Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с. ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от съдия Маркова ч.гр.д. № 12410 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
Т.К. Ц. срещу Постановление от 04.09.2020 г. за налагане на глоба на основание чл. 528, ал. 5 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК в
размер на 400 лв., по изп. дело № 20208390400230 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 в КЧСИ, за това, че не е изпълнила
задължението си за предаване на дете, съгласно определен от съда режим на лични
контакти между бащата В.М.М.и детето Д.В.М..
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното Постановление е незаконосъобразно. Сочи, че не била изпълнена процедурата по чл.528,
ал.1 ГПК. Сочи, че била получила съобщението от 14.08.2020 г., което имало
характер на ПДИ, но в същото не било уточнено конкретния час на предаване на
детето на дата 17.08.2020 г. Съобщението не било съгласувано с нея и с годишния
й отпуск, а бил избран период удобен за бащата. Не й била дадена възможност в
3-дневен срок да съобщидали е готова да предаде детето в определеното време и
място, както и дали съществуват пречки за своевременно изпълнение на
задължението й. Сочи, че на определената дата – 17.08.2020 г. била цял ден
вкъщи в очакване на бащата. Подготвила
била багаж на детето. Към 17 ч. бащата се появил, но детето се разплакало и не
пожелало да тръгне с него. За отказа на детето да тръгне с баща си бил съставен
протокол, който бил подписан и от родителите на жалбоподателката. Подобни
протоколи били съставени и за датите- 20.08.2020 г. и 21.08.2020 г. Счита, че
била изпълнила задължението си за предаване на детето поради което не следвало
да й бъде налагана глоба. ЧСИ не бил взел предвид, че детето било осигурено от
жалбоподателката. Счита, че преди да наложи глоба ЧСИ следвало да извърши проверка
дали са грубо нарушени правата на взискателя- бащата на детето. Счита, че няма
законово задължение да мотивира детето да тръгне с бащата, а само да осигури
детето в определено място, на определена дата и час. Наред с това счита, че
налагането на глоба щяло да намали издръжката на дъщеря й.
Иска се обжалваното постановление да бъде отменено.
Не се претендират се разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от В.М.М.. Излагат се доводи за нейната неоснователност.
Сочи, че не били допуснати
визираните от жалбоподателката нарушения по уведомяването й, както и, че
предаването на детето на 17.08.2020 г. било съгласувано с жалбоподателката. В
подкрепа на тези си твърдения представя извлечения от електронна поща. Жалбоподателката
била уведомила ЧСИ на 13.07.2020 г. за датите на които ще ползва платен годишен
отпуск, а именно: 15.-19.07. 2020 г. и от 10.-16.08.2020 г., т.е. датата
17.08.2020 г. била извън планирания платен годишен отпуск на жалбоподателката.
Сочи, че на 17.08.2020 г. отишъл в дома на жалбоподателката, но детето не било
подготвено за излизане, както и нямало приготвен багаж. Детето се разплакало
поради агресивното поведение на бащата на жалбоподателката. Затова счита, че
детето е било предварително настроено да не отиде при баща си. Когато детето
започнало да се доверява на баща си, жалбоподателкато го прибрала и затворила
вратата. След това се показал бащата на жалбоподателката и му обяснил, че Т.
пише протокол. Изчакал 10 минути с приятеля си, с който бил отишъл и след като
никой не отговарял на почукванията по вратата, си тръгнали. Тези обстоятелства
се потвърждавали от съставения протокол от свидетеля, както и от видеозапис,
който бил предоставен на ЧСИ преди налагането на глобата. Тъй като повод за
реакцията на детето било поведението на бащата на Т.-Г., то счита, че съставения
протокол не следва да се кредитира. Майката на Т. изобщо не присъствала. На
20.08. била уговорена нова дата за предаване на детето с часове – 7.30 и 19.30.
Преценил, че детото ще бъде уморено вечерта и предпочел да го вземе сутрина. За
това майката била уведомена на 18.08. На 19.08. след 18 ч. бил уведомен от Т.
да отиде в 19.30 ч. Отказал, тъй като счел, че детето ще бъде обработено в
продължение на цял ден и отишъл сутринта в 7:30 ч заедно с баща си. На адреса
нямало никой. В 19.30 ч отново отишъл, но не му отворили вратата; говорил два
пъти по телефона с детето. Контакт му бил отказан. Детето отказало да го види с
мотив, че гледа детско. Съставени били два протокола и предоставени на ЧСИ. На
следващия ден -21.08. в 18 ч. отишъл да вземе детето съгласно определения от
съда режим /трети уикенд от месеца/. Отново бил с баща си. Чакали пред вратата
около 15 минути да им отворят, когато това стнало, установил, че детето е босо
и не е подготвено да излезе с баща си. Детето било уплашено и притеснено.
Детето повтаряло думите на майка си. Взискателят успокоил детето, а Т.
затръшнала вратата. Съставен бил протокол от бащата, който предал на ЧСИ. Сочи,
че многократно е бил възпрепятстван да осъществи личните си отношения с детето
от страна на Т. и родителите й като последните проявявали агресия. Детето било
манипулирано, което водело до отчуждаване от бащата. Счита, че това може да
доведе до тежки последици за психиката на дъщеря му. Сочи, че съгласно
съдебната практика майката е длъжна да направи необходимото и зависещо от нея,
за да мотивира детето отново с желание да контактува с баща си.
В мотивите си ЧСИ
излага съображения, че жалбата е допустима като подадена в срок, но е неоснователна. Сочи, че на длъжника /жалбопоздателката/ било връчено на 16.08.2020 г.
съобщение, в което били посочени конкретните дати и часове до края на 2020 г.
на които следва да предаде детето. Това било съобразено и с приетия от съда
режим на лични контакти бащата да получи детето за десет дни лятото по време
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, а именно за датите -
17.08.2020 г. до 21.08.2020 г., от 24.08.2020 г. до 28.08.2020 г. Счита, че
тезата на жалбоподателката във връзка с представените от жалбоподателката
протоколи, подписани от родителите й, в които било посочено, че детето се е
разплакало, е несъстоятелна. Сочи, че родителите следвало да поддържат и
укрепват връзката родител-дете. Според ЧСИ жалбоподателката е осъществила нарушение
на определения от съда режим на лични отношения като по този начин е създала
пречки за свиждания между бащата на детето и взискател по изп.дело. Това сочело
на грубо незачитане правата на бащата при това в присъствието на детето. Според
ЧСИ подобно поведение не следва да се толерира още повече, че длъжницата била
предупредена неколкократно за последиците от незаконосъобразното й поведение.
Софийски градски съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащи на съдебна проверка
действия на съдебния изпълнител.
По основателността на жалбата:
Изпълнителното дело е
образувано по изпълнителен лист от 03.10.2019 г., въз основа на определение по привременни
мерки по гр. д. № 26435 по описа за 2019 г., с което е определен режим на лични отношения между бащата В.М.М.и детето Д.В.М., както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица в събота и неделя от 09:30 часа до 14:00 часа, без преспиване в присъствие на майката или посочено от нея
трето лице, както и всеки трети вторник от месеца за времето от 17 до 19 ч. до
навършване на детето на 3-годишна възраст, а след навършването- всяка първа и
трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 17 ч. в неделя с преспиване без
присъствието на майката или посочено от нея трето лице, както и 20 дни през
лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
Със съобщение от 14.08.2020
г. ЧСИ е уведомил жалбоподателката относно датите за предаване на детето до
края на 2020 г., вкл. от 18 ч. на 21.08.2020 г. до 17.ч. на 23.08.2020 г.
Посочено е, че взискателят е определил следните дати на които следва детето да
бъде предадено през лятото – от 17.08.2020 г. до 21.08.2020 г. и от 24.08.2020
г. до 28.08.2020 г.
В съобщението е посочено, че длъжника следва да предприеме необходимите
действия за осъществяване на контакта баща и дете, както и е предупредена, че
ще й бъде наложена глоба в размер на 400 лв. при неизпълнение.
Съобщението е получено от своя адресат
/жалбоподателакта/ на 16.08.2020 г.
Видно от представената с изп.дело електронна кореспонденция, длъжницата е
уведомила ЧСИ, че ще ползва годишен платен отпуск от 15-29.07.2020 г. и от
10.08.-16.08.2020 г.
Представени са протоколи от
:17.08.2020 г., 20.08.2020 г. и 21.08.2020 г., подписани от К.Ц.и Р.Ц., в които
е посочено, че детето отказва да излезе с баща си.
На 28.08.2020 г. бащата /визскател/ е
сезирал ЧСИ като е посочил, че длъжника системно препятства възможността да
установи контакт с детето Д.като по този начин не изпълнява задълженията си,
съобразно определените от съда привременни мерки като е поискано налагане на
глоба.
С Постановление с № 7245/04. 09.2020 г. ЧСИ е наложил на длъжника на основание чл. 528, ал. 5 вр. с чл.527, ал.3 ГПК глоба в размер на 400 лв. за това, че не е
изпълнила задължението си за предаване на детето на
баща му за определено от съда време през лятото по време несъвпадащо с платения
годишен отпуск на длъжника, за периода от 17.08.2020 г. до 23.08.2020 г.,
за което длъжникът бил уведомен с изх.№ 6826/14.08.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно задължителни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 3/10.07.2017 г.
по тълк. дело № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за
предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност
за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е
такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК.
Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на
определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.
528, ал. 5 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не
по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без
съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което
представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него
принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова
действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо
място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл.
528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за
изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се
преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 и ал.5 ГПК е предвидено
правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527,
ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В
този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на
задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ,
чрез който се реализира изпълнението.
Разпоредбата на чл. 528 ГПК
е установила ред и способ за осъществяване на принудителното
изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай.
Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл.
528, ал. ал.3 и 5 ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни
действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал. 1 ГПК - да връчи
по възможност в срок от две седмици и не по - малко от една седмица на длъжника
покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който
момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 ГПК възниква задължението в
тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в
определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при
необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие,
включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗк Д и по чл.
65 от ЗМВР - от полицейските органи. Налагането на глоба на длъжника в
рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е
предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 и ал.5 от ГПК като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е
посочено, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да
му налага глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК предвижда, че когато длъжникът
върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи,
съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на
това задължение глоба до 400 лв.
Следователно, за да наложи глоба по чл. 528, ал. 3 и ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл.
528, ал. 1 от ГПК с необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание,
от което за длъжника да е възникнало задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК
и то да не е изпълнено.
В конкретния случай видно от съдържанието на съобщението от 14.08.2020 г.,
действително, както сочи жалбоподателката, същото не отговаря на изискванията
на чл.528, ал.1 ГПК, тъй като не са посочени часовете, в които следва да бъде
осъществено предаването на детето, както и мястото. Освен това датите, посочени
от ЧСИ като установен режим за предаване на детето не съответстват на датите,
посочени от бащата. Освен това самото съобщение е връчено на 16.08.2020 г. при
положение, че първата дата на периода визиран като основание за налагане на
глобата е 17.08.2020 г., т.е. основателен е довода на жалбоподателката, че не е
спазен срока за уведомяването й.
Настоящият състав намира, че в
случая се касае до връчване на книжа с нормативно установени реквизити.
Образецът на поканата за доброволно предаване на дете е утвърден в приложение №
22 към чл. 3, т. 2 от Наредба № 7/2008 г. за утвърждаване на образци на книжа,
свързани с връчането по ГПК, издадена на основание чл. 55 ГПК. Този
образец е специален и е предвиден само за изпълнение на задъжение за предаване
на дете, със съдържание съответстващо на специалните изисквания на чл. 528 ГПК, поради което отправеното от ЧСИ в случая
съобщение не отговаря на тези изисквания.
Следва да отбележим и, че предходното постановелние от 08.07.2020 г., с
което също е наложена глоба на длъжницата, жалбоподател и по настоящето
производство, е отменена от СГС с решение от 18.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 8619 по
описа за 2020 г. пак поради допуснати от ЧСИ процесуални нарушения по
уведомяването /решението се съдържа в кориците на изп.дело/.
Предвид гореизизложеното жалбата се се явява основателна и обжалваното Постановление
следва да бъде отменено.
По разноските:
Страните не претендират разноски и такива не се присъждат.
Това е и така, защото отговорността за разноски се понася от страната,
срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 от ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 04.09.2020 г. за налагане на глоба на Т.К. Ц., на основание чл. 528, ал. 5 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК в
размер на 400 лв., по изп. дело № 20208390400230 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 в КЧСИ, за това, че не е изпълнила
задължението си за предаване на дете, съгласно определен от съда режим на лични
контакти между бащата В.М.М.и детето Д.В.М., през лятото по време несъвпадащо с
платения годишен отпуск на длъжника, за периода от 17.08.2020 г. до 23.08.2020
г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.