Р Е Ш Е Н И Е
№98
гр. Велико Търново,
27.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 158 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т.Д. ***, чрез
представителя си адв.Ч. от ВТАК, е обжалвал заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1275-000107 от 13.03.2022 година на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с която му
е наложена вярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Оплакванията са, че заповедта е
формално незаконосъобразна, при издаването и са нарушени съществени
административно-производствени правила и тя противоречи на материалния закон.
Ответникът, младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР- Велико Търново не заема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 13.03.2022 г. на жалбоподателя, като от
щемпела, положен пощенският плик, чрез който тя е подадена се установява, че е
приета от пощенският оператор на 28.03.2022 година, т.е. в преклузивния 14
дневен срок. Жалбоподателят е активно легитимиран да оспори заповедта, тъй като
той е посочен като адресат на неблагоприятните и последици.
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
Видно от представения АУАН, серия GА, №***на
13.03.2022 година ответникът в присъствието на свидетеля И., съставил акта
срещу жалбоподателя за това, че на същата дата в град Велико Търново, на улица
Георги Измирлиев до №12 в посока към №12а е управлявал собственият си лек
автомобил Шкода Фабия №*** с концентрация на алкохол в кръвта 0,92 на хиляда,
установена с Дрегер Алкотеск 7510 след взета качествена проба. Посочено е, че
пробата е предявена на водача и е издаден талон за изследване. В представеният
талон е вписано ,че следва водачът да се яви в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - Велико Търново до 40 минути от връчването
на талона., като талонът е връчен в 18.25 часа.
От копието за амбулатортният дневник за преминалите през спешното
отделение, предоставено от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ се установява, че
жалбоподателят се е явил в спешното отделение в 18.47 часа. От представеният
лист за преглед на пациент се констатира, че на същата дата и в същия час му е
взета кръвна проба за алкохол. Според показанията на свидетеля Д.Д., жалбоподателят,
който му е баща на процесната дата е присъствал на спирането и на задържането
на баща си. Сочи, че на тази дата са празнували Тодоровден и не са консумирали
алкохол. Баща му споделил, че отива да даде кръвна проба. Според свидетеля
Петков сочи, че на процесната дата са били на гости на жалбоподателя след
Тодоровден, когато той е посочил, че не се чувства добре и е отишъл да вземе
хапчетата си за кръвно налягане. Сочи и, че жалбоподателят не е управлявал
лекият автомобил. Според думите на жалбоподателя, дрегерът е бил предварително
подготвен. Свидетелят И., отбелязан в такова качество и в коментирания по-горе АУАН пред съда сочи,
че не си спомня нищо за този случай.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-4488/31.12.2021 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново, оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.1
буква „б“ от ЗДвП е назначен по график и/или определен със заповед служител на
длъжността „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико
Търново, какъвто е и ответникът по делото. Ръководител на службата по контрол в
рамките на ОДМВР – Велико Търново е директорът на тази дирекция, а той от своя
страна валидно е делегирал правомощие за прилагане на ПАМ като процесната на
органа, издал оспорената заповед. При това е налице и териториална
компетентност на издателя на заповедта с оглед отразеното в протокола за
вземането на пробата място на извършването на това процесуално действие.
Спазена е формата на заповедта за
прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране
означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на
административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени изчерпателно установените
от прилагащия мярката обстоятелства. Следва да се констатира и, че в
конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на
посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта обаче са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително,
според нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП „В случаите по чл.
171, т. 1, букви "б", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение“, като
изземането на СУМПС е иззето именно при съставянето на приложения по делото
АУАН.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.б
от ЗДвП, която е посочена от административния орган като основание за
разпоредените със заповедта последици „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Нормата очертава няколко хипотези,
всяка една от които при проявлението си води до временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС. В конкретният случай твърдените в
обстоятелствената част на оспорената заповед обстоятелства водят до извода, че
се претендира управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5
промила.
Както се установява от съдържанието на
тази разпоредба, при наличието на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от закона установените
стойности са определящи, когато не е налице отказ да бъдат дадени биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Обратно, когато е налице такъв отказ, мярката се прилага без да е
необходимо медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или
тест.
Според приложимата към момента на
издаването на ПАМ редакция на нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който
се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и
от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
При тази уредба следва извода, че
процесуалните правила, които са приложими към установяването на факта на
употреба на наркотични вещества, са разписаните в НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Според чл.3,
ал.2 от Наредбата „При съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1.“, а разпоредбата на чл.3а, т.2
гласи, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
лицето не приема показанията на техническото средство или теста“.
Реквизитите на посочения в разпоредбата Талон за изследване се съдържат в
приложение 1 към чл.4, ал.3 от Наредбата.
В процесният
случай, видно от положеният подпис, жалбоподателя е избрал да бъде изследван
чрез медицинско и химическо изследване, при което следва да се констатира, че
той не е приел показанията на техническото средство, с което е изследван. При
това положение с оглед на разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата, показанията
на техническото средство, с което първоначално е изследван жалбоподателят, не
следва да се приемат за окончателни и не би следвало да се съобразяват при
издаването и на наказателното постановление и на ПАМ.
Както се
констатира, жалбоподателят се е явил за даване на кръвна проба, като това
изключва приложимостта спрямо него на последиците по чл.12, ал.3 и чл.15, ал.6
от Наредбата.
Съдът
констатира обаче, че при издаването на процесната принудителна мярка е нарушена
разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредбата. В представената от административния
орган преписка липсва /а и не се и твърди/ наличието на протокол по чл.14, ал.2
от този нормативен акт. Липсват доказателства за спазването на правилата,
разписани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредбата.
Неясно е от
представената от ответника преписка дали е спазено изискването на чл.20, ал.2
от Наредбата, като към момента на приключването на устните състезания по делото
не е установен резултата от изследванията, каквото е изискването на чл.23, ал.1
от Наредбата предвид взетата кръвна проба. Няма никакви данни, че протоколът по
чл.24, ал.2 от Наредбата – който така или иначе липсва по делото – е върнат
надлежно на ОДМВР – Велико Търново по реда на чл.27, ал.1 от Наредбата.
Посочените
нарушения на административно-производствените правила са съществени и са пречка
за проявлението и действието на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК,
тъй като и понастоящем не е ясно дали жалбоподателят действително е употребил алкохол
и какво е точното съдържание на този алкохол в кръвта му.
Извън това,
както се отбеляза, нормата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е категорична – при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи. Установени
стойности в резултат на взетата кръвна проба, която би следвало да изследвана
по реда на чл.174, ал.4 от закона вр. с НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
липсват по делото, при което следва да се приеме, че е нарушен и материалният
закон, тъй като не е проявен посочения в нея състав, въз основа на който с
процесната ПАМ са разпоредени визираните в нея правни последици.
Следва
процесната понастоящем заповед за прилагане на принудителна административна
мярка да бъде отменена.
Разноски за
жалбоподателя не се следват, тъй като не са поискани.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1275-000107 от 13.03.2022 г. на младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :