№ 109
гр. гр. Димитровград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101108 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Теленор България“ЕАД и ответника
СТ. АС. СТ. бил сключен Договор за мобилни услуги на 13.02.2019г. за ползване на мобилен
номер ** със срок на действие 24 месеца и избран абонамент „Тотал 26,99“. Абонатът
сключил и Договор за лизинг от 13.02.2019г., по силата на който му било предоставено за
ползване мобилно устройство „NOKIA 2.1 Dual Blue Silver“ за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 4,89 лева, съгласно уговорен
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на
срока на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 4,89 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. Правоотношенията между страните били подновени с
подписването на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
16.05.2019г. с предпочетен абонаментен план „Тотал 31,99“ с уговорен срок на действие 24
месеца до 16.05.2021г. За потребените от ответника услуги за периода от 18.07.2019г. до
17.09.2019г. ищецът издал следните фактури: 1. Фактура №**********/18.08.2019г. за
отчетен период от 18.07.2019г. до 17.08.2019г. на стойност 55,48 лева, дължима в срок до
02.09.2019г.; 2.Фактура №**********/18.09.2019г. за отчетен период от 18.08.2019г. до
17.09.2019г. на стойност 49,83 лева, дължима до 03.10.2019г. Посочва, че С. не изпълнил
задълженията си по договора в общ размер на 105,31 лева. За следващият отчетен период от
18.09.2019г. до 17.10.2019г. било издадено Кредитно известие №**********/18.10.2019г. за
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сума в размер на 10,67 лева, начислена
е дължима лизингова вноска от 4,89 лева и е отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 105,31 лева, при което задължението за плащане било в размер
на 99,53 лева, платимо в срок до 02.11.2019г. Поради неплащане на тази сума в указания
1
срок, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и издал крайна
фактура №**********/18.11.2019г. Датата на деактивация на процесните абонаменти била
11.12.2019г. Неизпълнението на ответника на задълженията му по договорите обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната му отговорност, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент
в размер на 188,56 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на
ползваната програма за всеки ползван номер. В тази сума била включена и неустойка за
предоставеното на ответника мобилно устройство, представляваща разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от абоната при предоставянето му. В така начислената
неустойка от 188,56 лева, 79,98 лева била стойността на три месечни абонаментни такси без
ДДС и 108,58 лева, представлявали неустойка за предоставеното за ползване мобилно
устройство. Наред с това, поради прекратяване на договора за мобилни услуги, ответникът
дължал на ищеца останалите неплатени месечни вноски за предоставеното му мобилно
устройство- 14бр.лизингови вноски за периода от м.ноември 2019г. до м.януари 2021г. в
размер на общо 68,46 лева. Тъй като абонатът не върнал мобилното устройство на оператора
след прекратяване на договора, той дължал и допълнителна сума за него в размер на 4,89
лева.
За така посочените задължения ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д.
№624/2021г. по което била издадена заповед за изпълнение против ответника за сумата от
361,44 лева, от която 99,53 лева- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, 73,35 лева- незаплатени лизингови вноски и 188,56 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, законна лихва считано от 16.04.2021г. до
изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 205 лева. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на СТ. АС. СТ.,
че дължи на „Теленор България“ЕАД сумата от 99,53 лева, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от 18.07.2019г. до
17.09.2019г.,ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 73,35 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 13.02.2019г. и сумата от 188,56 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 13.02.2019г. за мобилен
№**. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното
производство.
Ответникът СТ. АС. СТ., чрез назначения си от съда особен представител адв.Д.Я.,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен и недоказан. Оспорва, че ответника е страна по Договор за мобилни услуги
от 13.02.2019г. и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от
2
16.05.2019г., като твърди, че те не са подписани от него. Оспорва, че договора за мобилни
услуги от 13.02.2019г. е влязъл в сила, тъй като не се доказвал момента на успешно
пренасяне на номера на абоната и неговата активация в мрежата на оператора. Твърди, че
С. не е ползвал далекосъобщителните услуги предоставяни от ищеца през процесния
период. В тази връзка, оспорва претендираните от ищеца вземания по фактурите издадени
на 18.08.2019г. и на 18.09.2019г., както и вземането по издаденото на 18.10.2019г. кредитно
известие. По делото не били представени доказателства относно вида на предоставените
през процесния период далекосъобщителни услуги, ползвани от ответника, както и дали те
са били реално предоставени на абоната. Нямало доказателства, че горепосочените фактури
и кредитно известие били връчени на С., както и че на същия е била връчена покана за
доброволно изпълнение на задълженията по тях. Оспорва, че процесния Договор за лизинг е
бил подписан от ответника, както и факта, че той е получил описаното в него мобилно
устройство от страна на оператора. Посочва, че при неизпълнение на задължението за
плащане от страна на лизингополучателя, договора е трябвало да бъде прекратен от
мобилния оператор с писмено уведомление, като в случая нямало представени
доказателства за изпращането и връчването на такова. Не ставало ясно и как е формирана
претенцията от 73,35 лева и дали са отчетени всички лизингови вноски, платени от страна
на ответника по договора. Счита, предявения установителен иск по отношение на
неустойката от 188,56 лева за неоснователен и недоказан. В случая не се установявали
предпоставките за начисляване на договорна неустойка,тъй като писмените договори се
прекратявали с изявление в същата форма, каквото в случая липсвало. На последно място
счита ,че клаузата за неустойка в договора била нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.3 от
ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
13.02.2019г., сключен между „Теленор България“ЕАД и СТ. АС. СТ., ответникът е станал
абонат на ищцовото дружество по абонатен план „Тотал 26,99“ с предпочетен №** за срок
от 13.02.2019г. до 13.02.2021г. В Договора изрично е посочено, че абонатът преминава от
предплатена услуга към така посочения абонаментен план, т.е. в случая не става въпрос за
пренасяне на мобилен номер от един към друг мобилен оператор. Изрично било договорено
между страните, че в случай на прекратяване на Договора преди изтичане на срока, по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за
всяка Сим-карта, по отношение на която е налице прекратяване: а.неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
3
договора; б.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в
брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
На 13.02.2019г. между същите страни бил сключен и Договор за лизинг, съгласно
който на ответника бил предоставен за ползване мобилен телефон „NOKIA 2.1 Dual Blue
Silver“ с телефонен №**.Лизингополучателят се задължил да плаща на лизингодателя обща
лизингова цена в размер на 142,47 лева, като това трябвало да стане на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 4,89 лева. Ответникът имал право да придобие собствеността на
мобилното устройство, като заплати допълнително сумата от 4,89 лева в срок от най-малко
10 дни преди изтичане на договора за лизинг. В противен случай, той дължал връщане на
мобилния телефон на лизингодателя в едномесечен срок от изтичане срока на договора.
Посочено е, че срока на Договора за лизинг бил 23 месеца, от датата на подписването му от
страните. Освен така посочените 23 лизингови вноски, ответникът се задължил да плати
първоначална вноска в размер на 30 лева. В чл.4 от Договора било посочено, че с
подписването му лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателя му е
предал устройството във вид и състояние годно за употреба. В ОУ на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, подписани от
страна на ответника, се предвижда, че при разваляне на договор за лизинг по вина на
лизингополучателя, последния дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг в
т.ч.задължения за неустойки и др. /чл.11 ал.2 от ОУ/.
Съгласно приетото като доказателство по делото Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с мобилен №**, на 16.05.2019г. страните се договорили
ответникът да премине към абонаментен план „Тотал 31,99“, при стандартен месечен
абонамент от 31,99 лева. Допълнителното споразумение било сключено за срок от 24
месеца, като влизало в сила на 16.05.2019г. и изтичало на 16.05.2021г. Изрично било
предвидено, че в случай на прекратяване на Договора преди изтичане на срока, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи неустойка,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство /в брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
На 18.08.2019г. ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от
18.07.2019г. до 17.08.2019г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за
4
плащане на предоставени му мобилни услуги 0,02 лева, месечен абонамент от 42,16 лева и
вноска за лизинг от 4,89 лева, като общото задължение по фактурата с ДДС е 55,48 лева.
Задължението е трябвало да бъде платено до 02.09.2019г.
Съгласно фактура №********** от 18.09.2019г., издадена от „Теленор
България“ЕАД, за предоставени му мобилни услуги през периода от 18.08.2019г. до
17.09.2019г. ответника дължи 10,04 лева, за абонаментни такси- 37,45 лева или общо с ДДС-
44,94лева. Наред с това, той има задължение да заплати вноска за лизинг от 4,89 лева, както
изадължение от предходен период от 55,84 лева, като общо дължимата по фактурата сума е
105,31 лева. Срокът за плащане на задължението по тази фактура е до 03.10.2019г.
Видно от Кредитно известие №**********/18.10.2019г., издадено за периода от
18.09.2019г. до 17.10.2019г. СТ. АС. СТ. дължи вноска за лизинг от 4,89 лева и задължения
от предходен период 105,31 лева. От общото задължение е приспадната сумата от 10,67
лева, като същото е в размер на 99,53 лева и е трябвало да се плати до 02.11.2019г.
На 18.11.2019г. ищецът издал крайна фактура №**********, съгласно която за
периода от 18.10.2019г. до 17.11.2019г. на ответника е била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги 188,56 лева, вноска за лизинг 73,35 лева и
задължения от предходен период 99,53 лева. Общо дължимата по фактурата сума от 361,44
лева е трябвало да бъде платена до 03.12.2019г.
Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си
по процесните фактури, на 15.04.2021г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на СТ. АС. СТ..
Образувано било ч.гр.д.№624/2021г., по което на 19.04.2021г. съдът издал Заповед №53 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на СТ. АС. СТ. да
заплати в полза на заявителя сумата 361,44 лева, от която незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги- 99,53 лева, незаплатени лизингови вноски- 73,35
лева, неустойка- 188,86 лева, ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване
на своето вземане.
За изясняване на обстоятелствата по делото ,по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице, изготвило
експертизата, за процесния период на потребление от 18.07.2019г. до 17.09.2019г. на
мобилен номер ********** от ищцовото дружество е предоставено потребление с
абонаментен план „Тотал“ с месечна вноска от 31,99 лева. С този абонаментен план, на
потребителя са предоставени неограничени месечни разговори към всички оператори, 200
безплатни минути към държави на ЕС, международна зона 1 и 2 и Балкани, мобилен
интернет на максимална скорост в България и в зона ЕС от 5000 МБ.От представените
разпечатки с детайлно потребление за №********** се установява, че през процесния
период има потребление на мобилни услуги.
5
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№53/19.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№624/2021г.
Безспорно установено по делото е, че ответника СТ. АС. СТ. не е заплатил
посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е
заплатил дължимите лизингови вноски за предоставеното му на лизинг мобилно устройство.
Няма спор и относно това, че падежа на задълженията по процесните фактури е настъпил
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Спорно по делото е подписал ли е ответника процесните договори за мобилни услуги
и за лизинг, получил ли е от ищеца мобилния телефон, съгласно договора за лизинг, ползвал
ли е ответника далекосъобщителни услуги, предоставени му от оператора през процесния
период, какви са били тези услуги, спазени ли са законовите изисквания за едностранно
прекратяване на сключените договори от страна на ищцовото дружество и отправено ли е
било до ответника едномесечно предизвестие за това. Налице ли са били предпоставките за
обявяване на Договора за лизинг за прекратен и за обявяване за предсрочно изискуеми на
дължимите лизингови вноски, като уведомен ли е бил надлежно абоната за тези
обстоятелства.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител, че
процесните договори за мобилни услуги и лизинг не са подписани от страна на С.С., тъй
като ищеца не можел да ги представи в оригинал, за неоснователно. Представените по
делото преписи от договори са със заверка „Вярно с оригинала“, като същите съдържат
всички необходими елементи на договора в т.ч. и трите имена на ответника, ЕГН и адрес.
Въпросните договори са подписани от него, но въпреки направеното оспорване, че
положените подписи не са на С., особения представител не поиска изготвянето на почеркова
експертиза, а единствено претендира договорите да му се предоставят в оригинал. Ноторно
известно обаче е, че при сключване на договор с мобилен оператор в негов офис, страните
не се подписват директно на хартиения лист, върху който е изписан договора, а поставят
подписа си с помощта на електронно устройство /таблет/, поради което за ищеца е
невъзможно да представи процесния писмен договор, с положен върху него в оригинал
подпис на ответника.
