РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Монтана , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20211600500137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и слд. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Н., с ЕГН: **********, чрез адв.
Д. С. от АК-*, срещу Решение № 260101 от 26.03.2021 г., постановено по гр.
дело № 1144/2020 год. по описа на РС – Монтана В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на И.И., ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ на Б.Н.,
вземането, посочено в дубликат на изпълнителен лист по гражданско дело №
70138 по описа за 2014 г. на Районен съд - Монтана, въз основа на който е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ В.Ц., с peг. № *, с район на
действие Окръжен сьд - София, КАТО ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ и В
ЧАСТТА за разноските.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа се, че преди изтичане на 5-годишния
давностен срок са били предприети действия по реализиране на правата по
съдебното решение, постановено по гр. дело № 70138/2014 г. по описа на
МРС, с което И.И. е осъден да заплати на жалбоподателя съответните суми,
като били предприети изпълнителни действия и бил посочен изпълнителен
способ. С тези действия давността била прекъсната. Моли за отмяна на
1
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски. Не
прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв. С., която поддържа въззивната жалба и
претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
И.И., с ЕГН: **********, чрез адв. П.П. от АК – *, с изложени аргументи за
неоснователност на въззивната жалба. Намира постановеното решение за
правилно и иска неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв. П., който оспорва въззивната жалба и
претендира разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
МОС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Няма спор между страните, че между тях е приключило с влязъл в сила
съдебен акт гражданско дело № 70138 по описа на Районен съд Монтана за
2014 година. С решение от 05.11.2014 г. И.И. е осъден да заплати на Б. Н.
сумата 1 000.00 лв. обезщетение за причините му болки и страдания от
физическо естество; 500.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди -
психически и душевни травми от нанесен побой на 06.10.2013 година, ведно
със законната лихва, считано от 19.03.2014 година и 100.00 лв. разноски по
водене на делото.
Това решение е постановено на 18.02.2015г., но не е влязло в сила на
тази дата. В самото решение /л.25/ е посочено, че същото подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Видно от приложените уведомления, решението е връчено на Б.Н. на
26.03.2015г. /л.27/. Същото не е обжалвано от страните в законоустановения
срок, поради което е влязло в сила от деня, когато е изтекъл срокът за
обжалване, без в този срок да е подадена касационна жалба. Това е денят,
2
който следва последния ден от срока за обжалване, т.е. в случая решението е
влязло в сила на 27.03.2015г., от която дата е започнал да тече и
петгодишният давностен срок. В полза на ищеца е издаден и изпълнителен
лист на 30.09.2015 година, получен на 20.10.2015 година.
На 19.12.2019 година е депозирана Молба, с вх. № 153350 от адв. Д. С.,
процесуален представител на Б.Н. по гражданско дело №. 70138/2014 г. на
МРС, с искане по чл. 409, ал. 1 ГПК за издаване дубликат на ИЛ, тъй като
издаденият изпълнителен лист е получен, но е загубен или унищожен.
С Решение № 46 от 29.01.2020 година, в производство по чл. 409 ГПК,
съдът е уважил искането и е издал дубликат на изпълнителния лист.
Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 14.02.2020 г.
На 24.02.2020 година е получен дубликат на издадения изпълнителен
лист.
На 13.02.2020 година е депозирана Молба с вх. № 2311 до ЧСИ В. Ц.,
рег. № *на КЧСИ гр. *, с район на действие СОС за образуване на
изпълнително дело от страна на адвокат С., като пълномощник на Б.Н. -
взискател и с длъжник – И.И..
На същата дата ЧСИ В.Ц. е дал указания на процесуалния представител
на взискателя в едноседмичен срок от съобщението да представи
изпълнителен лист и пълномощно.
На 04.03.2020 година са отстранени нередовностите, като е представен
дубликат на изпълнителен лист и пълномощно с Молба вх. №. 3549 от
04.03.2020 г. до ЧСИ.
На 30.03.2020 година е изпратено запорно съобщение от ЧСИ за
налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на
31.07.2020 година.
На 31.03.2020 година е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до ОББ
АД за запор на банкови сметки на длъжника, получено на 07.04.2020 г.
На 24.06.2020 година първоинстанционният съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането
по образуваното изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност и за
обезсилване на изпълнителен лист, издаден на 21.02.2020 година.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
3
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на съдебното решение/. В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти, водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на съдебното решение чрез погасяване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е
всякога пет години.
В конкретния случай съдебното решение е влязло в сила на 27.03.2015
година, от която дата е започнала да тече и петгодишната погасителна
давност за процесното вземане.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок,
вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително
изпълнение за събиране на вземането по влязлото в сила решение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват
давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
4
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай молбата до ЧСИ с искане да се образува
изпълнително производство е депозирана на 13.02.2020г., като в нея изрично
се съдържа искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
И.И., което същият получава от работодателя си ЕТ „Д. – Д.Х.”, с ЕИК: *.
В тази връзка въззивният съд съобрази Решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020 г., ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от
ГПК, в което е прието, че същинско действие за принудително изпълнение
може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла.
Както вече беше посочено, искането за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение, обективирано в молбата от 13.02.2021г., е
отправено до ЧСИ преди изтичане на давностния срок и макар нередовна,
нередовността е изправена в сътветствие с указанията на съдебния
изпълнител, като давността в случая се счита прекъсната от искането.
Поради изложеното, въззивният съд намира жалбата за основателна, а
първоинстанционното решение – за неправилно, поради което същото следва
да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, отхвърлящо
исковата претенция по чл. 439 от ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, въззиваемият
И. И. следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноските за
двете съдебни инстанции, изразяващи се в заплатена държавна такса за
въззивно производство в размер на 26,13 лева, както и адвокатски хонорар,
определен по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 335,00 лева за първа инстанция и 335,00 лева за въззивна инстанция,
или общо сумата от 696,13 лева. Настоящият състав на съда приема, че не
следва да се присъжда адвокатски хонорар за присъдената законна лихва за
5
периода от 19.03.2014г. до подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, доколкото тази сума не е предмет на настоящото
производство.
Така мотивиран, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260101 от 26.03.2021 г., постановено по гр. дело
№ 1144/2020 год. по описа на РС – Монтана в обжалваната част, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И., с ЕГН: **********, срещу Б. Н., с
ЕГН: **********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за
установено, че И.И., с ЕГН: ********** не дължи на Б. Н., с ЕГН: **********
вземането по издаден дубликат на изпълнителен лист по гр.д. № 70138 по
описа за 2014 г. на Районен съд Монтана, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20209260400243 на ЧСИ В.Ц. рег. № *, с район на
действие Окръжен съд-София, като погасено по давност
ОСЪЖДА И. И., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н., с ЕГН:
**********, сумата от 696,13 лева, представляваща разноски за двете
съдебни инстанции
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6