РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20201220100778 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград против Г.
АНГ. Б., от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград, с искане да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1330.74 лв., представляваща
стойността на изплатеното му и получено от него обезщетение по чл.222 от
КТ във вр. с чл.26, ал.1 от КТД при прекратяване на трудовото
правоотношение със заповед № 6538/02.07.2015 г, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата. Иска се да бъдат присъдени в полза
на ищеца и сторените по делото разноски.
Твърди се от ищеца, че със Заповед № 6538/02.07.2015 г. било прекратено
трудовото правоотношение на ответника с „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД.
Във връзка с прекратяването на трудовия договор на ответника и изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, в размер на брутното му трудово
възнаграждение за два месеца, а именно 1605.43 лв. От тази сума е удържан
ДОД в размер на 147.86 лв. и лични осигурителни вноски в размер на 126.83
лв., а чистата сума, получена като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е 1 330.74
1
лв. С Решение № 3423/07.12.2015 г., постановено по гр. д. № 713/2015 г. по
описа на РС Гоце Делчев, прекратяването на трудовото правоотношение на
ответника било признато за незаконосъобразно, той бил възстановен на
работа, а ищцовото дружество било осъдено да му изплати обезщетение в
размер на 4 815.66 лв. за периода от 19.07.2015 г. до 19.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2015 г. до окончателното й
изплащане. След влизане на решението в сила, ответника се върнал на работа,
а ищцовото дружество му заплатило част от присъденото обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, в размер на 3 447.58 лв. Не му била изплатената сумата,
представляваща размера на полученото от него обезщетение по чл. 222, ал. 1
КТ, поради отпадане на основанието за това, с влизане в сила на решението за
отмяна на заповедта за уволнение.
На 10.03.2020 г. ищеца получил покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 19/2020 година, с взискател Г. АНГ. Б. за заплащане на обезщетение в
размер на 4815.66 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата, считано от 20.08.2015 г., както и сумата от 1300 лв. за сторени
съдебни разноски. В срока за доброволно изпълнение с молба с приложени
към нея писмени документи относно извършено плащане на суми, посочени
по-горе, ищцовото дружество поискало да бъде призован ответника и след
като се запознае с приложените към молбата документи, да заяви дали
поддържа и в каква част, молбата за събиране на суми. При проведената
среща Г.Б. заявил, че поддържа изцяло подадената молба по изп. дело №
19/2020 г. Считайки, че с отмяната на уволнението като незаконно, отпада
основанието за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, при което
същото подлежи на връщане като получено на отпаднало правно основание,
ищцовото дружество предявява настоящия иск.
Правната квалификация на правата на ищеца е по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
във вр. с чл.222, ал.1 от КТ и чл.26 от КТД в „Пирин Текс Продакшън“
ЕООД.
От страна на ответника е представен писмен отговор в определения
законов срок, с който се застъпва становище за недопустимост на иска.
Твърди се, че ако ищеца е имал възражения за прихващане, е следвало да ги
направи в процеса по гр.д. № 713/2015 г. Решението по това дело е влязло в
2
сила и по разрешените с него възражения за право на задържане и
прихващане, поради което самостоятелно предявяване на иска за прихващане
е недопустимо. По въпроси , по които има влязло в сила решение не може да
се иска пререшаване. Ако ответникът е имал възражения за прихващане е
могъл да ги направи своевременно в процеса. След влизане с сила на
решението, то се ползва със СПН и е задължително.Счита иска и за
неоснователен, тъй като основанието за плащане на обезщетение по чл.222
ал.1 КТ е законово, а не договорно, поради което разпоредбата на чл.55 от
ЗЗД не намира приложение. Счита, че Кодексът на труда не предвижда
възможност за „връщане на изплатено обезщетение“. Напротив според чл. 271
от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е
получил добросъвестно. Предмет на настоящия иск е признаване на плащания
и възражение за прихващане, за който спор законът предвижда друг ред.
Заявява, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС прихващане по изп.
дело срещу изпълнителен лист е недопустимо. Твърденията, че длъжникът е
платил част от задълженията, са неоснователни и недопустими за
разглеждане в исково производство. Видно от изпълнителен лист от
14.11.2018 г., ищеца е осъден да заплати на ответника сумата 4 815,66 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, считано от
20.08.2015 г., както и сумата от 1300 лв. за сторените съдебни разноски от
ищеца. Всички други плащания от работодателя са неотносими към
вземането, определено със съдебното решение. Отделно от това искът е за
осъждане на ответника за сума, която самият ищец твърди, че не е платил,
защото е прихваната.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.103 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Безспорно е между страните по делото, а се установява и от представената
по делото Заповед № 6538/02.07.2015 г., че трудовото правоотношение между
Г. АНГ. Б. и "Пирин Текс Продакшън" ЕООД било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 19.07.2015 г. Със същата заповед е
постановено на ответника да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ.
3
Също така не се спори между страните по делото, а се установява и от
представеното по делото и влязло в сила решение № 3423/07.12.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 713/2015г. по описа на РС Гоце Делчев, че
уволнението на ответника е отменено като незаконосъобразно, а ищцовото
дружество е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му без работа в
размер на 4815.66 лева за периода от 19.07.2017 г. до 19.01.2016 г.
На 21.06.2017 г. Г.Б. подал заявление, че желае да заеме длъжността, на
която е възстановен, като ще се яви на работа на 26.08.2017 г. С писмо от
22.06.2017 г. му е отговорено, че 26.06 и 27.06.2017 г. са неработни за „Пирин
Текс Продакшън“ ЕООД и той ще бъде възстановен на работа от 28.06.2017 г.
Издадена е съответна заповед за възстановяването на ответника на работа,
считано от 28.06.2017 г.
Представена е и заповед № 8519/08.08.2018 г. на управителя на ищцовото
дружество, с която на осн. чл.326, ал.1 от КТ и подадено писмено
предизвестие от Г.Б., е прекратено трудовото правоотношение с ответника,
считано от 08.08.2018 г.
Въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 713/2015 г. по описа на
РС Гоце Делчев, на ответника бил издаден изпълнителен лист за сумата от
4815.66 лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа, ведно
със законната лихва от 20.08.2015 г. и сумата от 1300 лв. – съдебни разноски.
Образувано е изпълнително дело № 19/2020 г. по описа на ДСИ при РС Гоце
Делчев за събиране на сумите по горния изпълнителен лист и на 05.03.2020 г.
до ищцовото дружество е изпратена покана за доброволно изпълнение на
задължението – изплащане на присъдените суми.
По делото е изготвено заключението по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема, като вярно, обективно и компетентно дадено. Според
вещото лице ищцовото дружество е превело по сметка на ответника Г.Б. сума
в общ размер на 1330.74 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от
КТ в размер на две брутни заплати. Сумите са начислени както следва – през
м.08.2015 г. е начислена сума от 1167.43 лв., от която са приспаднати
социалните осигуровки за сметка на работника в размер на 7.9 %, както и 10
% ДОД и по сметка на ответника е наредена сумо от 967.68 лв., през
4
м.09.2015 г. е начислена сума в размер на 438 лв., от която са приспаднати
лични осигурителни вноски и по сметка на ответника е наредена сумо от
363.06 лв. Сумата от 967.68 лева е постъпила по сметка на Г.Б. на 18.09.2015
г., а сумата от 363.06 лева е постъпила по сметката му на 20.10.2015 г. По
платежно нареждане на ищцовото дружество, на 14.07.2020 г. по сметка на
ответника е постъпило обезщетение в размер на 3447.58 лева.
При така установеното, съдът намира иска за допустим, като предявен от
правоимащо лице, при наличие на правен интерес, срещу надлежен ответник
и пред съответния съд.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска.
Прихващане може да се прави между изискуеми и ликвидни вземания.
Към момента на решаване на гр.д. № 713/2015 г. по описа на РС Гоце Делчев
вземането на ищеца за процесната сума не е било изискуемо, доколкото не е
било отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ответника и обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е било изплатено на законно
основание. От друга страна е предявен иск не за прихващане на суми, а да
бъде осъден ответника да плати на ищеца определена сума.
Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен, поради
следното:
Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД предвижда, че който е получил
нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По делото се установи от представената справка от „УниКредит Булбанк“
АД и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че
при прекратяване на трудовото правоотношение на ответника му е заплатено
обезщетение чл.222, ал.1 от КТ в общ размер от 1330.74 лева.
Съгласно константната съдебна практика, обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция, да възстанови в
патримониума на работника вредите (пропуснати ползи), понесени от
оставането му без работа вследствие уволнението. Затова обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ не може да се кумулира с това по чл.222, ал.1 от КТ, тъй
5
като противното би довело до двойно обезщетяване на работника за едни и
същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след
уволнението, покрит от горните обезщетения. Ето защо, след отмяната на
уволнението като незаконно работникът дължи връщането на изплатените
като обезщетения на това основание суми, при условията на чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. В този смисъл е решение №808/5.11.1990 г. по гр.д.№732/90г.,
ВС, ІІІ г.о., решение №248 от 10.01.2003 г. на СГС по гр.д.№4585/2001 г.,
потвърдено с решение №1501 от 03.10.2005 г. на ВКС по гр.д.№1044/2003 г.
на ІІІ г.о. и др. Следователно с отмяната на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на Г. АНГ. Б., основанието за заплащането на
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ - прекратяване на трудовото
правоотношение, e отпаднало и същото се явява платено на отпаднало
основание. Предвид изложеното съдът приема, че със сумата от 1330.74 лева
ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е отпаднало основанието,
на което му е платена сумата, поради което е налице третия фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД принцип
на справедливостта, ответникът дължи връщане на престацията.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответника, че същият е бил добросъвестен при получаването на изплатеното
обезщетение, тъй като това обстоятелство не касае фактическия състав на
чл.55, ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване.
Поради изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явява основателна, тъй като се
установи обогатяване на ответника Г. АНГ. Б. със сумата от 1330.74 лв. и
обедняване на ищеца с тази сума, поради заплащането на същата сума на
ответника за обезщетение, което е получено от него на отпаднало правно
основание, с оглед отмяната на прекратяването на трудовото му
правоотношение като незаконосъобразно.
Тъй като се дължи парична сума, то при забава в плащането върху нея се
дължи и законна лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищеца претендира
присъждане на такава, но без да уточнява датата, от която се иска
6
присъждането й, поради което съдът счита, че законна лихва следва да се
присъди от предявяване на исковата молба – 10.09.2020 г.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 253.30 лева за сторените по делото разноски, от които
53.30 лева за заплатена държавна такса и 200 лева за възнаграждение на
вещото лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Г. АНГ. Б., ЕГН************* от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград да заплати на „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, ЕИК
................... гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград сумата от 1330.74 (хиляда триста
и тридесет лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща
стойността на изплатеното му и получено от него обезщетение по чл.222 от
КТ във вр. с чл.26, ал.1 от КТД при прекратяване на трудовото
правоотношение със заповед № 6538/02.07.2015 г, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Г. АНГ. Б., ЕГН **************** от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград да заплати на „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, ЕИК
...................., гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград сумата от 253.30 (двеста
петдесет и три лева и тридесет стотинки) лева за направени по делото
разноски.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7