Р Е Ш Е Н И Е №1501
град Бургас, 15.10.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Бургас, четвърти състав, на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова
административно дело № 151 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.211 ЗМВР във вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от А.Г.И. – младши
автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност – моторизирано
звено за бързо реагиране „Сигма“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на
МВР - Бургас, против Заповед рег. № 251з-5245/23.12.2020г., издадена от
директора на ОД на МВР – гр. Бургас. Със заповедта, на осн. чл.204, т.3 и
чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1 т.12 от Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), на А.Г.И., е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6
(шест) месеца.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че е
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изчерпателно изброени в
жалбата и неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В съдебно заседание, се явява лично. Поддържа
жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по оспорването – Директор на ОД на МВР –
гр. Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д., оспорва
жалбата, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес
от оспорването и в предвидения от закона срок.
І.
ФАКТИТЕ:
Със Заповед № 251з-2490/06.07.2020г. на директора
на ОД на МВР – Бургас (л.125) било наредено извършване на проверка във връзка
със сигнал, обективиран в писмо рег.№ 7855р-5335/25.06.2020г. (л.128) на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ към Министерство на вътрешните работи, съдържащ
данни за неетично поведение и евентуално изтичане на служебна информация от
странна на служители при ОД на МВР – Бургас, чрез публикуване на съобщения във
„Вайбър“ група.
По предложение № УРИ 251р-27368 от 04.08.2020г.
(л.126), срокът на проверката бил удължен с резолюция до 17.08.2020г..
На 17.08.2020г. комисията, определена със Заповед №
251з-2490/06.07.2020г. на директора на ОД на МВР – Бургас, изготвила доклад рег.
№ УРИ 769р-10582. относно установените при проверката данни (л.122-124). В доклада било
посочено, че във връзка с предоставената разпечатка (Chat Messages) от ДВС било
установено отношение на А.Г.И. – служител на сектор „Пътна полиция“, към
кореспонденцията по Viber приложение за смартфони. Комисията установила, че
изпращаните съобщения съдържат информация за разположението на използваните от
съответното структурно звено автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата за времето от
03.01.2020г. до 18.05.2020г.
При така установените факти и при съобразяване
нормите на чл.88 във връзка с чл.20, ал.1 (Приложение №3) от Инструкция
№8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, комисията формирала извод, че по своята същност
указанията в Приложение №3 съдържат служебна информация за безопасността на
движението на определена територия, част от която са и местата за работа с
АТСС. Позовала се на чл.71 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР (ЕКПДСМВР), съгласно който служебната информация не може да
бъде използвана от държавния служител с користна цел и той не може да я
разпространява. На следващо място комисията преценила, че по смисъла на §1,
т.24 от ДР на ЗМВР посочените съобщения, изпращани в приложение „Viber“, могат
да бъдат определени и като служебна тайна.
Комисията счела, че разпространяването на
информация относно местата за контрол на скоростните режими с АТСС на съответна
територия би могло да доведе до чувство на безнаказаност в определен кръг лица,
които разполагат с информацията, а също и до пропуснати финансови ползи за
републиканския бюджет, който е пряко свързан с безопасността на движението по
пътищата в Република България, с оглед на което приела, че са налични данни за
извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР –
неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, от определени полицейски служители на ОД
на МВР-Бургас. В заключение било направено предложение копие от материалите да
бъдат изпратени за издаване на заповед от компетентния дисциплинарнонаказващ
орган по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР за извършване на проверка срещу
съответните полицейски служители.
На 03.09.2020г. директорът на ОД на МВР – Бургас
издал заповед №251з-3557 (л.153), с която разпоредил да се установят поименно
полицейските служители при ОД на МВР - Бургас и да се извърши проверка срещу
тях за разпространяване на информация относно местата за контрол на скоростните
режими с АТСС в приложение „Viber“ за смартфони, която е пряко свързана с
безопасността на движението по пътищата в Република България, представляваща
служебна тайна по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗМВР. Разпоредено било още да се
установи дали водената служебна документация и разпространяваната във връзка с
нея информация в приложение „Viber“ представлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Определена била комисия, която да извърши
проверката в срок до 30.09.2020г. Заповедта била връчена на жалбоподателя на
10.09.2020г. (л.155).
С покана рег.№ 251р-31874/09.09.2020г. (л.528)
жалбоподателят бил поканен да даде писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство. Същата била връчена на 10.09.2020г. в 12:05ч.
В тази връзка, с писмени обяснения от 15.09.2020г.
(л.529, л.530) жалбоподателят заявил, че мобилен телефон с номер ++359*********
е за лично ползване, като И. потвърдил, че за процесния период е бил член на
посочената „Вайбър“ група, но не помни каква информация била споделяна в нея,
както и че не познава всички членове на групата.Посочил, че доколкото му е
известно групата била от „,затворен“ тип, като не знаел кой администрира
същата.
С писмо от 19.09.2020г. (л.156) председателят на
назначената комисия изискал от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“
информация, необходима за нуждите на дисциплинарното производство,а именно: как
е постъпила информацията в ДВС относно посочената „Viber“- група, как е
установено кои са номерата на служителите от ОД на МВР – Бургас, налице ли са
данни в установената „Viber“- група да присъстват лица, които не са служители
на МВР и т.н. Исканата информация била предоставена с писмо от 25.09.2020г.
(л.158), в което било посочено, че информацията в ДВС постъпила от лице,
пожелало анонимност, като тази информация била свързана с неправомерни действия
на служители на ОД на МВР-Плевен и ОД на МВР-Ловеч, изразяващи се в изнасяне на
служебна информация за наличие на камери за контрол на скоростта по главни
пътища на страната, използване на нецензурни и обидни думи спрямо граждани в
направена за тази цел чат група в мобилно приложение. Предоставени били снимки
на част от съобщенията, които съдържат „чата“ в групата. Съгласно данните в
писмото, член на същата „Viber“- група оказал съдействие и предоставил цялата
комуникация на групата, която била снета на флаш-памет. След извършена проверка на
участниците в групата били установени телефонни номера, собственост на 189
настоящи служители на МВР; 39 телефонни номера, собственост на синдикални
организации на МВР и 52 телефонни номера на граждани и юридически лица.
На 21.09.2020г. бил изготвен доклад от инспектор
Киро Недялков (л.163-173), като в частта за жалбоподателя било посочено, че за
периода от 23.01.2020г. до 16.05.2020г. същият е публикувал във „Viber“- група
общо 29 броя съобщения, 2 от които със снимки на служебни мотоциклети на сектор
„ПП“ с идентични текстове (изброени са типа АТСС за видеоконтрол, наименования
на улици, пътищаІ-ви и ІІ-ри клас от републиканската пътна мрежа, които гласят
например следното: „TFR на ПП Е773-446 км. Р-т Градина в двете посоки 60/75“. Всички публикувани
съобщения били с идентични или различни текстове, отнасящи се за различни
видове АТСС, включително и тези на РУ –
Айтос, РУ-Карнобат, РУ- Поморие. Според изготвения доклад, мл. автоконтрольор А.И.
работи в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, като в служебната си дейност не
извършва контрол на скоростния режим с АТСС за видеоконтрол. Не извършва
дейност по заснемане на нарушения на скоростния режим, обработка на снимковите
материали, издаването на електронни фишове и съставяне на АУАН на заснетите МПС
с техническо средство, на които водачите са допуснали нарушения на чл.21 от ЗДвП. В доклада било посочено, че публикациите
на съобщенията съвпадат с датите и часовете на използване на техническите
средства за видеоконтрол, като видно от месечните графици за работа на
жалбоподателя, за периода от януари 2020г. до май 2020г., съобщенията били
публикувани по време на работа, в почивката и по време на отпуск на служителя.
В заключение комисията достигнала до извод за
разпространение на служебна информация, което счела за дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в нарушение на нормите на ЕКПДСМВР. Поради факта, че едновременно
с тази проверка, по същия повод в ОД на МВР-Бургас се извършвала и проверка по
заповед №251з-3557/03.09.2020г., комисията направила предложение докладът да се
приобщи към извършваната дисциплинарна проверка.
Със заповед № 251з-3972/23.09.2020г. на директора
на ОД МВР Бургас била изменена и допълнена заповед № 251з-3557/03.09.2020г. за
извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение
от държавни служители при ОД на МВР – Бургас, като в т.1 от заповедта след
думите „за изясняване на всички факти и обстоятелства на постъпилите данни в
доклад рег. № 251р-10582/17.08.2020г.“, било добавено „и доклад рег. №
769р-12360/21.09.2020г.“, в т.2 от заповедта към членовете на назначената
комисия бил добавен и служителят инспектор К. Н. Н. – полицейски инспектор в
сектор „ПП“, а в т.3 от заповедта думите „в срок до 30.09.2020г.“ били заменени
с думите „в срок до 16.10.2020г.“ (л.150). Жалбоподателят се запознал със
заповедта на 29.09.2020г. в 10:30 ч. (л.152).