На следващо място неоснователно е възражението на особения представител на
ответника, че мобилния телефон „NOKIA 2.1 Dual Blue Silver“, описан в Договора за лизинг
не е бил предоставен за ползване на С.С.. Видно от чл.4 от Договора е, че с подписването му
лизингополучателя е декларирал и потвърдил, че лизингодателя му е предал лизинговото
устройство във вид и състояние годно за употреба.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, както и от приложените към
нея разпечатки пък безспорно се установява, че през процесния период ответникът, който е
6
титуляр на мобилен №** активно е използвал същия, като е провеждал множество
телефонни разговори с други номера и е ползвал мобилен интернет.
На следващо място, от представените по делото 2бр.фактури:
№**********/18.0.2019г. и №**********/18.09.2019г. се установява, че ответникът е
следвало да заплати на ответното дружество такси за предоставени му мобилни услуги през
периода от 18.07.2019г. до 17.09.2019г. в размер на общо 105,31 лева. От тази сума с
кредитно известие №**********/18.10.2019г. ищецът е приспаднал сумата от 10,67 лева,
като общо дължимата сума за предоставени мобилни услуги е 99,53 лева. Въпросните две
фактури са били издадени за текущи ежемесечни задължения на ответника към мобилния
оператор за предоставени мобилни услуги, като те се дължат на основание сключените
между страните договори и следва да бъдат плащани всеки месец без да е необходимо
същите договори да бъдат прекратявани едностранно и без задълженията по тях да бъдат
обявявани на ответника за предсрочно изискуеми. Доколкото въпросното задължение за
плащане на предоставени от мобилния оператор на абоната мобилни услуги за период на
потребление от 18.07.2019г. до 17.09.2019г., не е било платено от С.С. в уговорения от
страните срок в договорите, то предявения иск против ответника за сумата от общо 99,53
лева се явява основателен и доказан, като следва да се признае за установено, че той дължи
същата на ищеца.
Съгласно приетите като доказателство по делото Договор за мобилни услуги и
Договор за лизинг от 13.02.2019г. ответникът е получил от ищеца мобилен телефон „NOKIA
2.1 Dual Blue Silver“, като за период от 23 месеца е трябвало да плаща лизингова вноска от
4,89 лева месечно, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Лизинговата цена, която трябвало да плати ответника е общо в размер на 142,47 лева, като
първоначалната вноска за него била 30 лева. Срокът на Договора за лизинг бил 23 месеца,
считано от 13.02.2019г., т.е. до 13.01.2021г.
От страна на ответникът по делото не се представиха доказателства, че същия е
изпълнявал горепосочения договор и е внасял в уговорения срок дължимите лизингови
вноски за периода от м.ноември 2019г до м.януари 2021г. Съгласно представения
погасителен план към Договора за лизинг за този период ответникът е следвало да заплати
на ищеца сумата от общо 68,46 лева или 14 месечни вноски. Наред с това, съгласно
процесния договор /чл.1 ал.2/, той имал право да закупи устройството след изпълнение на
условията по него, както и след заплащане на допълнителна сума от 4,89 лева. В случай, че
лизингополучателят не упражни правото си по ал.2, устройството подлежало на връщане в
срок от 1 месец след изтичане на срока на договора.
В настоящият случай, срокът на Договора за лизинг е изтекъл на 13.01.2021г., като по
делото не бяха представени доказателства от страна на ответника, че в горепосочения
едномесечен срок, т.е. до 13.02.2021г. той е върнал на ищеца мобилното устройство.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано в съда на 16.04.2021г.,
като самата заповед за изпълнение е издадена 19.04.2021г. Към тази дата е бил настъпил
падежа на дължимите от ответника лизингови вноски за периода, претендиран от ищеца, а
7
именно от м.ноември 2019г. до м.януари 2021г. Задължението за плащане на вноските през
този период е настъпило без ищеца да е бил длъжен да прекратява договора за лизинг или да
ги обявява на ответника за предсрочно изискуеми. Поради това и направените от страна на
особения представител на С.С. възражения, че договора за лизинг не е бил прекратен
законосъобразно, нито пък предсрочната изискуемост на вноските е била обявена на
ответника, съдът намира за неоснователни. Предвид това, че след изтичане на срока на
Договора за лизинг- 13.01.2021г., ответникът не е върнал лизинговото мобилно устройство
на мобилния оператор, нито е внесъл и дължимата за придобиване на собствеността му
допълнителна вноска от 4,89 лева, то той дължи на ищеца и тази сума. Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения иск се явява основателен и доказан и в частта му по отношение
на претендираната от ищеца сума от 73,35 лева, представляваща неплатени 14бр.месечни
лизингови вноски и една допълнителна вноска от 4,89 лева, дължима по сключения между
страните Договор за лизинг от 13.02.2019г., съгласно който на ответника е бил предоставен
за ползване мобилен телефон „NOKIA 2.1 Dual Blue Silver“.
На последно място, ищецът претендира съдът да признае за установено, че ответника
дължи неустойка в размер на 188,56 лева, от която 79,98 лева за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 13.02.2019г. за мобилен №**, равняваща се на три месечни
абонаментни такси и 108,58 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване
мобилно устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от Договора за мобилни
услуги от 13.02.2019г. За да бъде уважена исковата претенция за плащане на неустойки за
прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че е
налице такава уговорка за заплащане на неустойка, както и че договора е бил прекратен по
вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на
последната предпоставка, от което следва извода, че не е възникнало в полза на ищеца
правото да начислява претендираната неустойка. От събраните доказателства не се
установява кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв
начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за
това свое намерение. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на правото на
разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено становището на
ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и такава за
доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не
се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
8
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая по делото не се
твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие. Дори
ищецът да е изпращал кратки текстови съобщения до ответника за заплащане на дължимите
месечни суми това не може да замести изричното изявление за прекратяване на договора.
Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са
уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от
оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. С оглед изложеното,
съдът намира, че ищецът не установи в хода на производството по делото, че е уведомил
ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на
исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати двата договора за мобилни услуги и за лизинг преди да изтече срокът им и не е
осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената
неустойка по тях в размер на 79,98 лева по първия договор и 108,58 лева по втория договор.
Ето защо, съдът счита ,че предявения иск в тази му част и за горепосочените две суми,
представляващи неустойка за прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени с
ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответника СТ. АС. СТ. дължи на ищеца „Теленор България“ЕАД по Договор
за мобилни услуги от 13.02.2019г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги от 16.05.2019г. сумата от 99,53 лева главница, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 18.07.2019г. до 17.09.2019г., и
сумата от 73,35 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 13.02.2019г., по силата на който СТ. АС. СТ. е взел на лизинг мобилно устройство
„NOKIA 2.1 Dual Blue Silver“, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №53/19.04.2021г.
по ч.гр.д.№624/2021г. по описа на РС-Димитровград, като иска за сумата от 188,56 лева,
представляваща неустойка за прекратяване на горепосочените два договора за мобилни
услуги и лизинг, следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
предявения иск, а именно в размер на 337,21 лева.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№624/2021г. по описа на РС-Димитровград, в
размер на 98,05 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. АС. СТ., с ЕГН **********,
от Димитровград, ул.“**“ **, че ДЪЛЖИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“**, действащо чрез пълномощника си
адв.В.П. Г., със съдебен адрес в гр.София, бул.“** сумата от 99,53 лева /деветдесет и девет
лева и петдесет и три стотинки/ - незаплатено задължение за абонаментни такси и
използвани мобилни услуги за отчетен период от 18.07.2019г. до 17.09.2019г., сумата от
73,35 лева /седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатени
лизингови вноски за мобилно устройство „NOKIA 2.1 Dual Blue Silver“ по Договор за лизинг
от 13.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №53/19.04.2021г. по ч.гр.д.
№624/2021г. по описа на РС-Димитровград, като иска за сумата от 188,56 лева /сто
осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за
прекратяване на горепосочените два договора за мобилни услуги и лизинг, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА СТ. АС. СТ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК **, сумата от 337,21 лева /триста тридесет и седем лева и двадесет
и една стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 98,05 лева /деветдесет и
осем лева и пет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№624/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10