П Р И С Ъ Д А

 

№                                             09.03.2012г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                               наказателно отделение

На девети март                                                                     година 2012

В публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТОЙКОВ

                                              ЧЛЕН: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. П.Х.

                                                            2. Г.Г.

                                                            3. К.В.

 

Секретар: В.П.

Прокурор: Димо Маджаров

като разгледа докладваното от съдия ГАЙДУРЛИЕВ

НОХ дело № 1139 по описа за 2011 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Я.В.М., роден на *** г. в гр. Р., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2007 г. в гр. Н. по непредпазливост причинил смъртта на Б. Ф.А.с личен номер*********, поданик на К. Ш., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, като го признава за невинен за това, че умишлено умъртвил Б.Ф.А., който се намирал в безпомощно състояние, и убийството е извършил с особена жестокост и по начин особено мъчителен за убития, както и по хулигански подбуди и го оправдава по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предложения второ и трето и т. 11, вр. чл. 115 от НК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години да се изтърпи от подсъдимия Я.В.М. в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия Я.В.М., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2007г. в гр. Н., в съучастие като съизвършител с други неустановени и неиздирени лица, причинил леки телесни повреди на Д.Г.Х.с личен номер*********, поданик на К. Ш., както следва: лекостепенни контузия на главата и мозъчно сътресение, контузия на тялото, лумбалната област и бъбрека, кръвонасядания по лицето с оток, оток на двете устни с кръвонасядане, разкъсно-контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания по тялото, оток на левия глезен с охлузване, всяка от които водещи до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършил по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година да се изтърпи от подсъдимия Я.В.М. в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

НАЛАГА на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Я.В.М., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност, най – тежкото от определените му отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото дело, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното най-тежко наказание, като същото се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК от наложеното на подсъдимия Я.В.М., ЕГН ********** най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по настоящото дело, считано от 17.07.2007г. до 08.10.2007г.

ОСЪЖДА подсъдимия Я.В.М., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Г.Х.с личен номер********, поданик на К. Ш., живущ ***, код********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.07.2007г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданският иск за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лева до предявения размер от 50 000 лева.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото: дънки, чифт маратонки и фланелка, предадени от Н.П.С.; чифт маратонки, дънки и фланелка, предадени от Я.В.М.; дънки, фланелка и чифт обувки, предадени от М.П.Д.; дънки, фланелка и чифт обувки, предадени от С.В.Р.; дънки, фланелка и чифт обувки на М.Н.Б., да се върнат на собствениците им; веществените доказателства: дрехи на Б. Ф. А., да се върнат на наследниците му, а веществени доказателства: 1 бр. спрей за защита; 1 бр. метален бокс; 1 бр. портфейл; 1 бр. запалка; 1 бр. ключ с метална пластина /бл. 3, ап. 6/; 1 бр. авт. ключ със заключващо устройство; 1 бр. ключ /бл. 1, ап. 18/; 1 бр. плик запечатан с червен восък и печат № 3 на НИКК на МВР ДНК (в него два метални бокса и един нож), да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Я.В.М., ЕГН **********, със снета по - горе самоличност, да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд гр. Бургас, сума в размер на 6 300.07 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сума в размер на 320 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕН:

 

 

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                          2.

 

 

                                                                                          3.

 

 

Мотиви на присъда № 72/09.03.2012г. по НОХД №1139/2011г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас.

Делото се разглежда за втори път пред Окръжен съд – гр. Бургас, след като с решение №136/05.08.2011 г.***/2011 г. първоначално постановената оправдателна присъда №207/19.05.2011 г. по НОХД № 1498/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - гр. Бургас, от стадия на съдебното заседание.

Подсъдимият Я.В.М., ЕГН ********** е предаден на съд по следните обвинения, повдигнати с обвинителния акт:

1. За това, че на 16.07.2007г. в гр. Н., умишлено умъртвил Б. Ф. А., който се намирал в безпомощно състояние /в тежка степен на алкохолно опиянение – с 2.23 промила алкохол в кръвта и телесни увреждания по главата, краката и торса/, като скочил с два крака в областта на гръдния му кош, с което му причинил обща гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, убийството е извършил с особена жестокост и по начин особено мъчителен за убития, както и по хулигански подбуди – пред множество граждани зад гърба на полицейски орган, с цел грубо да наруши обществения ред и да изрази явното си неуважение към обществото - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предложение второ и трето, и т. 11, вр. чл. 115 от НК;

2. За това, че на 16.07.2007г. в гр. Н., в съучастие като съизвършител с други неустановени и неиздирени лица, причинил две леки телесни повреди на Д.Г.Х., както следва:

- лекостепенни контузия на главата и мозъчно сътресение,

- контузия на тялото, лумбалната област и бъбрека, кръвонасядания по лицето с оток, оток на двете устни с кръвонасядане, разкъсно-контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания по тялото, оток на левия глезен с охлузване, всяка от които водещи до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършил по хулигански подбуди – на обществено място и пред множество граждани с цел грубо да наруши обществения ред и да изрази явното си неуважение към обществото - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

И при повторното разглеждане на делото съдът на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия Х., чрез повереника му адвокат Л.Н., граждански иск срещу подсъдимия Я.В.М. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на деянието - 16.07.2007г. до окончателното й изплащане, и конституира същия като граждански ищец и частен обвинител по делото.

При първото разглеждане на делото (по НОХД №1498/2010г. по описа на БОС), наследниците на починалия Б. Ф. А.– неговите родители С. Х. А. и Ф.Р. А., са били редовно призовани за съдебно заседание на 11.05.2011 г., не са се явили в същото и не са направили искане за конституиране като страна по делото – като частни обвинители и граждански ищци, и съдебното производство е било проведено без тяхно участие. Съгласно константната практика на Върховния съд на Република България (Решение №767 от 11.ХІ.1991 г. по н.д. №648/91 г., І н.о. на ВС; Решение №450 от 22.Х.1980 г. по н.д. №370/80 г., І н.о. на ВС; Решение №266 от 16.V.1977 г. по н.д. №190/77 г., ІІ н.о. на ВС; Решение №650 от 24 ХІІ.1985 г. по н.д. №664/85 г. на ВС), при повторното разглеждане на делото, когато то е било върнато за ново разглеждане от втората инстанция, конституирането на нова страна по делото срещу подсъдимия се явява недопустимо, тъй като би довело до влошаване на положението на предаденото на съд лице. В случая връщането на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание преклудира възможността за встъпване на нови страни в процеса. По тези съображения наследниците на починалия Б. Ф.А. – неговите родители С. Х. А. и Ф. Р. А., не бяха призовани за новото разглеждане на делото.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа повдигнатите две обвинения от фактическа и правна страна, така както са формулирани в обвинителния акт, като излага съображения какви фактически обстоятелства счита за установени и прави анализ на събраните по делото доказателствени материали. Пледира за осъдителна присъда и по двете обвинения, като на подсъдимия се наложат следните наказания: по първото обвинение наказанието да се определи при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, около средния размер, предвиден в чл. 116, ал. 1 от НК, и се наложи наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, което да се изтърпи в затвор, при първоначален строг режим; по второто обвинение да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим, като на основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия се наложи най-тежкото от определените две наказания, а именно лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. По отношение на гражданския иск, намира същия за доказан по основание, а относно размера му счита, че следва да бъде уважен частично, а именно за сумата от 20 000 лева.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Х. – адв. Н., по време на съдебните прения, акцентира на обстоятелството, че доверителят му е бил в безсъзнателно състояние, като се мотивира с това, че и двамата пострадали са били заливани с вода, за да бъдат върнати в съзнание, и позовавайки се на т. 13 от Постановление №3/1979г. на Пленума на Върховния съд на Република България, според което загубата на съзнанието, макар и краткотрайно, представлява разстройство за здравето, временно опасно за живота (т.е. средна телесна повреда), пледира, че макар по делото да няма повдигнато обвинение за причиняване на средна телесна повреда на доверителя му Х., то тежестта на причинените на последния телесни повреди следва да се съобрази от съда при преценката в какъв размер да бъде уважен гражданския иск, наред със стандарта на живот на страната, в която той живее.

Защитникът на подсъдимия Я.М. – адвокат П., по време на съдебните прения, пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и по двете повдигнати обвинения. По отношение на обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предложение второ и трето, и т. 11, вр. чл. 115 от НК, защитникът посочва като аргумент, че от експертните заключения на изготвените по делото съдебномедицински експертизи се установява, че уврежданията по гръдния кош на пострадалия Б. А., които представляват обща гръдна травма, довела до състояние, временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда, могат да бъдат причинени от множество удари, но не по-малко от четири ефективни удара, а по делото няма доказателства, че подс. М. е нанесъл повече от един удар в гръдната част на пострадалия Б.А.. Поддържа, че действията на подсъдимия са довели единствено до причиняване на лека телесна повреда, във вида на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като това увреждане само по себе си не може да бъде причина за настъпилата смърт на Б. А., поради което и подс. М. следва да бъде признат за невинен по обвинението по чл. 116 от НК. Относно второто обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, защитникът застъпва становище, че по делото е доказано единствено причиняване на лека телесна повреда на пострадалия Х. от страна на подс. М., а именно оток на левия глезен с охлузване, но тъй като не е доказано наличието на хулигански подбуди и предвид отсъствието на искане по чл. 287, ал. 5 НПК, следва да се постанови оправдателна присъда и по второто обвинение, като единствено съдът може да присъди обезщетение в полза на пострадалия Х., за нанесената му една лека телесна повреда, посочена в обвинението като оток на левия глезен с охлузване.

Подсъдимият Я.В.М., по време на проведеното съдебно следствие при новото разглеждане на делото, дава обяснения по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения (стр. 5 – 10 от протокол от с.з. от 08.03.2012г. – л. 356 - 358). Заявява, че когато е излязъл пред дискотеката, двете лица са били легнали на тротоара, в ляво от входа на дискотеката и си говорили помежду си. Посочва, че се приближил до тях, и тъй като единият започнал да буйства и се опитал да се изправи, той направил отскок нагоре и скочил с десния си крак върху него, за да го върне обратно на земята, като при приземяването си, левият му крак бил опорен и поел тежестта на тялото му. Отрича да е удрял другото лице. В последната си дума подсъдимият М. изразява съжаление за смъртта на пострадалия А., посочва, че никой не е искал да се стигне до там, и заявява, че не иска да лежи в затвора, за неща, които не е извършил и заради други хора, които никой не е издирил. Моли съда да бъде обективен и безпристрастен и да го оправдае.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Я.В.М. е роден на *** г. в гр. Р. и живее в същия град. Той е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, и е с ЕГН **********. Видно от трудов договор № 12/28.02.2007г. (л. 33, т. V от ДП), считано от 01.03.2007г. подсъдимият М. започнал работа като охранител при ** „Т.”***, представляван от свидетеля В.С.Т.. Посоченият едноличен търговец бил регистриран за извършване на дейност по самоохрана по Закона за частната охранителна дейност, за охрана на собствени обекти на територията на РДВР – гр. Бургас (понастоящем ОД на МВР – гр. Бургас), видно от удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана № 2/31.03.2004г. (л. 123, том І от ДП). От началото на месец март 2007г., ** „Т.”***, чрез назначените при търговеца на трудов договор охранители, извършвал самоохрана на следните собствени обекти: кафе – аперитив „Д.” – гр. Н., хотелски комплекс „М.” – гр. Н. и хотел „К.” – С. (л. 125 - 127, том І от ДП).

Пострадалите Б. Ф. А. и Г.Д.Х. са поданици на К. Ш., с арабски произход - родени в И., и са приятели. Двамата, заедно с приятелките си, пристигнали на почивка в България на 10.07.2007г., като използвали услугите на туристическа агенция „М.”, и се настанили в хотел „Е.” в к.к. „С.”.

В малките часове на 16.07.2007г., след като били употребили значително количество алкохол в хотела, където били настанени, пострадалите А.и Х. посетили дискотека „Х.”, находяща се в хотелски комплекс „М.” в гр. Н.. Дискотеката разполагала с две зали - за „поп” и за „поп-фолк” музика. Същата вечер в залата за „поп-фолк” музика участие имала певицата П. и посетителите в тази зала били повече. Въпросната вечер охраната на заведението се осъществявала от свидетелите И.П. (началник на охраната), И.Г., И.И., Х.С. и М.Б., и подсъдимия Я.М., всички охранители при ** „Т.”***. Свидетелите Н.С. и М.М., също охранители при посочения едноличен търговец, били персонална охрана на певицата П., а свид. С.Р. бил лична охрана на собственика на заведението - свид. В.Т. и на съпругата му. Таксите „вход” за двете зали се събирали от свидетеля М.Д..

Първоначално пострадалите А. и Х. заплатили такса „вход” за залата за „поп” музика. Била им извършена проверка за притежавано оръжие и опасни предмети от подс. М. и тъй като такива не били открити, двамата били допуснати в посочената зала. Вътре обаче имало много малко клиенти, поради което те решили да се прехвърлят в другата зала на дискотеката, за което си доплатили входна такса. На входа на залата за „поп фолк” музика имало двама охранители – свидетелите И.Г. и И.П., като последният отново извършил проверка за оръжие и метални предмети на двамата пострадали, посредством ръце и металотърсач. И при тази втора проверка охранителите не открили оръжие и метални предмети у пострадалите, и те били допуснати да влязат в залата, която била препълнена с посетители. А.и Х. се насочили към малкия бар (т.нар. несебърски бар), обслужван от свидетелите И. А. и М.С.. По същото време на този бар се намирали редовни клиенти на заведението от гр. Н. - свид. Т.Х.с приятелката си П. и свидетелите Г.К., П.Б. и Б.К., които били с предварително запазени места. Двамата пострадали застанали до въпросния бар, в непосредствена близост до компанията на свид. Т.Х., като А. искал да поръча питиета от бара, а Х. направил опит да седне на един от столовете, на които били настанени горепосочените клиенти от гр. Н., който стол в момента бил свободен. Свидетелят Г.К. се опитал да им обясни, че местата на бара са заети, но поради различните езици, на които говорили, не се разбрали. На свид. К. се сторило, че единият от двамата чужденци (Х. – по-високият от двамата) има нож, за което уведомил охранителя И.И. за съдействие. Свидетелите И.И. и Х.С. (двамата охранители) принудително извели пострадалите Х. и А. навън във фоайето, където се намирали други трима охранители – свидетелите И.П. и И.Г., и подс. Я.М.. Във фоайето възникнал конфликт между охранителите и пострадалите, при който се стигнало до размяна на удари. На свид. Х. бил нанесен удар с палка в тилната част, а удар с юмрук в лицето получил подс. М.. Охранителите на дискотеката решили да „накажат” двамата чужденци и започнали да им нанасят множество удари. Свидетелят Х. успял да избяга по стълбите и се насочил към паркиран наблизо автомобил (взет под наем от свид. Х. – л. 116, том ІІ от ДП), за да вземе от него защитен спрей, с който да се защитава. Като се приближил до автомобила установил, че ключът за моторното превозно средство не е в него и не може да вземе спрея. В този момент на свид. Х. му прилошало и той припаднал до автомобила. Малко след това се свестил и се върнал в района пред дискотеката, за да потърси приятеля си А.. Там свид. Х. бил посрещнат от охранители на дискотеката, облечени с черни фланелки с надпис „SECURITY”, между които бил и подс. Я.М., които отново започнали да го бият, като му нанасяли удари с палки, с юмруци и с крака. Охранителите завлекли свид. Х. пред входа на дискотеката и го поставили в легнало положение на тротоара, където вече лежал и Б. А., който бил в безпомощно състояние, с видими следи от побой. Свидетелят Х. бил по-близо до входа на дискотеката, а до него на тротоара лежал Б.А.. Охранителите продължили да нанасят удари с палки и с крака на двамата пострадали, докато те лежали на земята, като подс. М. ритал с крака свид. Х.. Двамата пострадали били обливани с вода. Междувременно на мястото се събрали множество граждани, някои от които записвали случващото се с камерите на мобилните си телефони, включително и свид. М.Д.. За станалия инцидент била уведомена полицията, като на мястото пристигнал патрулен полицейски автомобил с четирима полицейски служители от РПУ - гр. Н.. Действията на охранителите по нанасяне на побой на пострадалите били възприети от свидетеля Н.В. и от свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2, които по същото време се намирали на мястото на инцидента.

При пристигането си пред дискотека „Х.”, четиримата полицейски служители от РПУ - гр. Н.: свид. В.Б. – мл.автоконтрольор и свидетелите Н.Т., М.М. и Н.Х. – полицаи от велопатрула, установили, че на тротоара, в дясно от входа на дискотеката, лежат две лица, в безпомощно състояние, като около тях били застанали 4-5 охранители на заведението, облечени с черни фланелки с надпис „SECURITY”. Мястото около двете лица, както и самите те, били мокри. Свидетелят Б. осветил с прожектор двамата пострадали и констатирал, че единият от тях (Б. А.) е в доста тежко състояние, с отоци по лицето, и е неконтактен, а другият говорил нещо на неразбираем за Б. език. Свидетелят Б. разпоредил на свид. Н.Х. да слезе в дискотеката и да установи очевидци на възникналия скандал и причините за него, а другите двама полицаи - свидетелите Н.Т. и М.М.,***, за да проверят получена от охранител информация, че едното от двете лица, лежащи на тротоара, преди това е избягало в посока тази улица и е изхвърлило нож или бокс. Такива предмети не били открити от свидетелите Н.Т. и М.М., които по-късно се върнали обратно пред дискотека „Х.”.

Междувременно, докато колегите му изпълнявали възложените им задачи, свид. Б. останал сам на местопроизшествието. Той се обадил на оперативния дежурен М.А., на когото докладвал за обстановката и поискал да му изпратят подкрепление, за да запазят местопроизшествието, но бил уведомен, че в момента няма на разположение други екипи и трябва да чака идването на дознателя за извършване на оглед на местопроизшествието. Непосредствено след това свид. Б. разговарял по телефона и със свид. Я.Я. – инспектор ООР при РПУ – Н., който също бил дежурен, и поискал от него да се обади на Бърза помощ, които да изпратят по – спешно линейки, защото състоянието на единия пострадал е доста тежко, но свид. Я. му казал той да извика спешна медицинска помощ. След този разговор свид. Б. позвънил на тел. 150 и поискал да изпратят спешно на мястото на инцидента линейка, като обаждането му било регистрирано в 02.45ч. на 16.07.2007г. (л. 139 – 141, том І от настоящото съдебно производство). Всички тези разговори свид. Б. провел по личния си мобилен телефон. Разговаряйки по телефона, свид. Б. бил с гръб към лежащите на тротоара двама пострадали. В този момент подсъдимият Я.М. се намирал в непосредствена близост до двамата пострадали. Използвайки момента, в който свид. Б. е с гръб към него и към пострадалите, подсъдимият отскочил високо и с двата си крака нанесъл силен удар в областта на лявата странична част на гръдния кош на Б. А., който по същото време лежал на тротоара странично - на дясната си част. Това действие на подсъдимия било любителски заснето, предоставено на „Б.” ***и излъчено в репортаж по *** на 17.07.2007г. Скокът на подсъдимия и приземяването му върху пострадалия А. били възприети от свидетелите Н.В. и Г.Х.. Веднага след този скок, подсъдимият бил отведен встрани от свид. Б..

В съдебно заседание на 13.10.2011г., съдът възпроизведе в присъствието на страните видеозапис, намиращ се на DVD носител (л. 91, том V от ДП), изпратен с писмо изх. №322/08.08.2007 г. от Б.*** (л.117, том ІІ от ДП), като видеозаписът е от програмата *** от 17.07.2007г., в която е излъчен любителски запис на инцидент от 16.07.2007г. пред дискотека „Х.” гр. Н.. Макар и с недобро качество, при внимателния преглед на видеозаписа се вижда как подс. Я.М. поглежда вляво от себе си, след което отскача високо и с двата си крака нанася силен удар в областта на лявата странична част на гръдния кош на лежащ на земята човек, обърнат странично - на дясната си част, а веднага след това е отведен встрани от униформен полицай.

От заключението на вещото лице Н.П. (експерт – криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас) – протокол №242/30.11.2011г. (л. 241 – 243, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС) по назначената служебно от съда техническа експертиза на любителския видеозапис, намиращ се на DVD носителя, изпратен с писмо изх. №322/08.08.2007г. от Б.***, се установява, че от началото на любителския запис (от 3:15 минута) до 3:38 минута /времевият период, в който се вижда скока на подсъдимия и приземяването му върху пострадалия А./, записът е непрекъснат, без промени във фона и осветеността на заснетата сцена. Въз основа на това експертът е направил извод, че записа не е изменян по какъвто и да е начин, и е заснет с едно и също техническо средство.

В 02.54 часа на 16.07.2007г. на мястото пристигнал екип на ФСМП Н. в състав: свид. М.Н. – медицински фелдшер и Г. К. - шофьор. Свидетелят Б. посочил Б. А.като по-тежко пострадалото от двете лица. Същият бил качен в линейката и с оглед констатираните тежки наранявания по него, свид. Н. взела решение за транспортирането му в Спешно приемно отделение на „МБАЛ – Бургас” АД – Шокова зала, където и бил откаран. По-късно А. бил настанен в хирургично отделение на „МБАЛ – Бургас” и му било извършено оперативно лечение. Въпреки проведеното лечение, в 15.10 часа на 16.07.2007г. пострадалият Б. А. починал.

Другият пострадал – свид. Г.Х. бил качен на пристигнала на мястото на инцидента втора линейка и също бил транспортиран до Спешно отделение на „МБАЛ - Бургас” АД.

Още същата нощ, за времето от 03.15 ч. до 04.30 ч., бил извършен оглед на местопроизшествието (протокол на л. 130 - 131, том I от ДП). В огледния протокол е отразено, че на парапета на площадката пред входа на хотел „М.”, на височина един метър от тротоара, непосредствено върху площадката, се намерил метален предмет, наподобяващ бокс, който е бил иззет като веществено доказателство. В цитирания протокол не е отбелязано, че по време на огледа е намерена и иззета като веществено доказателство полиетиленова торбичка със завит в нея нож, каквито предмети обаче са отразени под № 1 на снимки 2 и 3 от изготвения фотоалбум (л. 66 – 67, том ІІ от ДП). Видно от докладна записка рег. № 4044/17.07.2007г., изготвена от извършилия на 16.07.2007г. оглед на местопроизшествието дознател Т. С., на местопроизшествието не са били намерени сгъваем нож и втори метален бокс, а същите са му били предадени от служител в охраната на клуб „Х.” (л. 111, том ІІ от ДП).

През деня на 16.07.2007г., след като разбрал за станалия инцидент, управителят на фирмата за отдаване на коли под наем – Н.И. А., посредством резервните ключове, си прибрал автомобила, който преди това бил отдал под наем на свид. Х., и който бил паркиран до детска градина „К.” в гр. Н.. След това установил, че в лявата врата на автомобила имало спрей, а в дясната врата метален бокс, които вещи предал в полицията (л. 115-116, том ІІ от ДП). За посочените предмети от показанията на свид. Х. се установява, че спреят бил за защита на приятелката му, която също управлявала автомобила, а металният бокс, който бил в автомобила, е бил закупен от свид. Х. по време на почивката им в България, защото му е харесала изработката и е възнамерявал да си го занесе в дома си в Ш., като със сигурност в нощта на инцидента този бокс е бил в автомобила.

На 16.07.2007г., в интервала 17.50 - 18.15 часа, било извършено претърсване на сервизно помещение на дискотека „Х.” в гр. Н., където се намерила и иззела 1 брой компютърна конфигурация в бяла кутия, която се използвала за видеонаблюдение (протокол за претърсване и изземване на л. 104 - 105, том I от ДП).

За времето от 20.15 ч. до 20.45 ч. на 16.07.2007г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, като предмет на същия били видеокамерите, намиращи се в дискотека „Х.”, които камери били подробно описани и фиксирани в огледния протокол и фотоалбума към него (л. 132 - 134, том I от ДП и л. 64 – 65, том ІІ от ДП).

На следващият ден - 17.07.2007г. била извършена аутопсия на трупа на пострадалия Б. А. (л. 137 - л. 143, том І от ДП). По делото са извършени няколко съдебномедицински експертизи за установяване на причината за смъртта на Б. А..

От заключението на първата от тях - съдебномедицинска експертиза на труп №266/2007г. (л. 145 - л. 148, том І от ДП) е видно, че при огледа и аутопсията на Б. А.е бил установен политравматизъм: гръдна травма с контузия на десния бял дроб, хилус и медиастинум, счупване на ребра - двустранно, тотален дясностранен хидроторакс, състояние след торакоцинтеза; пукнатини по долната повърхност на черния дроб, малко кръв в коремната кухина около черния дроб; кръвонасядания по меките черепни обвивки двустранно с хематом в ляво, малки пукнатини по черепната основа; кръвонасядания по кожата на гръдния кош двустранно, кръвонасядания по меките тъкани на гръдния кош двустранно и в областта на гръдната кост, кръвонасядане на мъдната торбичка, охлузвания по краката. Вещото лице д-р П., извършил експертизата, посочва, че констатираните увреждания отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети, най-вероятно при ритане с крака, като най – вероятното положение на пострадалия А. е легнал на терена. Този експерт дава заключение, че непосредствената причина за смъртта на Б. А.е гръдната травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

От заключението на вещите лица д-р Я., д-р М. и   д-р П. по назначената и извършена на досъдебното производство допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза №477/2007г. /по писмени данни/ (л. 20 - л. 22, том ІІІ от ДП) е видно, че с оглед на най-вероятното положение на тялото на пострадалия А.– легнал на терена, броят и разположението на травмите не е характерно да са причинени само от едно лице. От това експертно заключение се установява, че уврежданията по гръдния кош са причинени от множество удари, но не по-малко от четири ефективни удара. По отношение на констатираното в лявата гръдна половина, повече мишнично, кръвонасядане под формата на подметка, където е счупена десета ребрена дъга, е посочено, че това десето ребро в ляво вероятно е счупено при този удар. От заключението става ясно, че това увреждане като самостоятелна травма е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и то само по себе си не може да е причина за настъпилата смърт, тъй като по-тежките увреждания са в дясната гръдна половина – хидроторакс, контузия на десния бял дроб, хилуси, медиастинум, пукнатини по черния дроб. Вещите лица от тройната експертиза са заключили, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия А. е гръдната травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, същата се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота, и не може да се причини от отделен удар. На следващо място се установява, че след направени изчисления по формулата на „В.” и корекция на изтекло време, концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия А. към 02.00 часа на 16.07.2007 г. е била около 2.23 промила, но следва да се има предвид и уточнението, че тази концентрация не отговаря на действителната, тъй като през този период от време е провеждано лечение в ОИЛ. На последно място вещите лица от тройната СМЕ са направили извод, че медицинските действия за оказване помощ на пострадалия А. са били адекватни и по правилата на медицината.

В съдебното производство по делото, съдът назначи извършването на нова тройна съдебномедицинска експертиза (л. 115, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС). От заключението на вещите лица по тази експертиза: доц. д-р Д.Р., дм – ръководител на УНС по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – В. и национален консултант по съдебна медицина, доц. д-р Д. Р., дмн – хирург в МУ – В. и д-р Г. Х. – гл. асистент в КАИЛ към катедра по КООАИЛ при МУ – В. (л. 211 – л. 220, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС) се установява, че съдебномедицинската диагноза от аутопсията на Б. А. е съчетана травма: глава-гърди-корем: 1.) Гръдна травма със счупване на ребра двустранно (9 и 10 в дясно и 6, 7 и 10 в ляво), контузия на белите дробове с разкъсване на десния бял дроб, контузия на средостението и белодробния корен, двустранен хемопневмоторакс, състояние след торакоцентеза в дясно, подкожен емфизем; кръвонасядания по кожата и по меките тъкани на гръдния кош двустранно и в областта на гръдната кост, характерен отпечатък по лявата странична част на гръдния кош (с вид на грайфер на подметка), кръвонасядане по горната повърхност на лявото рамо; 2.) Коремна травма с пукнатини по долната повърхност на черния дроб, малко кръв в коремната кухина около черния дроб, кръвонасядане по капсулата на десния бъбрек, наличие на кръв в урината; 3.) Черепно-мозъчна и лицева травма с кръвонасядания по меките черепни обвивки двустранно, малки пукнатини по черепната основа в ляво, кръвонасядания по лицето (повече в дясно), разкъсно-контузна рана по дясното ухо, носа и счупване на носните кости, оток на мозъка; 4.) Травма на меките тъкани на крайниците и кръвонасядане на мъдната торбичка; 5.) Наличие на алкохол в кръвта. При тези данни вещите лица от посочената експертиза са дали заключение, че причината за смъртта на Б. А. е травматичен шок, причинен от съчетаната травма. На следващо място от това експертно заключение е видно, че при транспортирането на пациента Б. А. с линейка от местопроизшествието до гр. Бургас, същият е бил преместен в друга линейка за оказване на по-квалифицирана помощ, като часът на пристигането му в приемно - спешно отделение на „МБАЛ – Бургас” е 3.42 (3.45 -3.49 ч. - в други журнали). Между 04 и 06.55 ч. пациентът е бил в приемно-спешно отделение, където са извършени вливания, направени са образни изследвания (Ро-графия на глава, гърди, корем) и Ехо на корем, направени са и консулти с уролог и хирург, извършени са лабораторни изследвания на кръв и урина. В 6.55 ч. Б. А. е бил приет в хирургично отделение, като в експертното заключение хронологично са отразени извършените медицински действия (стр. 4 и 5 от заключението – л. 214 и л. 215, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС). В 15.10 ч. на 16.07.2007г. Б. А. е починал в реанимация. Проследявайки действията по оказване на медицинска помощ на пострадалия Б. А., вещите лица от новата тройна съдебномедицинска експертиза са дали заключение, че няма забавяне при движението на линейката от местопроизшествието до болницата в гр. Бургас, и че лечението в приемно-спешно и в хирургично отделение е адекватно на обема на кръвозагубата, който е неголям, както и на нарушената хемодинамика - ниско кръвно налягане, което бързо се е нормализирало. От същото експертно заключение става ясно, че не във всички случаи гръдната травма води до настъпване на смъртта, като при адекватна и интензивна терапия пациентът би имал шанс за благоприятен изход с преодоляване на шоковото състояние. В писменото заключение вещите лица са посочили, че терапията по лечението на Б. А. е адекватна, но на нейния фон не е адекватен избора на типа образно изследване - ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), поради риска от евентуална невъзможност за следене на жизнените показатели на А. в разстояние на десетки минути. Пояснили са, че ползата от по-добра образна диагностика (ЯМР) не оправдава риска от по-трудното следене на пациента по време на това изследване, а точно по време на извършването на ЯМР пациентът е изпаднал в клинична смърт. В тази връзка експертите са изразили становище, че вместо (ЯМР) е било удачно извършването на компютър-томография (КАТ), при която е възможно визуално и апаратно проследяване на важните жизнени функции (кръвно налягане, сърд. честота, кислородно насищане на кръвта, дихателна честота и др.).

При изслушването на вещите лица доц. д-р Д.Р., доц. д-р Д. Р. и д-р Г. Х. в съдебно заседание на 06.12.2011г. във връзка с изготвената от тях тройна съдебномедицинска експертиза (л. 264 - 265, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС) експертите обстойно, подробно и компетентно разясниха, че в заключението си са прецизирали, че в генезата на смъртта има участие съчетаната травма, при която водеща е гръдната травма, но в комплекс е по-точно да се приеме, че тази съчетана травма води до травматичен шок, причина за смъртта. В тази връзка изясниха, че понятието съчетана травма е по-общо и включва в себе си гръдната травма. На следващо място вещите лица изрично посочиха, че медикаментите, които са поставени на пострадалия /преди провеждане на образното изследване (ЯМР)/, нямат пряко отношение към настъпилата смърт, като целта на тези медикаменти е да направят болния по-малко подвижен, за да може да се проведе изследването в ядрено – магнитен резонанс.

От заключението на вещото лице И.П. /специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК-МВР/ по извършената по делото токсикохимична експертиза № 07/БТМ-356 от 30.07.2007г. (л. 84 - 85, том ІІ от ДП) категорично се установява, че в пробата кръв, иззета от трупа на пострадалия Б. А., не е установено наличие на алкалоиди (в т.ч. опиеви), барбитурати, трициклични антидепресанти, бензодиазепинови и фенотиазинови лекарствени средства, кокаин, MDMA (екстази), амфетамини, метадон, канабиноиди (в т.ч. THC), респ. и техни метаболити, както и на други лекарствени средства – азотни бази, в границите на чувствеността на използваните аналитични методи. При изслушването на вещото лице И.П. във връзка с изготвената от нея токсикохимична експертиза № 07/БТМ-356 от 30.07.2007г. (гърба на л. 266, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС), експертът разясни, че е извършила изследване на кръвната проба от трупа на починалия за наркотични или други упойващи вещества, като резултатът е отрицателен. Вещото лице изясни, че пробата, която е изследвала, е съхранявана правилно, при спазване на изискванията за това.

Видно от заключението на вещото лице В.Б. /химик в специализираната химическа лаборатория към БНТЛ ОДП Бургас/ по извършената по делото химическа експертиза – протокол № 988/17.07.2007г. (л. 79, том ІІ от ДП), към 17.07.2007 г. в 14. 30 часа в пробата кръв, взета от трупа на починалия Б. А.е открита концентрация на алкохол в количество 0.21 промила.

На следващо място по делото са извършени две съдебномедицински експертизи за установяване вида и характера на причинените на пострадалия Г.Д.Х. телесни увреждания.

От заключението на вещото лице д-р П.П. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 380/2007г. (л. 25 - 27, том ІІІ от ДП) се установява, че след запознаване с материалите по делото и личен преглед на пострадалия Х., експертът е констатирал следните травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на тялото, лумбалната област и бъбрек; кръвонасядания по лицето с оток, оток по двете устни с кръвонасядане; разкъсно контузни рани по лицето и главата; кръвонасядания по тялото; оток на левия глезен с охлузване. Вещото лице дава заключение, че тези увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети - юмруци, крака, а ивицестите кръвонасядания по гърба са в резултат от твърд тъп предмет с ограничена повърхност - палка, дърво, тръба и други. От същото експертно заключение се установява, че уврежданията са в резултат от множество удари, с падане на терена, и се квалифицират като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице д-р П. заключава, че контузията на главата и мозъчното сътресение са лекостепенни и се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като се обосновава с това, че в медицинската документация липсват медикобиологични данни за загуба на съзнание от степен на разстройство на здравето, временно опасно за живота.

При предявяване на разследването на досъдебното производство повереникът на пострадалия Х. е представил нотариално заверени, преведени на български език и легализирани съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961г., медицинско свидетелство, издадено на 20.01.2009г. от д-р Д. Й. – лекар в Медицински център Г., Г., Ш., и протокол за изследване на зъбен статус, съставен на 10.08.2008г. от стоматолог д-р Али Нагем (л. 98 – л. 103, том V от ДП). От медицинското свидетелство е видно, че същото е издадено на 20.01.2009г. по повод молба на Г.Х., и е съставено въз основа на сведенията в журнала, вписани от областния лекар Ю. Л., който е преглаждал пациента на 30.07.2007 г. в Медицинския център Г.. От съдържанието на посоченото медицинско свидетелство става ясно, че при прегледа на Х. на 30.07.2007 г. е констатирано следното: „Сърце: Без особености. Бели дробове: Без особености. Корем: Лека болка в дясната част на корема. Не се палпира нищо патологично. Стари синини на десния хълбок. Наранявания по глава: От лявата страна окципитално 4-сантиметрова, добре заздравяла рана, със свалени шевове. Няколко сантиметра по нагоре от дясната страна 2-сантиметрова рана със свалени шевове. Отдясно на челото 2-сантиметрова рана със свалени шевове. Болки в мускулите на шията от лявата страна. Няма скованост в шията и врата. Пълна подвижност. Повърхностни драскотини на различни места по гърба. Болки в кръстната област предимно в посока към хълбоците двустранно, където се наблюдават участъци с големина 10-15 см., с жълто-зелен цвят. Без подутини и отоци. Десен лакът: Втвърдена и лека болка в радиалната мускулатура. Пълна подвижност. Без повишаване на топлината (рентгеновото изследване е направено в С. на 24/7).” Въз основа на така констатираното при извършения на 30.07.2007 г. преглед е дадено становище за наличие на стари синини и белези от рани, след, по твърдение на пациента, побой в България на 16.07.2007г. Препоръчан е контакт със Съдебна медицина и проследяване на психичното здраве в болница И.. От съдържанието на представения протокол за изследване на зъбен статус е видно, че на 10.08.2008 г. (повече от една година след първоначалния преглед на Х. в Ш.) му е бил извършен преглед с рентгенова снимка при стоматолог, при което е констатирано, че са счупени три зъба отпред на горната челюст, с риск от изваждане на зъби, проблем със захапването и разместване. Препоръчано е пълно третиране на корените, пълнене на корените и смяна на 1 долен зъб.

При проведеният в съдебно заседание на 07.12.2011г. разпит чрез видеоконференция на свидетеля Г.Д.Х. (л. 271 - 275, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС), при описване на получените от него телесни увреждания вследствие на нанесения му побой на 16.07.2007г., свид. Х. посочи като такива и пет счупени ребра и три счупени зъба. При изслушването на вещото лице д-р П. в същото съдебно заседание на 07.12.2011г. във връзка с изготвената от него съдебномедицинска експертиза № 380/2007г. (гърба на л. 275 - 276, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС) експертът разясни, че е извършил преглед на пострадалия Х. на 18.07.2007г., към която дата не са били констатирани счупени ребра на този пострадал. Вещото лице обясни, че пострадалият Х. е бил настанен в хирургично отделение, където му е било направено изследване – рентгенови снимки на черен и бял дроб, и прешлени, като не са били установени травматични промени в костите. В тази връзка следва да се посочи и това, че в съдържанието на представеното медицинско свидетелство от 20.01.2009г. (л. 98 – 99, том V от ДП) също липсва констатация за счупени пет ребра на Г.Х.. Предвид на това съдът приема, че по делото не е установено наличие на счупени пет ребра на свид. Х. в резултат на нанесения му на 16.07.2007г. побой. Тук е необходимо да се изтъкне, че описаните в медицинското свидетелство от 20.01.2009г. увреждания на Г.Х., констатирани при извършения му преглед в Ш. на 30.07.2007 г., кореспондират с травматичните увреждания, описани в заключението на вещото лице д-р П. по извършената по делото съдебномедицинска експертиза № 380/2007г., поради което и съдът приема, че цитираните експертно заключение №380/2007г. и медицинско свидетелство от 20.01.2009г. взаимно се допълват.

Що се отнася до констатацията, съдържаща се в представения протокол за изследване на зъбен статус от 10.08.2008г., за счупени три зъба отпред на горната челюст на свид. Г.Х., вещото лице д-р П. разясни, че в България пострадалият Х. е бил прегледан от лицево – челюстен хирург, който не е констатирал фрактури на лицевите кости, освен разкъсно – контузна рана по вътрешната повърхност на устната. Също така изясни, че ако при този преглед е имало фрактурирани зъби, лицево – челюстният хирург е бил задължен да ги опише, но такава констатация не е била налице в медицинската документация.

По повод оспорване от страна на повереника на частния обвинител и граждански ищец Х. – адв. Н. на заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза №380/2007г., в частта, в която се дава становище, че контузията на главата и мозъчното сътресение на Х. са лекостепенни и се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а също и с оглед показанията на свид. Х. за счупени три зъба, настоящият съдебен състав допусна и назначи повторна комплексна тройна съдебномедицинска експертиза, в състава на която да бъдат включени вещи лица специалисти в областта на съдебната медицина, неврохирургията и стоматологията (л. 279, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС). С протоколно определение от 01.02.2012г. съдът допълни състава на назначената съдебномедицинска експертиза със специалист – рентгенолог (л. 335 - 336, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС). От заключението на вещите лица по тази експертиза: д-р К.Я., началник отделение Съдебна медицина в „МБАЛ – Бургас” АД, д-р Н.Н.,*** АД, д-р Р.Р., началник отделение Образна диагностика в „МБАЛ – Бургас” АД и д-р Д.Е. – стоматолог, управител на „Дентален център 1” гр. Бургас (л. 345 – л. 347, том ІІ от НОХД №1139/2011г. на БОС) се установява, че на 16.07.2007г. Г.Д.Х. е бил приет в „МБАЛ – Бургас” АД, където са му били направени достатъчен по вид изследвания (УЗИ, Ро и ЯМР), бил е консултиран със съответните специалисти, в това число и лицево-челюстен хирург, и при тези изследвания и консултации не са били установени патологични изменения. Четиримата експерти дават категорично заключение, че по време на престоя на Г.Д.Х. в „МБАЛ – Бургас” не са били налице данни за фрактури на зъби, както и, че наличните данни дават основание да се приеме лекостепенно мозъчно сътресение, което се квалифицира по признака „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло като обосновани и професионално аргументирани експертните заключения по извършените по делото съдебномедицински експертизи №380/2007г. (л. 25 - 27, том ІІІ от ДП) и № 69/2012г. (л. 345 – л. 347, том ІІ от НОХД №1139/2011г. на БОС), които кореспондират по между си и взаимно се допълват относно установените телесни увреждания на Г.Д.Х.. Предвид на това съдът приема, че по делото не е установено констатацията за счупени три зъба отпред на горната челюст на Г.Х., съдържаща се в представения протокол за изследване на зъбен статус от 10.08.2008 г., да е в причинно – следствена връзка с нанесения на свид. Х. побой на 16.07.2007г.

По делото са извършени девет съдебномедицински експертизи - от № 370/2007г. до № 378/2007г. (л. 28 – 55, том ІІІ от ДП), изготвени от вещото лице д-р П., който на 17.07.2007г. лично прегледал деветима охранители, работили в дискотека „Х.” в гр. Н. в нощта на инцидента. При прегледа на подсъдимия Я.М. /СМЕ № 373/2007г. - л. 40, том ІІІ от ДП/ е установено кръвонасядане по клепачите на лявото око и носа с оток, които са резултат от действието на твърд тъп предмет /юмрук, глава и др./. При освидетелстването на охранителя И.П. /СМЕ №376/2007г. - л. 49, том ІІІ от ДП/ са констатирани драскотини по левия лакет и кръвонасядане по предлакетницата, а при прегледа на охранителя Х.С. /СМЕ №377/2007г. - л. 52, том ІІІ от ДП/ е установена напречна драскотина по задната повърхност на лявата мишница. Вещото лице е дало заключение, че така констатираните наранявания на горепосочените охранители са с давност не повече от две денонощия, т.е. причинени са във времевия период 15.07. - 16.07.2007 г., в който се е случил и процесния инцидент. Тези експертни заключения потвърждават приетото от съда от фактическа страна, че на 16.07.2007г., във фоайето на дискотека „Х.” е възникнал конфликт между охранителите и пострадалите А. и Х., при който се стигнало до размяна на удари, като подс. М. получил удар с юмрук в лицето.

След изземването на компютърната конфигурация, която се използвала за видеонаблюдение в дискотека „Х.” в гр. Н. (извършено с протокол за претърсване и изземване от 16.07.2007г.), по делото са били назначени и извършени няколко компютърно - технически експертизи.

Първата от тях, извършена на 18.07.2007г. от вещото лице Г.Г. – служител на Институт по компютърни технологии при МВР (л. 117 - 118, том I от ДП) е имала за задача да установи има ли изтрити файлове от видеонаблюдението на 16.07.2007г. на дискотека „Х.” в гр. Н. и ако има, могат ли да бъдат възстановени. Чрез специализиран програмен продукт експертът е направил пълно копие на информационните носители от представената за експертиза компютърна конфигурация, при което е установил, че същата е оборудвана с два твърди диска. Върху първият дял на твърдия диск са били намерени изтрити видео файлове с разширение „AVI”, които са били възстановени от вещото лице. Върху вторият твърд диск също са били намерени видео файлове с разширение „AVI”, които представляват записи от охранителни камери, като голяма част от тези файлове за периода от 01.30 до 02.30 часа на 16.07.2007г. са били изтрити и са били възстановени от експерта Г.. Всички възстановени файлове са записани върху компакт диск – DVD, приложен към експертизата, като е запазена файловата структура на твърдия диск. Вещото лице е посочил като забележка, че всички файлове, които започват с „_” (долна черта) са били изтрити и са възстановени, но е възможно при възстановяването им същите да не могат да бъдат прочети в цялост. Вещото лице Г. е извършил и допълнителна техническа експертиза от 22.11.2007г. (л. 113 – 116, том ІV от ДП), от заключението по която става ясно, че при промяна на електрическото напрежение в компютърната конфигурация, т. нар. „токов удар” е възможно повреждане на файловете, но не и изтриване, а в конкретния случай експертизата е установила, че голяма част от видео файловете за периода от 01.30 до 02.30 часа, представляващи записи от охранителните камери (обхващащи именно времето на инцидента), са били изтрити чрез използване на софтуер за изтриване на файлове и папки. В писменото заключение е посочено, че не може да се установи кога файловете от охранителните камери са изтрити, но това е станало в периода между създаването на файловете и 20.56 часа на 16.07.2007г., до когато компютърната система е работела за последно.

Следващата експертиза от същия вид – протокол 07/ДОК-388/18.07.2007г. (л. 109 - 110, том I от ДП), извършена от вещото лице Й.Д. – специалист в областта на техниката/видеозаписите в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, ползвайки възстановените от вещото лице Г. видео файлове, записани на DVD, е констатирала кои от възстановените файлове са годни за възпроизвеждане, като в тях не се установили насилствени действия, отличаващи се от нормалното поведение на посетители на заведение. От прегледаните видео файлове били изготвени снимкови файлове, приложени към експертизата (л. 111 - 115, том I от ДП).

Впоследствие, с постановление от 23.07.2007г. на разследващия орган (л. 71, том ІІ от ДП), било възложено на служител, определен от началника на БНТЛ при ОДП – Бургас, да извърши преглед на компакт диск – DVD, приложен към извършената от вещото лице Г. експертиза, и да разпечата на хартиен носител кадрите с признаци на насилие, като снимките се подредят в хронологичен ред и се изготви албум. В изпълнение на въпросното постановление от 23.07.2007г., по делото е изготвен и приложен албум, съдържащ 15 снимки (л. 72 – 76, том ІІ от ДП), като на първите четири от тях се вижда свид. Г.Д.Х., който бяга по стълбите и се пипа по главата, а на следващите снимки се виждат охранители на дискотеката, които бягат след него по стълбите, държейки в ръцете си предмети, наподобяващи бухалка и метална палка. Тези веществени доказателствени средства – 15 броя фотоснимки напълно кореспондират с показанията на свид. Х., установяващи, че във фоайето на дискотеката му е бил нанесен удар с палка в тилната част от охранител на дискотеката, както и, че малко след това той е успял да избяга по стълбите.

Третата компютърно-техническа експертиза е изготвена от вещото лице П.К. - служител на Институт по компютърни технологии при МВР (л. 108 - 109, том IV от ДП). От същата става ясно, че към иззетата компютърна конфигурация, използвана за видеонаблюдение в дискотека „Хелп” в гр. Несебър, са били включени 16 камери за видеонаблюдение и върху твърдия диск са се съхранявали видеозаписи от всички 16 камери. От прегледа на информацията върху диска, експертът К. е направила категоричния извод, че персоналният компютър е работил в периода от 00.00 до 08.00 часа на 16.07.2007г., както и че са работили всички 16 камери. Категорична е и относно обстоятелството, че видеозаписите от същия период са изтрити.

По делото е била извършена и ДНК експертиза на веществени доказателства № 07/ДНК-305/31.10.2007г., изготвена от вещото лице А.П., биохимик - микробиолог в НИКК (л. 85 – 88, том ІV от ДП), с поставена задача да изследва предоставените му веществени доказателства (иззетия при огледа на местопроизшествието от 16.07.2007г. един метален бокс, а също и предадените от служител в охраната на дискотека „Х.” на извършилия огледа дознател втори метален бокс и един нож), и да установи дали по тях има биологичен материал от Б. А. и Г.Х.. От експертното заключение се установява, че по горепосочените два метални бокса и ножа не се намират биологични следи от пострадалите А. и Х..

Видно от заключението на вещите лица д-р Н.Ж. – психиатър и В.Б. – психолог по извършената по делото съдебно-психиатрична-психологична експертиза (л. 53 – 58, том V от ДП), подсъдимият Я.М. не се води на отчет и не е лекуван в ОДПЗС – Бургас. Установява се, че както по време на извършване на деянието, така и по време на освидетелствуването, подс. М. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е можел да ги ръководи. От експертното заключение става ясно, че не са налице анамнезни данни и медицински критерии подс. М. да е изпадал в състояние на уплаха или смущение, или силно раздразнение, по време на извършване на деянието.

По делото са изготвени две съдебно-психофизиологични експертизи № 3289/23.07.2008г. и № 3355/31.07.2008г. (л. 39 – 42; л. 74 - 77, том ІV от ДП), извършени от психолога д-р М.П. от Института по психология при МВР. По тези две експертизи вещото лице е провело предтестово интервю и полиграфско изследване на свидетелите П.А.Р., И.А.П., И.И.И. и С.И.С., предхождано от декларирано писмено съгласие от тези свидетели да се подложат на такова изследване. Изследването на свид. П.Р. е било фокусирано върху темата за евентуалното му участие в изтриването на видео файловете със записите от камерите на дискотеката. В тази връзка са му били зададени три релевантни на темата въпроси, като отговорите и на трите въпроса са „не”, а резултатът е „лъжа”. Изследванията на свидетелите И.П. и И.И. (охранители в дискотеката) са имали за цел да проверят достоверността на показанията на тези свидетели относно това дали пострадалите са използвали или са опитали да използват в сбиването хладно оръжие - нож и бокс. На всеки един от свидетелите П. и И. са били зададени два еднакви въпроса, като отговорите и на двамата са били „не”, а резултатите са „лъжа”. По отношение на изследванията на тези двама охранители експертът разясни пред съда, че в конкретния случай са изследвани двама отделни свидетеля, които са присъствали на сцената на местопроизшествието, като двете изследвания са в корелация и степента на грешка при това положение намалява. Изследването на свид. С.С. обхващало темата за евентуалното му участие в носене на кофа с вода, с която са били поливани двамата пострадали. Били са му зададени два релевантни на темата въпроси, като отговорите и на двата въпроса са „не”, а резултатът е „лъжа”. На база на резултатите от психофизиологичните изследвания експертът е дал следните заключения: вероятно видео файловете от записите на камерите на дискотека „Х.” – гр. Н., за времето на инцидента, са били изтрити от свид. П.Р., който вероятно е получил нареждане за това от конкретен човек от неговото обкръжение, когото много добре познава, като има вероятност човекът, който е разпоредил да се изтрият записите да е доминантна фигура във формален и/или неформален аспект по отношение на свидетеля Р.; вероятно, когато е възникнало сбиването между охранителите на дискотека „Х.” – гр. Н. и шведските поданици на 16 юли 2007г., а също и по време на сбиването, пострадалите А. и Х. не са използвали хладно оръжие - нож и/или бокс; вероятно е свид. С.С. да е бил очевидец на някои събития от инцидента, по времето когато пострадалите са били проснати пред входа на дискотеката и да е носил кофа с вода, с която са поливали телата им. Тук следва да се отбележи, че резултатите от полиграфското изследване не могат да имат определящо или водещо значение при формиране на изводите по фактите, тъй като този тип изследване не е предвиден изрично като експертен способ на доказване в процесуалния наказателен закон.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – свидетелските показания на Г.Д.Х., дадени при проведения в съдебно заседание на 07.12.2011г. разпит чрез видеоконференция (л. 271 - 275, том II на НОХД №1139/2011г. на БОС), прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля Н.В., дадени на досъдебното производство (л. 120 – 121, том ІІ от ДП) и частично от свидетелските показания на Н.В., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, свидетелските показания на В.Б. (гърба на л. 89 – 91, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС) и М.А. (л. 102, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС), дадени в хода на съдебното следствие, прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетелите Н.Т. (л. 40-42, том І от ДП) и Н.Х. (л. 46-48, том І от ДП), дадени на досъдебното производство, прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля М.М., дадени на досъдебното производство (л. 43-45, том І от ДП), прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля Я.Я., дадени на досъдебното производство (л. 36-37, том І от ДП), прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелите М.С. (л. 70 - 71, том І от ДП) и М.Н. (л. 69 - 70, том ІV от ДП), свидетелските показания на Б.К., прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК показания на свидетелите Ж.Л. (л. 80 - 81, том ІV от ДП), М.М. (л. 33, том ІV от ДП) и И. А. (л. 33, том І от ДП и л. 79, том ІV от ДП), дадени на досъдебното производство, свидетелските показания на М.Д. (гърба на л. 267 – 268, том ІІ от НОХД №1139/2011г. на БОС), прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетелите Г.К., Т.Х. и П.Б., дадени на досъдебното производство, показания на свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2 (л. 337 – 338, том ІІ от НОХД №1139/2011г. на БОС), частично от показанията на свидетелите В.Т., И.П., И.Г., И.И. и Х.С. и частично от обясненията на подсъдимия Я.М.; в писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2007г. (л. 130 - 131, том I от ДП) и протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие от 16.07.2007г. (л. 132 - 134, том I от ДП), протокол за претърсване и изземване от 16.07.2007г. (л. 104 - 105, том I от ДП), протокол за оглед на труп /аутопсия/ на Б. А. от 17.07.2007г. (л. 137 - л. 143, том І от ДП), и протоколи за разпознаване на лица (л. 6 – 63, том ІІ от ДП); в събраните по делото на досъдебната и съдебната фаза писмени доказателства – удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана № 2/31.03.2004г., уведомително писмо изх. № 009/15.03.2007г., списък на охранителите, назначени на трудов договор при ** „Т.”*** (л. 123 и л. 125 - 127, том І от ДП), уведомителни писма, трудови договори и длъжностни характеристики на длъжността „охранител” (л. 21 - 36, т. V от ДП), копия от паспортите на шведските поданици Б. Ф. А. и Г.Д.Х. (л. 135 – 136, том І от ДП), докладна записка рег. № 4044/17.07.2007г. (л. 111, том ІІ от ДП), докладна записка и обяснение (л. 115-116, том ІІ от ДП), писмо изх. № 322/08.08.2007г. от Б. (л. 117, том ІІ от ДП), писмо от посолството на Ш. в София с приложени към него извлечения от регистъра на населението за Б. А. и неговите родители (л. 16 – 24, том ІV от ДП), писмо от посолството на Ш. в София с приложен към него заверен препис от смъртния акт на Б. А. (л. 119 – 121, том ІV от ДП), писмо изх. № 5013/25.06.2008г. от изпълнителния директор на „МБАЛ-БУРГАС”АД (л. 97, том ІV от ДП), заверени копия от решение № 17/29.05.2008г. по АНД № 17/2008г. по описа на Сливенски военен съд и от решение № 12/12.09.2008г. по АНД №16/2008г. по описа на Военно – апелативен съд (л. 68 – 74, том V от ДП), медицинско свидетелство от 20.01.2009г. и протокол за изследване на зъбен статус от 10.08.2008г. (л. 98 – л. 103, том V от ДП), постановление за разделяне на дела от 02.11.2010г. (л. 74 – 77, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС), писмо изх. № 480/21.10.2011г.*** с приложени към него копия от журнали за повикване на РКЦ – Бургас и от журнал за повикване на останалите филиали към центъра (л. 139 – 141, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС), писмо изх. № 12676/26.10.2011г. на изпълнителния директор на „МБАЛ-БУРГАС”АД (л. 147, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС), заверено копие на история на заболяването № 18061 на Б. Ф. А. (л. 287 – 312, том ІІ от НОХД №1139/2011г. на БОС); в приетите по делото експертни заключения на извършените съдебномедицинска експертиза на труп № 266/2007г. (л. 145 – 148, том І от ДП), тройна съдебномедицинска експертиза № 477/2007г. (л. 20 – 22, том ІІІ от ДП), тройна съдебномедицинска експертиза, назначена и извършена в хода на съдебното следствие (л. 211 – л. 220, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС), токсикохимична експертиза № 07/БТМ-356 от 30.07.2007г. (л. 84 - 85, том ІІ от ДП), химическа експертиза – протокол №988/17.07.2007г. (л. 79, том ІІ от ДП), съдебномедицинска експертиза № 380/2007г. (л. 25 - 27, том ІІІ от ДП), повторна комплексна съдебномедицинска експертиза №69/2012г. (л. 345 – 347, том ІІ от НОХД №1139/2011г. на БОС), девет съдебномедицински експертизи - от №370/2007г. до №378/2007г. (л. 28 – 55, том ІІІ от ДП), компютърно - техническа експертиза от 18.07.2007г. (л. 117 - 118, том I от ДП) и допълнителна техническа експертиза от 22.11.2007г. (л. 113 – 116, том ІV от ДП), видеотехническа експертиза – протокол 07/ДОК-388/18.07.2007г. (л. 109 - 115, том I от ДП), компютърно-техническа експертиза от 14.08.2007г. (л. 108 - 109, том IV от ДП), ДНК експертиза на веществени доказателства № 07/ДНК-305/31.10.2007г. (л. 85 – 88, том ІV от ДП), съдебно-психиатрична-психологична експертиза (л. 53 – 58, том V от ДП) и техническа експертиза – протокол №242/30.11.2011г. (л. 241 – 243, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС), във веществените доказателствени средства – албум с фотоснимки, направени при извършения на 16.07.2007г. оглед на местопроизшествието (л. 66 – 67, том ІІ от ДП), албум с фотоснимки, направени при извършения на 16.07.2007г. допълнителен оглед на местопроизшествието (л. 64 – 65, том ІІ от ДП), албум, съдържащ 15 фотоснимки (л. 72 – 76, том ІІ от ДП), изготвени на база възстановени записи от охранителните камери на дискотека „Х.” в гр. Н., и видеозапис, намиращ се на DVD носител (л. 91, том V от ДП), изпратен с писмо изх. №322/08.08.2007г. от *******(л. 117, том ІІ от ДП), като видеозаписът е от програмата *** от 17.07.2007г., в която е излъчен любителски запис на инцидент от 16.07.2007г. пред дискотека „Х.” гр. Н.; както и в приложените по делото веществени доказателства – 1 бр. спрей за защита, 1 бр. метален бокс, 1 бр. портфейл, 1 бр. запалка, 1 бр. ключ с метална пластина /бл. 3, ап. 6/, 1 бр. авт. ключ със заключващо устройство, 1 бр. ключ /бл. 1, ап. 18/, 1 бр. плик запечатан с червен восък и печат № 3 на НИКК на МВР ДНК (в него два метални бокса и един нож), дрехи на Б. Ф.А., дънки, маратонки, обувки и фланелки.

