Решение по дело №491/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 ЗУБ.

Образувано е по жалба от 27.05.2024г., подадена от П. Х. А., гражданин на Доминикана, срещу Решение с номер УПХ 16/16.05.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС, с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който обжалваният административен акт да бъде отменен и преписката да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по общия ред.

В жалбата се излага следното: С обжалвания акт на жалбоподателя му е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен е чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ. Производството е следвало да бъде разгледано по общия ред по реда на чл. 75 ЗУБ. Допуснати са и съществени нарушения на материалния закон. Отказът на ДАБ се явявал незаконосъобразен на осн. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като приложима практика е посочено решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело с номер С-465/07г.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява назначеният му по процесуален представител, който пледира за уважаване на жалбата. Във върнатата призовка е посочено, че лицето е напуснало адреса на РПЦ – Харманли.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че спрямо П. Х. А. е издадена регистрационна карта на чужденец.

С обжалваното решение интервюиращият орган при ДАБ В. И. е отхвърлила молбата за предоставяне на международна закрила на П. Х. А.. В мотивите си административният орган е приел следното: Чужденецът не е заявил в проведеното интервю, че е бил обект на репресии в Доминикана. Причините за напускане на страната по произход се оценяват, като проблеми от личен и криминален характер, които не са предизвикани нито от държавен орган, нито от организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от кандидата опасения за сигурността му по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да се предостави хуманитарен статут, безогледното насилие в Д. Р. следва да е изключително, каквото то не е. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха.

Решението е връчено на чужденеца на 21.05.2024г.

По делото е приложена справка, относно Доминиканска република. В нея е посочено, че по форма на държавно управление Доминиканска република е представителна конституционна демокрация. През юли 2020г. Л. А. е избран за президент с право на [възраст] мандат. Няма съобщение за политически арести или принудителни изчезвания, а доминиканските закони забраняват изтезанията, побоя и физическото насилие. По отношение на сигурността Доминиканската република е дружелюбна и гостоприемна, но има висок процент на престъпност. През последните две десетилетия страната е една от най-бързо развиващите се икономики в Карибския регион. Няма данни за международен конфликт или вътрешен военен конфликт.

Със Заповед номер РД 05-282 от 13.04.2022г. и на осн. чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ В. Ж. И. е била определена за интервюиращ орган, който да извърши действията, предвидени в ЗУБ.

Видно от протокол от проведено интервю с Х. А. П., чужденецът сочи, че е напуснал Доминикана от [населено място] Л. В.. Имал годеница в Испания. Не е [семейно положение], но има дете. С висше образование е, като последно работил като бръснар. Не е членувал в политическа партия. Не е имал проблем с официалните власти. Напуснал Доминикана легално, с националния си паспорт, на 28.03.2024г. със самолет за Бразилия, където останал 11 дни. От Бразилия пак със самолет легално тръгнал за Истанбул, а от там – в България. Не е бил арестуван или осъждан в страната по произход. Изпаднал в дългове, поради липса на работа. Взел много пари на заем, които не успял да върне и това му донесло много проблеми и заплахи от хората, от които взел парите. Заплахите били негласни. Бил преследван и така му било нарушено спокойствието. Не е имал проблем на религиозна или етническа основа. Не му е било оказвано насилие. Не желае да се връща в страната по произход от страх за живота си.

Поискано е становище от ДАНС по отношение на чужденеца, но такова не е представено по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 21.05.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 27.05.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер УПH 16/16.05.2024г. е издадено от компетентен административен орган – интервюиращ орган при ДАБ на МС, В. И., на осн. чл. 70, ал. 1. Установи се по делото, че интервюиращият орган В. И. е определен за такъв със Заповед номер РД 05-282 от 13.04.2022г. на председателя на ДАБ към МС.

Самото производство за предоставяне на международна закрила е образувано по молба от Х. А. (лично) П. (фамилно) за предоставяне на международна закрила от 23.04.2024г. В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както е посочена и дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва и нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 70, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Самото решение е било връчено на чужденеца на 21.05.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Становище не се изисква в случаите по чл. 70 ЗУБ, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че липсва становище на ДАНС.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ при наличие на основанията на чл. 13, ал. 1 ЗУБ в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата, като явно неоснователна. Самият чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Доминикана желанието му да се спаси от хора, от които бил взел много пари и го преследвали.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в държавата по произход. Нещо повече – чл. 8, ал. 3 ЗУБ урежда, че субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Не се установи по делото някое от изброените субекти да са преследвали жалбоподателя. Самото лице не е подало молба да органите за сигурност в Доминикана за защита, като твърдението, че така само щяло да стане по-лошо не представляват ясно обяснение защо лицето не е опитало да потърси закрила от полицейските служители или държавни органи.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Отново по делото не се констатира наличие на някоя от изброените опасности за лицето Х. П.. Няма данни лицето да е било осъждано или срещу него да е било повдигнато обвинение за извършено престъпление. От приложената по делото справка се установи, че в Доминикана няма международен въоръжен конфликт, нито вътрешен конфликт. Няма данни в Доминикана властите или други организации да извършват безогледно насилие нито към жалбоподателя или неговото семейство, нито срещу неопределен кръг лица. Изводът на административният орган е правилно формиран, предвид материалноправните разпоредби на ЗУБ.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно глава II, пар. 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН, мигрантът е лице, което, по причини, различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя. Същият не може да бъде определен за бежанец, а за мигрант. В настоящата хипотеза Х. П. цели получаване на закрила по лични причини – започване на работа в Испания, с цел връщане на взет заем, а не поради наличието на някоя от изброените предпоставки, уредени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Нещо повече. Стана ясно, че жалбоподателят е напуснал РПЦ - Харманли и не се яви в съдебно заседание, с което поведение засвидетелства дезинтересоваността си спрямо производството. Същият имаше възможност да се яви пред съда и лично да изложи мотивите си за напускането на държавата си по произход, като по този начин да обоснове някоя от изложените по-горе хипотези.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от Х. А. (лично) П. (фамилно), ЛНЧ: **********, [държава], срещу Решение с номер УПХ 16/16.05.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС – В. И..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.