С протокол от 30.09.2020г.
дисциплинарноразследващата комисия се запознала с материалите по преписка с
рег.№7855р-7100 от 12.08.2020г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“
(л.1018-1027).
С докладна записка от 01.10.2020г. (л.1017) полицейски
инспектор П. Г. уведомил директора на ОД на МВР-Бургас, че следва да бъде
сменен като член на комисията, тъй като установил, че фигурира като член на
процесната „Viber“- група.
В тази връзка, със заповед № 251з-4206/02.10.2020г.
(л.147) била изменена и допълнена заповед № 251з-3557/03.09.2020г., като в т.2
към поименно изброените служители – членове на комисия за извършване на
проверка, бил заличен служителя инспектор П. К. Г. – полицейски инспектор ІV
степен в група „ОДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“, отдел ОП в ОД на МВР – Бургас
и бил добавен инспектор Т. С. Г. – разузнавач ІV степен в група сектор „ОАПС“
отдел КП в ОД на МВР – Бургас, а в т.3 от заповедта думите „в срок до
16.10.2020г.“ били заменени с думите „в срок до 23.10.2020г.“. Жалбоподателят
бил запознат със заповедта на 07.10.2020г. (л.149).
Новоназначеният член на комисията – инспектор Т. Г.,
се запознал с материалите по делото, с протокол от 05.10.2020г. (л.907).
С писмо от 16.10.2020г. (л.914) началник сектор
„Човешки ресурси“ в отдел „Административен“ при ОД на МВР – Бургас предоставил
по искане (л.913) на председателя на комисията кадрови справки на проверяваните
служители.
Съгласно кадровата справка на А.И., същият постъпил
на работа в МВР като „Полицай - ООР“ към III – то РПУ - Бургас, назначен със заповед рег. №
63/17.02.1999г. Считано от 11.02.2019г. бил назначен на длъжност „Младши
автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност – моторизирано
звено за бързо реагиране „Сигма“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на
МВР - Бургас. Съгласно справката, служителят бил награждаван с отличия и
награди – общо 13 на брой и по време на службата му били наложени две
дисциплинарни наказания, като последните били заличени с изтичане на
законоустановените срокове (л.915).
На 23.10.2020г. дисциплинарната комисия изготвила
справка с рег. № УРИ 251р-37567/23.10.2020г. (л.24) относно извършената
проверка по заповед № 251з-3557/03.09.2020г. на директора на ОД на МВР –
Бургас, изм. и доп. със заповед № 251з-3972/23.09.2020г. (по описа на ОД на МВР
– Бургас) във връзка с получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от
държавни служители при ОД на МВР – Бургас. Комисията установила, че в периода
от 03.01.2020г. до 18.05.2020г. служителите от ОДМВР-Бургас, в качеството им на
длъжностни лица, имащи отношение и/или лично осъществяващи контрол с АТСС на
правилата за движение по пътищата, са публикували съобщения от ползваните от
тях мобилни телефони със съответните номера в създадена група от мобилно
приложение „Viber“ за точното място, на което е или ще бъде разположена АТСС.
От събраните доказателства бил направен извод, че в голяма част от съобщенията
се съдържала информация и за максимално допустимата скорост на движение в
съответния участък, както и до каква максимална скорост било настроено
съответното техническо средство, за да не отчита нарушенията на скоростния
режим в участъка. Разгледани били публикуваните съобщения в приложение „Viber“
на всеки от проверяваните служителите.
По отношение на мл. инспектор И. било посочено, че
изпълнява служебните си задължения в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, като в
служебната си дейност не извършва контрол на скоростния режим с АТСС за
видеоконтрол. Не извършва дейност по заснемане на нарушения на скоростния
режим, обработка на снимковите материали, издаването на електронни фишове и
съставяне на АУАН на заснетите МПС с техническо средство, на които водачите са
допуснали нарушения на чл.21 от ЗДвП. Като член в създадена група от мобилното
приложение „Viber“, в която членували настоящи служители на МВР, синдикални
организации на МВР, граждански и юридически лица, в периода от 23.01.2020г. до
03.05.2020г. мл. инспектор И. публикувал общо 23 съобщения и 1 видеофайл(подробно
описани по съдържание и хронология в Справка рег. № УРИ
251р-37567/23.10.2020г.) с прикрепена към него информация в групата от
мобилното приложение „Viber“, съдържащи информация за точното местонахождение,
на което е/или ще бъде разположена АТСС, а именно:
1. През месец януари 2020 г. младши инспектор И.
