Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.02.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет и втори януари
година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 7406 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр.
чл. 4 ЗПотр.К (отм.)
По изложените в искова молба обстоятелства
„А.К.” ЕАД (с предишно наименование „И.К.” ЕАД), ЕИК: *******,
със седалище и адрес ***, е
предявило против М.Г.В., ЕГН **********,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовата
К.на институция 15 338,76 евро - главница по Договор за К. №
0029109 от 18.11.2009г., представляваща част от глобална сума в размер на 24 398,94 евро, ведно със законна лихва от деня на подаване на
исковата молба -13.06.2017г. до изплащането. Претендира сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор за К. № 0029109 от 18.11.2009г. по силата на който „И.К.” ЕАД предоставил на
ответника В. револвиращ К. с общ К.ен лимит от
20 000 евро. Твърди се, че на същата дата е сключен и Договор за издаване
и ползване на международна К.на карта iCard Mastercard
№0029109/ 18.11.2009г., наричан „договор за карта”. Сочи се, че ищецът предоставил К. в евро на
ответника, посредством извършване на трансакции с картата. Сочи се, че с
подписване на споразумение за прехвърляне на К. от 18.11.2009г., ответникът М.В. признал съществуване на стари свои задължения по
договор за международна К.на карта iCard Mastercard от
29.06.2009г., чийто размер към 17.11.2009г.
се равнявал на 15 798,47 евро. Сочи се, че по време на договора за К.
ответникът е усвоявал суми, извършвал е покупки, извършвал е теглене на парични
суми, за установяване на което ищецът представя 19 бр. разписки. На ответника
били пращани месечни извлечения, в които били отразени подробно трансакциите и
погасителните планове. По искане на ответника за промяна на К.ния лимит били сключени анекси на 01.02.2012г., на
31.07.2012г. и споразумение на 01.04.2015г., в което страните приели, че
задължението на М.Г.В., е в размер на
21 096,49 евро и в срок до 31.12.2015г./първоначален период/ това
задължение се олихвява и погасява по
начина описан в т.2,3 и 4 от Анекс от 01.04.2015г., като след изтичане на
т.нар. първоначален период за връщане на непогасената част от задължението се
прилагат правилата на договора за К.. Твърди се, че поради неизпълнение на
основание чл.20 от Общите условия настъпила автоматична предсрочна изискуемост
на всички задължения, включително и на разсрочените, поради неплащане на шест
поредни минимални погасителни вноски. Твърди
се, че с Уведомление от 30.03.2016 г. с изх. № В014/30.03.2016 (Приложения
№ 16 и 17 към ИМ), изпратено по пощата, ищцовото
дружество „А.К.”ЕАД (предишно наименование „И.К.” ЕАД) е уведомило ответника М.В., че целият усвоен от него К.,
включително и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси и други
разноски са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.04.2016 г. поради
неплащане на минимални погасителни вноски. Сочи се, че уведомлението е
изпратено както на посочения от ответника настоящ адрес и адрес за
кореспонденция, така и на регистрирания постоянен адрес на ответника, съобразно
предоставените от него самия данни (Приложения № 16 и № 17 към исковата молба).
И от двата адреса пратката се връща с отбелязване непотърсена от получателя.
Твърди се, че към моменти на подаване на исковата молба задълженията на
ответника възлизат на 27 722,48 евро.
Ответникът М.Г.В. в срока
по чл.367 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа довод, че претенциите на ищцовата страна са неоснователни. Оспорвам твърденията
изложени в исковата и в допълнителната искова молба. Сочи, че твърденията на
ищеца са противоречиви. Твърди, че плащанията по процесния
договор са периодични - има представени
месечни минимални погасителни вноски , поради което правя възражение за изтекла
погасителна давност. Поддържа, че К.ът не е станал
предварително изискуем. Твърди, че до него не е достигало
уведомление/волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на к.а. По
изложените обстоятелства ответника моли
за отхвърляне на предявените искове,
при евентуалност да бъде намален размера им както и за присъждане на
сторените разноски.
С допълнителната искова молба дружеството ищец
доразвива доводите си, като оспорва възраженията на ответника.Претендира
разноски.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа възраженията си, относно това, че
К.ът не е станал предсрочно изискуем, тъй като не е надлежно уведомен.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв.В.Я. поддържа осъдителния иск.Представя списък на разноски и писмена
защита.
В съдебно заседание ответникът не
се явява и не се представлява.
Софийски градски съд, I-7 състав, като
съобрази доводите и възраженията на страните, събраните доказателства по делото
съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна :
Установява
се от приетия неоспорен договор за К. №0029109/18.11.2009
г. (л.11
от делото), че между “И.К.” ЕАД, в
качеството на К.одател и ответника, в качеството на К.ополучател-физическо
лице, е възникнало правоотношение по
договор за К., по силата на който К.одателят е
предоставил на ответника К. с общ К.ен лимит от 20 000
евро, който се ползва посредством извършване на транзакции с международна К.на
карата, а последният е поел задължение да върне усвоените суми по К.а на
месечни вноски, като върху усвоените и непогасени суми по лимита за транзакции
по К.ната карта се дължи договорна лихва в размер на
16 % годишно след 15 –то число на месеца, следващ отчетния период, а до 15-то
число е гратисен период и не се дължи лихва. Ответникът не е
оспорил авторството на документа.
С оглед предмета, страните и съдържанието на правата и
задълженията на процесния договор (с потребителска
цел и времето на сключването му – след 01.10.2006 г. и преди 12.05.2010 г.,
качеството на К.ополучателя-физическо лице, съчетано
с липсата на изключенията по чл. 3, ал. 3, 4 и 5 ЗПотр.К
(отм.), приложим на осн. § 5 от ПЗР на ЗПК), съдът
прави извода, че е налице договор за потребителски К. по смисъла на чл. 4 ЗПотр.К (отм.). Договорът е сключен в изискуемата се от чл.
6, ал. 2 ЗПотр.К (отм.) писмена форма, и съдържанието
на неговите клаузи, както и общите условия, неразделна част от договора /ОУ на л.12 от делото/, с който К.ополучателят е
запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори,
което е удостоверил с положен подпис, чието изявление не е оспорено и задължава
съда да приеме, че частният документ съставлява доказателство, че изявлението е
направено от ответника, съгласно чл. 180 ГПК. Поради това съдът приема, че договорът е породил валидно правоотношение между страните по
договор за потребителски К., който се регулира от разпоредбите на ЗПотр.К и ЗЗД.
Не е спорно, че на същата дата
18.11.2009г. е сключен и Договор за издаване и ползване на международна К.на карта iCard Mastercard Gold./л.13 от делото/, по силата на който „И.Ф.” АД издало и
предоставило на ответника М.В. К.на карта, открило картова платежна сметка,
която да обслужва извършените с картата транзакции. Според уговореното в чл.2,
картата може да се използва на територията на страната и извън нея за:
1/ плащане на стоки и услуги; 2/ теглене на
пари от терминални устройства – АТМ, ПОС или импринтер;
3/ плащане на стоки и услуги през интернет. Договорът е сключен като безсрочен,
с възможност да бъде прекратен или развален при предвидените в него и ОУ
случаи. /ОУ към Договор за издаване и ползване на международна К.на карта iCard Mastercard Gold./л.14
от делото/
Съгласно чл.5.1, чл.5.2
и чл.5.3 от договора за К., лимита
е разделен на К.ен лимит за транзакции и К.ен лимит за разсрочване, по 10 000 евро всеки. Лимитът за разсрочване се използва за разсрочване на задълженията по реда
на чл.4 от Общите условия към договора за К.. Всяка
отделна разсрочена транзакция има самостоятелен погасителен план, който се
включва и прилага към Месечното извлечение към картата.
Върху усвоените суми /плащания/,
както и на определени начислени такси до 15-то число на месеца, следващ месеца
на осчетоводяването не се дължи лихва, т.е. има гратисен
период, след което върху непогасеното задължение се
начислява лихва в размер на 16% годишно.
През процесния
период няколко пъти е променян К.ния лимит по Договора за К. и Договора за издаване и
ползване на международна К.на карта iCard Mastercard Gold./анекс
от 26.10.2011г. на л.113, анекс от
01.02.2012г./
Видно
от приетото Тристранно споразумение за прехвърляне на К. от 18.11.2009г.,
сключено между „И.К.” ЕАД, „И. Ф.” АД и М.В., ответникът
признал съществуването на стари
задължения към „И.К.” ЕАД, чийто
размер към 17.11.2009г. са в размер на 15 798.47 евро,
от които 9 890.51 евро са усвоени
от Лимита за транзакции и 5 907.96 евро са усвоени от Лимита за разсрочване./л.16- л.17 от делото/
Видно от приетия неоспорен Анекс към Договор за издаване и ползване на
международна К.на карта iCard Mastercard от 01.04.2015г., ответникът
М.В. признал във връзка с Договор за К. от
18.11.2009г. задължение към ответното „И.К.” ЕАД в размер на 21 096.49 евро./л.118 от делото/ Съгласно
уговореното в т.2, ал.2 от анекса, е уговорено, че ответникът, като К.ополучател се задължава до 15 –то число на месеца да плаща
най –малко начислената лихва за предходния календарен месец. В т.3 от Анекс от 01.04.2015г. , страните се
съгласили, че ако клиентът изпадне в забава за погасяване на лихвите начислени дори само за един
календарен месец от първоначалния период, както е определено в ал.2, цялото
парично става незабавно автоматично изискуемо
и дължимо.
Видно от приетата покана за
изпълнение изх.No.29109/1 от
24.06.2015г. същата е изпратена от ищеца до ответника,
за уведомяване на последния, че поради неплащане на 2 месечни минимални погасителни
вноски в размер на 309.09 евро, усвоеният К.ен лимит
който възлиза на 21
419.13 евро, може да стане предсрочно изискуем./л.119 от делото/
В Уведомление
изх.№ B014/ 30.03.3016г., ищцовото „И.К.” ЕАД адресирано до М.В., посочило че целия усвоен К., включително с разсрочените задължения, ведно с
начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 01.04.2016г., поради неплащане на дължими минимални погасителни
вноски./ л.122
от делото/
Уведомлението е изпратено както на
изрично посочения от ответника настоящ адрес, съгласно сключени договор: гр.
София, ж.к. Люлин 5, бл. 565, ет. 13, ап. 48, така и на посочения в договора
постоянен адрес ***. Видно от приложените обратни разписки към уведомленията,
изпратени до двата адреса, пратките се връщат с обозначение „пратката не е
потърсена от получателя”./л.120-
л.126 от делото/
От приетото неоспореното заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), с вещо лице А.Б., се установява,
че изтеглени парични суми с разписки, платени суми на търговци с К.на карта iCard Mastercard Gold, такси, лихви и други разноски, за периода от
29.06.2009г. до 31.03.2016г. са в общ размер на 67 644.55 евро, в т.ч.: усвоена
сума - 66 741.67 евро, в т.ч. изтеглени парични суми с разписки 14 696.59 евро;
такса транзакции - 902.88 евро, в т.ч. начислени такси върху изтеглени парични
суми с разписки в размер на 433.31 евро. Разсрочените суми са в общ размер на 8
291.37 евро. Вещото лице е констатирало,
че последното погасяване от страна на ответника е извършено на 30.04.2015г.,
като внесената сума е общ размер на 332,34 лв. Отразено е, че погасените суми
за периода от 29.06.2009г. до 30.05.2015г. вкл. са в общ размер на 34 954.24
евро. Обоснован е извод, че
кьм 01.04.2016г. задължението М.Г. е в общ
размер на 24 398.94 евро.
Вещото лице сочи в изводите си, че транзакциите са отразявани редовно в
месечните извлечения, извършени от ответника с К.на карта iCard Mastercard Gold. Сочи се още, че има извършено погасване чрез
прихващане от „И.К.” ЕАД към „И.Ф.” АД по Тристранно споразумение от 18.11.2009г. между „И.К.”
ЕАД, „И. Ф.” АД и М.Г. Велкови и е в размер на 15 798.47 евро, от които 9
890.51 евро са усвоени от лимита за транзакции и 5 907.96 евро са усвоени от
Лимита за разсрочване. Вещото лице, въз основа на извършената проверка,
обоснова извод, че начислените суми и
извършените плащания има издадени първични счетоводни документи, вписванията по
партидата на ответника са извършвани текущо и по хронология при спазване на
изискванията на Закона за счетоводството, т.е. търговските книги на ищцовото дружество са редовни.
Приетото, неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), с вещо лице А.Б., съдът възприема
като обективно, компетентно дадено, кореспондиращо с приетите по делото писмени
доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните изводи от правна страна :
По
допустимостта: Предвид твърденията в исковата молба за неизпълнение на
задължението за погасяване на суми по договор за К., предявения осъдителен иск е допустим, обусловен от правен интерес, а правото на иск
е надлежно упражнено.
По
същество:
Претенциите на ищцовото
дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата
на договор
за К. №0029109/18.11.2009 г., с признаци на договор за потребителски К.. Този договор е
формален (изискуемата форма за действителност е писмена - арг.
чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.)); реален или консенсуален, в
зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства,
предмет на К.а или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна
парична сума - арг. чл. 4 ЗПК (отм.).
Процесният договор за паричен потребителски К. чрез използване на К.на карта е консенсуален, поради което, макар и при постигане на
съгласие между страните относно поетите с него субективни права и правни
задължения да е породено правното действие на тази възмездна двустранна сделка,
за да възникне договорното задължение за връщане на предоставения К. от ищеца
на ответника, ведно с уговорените възнаградителни
лихви и други съпътстващи използване на К.ната карта
такси, следва в процеса на доказване да се установи по несъмнен начин, както
предписва правилото за разпределение на тежестта на доказване, регламентиран в
чл. 154, ал. 1 ГПК, че К.орът е изпълнил своето
договорно задължение за отпускане на картодържателя
на съответен паричен К., усвоен чрез използването на съответната К.на карта.
Установи се от приетите писмени и доказателства, вкл. и приетите 19 броя
разписки за теглене на суми, ценени в съвкупност със заключението на ССчЕ,
че ответникът В. е получил договорния К.,
както и К.на карта, използвал е същата
многократно, като последното е и удостоверено с положен
от ответника подпис върху всяка от разписките /л.131 –л.151 от делото/
Изпълнението на задължението от К.ора има за последица възникване на
задължението на потребителя -К.ополучател по чл. 4 ЗПК (отм.);, вр. чл. 240 ЗЗД да върне отпуснатата му
като К. сума и заплати договорените такси, възнаградителна
лихва и лихва за забава.
От заключението по изслушаната
ССчЕ, съдът приема за установено ответникът да е
усвоил чрез К.ната карта суми от отпуснатия му К.,
както и да е извършвал плащания за погасяване на К.а, последното от които на
30.04.2015г. Ответникът не спори, че е усвоил процесния
К. с лимит 20 000евро. Нещо повече в Анекс
към Договор за издаване и ползване на международна К.на карта iCard Mastercard от 01.04.2015г., ответникът
М.В. извънсъдебно е
признал във вр.
с процесния Договор за
К. от 18.11.2009г., наличие на
задължение към ответното „И.К.” ЕАД в размер на
21 096.49 евро. В този смисъл ответникът не оспорва, че ищцовото
дружество му е предоставило договорената по К.а сума. Оспорва се,
налице ли е предсрочна изискуемост.
Доколкото процесното вземане не произтича от
договор за банков К., защото К.ът не е предоставен от
банка, то в случая е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, респ. т. 18
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, поради което съдът не разглежда въпроса дали се установява
предсрочната изискуемост да се е осъществила и кога. Липсват доказателства, за
което тежест носи ответникът, че последният е изпълнявал в цялост и в срок
задължения си за погасяване на К.а. Още повече, че се касае за задължения,
удостоверени с писмен акт и по силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, фактът на
изпълнение подлежи на доказване само с писмени доказателства, каквито по делото
не са ангажирани.
Ето защо, предявеният осъдителен иск е доказан
по основание.
Предвид нормата на чл. 182 ГПК вписванията в
счетоводните книги служат като доказателство и за установяване твърденията на
страната, водила счетоводството, ако по делото се установи, че последното е
водено редовно. При К.иране на заключението по
изслушаната и неоспорена от страните ССчЕ, съдът
приема по делото да се установява редовността на воденото от ищеца счетоводство
досежно записите за движението по откритата по процесния договор сметка на ответника, вкл. за усвоени суми
и извършени плащания, предвид на което и на последното основание съдът приема по
делото да се установява дължима от ответника главница по К.а в размер на сумата
в общ размер на 24 398.94 евро, поради което предявения частичен иск за сумата от 15 338,76 евро - главница по
Договор за К. № 0029109 от 18.11.2009г.,
е доказан по основание и размер. Основателна е претенцията за законна лихва върху дължимата сума за
главница след подаване исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът в исковото производство е упражнил правата си по чл. 120 ЗЗД,
като прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания.
Налице е последователна, непротиворечива и
задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, че вземанията за главница
по договор за заем и к. се погасяват с общата петгодишна давност, доколкото
дълга е един, независимо от постигната евентуална воля за изпълнението му на
вноски по погасителен план, като в последния смисъл са и постановените по реда
на чл. 290 ГПК решение 28/05.04.2012 г. по гр.д. 523/2011 г. по описа на ВКС,
III ГО, решение 261/12.07.2011 г. по гр.д. 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение
90/31.03.2014 г. по гр.д. 6629/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба пред съда на 13.06.2017 г. Специфично
за предоставения на ответника по силата на процесния
договор за К. к.ен продукт „револвиращ
заем” е, че липсва конкретен срок на договора, няма определени отнапред брой и
размер на погасителни вноски, а се предоставя възможността за ползване на суми
до определен К.ен лимит, като в зависимост от размера
на усвояваните суми се определя броя и размера на погасителните вноски.
Възникването, падежът и размерът на задълженията за погасяване нито са
определени предварително, нито са определяеми отнапред, а зависят изцяло от
поведението на длъжника. Видно от
заключението по приетата ССчЕ последното плащане по
договора за К. е извършено на 30.04.2015г., като съгласно в уговореното от
страните в т.2, ал.2 и т.3 от Анекс от 01.04.2015г., предвид изпадането на ответникът в забава за погасяване на лихвите начислени дори само за един
календарен месец от първоначалния период, като цялото парично е станало към 15.06.2016г. изискуемо
и дължимо.
Броен от последната дата 5 - годишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на
заявлението за издаване за заповед за изпълнение за същата сума на 13.06.2017 г., предвид на което и вземането не
е погасено, а възражението на ответника в обратния смисъл неоснователно.
По разноските:
Ищецът доказва разноски в исковото
производство общо от 3316,00 лв., от
които 1200 лв. – заплатена д.т., 400 лв. – възнаграждение за вещо лице и 1716 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък
по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.
С оглед изхода на спора, на ответника не се
дължат разноски по исковото производство, а и липсва искане и доказателства за
такива.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.” ЕАД с
предишно наименование “И.К.” ЕАД, ***, на основание чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПотр.К (отм.) сумата 15
338,76 евро - главница по Договор за К. № 0029109 от 18.11.2009г.,
представляваща част от глобална сума в размер на 24 398,94 евро, ведно със законна лихва от деня на
подаване на исковата молба -13.06.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „А.К.” ЕАД с предишно
наименование “И.К.” ЕАД, ***, сумата 3316,00лева - разноски по делото пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: