Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на десети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 3988 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 20.07.2017г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу решение №
162775/04.07.2017г., постановено по гр.д. № 14658/2016г. по описа на СРС, 90ти
състав, в частта с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.С.Б.
искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за сума в размер на 1
368.79 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „*******, апартамент № 25, абонатен № 160912, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 16.03.2016г. до окончателното и
заплащане, и за сумата от 15.09 лева, представляваща мораторна лихва върху
неизплатените задължения за доставена топлинна енергия за периода 08.08.2014г.
– 19.10.2015г.
Решението е било
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищцовото
дружество – „Т.С.“ ЕООД.
Във въззивна
жалба от името на „Т.С.“ ЕАД излага съображения за неправилност на решението на
Софийски районен съд в обжалваната му част, като се посочва, че в Закона за
енергетиката е дадена легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна
енергия“, като било без значение дали лицето е обитавало или не процесния имот.
Поддържа се, че от значение за установяване на страните по облигационното
правоотношение е единствено кое лице притежава вещно право върху имота –
собственик или вещен ползвател. Без значение по делото било на чие име се води
партидата за топлоснабдения имот, доколкото и двете ответници били собственици
на имота. Посочва се, че съдържанието на договора, сключен между страните, било
уредено в общите условия, утвърдени от ДЕКВР, които са обвързали ответницата
дори и без да ги е приела изрично. Твърди се, че по делото било безспорно
установено, че ответниците били
съсобственици на топлоснабдения имот при равни квоти, като без значение
било обстоятелството, че заявление-декларация за откриване на партида е било
подадено само от една от тях. С оглед изложеното се моли първоинстанционното
решение в обжалваната му част да бъде отменено, като в полза на дружеството
бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от И.С.Б..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав
намира постановеното от СРС, 90-ти състав, решение за валидно и допустимо в
обжалваната част.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница,
както и че е изпаднал в забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005
г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
По делото е
представен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имот, сключен на дата 24.04.1992 г., от който се установява, че С.Р.Н.и
И.Л.Н.са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
ап. 25, находящ се в гр. София, ж.к. *******.
От приетото по
делото удостоверение за наследници №
919/10.03.1995 г., издадено от ТОЛ „Люлин“ – гр. София се установява, че С.Р.Н.е
починал на 09.02.1995 г., като е оставил за свои наследници съпругата си И.Л.Н.и
дъщерите си и ответници в настоящото производство – А.С.Б. и И.С.Б..
От приетото по
делото удостоверение за наследници № 001185/15.06.2007
г., издадено от Столична община – район „Люлин“ се установява, че И.Л.Н.е
починала на 05.06.2007 г., като е оставила за свои наследници дъщерите си и
ответници в настоящото производство – А.С.Б. и И.С.Б..
От горните
установени по делото обстоятелства се налага извод, че процесния имот,
представляващ ап. 25, находящ се в гр. София, ж.к. ******* е бил съсобствен
между ответниците по делото А.С.Б. и И.С.Б. през процесния период.
От представеното
по делото и неоспорено от ответниците заявление-декларация с вх.№ ОП-1818/24.08.2011
г., адресирано до „Т.С.“ ЕАД се установява, че от страна на ответницата А.С.Б.
е отправено искане до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно име
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл. *******, за
абонатен номер 160912, в което е изрично заявено, че А.Б. желае да бъде открита
партида на нейно име.
Представена е и
декларация от 24.08.2011 г. от ответницата И.С.Б., с която същата изрично
заявява, че дава съгласието си А.С.Б. да ползва за жилищни нужди процесния
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. *******.
При извършване
на съвкупна преценка на така посочените доказателства по делото настоящият
състав намира, че не е установено по делото при условията на пълно и главно
доказване, че ответницата И.С.Б. е имала качеството потребител на топлинна енергия
през процесния период за процесния имот. Този извод се налага, поради следните
съображения: с подаването на заявление-декларация с вх.№ ОП-1818/24.08.2011 г.,
адресирано до „Т.С.“ ЕАД на 24.08.2011 г., т.е преди началото на исковия период,
ответницата А.С.Б. е заявила желанието си за откриване на партида за целия
топлоснабден имот единствено на нейно име, като е посочила, че имотът ще се
ползва за задоволяване жилищните нужди на нея и семейството ѝ, поради
което настоящият състав приема, че единствено А.Б. е заявила пред ищцовото
дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на доставената до
процесното жилище топлинна енергия след 24.08.2011 г. (датата на подаване на
заявлението-декларация). В конкретния случай, съгласно заявление-декларация,
чиято автентичност не е оборена по делото, А.Б. е отправила искане цялата
енергия доставена до имота да се заплаща от нея. При така възприето и като
съобрази заявлението-декларация на ответника А.Б. от 24.08.2011 г., и
обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно име за целия имот въз
основа на това заявление, то въззивната инстанция приема, че по делото е
установено, че ответницата А.Б. е заявила пред „Т.С.“ ЕАД, че тя ще ползва
имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че след 24.08.2011
г., т.е за исковия период само ответницата Б. е следвало да отговаря за
заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
При така
възприето съдът приема, че отговорността на ответника И.С.Б. не може да се
ангажира от ищеца за заплащане на процесните суми. Молбата за откриване на
партида от А.С.Б. и откриването на такава на нейно име от страна на ищеца
установяват, че между Б. и ищеца е постигнато съгласие и е сключен договор за
доставка на топлинна енергия в имота, поради което и ответницата Б. не дължи на
ищеца плащане на претендираните от нея суми с исковата молба.
С оглед
гореизложеното решението на районния съд в обжалваната част, в която е отхвърлил
исковете за заплащане на топлинна енергия и за обезщетение за забава на
плащането ѝ следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата страна – И.С.Б..
Въпреки това същата не е направила изрично искане за присъждането на разноски,
поради което съдът не следва да присъжда такива.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162775/04.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 14658/2016г. по описа на СРС, 90ти състав, в обжалваната
част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.С.Б. искове с
правно основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за сума в размер на 1 368.79
лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014г. – м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
апартамент № 25, абонатен № 160912, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 16.03.2016г. до окончателното и заплащане, и за сумата от 15.09
лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатените задължения за
доставена топлинна енергия за периода 08.08.2014г. – 19.10.2015г..
Решението е било
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищцовото
дружество – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.