публикувал 3 съобщения от ползвания от него мобилен телефон с данни за точното
местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС. Всички съобщения били
публикувани от служителя по време на ползване на платен годишен отпуск.Така
например на 23.01.2020 г. в 10:18 ч. И. публикувал съобщение със следния текст:
„********** ********* А.Г.И. ***
23.1.2020 г. 10:18:53 ч. +02:00 | Chat Messages | Originator +******* - TFR на
ПП Е773-466 км.р-т Градина 60/75 в двете посоки “, като и останалите
съобщения били с идентична информация, съдържаща данни за местонахождение, на
което е/или ще бъде разположена АТСС.
2. През месец февруари 2020 г. младши инспектор И.
публикувал 11 съобщения от ползвания от него мобилен телефон с данни за точното
местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС, като при изпращане на
част от съобщенията (на 02.02,03.02,15.02 и 18.02) същият бил на работа, а на
04.02, 05.02 и 17.02 бил в почивка.
3. През месец март 2020 г. младши инспектор И. публикувал
5 съобщения от ползвания от него мобилен телефон с данни за точното
местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС, като при изпращане на
съобщенията същият не бил на работа, а в почивка или платен годишен отпуск.Така
например на 04.03.2020г. в 12:22ч. публикувал съобщение със следния текст: „4.3.2020г. 12:22:37ч. +02:00 \Chat Messages\
Originator +********** \\j ********** А.Г.И. кс.Изгрев бл.15 вх.2 ет.4 Бургас –
СПУКС гр. Бургас ул. Д. Димов бл. 37 в двете посоки“, като и останалите
съобщения били с идентична информация, съдържаща данни за местонахождение, на
което е/или ще бъде разположена АТСС.
4.През месец април 2020 г. младши инспектор И.
публикувал 2 съобщения от ползвания от него мобилен телефон с данни за точното
местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС, като при изпращане на
съобщенията същият бил на работа в ОДЧ като дежурен диспечер в ОД на МВР -
Бургас за времето от 08:00ч. до 20:00ч. на 30.04.2020 г., а именно: „30.04.2020 г. 17:31:08 ч. +03:00 | Chat Messages
| Originator +******** ||********** А.Г.И. кс. Изгрев бл. 15 вх.2 ет.4 Бургас -
Снимачка на ул. Одрин до Кроношпан“ и „30.04.2020 г. 17:05:40 ч. +03:00 | Chat
Messages|Originator +********* || ********** А.Г.И. кс. Изгрев бл. 15 вх.2 ет.4
Бургас – ТРИНОГА – Бургас ул. проф.Якимов до Лидъл посока КАТ“.
5.През месец май 2020 г.
младши инспектор И. публикувал 2 съобщения и 1 видеофайл от ползвания от него
мобилен телефон с данни за точното местонахождение, на което е/или ще бъде
разположена АТСС. На датите, на които били изпратени съобщенията И. бил на
работа на 01.05.2020г. в ОДЧ като дежурен диспечер в ОД на МВР - Бургас за
времето от 08:00 ч. до 20:00 ч., а на 03.05.2020 г. и 15.05.2020 г. бил в почивка.
Така например на 01.05.2020г. в 16:58ч. публикувал съобщение със следния
текст:„ 1.5.2020 г. 16:58:53 ч. +03:00 \ Chat Messages | Originator +********
|| ********** А.Г.И. кс.Изгрев бл. 15 вх.2 ет.4 Бургас - Тринога-Бургас ул.
проф. Якимов до Лидъл посока КАТ“.
Всички съобщения съдържали идентична информация с
данните от протоколите, приложение № 1 към чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., като на посочените в съобщенията места действително се
осъществявал контрол на скоростния режим с АТСС за видеоконтрол.
В справката било посочено, че на 10.09.2020г. мл.
инспектор И. се е запознал със заповед № 251з-3557/03.09.2020г., относно
извършваната проверка и му била връчена покана рег.№ 251р- 31874/09.09.2020 г.
за даване на писмени обяснения в срок до 13:00 ч. на 14.09.2020 г. по
поставените от комисията въпроси. В указаният срок жалбоподателят представил
писмени обяснения рег.№769-32462/15.09.2020г. и рег.№ 251р-32470/15.09.2020г.
(л.529, л.530).
При така установената фактическа обстановка и
анализирайки събраните доказателства, комисията достигнала до извод, че като
участник в създадена група от мобилно приложение „Viber“, в която били
установени 189 настоящи служители на МВР, 39 телефонни номера и синдикални
организации на МВР и 52 телефонни номера на граждански и юридически лица, в
периода от 23.01.2020 г. до 03.05.2020 г., младши инспектор И., както по време
на изпълнение на служебните си задължения, така и в извънработно за него време
и при ползване на платен годишен отпуск, след като придобивал и разполагал със
„служебна информация“, свързана с точното местонахождение и часовия диапазон, в
който ще се осъществява контрол с автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) на правилата за движение по пътищата, публикувал, чрез ползвания от него
мобилен телефон с номер +********, общо 23 съобщения и 1 видеофайл с прикрепена
към него информация, в посочената група от мобилното приложение „Viber“
(описани подробно в справка рег.№ 251р-37567/23.09.2020г. по дни, местонахождение
и часови диапазон), в които се съдържала информация за точното място, на което
към момента на публикуване на съобщенията била разположена или в бъдещ период
щяла да бъде разположена АТСС. В голяма част от съобщенията били посочени и
съществуващите ограничения на скоростта на движение в посочения участък, както
и до каква максимална скорост било настроено техническото средство да не отчита
нарушенията на скоростта.
Прието било, че с постъпките си служителят виновно
нарушил разпоредбата на чл. 71 от Етичен кодекс за поведение на държавния
служител в Министерство на вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-348
от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи - „служебната информация“,
с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна
цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона
ред“, с които служителят бил запознат с протокол № 769р-768/27.01.2017 г.
(л.917).
Комисията предложила за така допуснатото нарушение
на служебната дисциплина от младши инспектор И. по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР, на основание чл.200, ал.1, т.12 от Закона за МВР, да бъде
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една
година.
Посочени били отличията, наградите и наказанията на
служителя съгласно кадрова справка № 251р-36768/16.10.2020г. Жалбоподателят се
запознал с изготвената справка на 02.12.2020г. (л.102 гръб).
Изготвената от комисията справка била сведена до
знанието на директора на ОД на МВР Бургас на 28.10.2020г., който разпоредил
проверяваните служители да представят писмени обяснения.
На 04.12.2020г. на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР
до младши инспектор И. била изготвена покана за даване на писмени обяснения
(л.22) относно констатациите, обективирани в справка Ури
251р-37567/23.09.2020г. във връзка с установено нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от Закона за МВР, за което на
основание чл.200, ал.1, т.12 от Закона за МВР – нарушаване на етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Поканата била връчена на 07.12.2020г.
В тази връзка, с писмени обяснения от 07.12.2020г.
(л.21) жалбоподателят заявил, че потвърждава вече дадените на 15.09.2020г.
писмени обяснения, като няма какво да добави.
С допълнително възражение от 14.12.2020г. (л.16)
младши инспектор И. изразил несъгласие с начина, по който се води
дисциплинарната проверка срещу него, като изложил доводи за допуснати
процесуални нарушения. Във възражението било посочено, че заповедта, с която
било разпоредено извършване на дисциплинарна проверка не отговаряла на
задължителното съдържание на образеца за подобен административен акт, утвърден
със заповед №8121з-749/2015г. на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят
заявил, че не му било предоставено копие от заповед №251з-3557/03.09.2020г., с
която била разпоредена проверката, което според него било нарушение на нормите
за провеждане на дисциплинарната проверка. И. оспорил и връчената му покана,
като посочил, че същата не отговаряла „на изискванията на закона и утвърдения с
Приложение 15 към министерска заповед 8121з-749/2015г. образец“. Посочил, че е
налице съществено нарушаване на правото му на защита, доколкото във връчената
му покана за даване на обяснение липсвало описание на деянието и едновременно с
това не му била връчено копие от заповедта за проверка. Оспорил и състава на
дисциплинарно разследващата комисия. Възражения били изложени и срещу К. Н.
като член на дисциплинарно разследващата комисия, като било посочено, че същият
вече участвал в предварителната проверка и това било нарушение на чл.37 от
Инструкция №8121з-470/2015. Според И. би следвало да се търси дисциплинарна
отговорност и от П. Г., който също фигурирал сред участниците в затворената
група на приложение „Viber“. В заключителната част на възраженията изложил
разсъждения как се реализира наказателната, административнонаказателната и
гражданската отговорност в сравнение с дисциплинарната отговорност, като
посочил, че е налице недопустимо нарушаване на правото му на защита, тъй като
липсвала покана за даване на обяснения по образец и същият не знаел срещу какво
обвинение следва да се защитава.
На 23.12.2020г. назначената комисия изготвила
становище (л.14) до директора на ОД на МВР – Бургас във връзка с депозираните
възражения. Посочено било, че заповедта за проверка отговаря на изискванията на
заповед 8121з-749/ 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи и служителите
са били запознати със заповедта за проверката. Тази заповед им била връчена
срещу подпис и никой, в частност И., не е поискал предоставяне на копие.
Посочено било, че образецът на писмена покана в Приложение №15 и този в чл.37
от Инструкция №8121з-470/2015, попадат в раздел III, който урежда
дисциплинарните производства, свързани с тежки нарушения на служебната
дисциплина, какъвто не представлявал конкретния случай. Участието на К. Н. в
комисията било допуснато, макар и след предварителна проверка, именно от
необходимостта от компетентен служител. Посочено било, че П. Г. не фигурирал в
първоначалния списък на служителите, за които било установено, че са членове на
затворена група в приложение „Viber“ и при получаване на тази информация
веднага бил заменен с нов член в състава на комисията. Изложени били мотиви, че
комисията разглежда деянията на проверяваните служители във връзка с втората
хипотеза на чл.71 от ЕКПДСМВР .
Въз основа на констатациите на комисията,
директорът на ОД на МВР – Бургас издал оспорената заповед №
251з-5245/23.12.2020г. (л.13). Фактите и обстоятелствата, очертаващи
допуснатото нарушение били възпроизведени, така както са били възприети от
комисията и отразени в справката от 23.10.2020г. Деянието било квалифицирано
като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР
(неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР), за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР за „нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, било наложено
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Заповедта била връчена лично на служителя на
08.01.2021г. в 10:47ч., а жалбата, сезираща съда била подадена на
20.01.2021.(л.2).
І.
ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
реквизитите, изискуеми с нормата на чл. 210, ал.1
от ЗМВР.
Нормата на чл. 197, ал.
1 от ЗМВР регламентира видовете дисциплинарни наказания,
които могат да бъдат налагани на служителите в МВР, като в т.3 е предвидено
наказанието "порицание", каквото е и наказанието наложено на
жалбоподателя И..
Разпоредбата на чл.204 от
същия закон определя органите, компетентни да налагат
дисциплинарни наказания, като т.3 предвижда, че за всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите
на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, се издава
от ръководителите на структурите по чл.37.
По делото не се спори, че
към момента на налагане на наказанието А.И. е заемал длъжност – младши автоконтрольор І
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност
– моторизирано звено за бързо реагиране „Сигма“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Бургас.
Според Класификатора на
длъжностите в МВР (утвърден със заповед №
8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.13 от
2017г.) за служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР директорът на ОД
на МВР заема ръководна длъжност и в този смисъл безспорно е
ръководител на структура по чл.37 и като
такъв притежава правомощие да налага дисциплинарно наказание от категорията на
процесното.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени
нарушения на процесуалните правила.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и
съдържа фактически и правни основания за издаване. Описани са фактите, на които се е позовал дисциплинарнонаказващият орган като е приел, че е
налице нарушение, изразяващо се в нарушение
на служебната дисциплина, а именно неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР,
извършено от младши инспектор И.. Посочена е и правната квалификация на
нарушението.
Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, като дисциплинарното
нарушение – разгласяване на служебна информация пред други лица, по начин,
който не е предвиден в закона, е описано достатъчно подробно не само в
заповедта, но и в обобщената справка за резултатите от проверката, на която
директорът на ОД на МВР-Бургас се е позовал, като съдът счита, че мотивите на
административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг
предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в
административната преписка по издаването му (в този смисъл Тълкувателно решение №16/31.03.1975г., ОСГК
на ВС). В случая това е цитираната справка УРИ 251р-37567/23.10.2020г.
Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението
визирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР и е предоставил възможност на жалбоподател да
даде обяснения относно установеното дисциплинарно нарушение, от която той се е възползвал многократно.
Спазени са и изискванията на чл.205,
ал.2 от ЗМВР, доколкото със заповед
№ 251з-2490/06.07.2020г. на
директора на ОД на МВР Бургас е било заповядано изясняването на всички факти и
обстоятелства по постъпилите данни чрез извършване на проверка, която да
установи самоличността на всички служители, изпращали съобщения във Вайбър
групата, които представляват служебна тайна. Със заповедта е била назначена и
комисия, която да извърши тази проверка. В хода на проверката комисията е
разгледала всички постъпили данни, събрала е сведения от всички лица, за които
се е установило, че са участвали в тази група и е съставила справка с рег. №
УРИ 251р-37567/23.10.2020г.
Процесната заповед съдържа всички реквизити,
предвидени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока, регламентиран в
разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му.
Нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР сочи, че
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността
на извършителя, а според ал.2 на текста, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
В конкретния случай нарушението е открито на 28.10.2020г., когато
дисциплинарно наказващият орган е поставил резолюция „Запознат“
върху справката с рег. № УРИ 251р-37567/23.10.2020г. От представената от
дирекция „Вътрешна сигурност“ информация, за която се твърди, че представлява
съдържанието на всички съобщения, изпратени от жалбоподателя в посочената
„Viber“- група, се вижда, че най-ранното съобщение е от 23.01.2020г.,
а последното установено съобщение е от 03.05.2020г.
След като нарушението е било открито от компетентният да наложи
дисциплинарно наказание орган на 28.10.2020 г., то заповедта за налагане на
това наказание следва да се издаде най-късно до 28.12.2020г. Съобразно нормата
на чл.195, ал.3 от ЗМВР обаче, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато
държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за
неотклонение задържане под стража или домашен арест. В процесния случай
жалбоподателят И. е бил в платен отпуск от 19.10.2020г. дo 28.10.2020г. и от 12.11.2020 до 25.11.2020г. (14 календарни дни, които попадат в периода 28.10.2020
-28.12.2020), който факт безспорно се установява от представената от ответника
справка рег.№ 251р-11873/02.04.2021г. (л.1154), с оглед на
което по отношение на жалбоподателя срокът за налагане на дисциплинарното
наказание се удължава с още 14 календарни дни и изтича на 11.01.2021г.
Действително датата, която е посочена на процесната
заповед (23.12.2020г.) не може да бъде възприета като дата на издаване на
същата, доколкото от представената по делото извадка от регистъра се
установява, че в деловодната система на ответника, същата е изведена на
06.01.2021г.
Въпреки това заповедта е издадена в рамките на срока по чл.195, ал.1 вр.
ал.3 от ЗМВР, поради наличието на платен отпуск на привлечения към отговорност
служител, от който 14 календарни дни попадат в двумесечния срок от откриване на
нарушението за издаване на оспорената заповед.
По изложените съображения съдът счита, че в хода на дисциплинарното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват отмяната на оспорената заповед на това основание. В този смисъл
неоснователни са и останалите възражения, изложени в жалбата в тази насока.
Позоваването от страна на жалбоподателя на заповед № 8121з-1252/2016г. на
министъра на вътрешните работи не се споделя от настоящия състав доколкото дисциплинарното
производство е регламентирано изчерпателно от Закона за МВР, респ. други
актове, които нямат нормативен характер, каквато е цитираната заповед на
министъра на вътрешните работи, не могат да дописват закона. В този смисъл,
дори и да са налице несъответствия с посочената заповед, те не могат да доведат
до извод, че е нарушена процедурата, след като не се установява при следване на
тази процедура дисциплинарнонаказващият орган да е нарушил норми на ЗМВР, които
я регламентират.
Не могат да бъдат споделени и наведените с жалбата възражения, че
наложеното наказанието не съответства на вида и степента на вредата доколкото
дисциплинарнонаказващият орган не притежава оперативна самостоятелност при
избора на конкретно наказание, а видът на наказанията по ЗМВР е изчерпателно
изброен и изцяло съобразен с конкретни видове нарушения.
На следващо място, съдът намира за ирелевантни възраженията, касаещи
ангажиране на дисциплинарна отговорност на друго лице, различно от
жалбоподателя, с оглед на което същите не следва да се обсъждат в настоящето
решение.
Не се споделят и изложените в жалбата доводи във връзка с нарушена форма на
поканата за даване на писмени обяснения.
От доказателствата по делото се установява, че такава е била връчена на
жалбоподателя на 04.12.2020г., като същата съдържа всички факти, установени в
дисциплинарното производство, които касаят жалбоподателя, в т.ч. че е участвал
в създадена група от мобилно приложение „Viber“, в която са участвали 189
служители на МВР и 52 телефонни номера на граждани и юридически лица, като
конкретно жалбоподателят в периода 23.01.2020г.-03.05.2020г., чрез 23 съобщения
и 1 видеофайл в посочената група е споделил служебна информация, свързана с
точното местонахождение и часовия диапазон, в който ще се осъществява контрол с
автоматизирани технически средства и системи на правилата за движение по
пътищата. В поканата изрично е посочено кои разпоредби органът счита, че
жалбоподателят е нарушил, как квалифицира извършеното нарушение и какво
наказание се следва за него. В тази връзка са необосновани твърденията на
жалбоподателя, че поканата за даване на обяснения не е съобразена с образец,
утвърден от министъра на вътрешните работи в заповед №8121з-749/24.06.2015г.
Доколкото указанията на министъра на вътрешните работи относно реквизити на
поканата имат вътрешноведомствена функция и целят да подпомогнат
дисциплинарнонаказващите органи, то те нямат задължителен характер за ДНО.
Неоснователни са и възраженията, според които дисциплинарното нарушение не
е описано в поканата изчерпателно. Съдът по-горе подробно описа съдържанието на
поканата, в която са включени всички факти, релевантни към нарушението, за
което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.
Заповедта не противоречи и на материалния закон.
Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за
своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната
дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Следователно, нарушение на служебната
дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
несъответства на правнодължимото поведение на служителя.
Съгласно чл.194, ал.2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: 1).неизпълнение
на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители; 2).неизпълнение на служебните задължения; 3).неспазване на
служебните правомощия и 4).неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР.
В чл.71 Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР е
предвидено, че служебната информация, с която разполага държавният служител, не
може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други
лица освен по предвидения от закона ред.
Поведението на жалбоподателя, изразяващо се в публикуване на множество
съобщения във „Viber“- група, съдържащи служебна информация, свързана с точното
местоположение и часовия диапазон, в който ще се осъществява контрол с
автоматизирани технически средства и системи, включително и в част от
съобщенията са посочени съществуващите ограничения на скоростта и до каква
максимална скорост е настроено техническото средство да не отчита нарушенията,
представлява нарушение на чл.71 от Етичния кодекс (разгласила служебна
информация не по предвидения в закона ред), което е дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
За да е налице нарушение на чл.71 от Етичния кодекс, е без правно значение
дали информацията е предоставяна само на други служители на МВР или на
лица-неслужители на МВР, тъй като тази информация, може да се разгласява само
по предвидения от закона ред, като разпространението ѝ в социална група,
не е допуснато от законодателя. Затова в случая няма значение дали членовете на
групата са били служители на МВР или не и твърденията на жалбоподателя за липса
на доказателства, че членовете на затворената група не са служители на МВР, е
ирелевантно.
Съгласно чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“
се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, като съгласно ал.2, то се налага за срок от 6 месеца до 1
година.
Правната квалификация на деянието напълно съответства на установените
факти, послужили за издаването на заповедта. Дисциплинарнонаказващият орган се
е съобразил с разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като при определяне на вида
и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
като е наложил наказанието в размер на минимума, предвид и множеството награди
на жалбоподателя през годините.
Както вече бе посочено по-горе, процесното нарушение на служебната
дисциплина е обвързано с налагане на определен вид дисциплинарно наказание –
порицание, с оглед на което за конкретно установеното дисциплинарно нарушение
не е предвидена възможност за налагане на по-леките по вид дисциплинарни
наказания – мъмрене или писмено предупреждение т.е. за ДНО е обективно
невъзможно да извършва преценка за вида на дисциплинарното наказание. Съгласно
чл.200, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание порицание се налага за срок от 6
месеца до една година, като в конкретни случай ДНО е наложил наказание в
минимални размер. Отделно от изложеното, в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР
е посоченото задължителното съдържание на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, като формата на вината не е сред тези задължителни
реквизити, с оглед на което и тези възражения са неоснователни.
С оглед изложеното,
правилно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение и е ангажирал неговата дисциплинарна
отговорност.
Поради това подадената
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Затова и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Г.И. – младши автоконтрольор І
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност
– моторизирано звено за бързо реагиране
„Сигма“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна
дирекция на МВР - Бургас, против Заповед рег. № 251з-5245/23.12.2020г., издадена от
директора на ОД на МВР – гр. Бургас.
Решението не подлежи обжалване и протест.
СЪДИЯ: