Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35 / 12.01.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар И. Г. и прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 2139/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по жалба от процесуален представител на НАП против решение
№ 20/19.07.2021 година по н.а.х.д. № 63/2021 година на Районен съд – Поморие
(РС), с което е изменено наказателно постановление № 532721 – F560317/20.01.2021
година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП) в
частта, в която съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски в полза на
НАП.
С НП, на „Ники – та тур“ ЕООД - Поморие, за
нарушение на чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
във връзка с чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра
на финансите (Наредбата), на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
РС е намалил размера на санкцията от 2000 лева
на 500 лева и е отказал на ответника присъждане на разноски.
Касаторът излага доводи за незаконосъобразност
на решението – единствено в частта, в която на НАП е отказано присъждането на
разноски по делото. Твърди, че съдебният акт е противоречие с тълкувателно
решение № 3/08.04.1985 година по н.д. № 98/1984 година на ОСНК на ВС, което не
е изгубило актуалност и след като ответникът е бил представляван от
юрисконсулт, а НП не е отменено, то на агенцията следва да бъдат присъдени
разноски.
Иска отмяната на решението – в частта, в която е
отхвърлено искането на НАП за присъждане на разноски и присъждане на разноски в
размер от 80 лева до 120 лева по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Прокурорът пледира неоснователност на
касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Дружеството е санкционирано за това, че на 19.07.2020
година в 15:30 часа, при извършена проверка в стопанисвания от него търговски
обект – хотел „При американеца“ в град Поморие, е констатирано, че за извършена
контролна покупка на една нощувка в двойна стая – на стойност 100 лева,
заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта
фискално устройство.
Съдът е приел, че нарушението
е доказано по несъмнен начин. Едновременно с това е изменил размера на
наложената санкция на законовия минимум – 500 лева, като е отхвърлил исканията
на страните за присъждане на разноски.
По касационната жалба
настоящият състав прима следното.
Съгласно т. 2 б. „а“
от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на
Върховния съд, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени.
Постановлението не е
изгубило актуалност и до настоящия момент, а процесният казус напълно се
покрива от диспозитива на тълкувателното решение на ВС.
По отношение размера
на дължимите разноски, мнозинството от касационния състав приема, че те следва
да бъдат определени в съответствие с нормата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, по реда
на АПК. В АПК, обаче, липсва изрична правна уредба на настоящия случай –
определяне на разноски при изменение/намаление на наложеното наказание, по
аргумент от чл. 144 от АПК, затова приложими са съответните норми от ГПК - чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК, предвиждащи
възможност за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер, определен по реда на Закона
за правната помощ (ЗПП). Доколкото с обжалваното решение на РС размерът на
наложената санкция е намален с 3/4, мнозинството от касационния състав приема,
че съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), на касатора следва да бъдат присъдени
разноски в пропорционален размер - 20 лева.
С оглед изложеното,
на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 20/19.07.2021 година по н.а.х.д. №
63/2021 година на Районен съд – Поморие в частта, в която искането на
процесуалния представител на Националната агенция за приходите за присъждане на
разноски е отхвърлено.
Вместо него
постановява
ОСЪЖДА „Ники – та
тур“ ЕООД – Поморие с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 20 (двадесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
О.М.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
от съдия Веселин Енчев – докладчик по КНАХД № 2139/2021 година
Не съм съгласен с мотивите и диспозитива на
решението в частта относно определения размер на разноските.
Съгласно т. 2 б. „а“ от тълкувателно решение №
3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да
бъдат направени.
Административнонаказателното производство е вид
санкционно производство и съобразно целите, които си поставя, то се родее с
наказателното производство – санкциониране на лице за извършено правонарушение,
постигане на поправителен и превъзпитаващ ефект спрямо извършителя, постигане
на превантивен ефект по отношение на останалите членове на обществото.
В ЗАНН изменението/намаляването на наказанието,
наложено с наказателното постановление, не е обвързано със задължение за
разпределяне на разноските между страните. В текста на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН е
направено препращане към реда по АПК,
но самият кодекс също не урежда изрично това правоотношение, т.е. налице е
празнота в закона, която не може да бъде запълнена посредством препращащата
норма на чл. 144 от АПК, защото систематичното място на този текст е в частта,
свързана с обжалването пред съд на административни актове, а наказателното
постановление не е административен акт.
За сметка на това, чл. 84 от ЗАНН предвижда, че
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 189 ал. 3 – 4 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили
такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки
от тях трябва да заплати. Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения,
съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което
е признат за виновен.
В конкретния случай, нарушителят не е
„оправдан“, тъй като наказателното постановление не е отменено, затова с оглед
нормите на чл. 84 от ЗАНН, чл. 189 ал. 3 – 4 от НПК и предвид диспозитива на т.
2 б. „а“ от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година
на ОСНК на Върховния съд, на касатора не следва да се присъжда пропорционална
част от претендираното юрисконсултско възнаграждение, а следва да се присъди
пълен размер, на минимума от 80 лева по чл. 27е от НЗПП.
СЪДИЯ: