№ 4775
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110131197 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника „***********“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт П.И., за изменение на решение №12701 от
14.11.2022г. по гр.д. №31197/2022г. по описа на СРС, 40-състав, в частта за
разноските. Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от
ГПК.
Ответникът по молбата А. Х. Е., чрез пълномощника адв. Д. Ч., е
депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248, ал.2 от ГПК, с който я
оспорва изцяло.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Съдът намира, че в случая са налице установените в разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки за възлагане на разноските на ищеца.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина
насрещната страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на
утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК
освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се
установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя
защитим от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно
1
производство, и следователно да ангажира отговорността на ответника за
наложените от това й поведение разноски. В конкретния случай на заведен
отрицателен установителен иск относно погасяването по давност на вземания,
едва действителен спор между страните по материалното правоотношение –
кредитор и длъжник, относно това дали едни вземания са погасени по
давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по
давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са
погасени по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск. С изтичане на
погасителната давност възниква едно ново субективно право за длъжника да
се позове на тази давност чрез възражение, което всъщност е субективно
материално право, съдържанието на което е правомерно да откаже да изпълни
на кредитора. Погасителната давност не погасява правото на кредитора, а
поражда материалното право на длъжника правомерно да откаже изпълнение.
В този смисъл изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане
на погасените по давност суми от кредитора, свидетелства единствено, че
кредиторът поддържа, че има такова вземане към длъжника. За това
обстоятелство обаче няма спор между страните по делото, тъй като ищецът не
оспорва, че е бил потребител на в и к услуги за посочения имот към
процесния период, нито количеството и стойността на ползваните услуги.
Единственото възражение на ищеца е за изтекла погасителна давност. Право
на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност
вземания, като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Плащането на погасените по давност вземания е
предоставено на преценката на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези
вземания, те са дължимо платени. Поради това съдът приема, че не са налице
необосновани правни действия от страна на ответника, които да са дали
повод за търсената от ищеца защита по исков ред. Право на кредитора е да
търси доброволно изпълнение на погасените по давност задължения,
доколкото е оставено на волята на длъжника дали ще ги изпълни. В
конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на каса
плащане на непогасените по давност по-нови задължения и волеизявление, с
което да се търси плащане на старите, погасени по давност задължения. Не са
2
ангажирани от ищеца никакви доказателства да е отправил до ответното
дружество възражението си за изтекла погасителна давност извънсъдебно, но
въпреки това последното да е продължило да претендира погасените по
давност вземания. Предвид изложените съображения съдът намира, че в
случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а
именно ответникът не е дал повод за завеждане на иска, както и е признал
иска, поради което не следва да бъдат присъждани разноски в полза на
ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №12701 от 14.11.2022г. по гр.д. №31197/2022г. по
описа на СРС, 40-състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в
частта, с която „***********“ АД е осъдена да заплати в полза на адв. Д. Й.
Ч. на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 366,39 лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3