Решение по дело №60/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 62
Дата: 19 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20237270700060
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 19.04.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 60 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от К.К.С. ***, действаща чрез упълномощен процесуален представител адв.Й.А.от ВАК, срещу решение № 27/26.01.2023г., постановено по АНД № 20223630202726 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 6512922 на ОД на МВР - Шумен, с който на К.К.С. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от въззивния съд. В тази насока се сочи, че в електронния фиш липсва описание на всички елементи от състава на нарушението – не е посочена посоката на движение и разрешената скорост в конкретния пътен участък, както и не ставало ясно в какво качество (на собственик или на ползвател) е ангажирана отговорността на лицето. Наред с изложеното касаторът релевира доводи за изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 12.06.2020г., а най-ранната дата, на която би могъл да бъде издаден процесният електронен фиш е 01.11.2022г. – датата, на която е подадена декларация от собственика на автомобила или след една година и пет месеца от извършване на нарушението. В случая поради несвоевременно връчване на първоначално издадения електронен фиш и провеждането на нормативно предвидената процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на ЕФ повече от година и пет месеца след неговото издаване, е довело до издаване на процесния ЕФ след изтичане на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението, което е недопустимо предвид разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е абсолютно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. По изложените в жалбата съображения касаторът отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него Електронен фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

 Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.Шумен, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Ив.С., оспорва касационната жалба. Релевира твърдения за правилност на касирания съдебен акт и моли същия да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на  глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Шумен се е развило по жалба на К.К.С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 6512922 на ОД на МВР - Шумен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.06.2020г., в 09,31часа, в обл.Шумен, на път I-4, км 253+346, посока на движение към гр.Търговище при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от -3км, е установено извършване на нарушение при управление на МПС лек автомобил „***“ с рег. № ***, с установена скорост на движение от 107 км/ч, при превишена стойност на скоростта 47 км/ч. Извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „АRН САМ S1“. При направена справка от централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на Д.К.Г., поради което спрямо същата е издаден електронен фиш серия К, № 3707727, с който на лицето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С декларация от 31.10.2022г., заведена в ОД на МВР – Шумен с вх. УРИ 372000-24997/02.11.2022г. Д.Г.декларирала, че на посочените в EФ дата и място автомобилът ѝ е управляван от К.С.. Към декларацията приложила Свидетелство за управление на МПС на К.С.. На основание постъпилите документи и в изпълнение на разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДвП процедура първоначално издаденият на Д.Г.електронен фиш бил анулиран и е издаден оспореният пред ШРС електронен фиш серия К № 6512922 срещу К.К.С..

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана К.К.С. е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и при издаване на процесния електронен фиш. Съдът посочил, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен състав и размерът на наложеното наказание е определен в параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла давност за административно наказателно преследване. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение като счита за основателно възражението, че в случая образуваното административно наказателно производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от извършване на нарушението.

Както правилно сочи касаторът от датата на извършване на нарушението – 12.06.2020г., до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден Електронен фиш серия К № 6512922 срещу К.К.С. – 02.11.2022г. (датата на получаване в ОД на МВР – Шумен на декларацията, подадена от Д.К.Г. – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението), е изминал период от една година и пет месеца. Т.е. давността по чл.34, ал.1 от ЗАНН - една година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу К.К.С.. Този извод не се опровергава от факта, че процесният ЕФ е издаден след анулиране на Електронен фиш серия К № 3707727 срещу Д.Г., в изпълнение на регламентираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото доказателства. Провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие (арг. чл.189, ал.11 от ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП и след като в конкретния случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш на К.К.С. след изтичането на една година от датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо и е основание за отмяната на Електронен фиш серия К № 6512922, като незаконосъобразен.

Възприетият от касационния състав извод за приложимост на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ се основава и на мотивите, изложени в Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС, според които е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането, на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. При отчитане на изложените съображения настоящият състав намира, че т.нар. „давност за преследване“ се прилага и в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.

Констатираната незаконосъобразност на развилото се административно наказателно производство налага отмяна на приключващия го електронен фиш. Като не е сторил това, съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл.348, ал.2, предл.първо от НПК и решението му следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което се отмени като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 6512922 на ОД на МВР – Шумен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав не споделя останалите доводи, развити в касационната жалба.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски. Същите се определят в размер на 480 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие, представен ведно със Списък на разноските по АНД №2726/2022г. на ШРС.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 27/26.01.2023г., постановено по АНД № 20223630202726 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 6512922 на ОД на МВР - Шумен, с който на К.К.С. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен да заплати на К.К.С. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................        ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................

        

                                                                                          2. ...........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.04.2023 г.