При изясняване на значимите за правилното решаване на делото обстоятелства съдът не дава вяра на версията, поддържана от свидетелите И.П., И.Г., И.И. и Х.С. и от подсъдимия Я.М., всички охранители при ** „Т. че след принудителното извеждане на пострадалите Х. и А. във фоайето на дискотеката, двамата чужденци извадили нож и бокс и с тях нападнали охранителите на дискотеката. На първо място тази версия противоречи на установеното от същите охранители, чрез показанията на свидетелите П., Г., И. и С. и обясненията на подс. Я.М., в частта им, в която заявяват, че малко по-рано същата вечер на пострадалите А.и Х. е била извършена на два пъти проверка за притежавано оръжие и опасни предмети, посредством ръце и металотърсач, при които проверки охранителите не открили оръжие и метални предмети у пострадалите. На второ място тази версия противоречи на показанията на свидетеля Г.Х., който е категоричен, че същата вечер нито той, нито приятеля му Б. А. са носели в себе си нож или метален бокс. На трето място недостоверността на посочената версия се изобличава и от кореспондиращото с показанията на свид. Х. експертно заключение по извършената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства № 07/ДНК-305/31.10.2007г., от което по несъмнен начин се установява, че по предоставените за изследване веществени доказателства (метален бокс, иззет при огледа на местопроизшествие от 16.07.2007г., а също и втори метален бокс и нож, предадени от служител в охраната на дискотека „Х.” на извършилия огледа дознател), не се намират биологични следи от пострадалите А. и Х..

На следващо място от кореспондиращите помежду си показания на свидетеля Х., свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2 и свидетеля М.Д. се установява, че в побоя над пострадалите са участвали само охранители на дискотеката, облечени с черни фланелки с надпис „SECURITY”, между които е бил и подс. Я.М.. Отчитайки това обстоятелство съдът приема, че разпитаните в качеството на свидетели охранители са заинтересовани от изхода на делото лица, поради което и намира за недостоверни показанията им, в частта, в която отричат да са нанасяли удари на двамата пострадали, а единствено ги извели навън пред дискотеката, където те се сбили с хора от насъбралата се тълпа, и като такива не им дава вяра при установяване на фактическата обстановка. При установяване на релевантните по делото факти съдът дава вяра на съвпадащите и взаимно допълващи се показания на свидетеля Х., свидетеля Н.В. и свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2, в частта им, в която установяват, че и пред дискотеката охранителите са биели двамата пострадали, а също и, че докато пострадалите са били поставени в легнало положение на тротоара, охранителите им нанасяли удари с палки и с крака, а конкретно подс. М. ритал с крака свид. Х., който лежал по-близо до входа на дискотеката. Освен от посочените доказателствени източници, фактът, че подс. М. е участвал в нанасянето на побой над свид. Х. се потвърждава и от протокол за разпознаване на лица от 24.07.2007г. и албум за разпознаване № 9 към него (л. 49 – 53, том ІІ от ДП) от който е видно, че свид. Х. е разпознал подсъдимия Я.М. като лице от охраната, който го е хванал за врата и го е ритал отзад.

Обстоятелството, че при нанасянето на побоя над пострадалите са били използвани и палки от охранителите, освен, че се установява от показанията на свидетеля Х., свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2 и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля Н.В., дадени на досъдебното производство, се потвърждава и от заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза № 380/2007г. и от веществените доказателствени средства – 15 броя фотоснимки (л. 72 – 76, том ІІ от ДП), изготвени на база възстановени записи от охранителните камери на дискотека „Х.” в гр. Н., като на снимки от № 5 до № 14 се виждат охранители на дискотеката, облечени с черни фланелки с надпис „SECURITY”, които бягат по стълбите след пострадалия Х., държейки в ръцете си предмети, наподобяващи бухалка и метална палка.

Настоящият съдебен състав формира фактическите си изводи относно самостоятелните действия на подсъдимия М., осъществени след пристигането на полицейските служители на местопроизшествието, и изразили се в отскок и нанасяне на силен удар с двата си крака в областта на лявата странична част на гръдния кош на Б. А., който по същото време лежал на тротоара странично - на дясната си част, основно от приобщения по предвидения в НПК ред видеозапис, намиращ се на DVD носител (л. 91, том V от ДП), изпратен с писмо изх. №322/08.08.2007г. от Б. (л. 117, том ІІ от ДП), съдържащ любителски видеозапис на инцидент от 16.07.2007г. пред дискотека „Хелп” гр. Несебър, излъчен в програмата *** от ********г. В съдебно заседание на 13.10.2011г., съдът възпроизведе в присъствието на страните този видеозапис. Макар и с недобро качество, при внимателния преглед на същия се вижда как подс. Я.М. поглежда вляво от себе си, след което отскача високо и с двата си крака нанася силен удар в областта на лявата странична част на гръдния кош на лежащ на земята човек, обърнат странично - на дясната си част, а веднага след това е отведен встрани от униформен полицай – свид. Б.. Съдът провери по експертен път автентичността на този запис, като от заключението на извършената техническа експертиза - протокол №242/30.11.2011г. (л. 241 – 243, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС) се установи, че от началото на любителския запис (от 3:15 минута) до 3:38 минута /времевият период, в който се вижда скока на подсъдимия и приземяването му върху пострадалия А., записът е непрекъснат, без промени във фона и осветеността на заснетата сцена, т.е. същият не е изменян по какъвто и да е начин, и е заснет с едно и също техническо средство. Съдът приема въпросния видеозапис за годно веществено доказателствено средство, поради което и изцяло го възприема при формиране на своите изводи по фактите. Наред с това посоченият видеозапис кореспондира с показанията на свидетеля – очевидец Г.Х.. Основавайки се на данните от този видеозапис, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Н.В., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, в частта им, че след отскока, подс. Я.М. нанесъл удар само с единия си крак върху тялото на пострадалия, а с другия си крак стъпил на земята, както и в частта, че преди подсъдимия да отскочи и да удари с единия си крак пострадалия, последният започнал да се надига. Освен, че се опровергават от горепосочения видеозапис, тези показания на свид. В. противоречат на първоначалните показания на същия свидетел, дадени на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 01.08.2007г., в които В. посочва, че Я.М. е скочил с двата си крака върху гърдите на едното от момчетата. В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, подсъдимият М. признава, че навън пред дискотеката е скочил върху единия от двамата пострадали, но посочва, че е сторил това, тъй като същият започнал да буйства и се опитал да се изправи, поради което той направил отскок нагоре и скочил само с десния си крак върху него, за да го върне обратно на земята, като при приземяването си, левият му крак бил опорен и поел тежестта на тялото му. Отново позовавайки се на данните от приобщения по делото като веществено доказателствено средство видеозапис, съдът прие за недостоверни горепосочените обяснения на подсъдимия М.. На първо място от видеозаписа е видно, че двамата пострадали са в абсолютно безпомощно състояние и непосредствено преди скока на подс. М. няма нито буйстване, нито опит за изправяне от когото и да е от тях. На второ място на видеозаписа се вижда, че след отскока си подсъдимият нанася силен удар с двата си крака (а не само с единия, както твърди подс. М.) в областта на лявата странична част на гръдния кош на лежащия на земята Б. А., който по същото време лежал на тротоара странично - на дясната си част. По тези съображения съдът прие горепосочените обяснения на подсъдимия единствено като защитна теза.

Съдът изцяло възприема изготвените на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие експертни заключения, като пълни, ясни, точни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.

По отношение на извършените по делото три съдебномедицински експертизи за установяване на причината за смъртта на Б. А., съдът намира, че същите не противоречат помежду си, а взаимно се допълват (с оглед поставените им различни допълнителни въпроси), като назначената и извършена в хода на съдебното следствие нова тройна съдебномедицинска експертиза не променя експертните заключения по първите две съдебномедицински експертизи (единичната СМЕ №266/2007г. и допълнителната тройна СМЕ №477/2007г.), а единствено прецизира, че в генезата на смъртта има участие съчетаната травма, при която водеща е гръдната травма, като в комплекс е по-точно да се приеме, че тази съчетана травма води до травматичен шок, причина за смъртта.

От кореспондиращите си експертни заключения по извършените по делото съдебномедицински експертизи №380/2007г. и № 69/2012г., съдът установи, че в резултат на нанесения на свид. Г.Х. побой на 16.07.2007г., на същия са причинени множество леки телесни повреди, а именно: лекостепенни контузия на главата и мозъчно сътресение, контузия на тялото, лумбалната област и бъбрека, кръвонасядания по лицето с оток, оток на двете устни с кръвонасядане, разкъсно-контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания по тялото, оток на левия глезен с охлузване, всяка от които водещи до временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От съвпадащите заключения на извършените по делото компютърно - техническа експертиза (л. 117 - 118, том I от ДП), допълнителна техническа експертиза (л. 113 – 116, том ІV от ДП), видеотехническа експертиза – протокол 07/ДОК-388/18.07.2007г. (л. 109 - 115, том I от ДП) и компютърно-техническа експертиза (л. 108 - 109, том IV от ДП), категорично се установява, че изтриването на файловете от охранителните камери, обхващащи времето на инцидента, не е причинено от смяна на напрежение в електрическата система, т.нар. „токов удар”, а изтриването е станало вследствие от използването на софтуер за изтриване, тоест целенасочено и квалифицирано човешко действие. Посочените експертни заключения по несъмнен начин изобличават недостоверността на прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля П.Р. (компютърен оператор, отговарящ за работата на компютрите в хотелски комплекс „М.” – гр. Н., собственост на свид. В.Т.), дадени на досъдебното производство, относно посочената от него причина за изтриването на видео файловете със записите от охранителните камери на дискотеката. Предвид на това съдът не дава вяра на тези показания на свид. П.Р..

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По пункт 1 на обвинителния акт:

Срещу подсъдимия Я.В.М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предложение второ и трето, и т. 11, вр. чл. 115 от НК – за това, че на 16.07.2007г. в гр. Н., умишлено умъртвил Б. Ф. А., който се намирал в безпомощно състояние /в тежка степен на алкохолно опиянение – с 2.23 промила алкохол в кръвта и телесни увреждания по главата, краката и торса/, като скочил с два крака в областта на гръдния му кош, с което му причинил обща гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, убийството е извършил с особена жестокост и по начин особено мъчителен за убития, както и по хулигански подбуди – пред множество граждани зад гърба на полицейски орган, с цел грубо да наруши обществения ред и да изрази явното си неуважение към обществото.

От формулировката на обвинението е видно, че подс. М. е обвинен за умишлено умъртвяване на Б. Ф. А., със свое самостоятелно действие, изразило се в един скок с два крака в областта на гръдния кош на А., с което именно действие му причинил обща гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, станала причина за настъпилата смърт.

Според възприетото от съда заключение на назначената и извършена в хода на съдебното следствие нова тройна съдебномедицинска експертиза, непосредствената причина за смъртта на Б. А. е травматичен шок, причинен от съчетана травма, при която водеща е гръдната травма. От експертното заключение на назначената и извършена на досъдебното производство допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза №477/2007г. се установява, че уврежданията по гръдния кош на Б. А. са причинени от множество удари, но не по-малко от четири ефективни удара. От същото заключение се установява, че гръдната травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/, и не може да се причини от отделен удар. От заключението на извършената в съдебното следствие тройна съдебномедицинска експертиза става ясно, че не във всички случаи гръдната травма води до настъпване на смъртта, като при адекватна и интензивна терапия пациентът би имал шанс за благоприятен изход с преодоляване на шоковото състояние. Основавайки се на тези експертни заключения съдът прие, че инкриминираното действие на подсъдимия, изразило се в един скок с два крака в областта на гръдния кош на А., не може самостоятелно да е причинило общата гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, поради което и това действие на подс. М. не осъществява от обективна и субективна страна основния състав на умишленото убийство по чл. 115 от НК. По тази причина не следва да се обсъжда и наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предложения второ и трето и т. 11 от НК.

С оглед на установените по делото факти, касаещи причинените на Б. А. телесни увреждания и начина на получаването им, настоящият съдебен състав приема, че в случая инкриминираното с обвинителния акт деяние на подс. Я.М. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ от НК, а именно на 16.07.2007 г. в гр. Несебър по непредпазливост причинил смъртта на Б. Ф. А., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда.

Съображенията на съда за това са следните:

От експертното заключение на назначената и извършена по време на съдебното следствие тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че гръдната травма на Б. А. обхваща комплекс от констатирани и описани увреждания, сред които са и счупване на ребра двустранно (9 и 10 в дясно и 6, 7 и 10 в ляво) /л. 218, том І от НОХД №1139/2011г. на БОС/. Същевременно е констатирано наличие на характерен отпечатък по лявата странична част на гръдния кош (с вид на грайфер на подметка). Въз основа на приетия за установен факт, че подс. М. е отскочил високо и с двата си крака е нанесъл силен удар в областта на лявата странична част на гръдния кош на Б. А., който по същото време лежал на тротоара странично - на дясната си част, съпоставен с констатациите на горепосочената тройна съдебномедицинска експертиза за счупени три ребра в лявата странична част на гръдния кош на Б. А., по която лява част е установен и отпечатък с вид на грайфер на подметка, съдът прие, че именно при този удар на подсъдимия са счупени трите ребра в лявата странична част на гръдния кош на А. (6, 7 и 10).

Действително в изготвената на досъдебното производство допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза №477/2007г. е посочено, че „кръвонасядането под формата на подметка е в лявата гръдна половина, повече мишнично, където е счупена 10 ребрена дъга, която вероятно е счупено при този удар”. Настоящият съдебен състав основавайки се на безспорно установеното от фактическа страна, че подс. М. е нанесъл силен удар в областта на лявата странична част на гръдния кош на Б. А.с двата си крака, а не само с един крак, счита, че и трите ребра в лявата гръдна половина (6, 7 и 10), а не само 10 ребро, са били счупени при този удар на подсъдимия.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 8 на Постановление № 3 от 27.ІХ.1979г. на Пленума на Върховния съд на Република България, счупването на три или повече ребра е самостоятелна средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. В тази връзка съдът прие, че с действието си, изразило се в отскачане високо и нанасянето на силен удар с двата си крака в областта на лявата странична част на гръдния кош на Б. А., довело до счупването на три ребра в лявата гръдна половина на А. (6, 7 и 10), подс. М. умишлено е причинил самостоятелна средна телесна повреда на Б. А.. Наличието на пряк умисъл за причиняване на средна телесна повреда е обективирано в силата и насочеността на удара на подсъдимия и от мястото на нараняването. Макар и с този удар подсъдимият да не е причинил самостоятелно общата гръдна травма на пострадалия А., довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, то причиненото от него счупване на три ребра в лявата гръдна половина (6, 7 и 10) е част от комплексната гръдна травма, включваща и контузия на белите дробове с разкъсване на десния бял дроб, контузия на средностението и белодробния корен и двустранен хемопневмоторакс. Предвид на това съдът прие, че с инкриминираното си поведение подсъдимият е допринесъл за причиняването на общата гръдна травма на Б. А., независимо, че не я е причинил самостоятелно, поради което и деянието му е в причинно - следствена връзка с настъпилата впоследствие смърт на Б. А..

На следващо място съдът прие, че субективното отношение на подс. Я.М. към настъпилата смърт на Б. А. (по-тежкия резултат) е израз на непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал възможността за настъпване на смъртта на пострадалия А., но е бил длъжен и е могъл да я предвиди. Подсъдимият е присъствал по време на нанасянето на тежкия побой на пострадалия Б. А. от охранители на дискотека „Х.”, като лично той ритал с крака другия пострадал - свид. Х.. Възприел е обстановката на сцената на местопроизшествието, при която пострадалият Б. А. е лежал в безпомощно състояние на земята, след нанесения му побой, лишен от възможност да се съпротивлява или предпази от нови увреждания. Всичко това е задължавало подсъдимия да предвиди, че отскачайки високо и нанасяйки силен удар с двата си крака в областта на лявата странична част на гръдния кош на Б. А. (който удар се явява последния нанесен такъв на пострадалия А. от множеството удари, които той е получил по време на инцидента) допринася за причиняването на обща гръдна травма на Б. А., от която може да настъпи и по-тежкия резултат - смъртта на Б. А.. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с установеното от експертното заключение на съдебно-психиатрична-психологичната експертиза, че подсъдимият Я.М. по време на извършване на деянието е бил вменяем и не е бил под влияние на други фактори, осуетяващи възможността да има съзнателни представи за общественоопасните последици от поведението му, сочат и на обективната възможност подсъдимият, макар и да не е искал или да е допускал смъртта на пострадалия Б. А., да е могъл и да е бил длъжен да предвиди настъпването и на по-тежкия резултат - смъртта на Б. А..

По изложените съображения, настоящият съдебен състав призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ от НК (което е по-леко наказуемо престъпление), и го призна за невинен за това, че умишлено умъртвил Б. Ф. А., който се намирал в безпомощно състояние, и убийството е извършил с особена жестокост и по начин особено мъчителен за убития, както и по хулигански подбуди и го оправда по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, предложения второ и трето и т. 11, вр. чл. 115 от НК.

По пункт 2 на обвинителния акт:

Въз основа на установените по делото факти, съдът прие, че подс. Я.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 16.07.2007г. в гр. Н., в съучастие като съизвършител с други неустановени и неиздирени лица, причинил леки телесни повреди на Д.Г.Х.с личен номер***********, поданик на К. Ш., както следва: лекостепенни контузия на главата и мозъчно сътресение, контузия на тялото, лумбалната област и бъбрека, кръвонасядания по лицето с оток, оток на двете устни с кръвонасядане, разкъсно-контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания по тялото, оток на левия глезен с охлузване, всяка от които водещи до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършил по хулигански подбуди.

По делото безспорно се установи, че във връзка с принудителното извеждане на пострадалите Х. и А. от залата за „поп фолк” музика във фоайето на дискотека „Х.”, между пострадалите и охранителите на дискотеката възникнал конфликт, при който се стигнало до размяна на удари. В този момент у охранителите на дискотеката, сред които бил и подс. Я.М., възникнал общ умисъл да нанесат множество телесни увреждания на двамата чужденци, като по този начин ги „накажат” за това, че са си позволили да им посегнат. От кореспондиращите си показания на свидетеля Х., свидетеля Н.В. и свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2, съдът установи, че пред дискотека „Х.” подс. М. заедно с други свои колеги е участвал в нанасянето на побой на свид. Х., като конкретно подс. М. го е ритал с крака. В показанията си дадени в хода на съдебното следствие свид. Н.В. е категоричен, че подсъдимия е бил между тези охранители, които удряли падналите на земята момчета, като го видял да рита по краката и тялото това момче, което било по-близо до входа на дискотеката (по делото се установи, че по-близо до входа на дискотеката е лежал свид. Х.). На тези твърдения на свид. В. напълно кореспондира заявеното от свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 2, че охранителя Я. ритал с крака падналото момче (което било по-близо до входа на дискотеката). В корелативна връзка с установеното от коментираните доказателствени източници, е и информацията, съдържаща се в свидетелските показания на пострадалия Х., дадени при проведения в с.з. на 07.12.2011г. разпит чрез видеоконференция, отразяваща непосредствените му възприятия за събитията на инкриминираната дата и доказателствено обезпечаваща участието на подсъдимия М. в нанасянето на побой, заедно с други свои колеги охранители, спрямо пострадалия Х..

От съвпадащите експертни заключения по извършените по делото съдебномедицински експертизи №380/2007г. и № 69/2012г., се установи, че в резултат на нанесения му побой на 16.07.2007г., на свид. Х. са причинени множество увреждания с характер на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно: лекостепенни контузия на главата и мозъчно сътресение, контузия на тялото, лумбалната област и бъбрека, кръвонасядания по лицето с оток, оток на двете устни с кръвонасядане, разкъсно-контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания по тялото, оток на левия глезен с охлузване, всяка от които водещи до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тези увреждания са в резултат от множество удари, с падане на терена, и в резултат на действието на твърди тъпи предмети - юмруци, крака, а ивицестите кръвонасядания по гърба са в резултат от твърд тъп предмет с ограничена повърхност - палка, дърво, тръба.

Подсъдимият заедно с други свои колеги охранители, неустановени по делото, при наличие на общ умисъл, са нанасяли множество удари на пострадалия Х., като всеки от тях е съзнавал, че съпричинява престъпния резултат - нанасянето на множество леки телесни повреди на този пострадал. Предвид на това в случая е налице съизвършителство и подсъдимият следва да понесе отговорност за общия престъпен резултат – гореописаните множество леки телесни повреди, а не само за резултата от конкретните свои действия спрямо пострадалия Х..

С постановление от 02.11.2010г. на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, са отделени материали от досъдебното производство относно неустановените и неиздирени лица – съучастници на подс. М., и същите са изпратени на Районна прокуратура - гр. Н. за образуване и провеждане на отделно досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 20, ал. 2 от НК (л. 74 – 77, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС). Обстоятелството, че органите на досъдебното производство не са установили по реда и чрез способите, предвидени в НПК, другите съучастници на подс. Я.М., които също са нанасяли удари на пострадалия Х., не препятства реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия М., след като по делото е установена съучастническа дейност.

На следващо място съдът счита, че поведението на подсъдимия М., който заедно с други свои колеги охранители, неустановени по делото, са нанасяли множество удари на пострадалия Х., се е характеризирало с демонстративно, арогантно и грубо отношение към пострадалия Х., като с немотивираното си непристойно поведение и отношение към личността и телесната неприкосновеност на последния, подс. М. е изразил явно неуважение към тези обществени отношения, защитени от правния ред. В случая явното неуважение към обществото е получило израз в открито високата степен на неуважение на личността на пострадалия Х.. Хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието на подсъдимия се изразява в необяснимо жестоката саморазправа и грубото незачитане на личността на пострадалия Х., предвид обстоятелствата, че деянието е извършено на публично място – пред дискотека „Х.” в гр. Н., в присъствието на много хора – излезли на улицата клиенти на дискотеката и минаващи от там граждани, пред които подс. М. и съучастниците му са демонстрирали сила и физическото си надмощие над пострадалия Х.. Явното пренебрежително и демонстративно поведение на подсъдимия и съучастниците му над личността на пострадалия Х. обосновава наличието на хулиганските подбуди. По тези съображения съдът прие, че деянието на подсъдимия М., осъществено спрямо пострадалия Х., е обективно и субективно съставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По отношение на поддържаните по време на съдебните прения възражения на защитника на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в неяснота на обвинението по пункт втори на обвинителния акт, съдът намира същите за неоснователни по съображенията, изложени в протоколно определение от 10.10.2011г. (л. 83, том І от НОХД № 1139/2011г. на БОС), с което остави без уважение идентично искане на защитата, направено преди даване ход на делото, за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанията за осъществените от подсъдимия две престъпления съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянията и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Наказанието, което се предвижда за престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК /при нанесена средна телесна повреда, каквато има в конкретния случай/ е лишаване от свобода за срок от две до осем години. При индивидуализиране на наказанието за това престъпление, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието /реабилитиран за предходно осъждане/, младата му възраст и трудовата ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, обусловени от степента на проявената агресия от страна на подсъдимия в ситуация на надмощие и използването на безпомощното състояние на пострадалия Б. А., който е бил лишен от възможност да се съпротивлява или предпази от увреждания. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. М., за осъщественото престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ от НК, при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание (в случая лишаване от свобода от две години) да е несъразмерно тежко. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години, за извършеното престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ от НК. Настоящият съдебен състав отчитайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, и конкретиката по делото, намира, че за възпиране, поправяне и превъзпитание на дееца, и за ефективно въздействие спрямо останалите членове на обществото, е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години подсъдимият да изтърпи ефективно. По този начин ще бъдат постигнати целите, както на общата, така и на специалната превенции по чл. 36 от НК. Предвид на това и на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години да се изтърпи от подсъдимия Я.В.М. в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, съдът отново отчете като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и трудовата ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, обусловени от множеството телесни увреждания, нанесени на пострадалия Х. в резултат на задружната престъпна дейност на подсъдимия и неговите съучастници, и от цялостното поведение на подсъдимия във въпросната вечер, сочещо на грубо незачитане на установените обществени отношения и правов ред в страната. И при определяне на наказанието спрямо подс. М. за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, съдът не намери основание за приложението на чл. 55 от НК, доколкото посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. С оглед на така съобразените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. И за това престъпление, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, съдът счита, че за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК, е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година подсъдимият да изтърпи ефективно. Предвид на това и на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година да се изтърпи от подсъдимия Я.В.М. в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Съдът като взе предвид, че престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подсъдимия Я.В.М. най – тежкото от определените му отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото дело, а именно лишаване от свобода за срок от три години.

По изложените вече съображения за необходимостта подсъдимият да изтърпи ефективно наложените му наказания с оглед постигане целите, както на общата, така и на специалната превенции по чл. 36 от НК, съдът на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три години, като същото се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Я.В.М. най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по настоящото дело, считано от 17.07.2007г. до 08.10.2007г.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Според съда, предявения от пострадалия Х., чрез повереника му адвокат Л.Н., граждански иск срещу подсъдимия Я.В.М. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане, е доказан по основание при условията на чл. 45 от ЗЗД, но е частично доказан по размер само до уважения размер от 8 000 (осем хиляди) лева, поради което в останалата част над този размер до предявения размер от 50 000 лева, съдът отхвърли гражданския иск.

Установи се по несъмнен начин, че в резултат на нанесените от подсъдимия и от неговите съучастници множество удари на пострадалия Х., на този пострадал са причинени множество увреждания с характер на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, всяка от които водещи до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Между причинения общ вредоносен резултат – множеството леки телесни повреди, установени от експертните заключения на съдебномедицинските експертизи №380/2007г. и № 69/2012г., и виновното деяние на подсъдимия, действал при наличие на общ умисъл за нанасяне на множество увреждания на пострадалия Х., съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Ето защо, подсъдимият Я.М. следва да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 45 от ЗЗД да репарира неимуществените вреди, причинени на пострадалия Х., конституиран като граждански ищец. При определяне на размера на дължимото се обезщетение съдът, спазвайки принципа на справедливостта в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от броя, характера и тежестта на причинените на пострадалия Х. увреждания, срокът за възстановяването му, изживените от него болки и страдания, намери, че сума в размер на 8000 (осем хиляди) лева е достатъчна да репарира понесените от пострадалия Х. неимуществени вреди.

С оглед на гореизложеното съдът осъди подсъдимия Я.В.М. да заплати на Д.Г.Х.с личен номер**********, поданик на К. Ш., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.07.2007г. до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданският иск за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лева до предявения размер от 50 000 лева.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът постанови веществените доказателства по делото: дънки, чифт маратонки и фланелка, предадени от Н.П.С.; чифт маратонки, дънки и фланелка, предадени от Я.В.М.; дънки, фланелка и чифт обувки, предадени от М.П.Д.; дънки, фланелка и чифт обувки, предадени от С.В.Р.; дънки, фланелка и чифт обувки на М.Н.Б., да се върнат на собствениците им.

По отношение на веществените доказателства: дрехи на Б. Ф. А., съдът постанови да се върнат на наследниците му.

По отношение на останалите веществени доказателства: 1 бр. спрей за защита; 1 бр. метален бокс; 1 бр. портфейл; 1 бр. запалка; 1 бр. ключ с метална пластина /бл. 3, ап. 6/; 1 бр. авт. ключ със заключващо устройство; 1 бр. ключ /бл. 1, ап. 18/; 1 бр. плик запечатан с червен восък и печат № 3 на НИКК на МВР ДНК (в него два метални бокса и един нож), съдът постанови да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед виновността на подсъдимия Я.М., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд гр. Бургас, сума в размер на 6 300.07 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сума в размер на 320 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕН: