Решение по дело №6668/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1099
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110206668
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110206668 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И.А. като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №6668 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-014785/05.08.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на К. К. Ч. са наложени
следните административни наказания:
1. глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
2. глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на К. К. Ч. се иска отмяна на
постановлението.
Жалбоподателят К. К. Ч., редовно призован, се явява лично, моли съда да
отмени или намали глобата.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата чрез юрк.А., която в писмени бележки пледира за потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 13.07.2022 г. около 16:00 часа в гр.С.ж.к.“О.“ К. К. Ч. управлявал лек
автомобил “Ауди А3“ с ДК№*** по ул.“Д. И.“ с посока от ж.к.“О.... към
ул.“1...“ и пред бл.... жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство, както и не носел в себе си
контролния талон към СУМПС.
На К. К. Ч. бил издаден талон за изследване във ВМА, но
жалбоподателят не дал кръв за изследване.
Св.А. съставил акт на жалбоподателя.
В съставения АУАН на К. К. Ч. е написано: нямам възражения.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А., Д. и Б., както и от писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта
на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да
2
постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят не е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото
редакцията на тази правна норма е изменена и от нея е отпаднало изискването
за носене на контролен талон – ДВ бр.67/2023 г.
Съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – в редакцията на тази правна норма в
ДВ бр.67/2023 г., се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
От горното следва, че законодателят е отменил както материалната, така
и санкционната правна норма, поради което в тази част постановлението
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят К. К. Ч. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС са съобразени по
размер с характера на нарушението – те са фиксирани от законодателя и не
3
подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Съдът не е установил незаконосъобразност на обжалваното
постановление, в частта на наложените наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС.
Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и
извършването на медицинско изследване и вземане на биологична проба за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, въпреки издадения му талон.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението на чл.174, ал.3
от ЗДвП е доказано и постановлението в тази част като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди К. К. Ч. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-014785/05.08.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР В ЧАСТТА, с която са наложени
наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП като
законосъобразно.
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №22-4332-014785/05.08.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР В ЧАСТТА, с която е наложена глоба
в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА К. К. Ч., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
4
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-014785/05.08.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на К. К. Ч. са наложени
следните административни наказания:
1. глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
2. глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на К. К. Ч. се иска отмяна на
постановлението.
Жалбоподателят К. К. Ч., редовно призован, се явява лично, моли съда да
отмени или намали глобата.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата чрез юрк.А., която в писмени бележки пледира за потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 13.07.2022 г. около 16:00 часа в гр.С. ж.к.“О.“ К. К. Ч. управлявал лек
автомобил “Ауди А3“ с ДК№****** по ул.“Д******“ с посока от
ж.к.“О*****“ към ул.“****** и пред бл.*****, жалбоподателят отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
както и не носел в себе си контролния талон към СУМПС.
На К. К. Ч. бил издаден талон за изследване във ВМА, но
жалбоподателят не дал кръв за изследване.
Св.А. съставил акт на жалбоподателя.
В съставения АУАН на К. К. Ч. е написано: нямам възражения.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А., Д. и Б., както и от писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта
на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да
постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
1
същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят не е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото
редакцията на тази правна норма е изменена и от нея е отпаднало изискването
за носене на контролен талон – ДВ бр.67/2023 г.
Съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – в редакцията на тази правна норма в
ДВ бр.67/2023 г., се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
От горното следва, че законодателят е отменил както материалната, така
и санкционната правна норма, поради което в тази част постановлението
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят К. К. Ч. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС са съобразени по
размер с характера на нарушението – те са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Съдът не е установил незаконосъобразност на обжалваното
постановление, в частта на наложените наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС.
Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и
извършването на медицинско изследване и вземане на биологична проба за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, въпреки издадения му талон.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението на чл.174, ал.3
от ЗДвП е доказано и постановлението в тази част като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди К. К. Ч. да заплати 80 лв. юрисконсултско
2
възнаграждение в полза на СДВР.

3