№ 18782
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110152356 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба насочена против ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК ***********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 4517.64лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2020г. –
30.04.2022г., 873.58лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2020г. – 19.06.2023г.,
4.17лв. – дялово разпределение за периода 01.05.2021г. – 31.07.2021г. и 0.83лв. –
мораторна лихва за периода 01.07.2021г. – 19.06.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
35381/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че
между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № **********,
за обект – казино, находящо се в гр. София, /адрес/, с абонатен № *******, при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че за процесния период са били в сила общи
условия за продажба на топлинна енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил определен реда
и срока, по които купувачите следва да заплащат месечните дължими суми, а именно в
срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди се, че от страна на
ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при цена,
индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от ответника.
Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството извършващо услугата дялово разпределение – „Н.И.“ ООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.
71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. В заключение се прави искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца индивидуализираните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 35381/2023г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развИ. съображения за неоснователност на предявените искове и релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Сочи, че не е собственик на процесния имот, като
развИ. съображения, че Д.Г.В. не е подписвал процесния договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, като оспорва същия по реда на чл. 193 ГПК.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно, наличието на сключен между страните валиден договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер
При установяване на горните факти в тежест на ответното дружество е да
докаже, че е погасило претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от процесуалния
представител на ответника, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили
факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. За да бъде определено едно лице като клиент на
топлинна енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е
необходимо да бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него –
като физическо или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване
на топлинна енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения
обект по възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
Предмет на настоящото производство за задължения за топлинна енергия за
стопански нужди, доставена до обект – казино, находящ се в гр. София, /адрес/, за
който е отреден абонатен № *******.
Твърденията на ищеца за наличие на облигационна връзка между страните се
основават на приложеното на л. 16 по делото копие на Договор №
**********/09.09.2020г., за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща
вода до процесния търговски обект – казино, находящ се в гр. София, /адрес/.
С оглед формулирано от ответника възражение досежно истинността на
процесния договор, в частност твърдения, че същият не е подписан от управителя на
ответника Д.Г.В., съдът откри производство по чл. 193 ГПК.
В процесуалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК е
законоустановено, че тежестта за доказване неистинността на документа пада върху
страната, която го оспорва, респективно в тежест на ответника е да докаже, че
2
подписът не е положен от управителя на дружеството - Д.Г.В..
Вещото лице по допуснатата и изготвена графическа експертиза /л. 118/ в
отговор на задача втора сочи, че не може да се установи дали подписът за „Купувач“ в
процесния Договор № **********/09.09.2020г., е положен или не е положен от
управителя на ответника. От мотивите на заключението става ясно, че експертът е
посочил, че поради графическа несъвместимост между подписите обект и наличните
подписи сравнителни образци, не може да се установи дали процесният подпис е
положен или не е положен от Д.Г.В..
Следователно оспорването истинността на документа остава недоказано
/съобразно разпределената по чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствена тежест на
ответника/, поради което следва да се приеме, че договорът е автентичен и
обективира валидно поета от ответното дружество отговорност за задължения по
процесното облигационно правоотношение.
По изложените съображения следва извода, че от приложеното копие на
Договор № **********/09.09.2020г. се установява, че между страните са възникнали
облигационни правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за стопански
нужди до обект казино, находящ се в гр. София, /адрес/. От съдържанието на договора
се установява, че срокът на договора е за пет години, считано от 01.09.2020г.
Съобразявайки периода на исковите претенции, настоящият съдебен състав намира, че
през исковия период е била налична облигационна връзка между страните със
съдържанието изложено в исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражение на ответника,
че не отговаря за цялото задължение, доколкото е собственик не на целия имот, а на
идеална част от него.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период,
(сега т. 33в) небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Изложеното
обуславя извода, че източник на облигационната връзка е сключеният между страните
договор, а не правото на собственост върху имота.
В случая се установи, че облигационната връзка е възникнала между ищцовото
дружество и ответника, въз основа на приложения към исковата молба Договор №
**********/09.09.2020г., респективно дружеството ответник отговаря за задълженията,
произтичащи от договора.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза. Вещото лице топлотехник сочи, че абонатната станция
топлозахранва процесния имот, общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. В
процесния имот, въпреки неосигурения достъп за 20/21г., няма начислена ТЕ за
отопление на имот. От заключението се установява, че в имота е монтиран един брой
водомер за топла вода, като за периода 20/21г., с оглед неосигурен достъп, има
служебно начислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода при
служебно определен разход 140л. Експертът сочи, че изчисленията са в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за исковия период стойността на доставената
топлинна енергия е - 4 498.19лв.
3
Към посочената по-горе сума, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 4.17лв. / размер на
заявената претенция, доколкото от заключението на ССчЕ е видно, че за исковия
период се дължи сума в по-голям размер 23.62лв/. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). От представеното на л. 22 копие на Договор
от 19.09.2002г., се установява, че между етажната собственост, в която се намира
процесния обект и фирма „Н.И.“ ООД е сключен договор с предмет доставка и монтаж
на уреди за измерване и разпределение на топлинна енергия и извършване на
индивидуално измерване на същата, който договор е сключен на основание решение на
ЕС /протокол л. 24/. Установи се въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла
вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между ищеца и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
При формираните изводи за основателност на заявените претенции следва да
бъде разгледано формулираното от ответника възражение за погасяване по давност на
част от вземанията на ищеца.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията
на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Според действащите през процесния период общи условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
дънъчна фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на
всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ – 20
число на месеца, следващ месеца на доставка.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 26.06.2023г., респективно погасени
по давност са вземанията, станали изискуеми преди 26.06.2020г. Предмет на исковите
претенции са суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение станали
изискуеми след 26.06.2020г., респективно възраженията на ответника, че част от
вземанията на ищеца са погасени по давност са неоснователни.
По изложените съображения, в обобщение следва извода, че искът за
4
стойността на доставената топлинна енергия се явява частично основателен за сумата
от 4 498.19лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 4517.64лв. или
за разликата от 19.45лв. претенцията е неоснователна. Претенцията за дялово
разпределение се явява изцяло основателна за сумата от 4.17лв., доколкото от
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че размерът на задължението за
исковия период е в по-голям размер 23.62лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната стойност на доставена топлинна енергия предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му, като моментът на изпадане в забава в случая се
определя съобразно уговореното между страните. Съобразно действащите през
периода общи условия на ищеца, приети при подписването на договора за продажба на
топлинна енергия от ответника купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. Ищецът
чиято бе доказателствената тежест не представи доказателства за поставянето на
ответника в забава, в частност, че фактурите са връчени на ответника, поради което
исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена за
предявения размер от 873.58лв.
Съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху цената на услуга
дялово разпределение следва да бъде отхвърлена, поради следните съображения: По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение,
поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена като
неоснователна за предявения размер от 0.83лв.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер 5396.22лв., уважената част е в
размер на 4502.36лв., респективно отхвърлената част е в размер на 893.86лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер – 1180.71лв., от които 330.71лв. – държавна такса в
заповедното и исковото производства, 700.00лв. – депозит вещи лица, 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 50.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 985.13лв.
На ответника следва да се признаят разноски в исковото производство в размер
на 1300.00лв., от които 400.00лв. – депозит вещо лице и 900.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 215.34лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЕТ „Д.Г.-
К.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ сумите както следва: 4 498.19лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода
01.10.2020г. – 30.04.2022г., до топлоснабден имот с абонатен № *******,
представляващ казино, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от
25.09.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 4.17лв. – дялово разпределение за
периода 01.05.2021г. – 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 25.09.2023г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 35381/2023г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта,
за сумата от 19.45лв. / разликата над уважената част до максимално претендирания
размер/ и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 873.58лв. –
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.12.2020г. – 19.06.2023г. и сумата от 0.83лв. – мораторна лихва върху стойността на
дяловото разпределение за периода 01.07.2021г. – 19.06.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 985.13лв. – разноски с
оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК ***********, сумата от 215.34лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Н.И.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6