Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260359 09.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12341 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 232 ал. 2 и чл. 233 ал. 1, изречение първо от ЗЗД.
Ищецът „Танто 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Богомил” № 9, чрез пълномощник адв. Л.К., е предявил против П.Г.Т., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 182/ 2020 г. на РС- Кнежа, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 256/ 13.07.2020 г. сума в размер на 1 660 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода м. януари- м. май 2020 г. по договор за наем от 20.05.2019 г. на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ 313 ЦДИ, рег. № ****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и иск за признаване на установено, че ответникът дължи по частно гр. дело № 181/ 2020 г. на РС- Кнежа, със заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК № 270/ 14.07.2020 г. предаването на товарния автомобил във връзка с прекратения договор за наем поради неизпълнение на задълженията на ответника по него.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за наем от 20.05.2019 г. на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ 313 ЦДИ, рег. № ****, при месечна наемна цена в размер на 300 лева без ДДС. Ищецът издавал фактури за всяка от наемните вноски, като ответникът бил получил вещта с подписване на договора. От самото начало на отношенията между страните наемателят забавял плащанията и бил многократно канен да изпълни. През м. януари 2020 г. той платил само част от месечната вноска- 140 лева по фактура № 325/ 23.12.2019 г., след което изцяло преустановил плащанията. Неплатена останала и следващата фактура за м. февруари 2020 г.- с № 327/ 24.01.2020 г., на стойност 360 лева с ДДС. Предвид системното неизпълнение на договора, ищецът уведомил ответника писмено, че прекратява правоотношението, като наемателят получил писмото, но не върнал вещта и продължил да ползва автомобила и през месеците март, април и май 2020 г., за което дължал сумата от общо 1 080 лева. Така общото му задължение към ищеца станало 1 660 лева. За събиране на сумата се образувало заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Наред с това, било поискано и връщане на наетата вещ предвид прекратения договор за наем, за което също се издала заповед за изпълнение, но и по нея длъжникът възразил, което довело до предявяване на настоящия иск. Претендират се и разноски в процеса.
В първото по делото съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за отдаване под наем на автомобила, фактури за наема и връчено на ответника уведомление за прекратяване на договора.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 02.02.2021 г.). Св. Н.И.Г.- работещ заедно с ищеца, посочва, че знаел за отдадения под наем автомобил на ответника, който обаче не плащал наема и не връщал автомобила. Дори свидетелят бил придружил ищеца на място да издирват автомобила в друго населено място, който бил паркиран в чужд имот, до който нямали достъп. Ответникът не отговарял на многократните позвънявания на ищеца.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 06.11.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото заседание също лично на адреса си, чрез получена там призовка на 21.12.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства и събрани гласни доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече са били издадени заповедите за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедите също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират,
за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, като са налице и доказателства, че
те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в
размер на 134 лева (лист 19) и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 660
лева (л. 12).
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 256/ 13.07.2020 г., издадена по частно гр. дело № 182/ 2020 г. на Районен съд- Кнежа, П.Г.Т., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Танто 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Богомил” № 9, представлявано от *** Н.Т.Н., сумата в общ размер на 1 660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева, представляваща неплатени наемни вноски по фактура № 325/ 23.12.2019 г. и фактура № 327/ 24.01.2020 г. за периода м. януари 2020 г. и м. февруари 2020 г. по договор за наем от 20.05.2019 г. на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ 313 ЦДИ, рег. № ****, както и обезщетение за ползването на автомобила след прекратяване на договора за периода м. март 2020 г.- м. май 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 270/ 14.07.2020 г., издадена по частно гр. дело № 181/ 2020 г. на Районен съд- Кнежа, П.Г.Т., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Танто 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Богомил” № 9, представлявано от *** Н.Т.Н., предаването на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ 313 ЦДИ, рег. № ****, във връзка с прекратен договор за наем от 20.05.2019 г., поради неплащане на месечните наемни вноски.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на „Танто 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Богомил” № 9, представлявано от **** Н.Т.Н., разноските по частно гр. дело № 182/ 2020 г. на Районен съд- Кнежа, както следва: сумата от 34 (тридесет и четири) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение, разноските по частно гр. дело № 181/ 2020 г. на Районен съд- Кнежа: сумата от 100 (сто) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 134 (сто тридесет и четири стотинки) лева- държавна такса и на 660 (шестстотин и шестдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД