседание ищеца чрез упълномощения от него
процесуален представител адв.Г.Н. поддържа предявения иск. Ответникът редовно
призоваван не се е явил и не е взела становище. Особеният й представител
пледира за уважаване на исковата молба.
Съдът,
след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено
от фактическа страна
следното:
От писмените доказателства -
удостоверение за сключен граждански брак, съставено въз основа на акт за граждански
брак №25/21.12.1981г. на община Венец, обл.Шумен се установява, че А. С. М. (А.С.И.),
ЕГН ********** и Х. И. М.(А.И.И.), ЕГН ********** са съпрузи.
От гласните доказателства – показанията на водения от ищеца свидетел А. Б. З. се установява, че ищцата и ответникът не живеят заедно от много отдавна, като същият не
е виждал никога ответницата, а ищецът познава от 1995г.. Твърди, че И. е
създал ново семейство, като живее с друга жена.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство,
съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск за развод на основание чл.49 от СК.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз основа
на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност
при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и
това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. На основание чл.
49 ал. 3 от СК и предвид липсата на искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака,
съдът не следва да обсъжда този въпрос.
Предвид
неизследване на въпроса относно вината за развода и липсата на такива искания,
съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.
Предвид липсата на искания за
присъждане на разноски или списъци по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне в
тази насока. На основание чл. 329 ал. 1 ГПК и чл. 6 т. 2 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49
ал. 1 от СК брака между А.С.И.,
ЕГН ********** с адрес *** и А.И.И., ЕГН **********, сключен помежду им на 21.12.1981г.,
за който е издадено удостоверение за сключен граждански брак, съставено въз основа
на акт за граждански брак №25/21.12.1981г. на община Венец, обл.Шумен.
След прекратяването на брака с влизане
в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между
си.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………..