РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12.07.2018 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на единадесети  юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 350 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ю.Н.Г., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване чрез адв Т.Т. ***  против В.Д.Г., с ЕГН ********** ***,  с която на основание чл.49, ал.1 от СК ,  в която твърди,  че са сключили граждански брак на 02.09.1979 г. , като от брака си имат четири по настоящем пълнолетни  деца. Твърди, че до преди две години всичко било наред, когато решили със съпругата си да се разделят окончателно, тъй като явно имали сериозно несходство в характерите им. Съпругата му заживяла свой живот, той също и от тогава до днес почти не се чуват и не подържат никакви контакти дори и по телефона. Търсил причина за раздялата първо във себе си, като се надявал нещата да се променят, но това не се получило тъй като съпругата му отишла при друг мъж в Испания.

 Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината.  Желае за в бъдеще съпругата му да носи брачното си фамилно име Г., тъй като евентуалната смяна на фамилията би създала сериозни затруднения за същата, свързани с промяна на лични документи. Семейното жилище е собственост на родителите на ищеца, ответницата и тя не желае ползване на същото, не желае лична издръжка, както и няма претенции за разноски по делото.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. не се явява лично, представлява се от  адвокат Т.Т. от ПлАК. Последния от името на доверителят  си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

         ОТВЕТНИЦАТА редовно призован не се явява и не се представлява.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0005 от 02.09.1979 г. страните са сключили валиден граждански брак в с. Горник, Общ. гр. Червен бряг, обл. Плевен от който нямат непълнолетни деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 02.09.1979 г. От брака си нямат непълнолетни  деца. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 2 /две/ години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спорните по делото въпроси, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена. Страните не желаят съда да се произнася по въпроса за вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съда да се произнася по въпроса за вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че семейното жилище е изключителна собственост на родителите на ответника и съпругата няма претенции към него. Към датата на постановяване на настоящето съдебно решение всеки от съпрузите е уредил самостоятелно своя жилищен въпрос и не притежават жилище, което да бъде считано, като «семейно» такова по смисъла на Семейния кодекс.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Ищеца изявява желание съпругата му, след развода  да носи  брачното си фамилно име - Г.. Искането е законосъобразно и основателно, с оглед на което, съдът следва да постанови същата да носи брачното си  фамилно име и занапред да се именова Г..

По разноските:

Ищеца не претендира направените съдебно-деловодни разноски

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума при завеждане на делото, с оглед на което ответницата следва да бъда осъдена да заплати държавна такса в полза на ЧРС в размер на 15 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 02.09.1979 г.  граждански брак с акт за граждански брак № 0005 от 02.09.1979 г. в  с. Горник, община гр.Червен бряг между Ю.Н.Г., с ЕГН ********** *** и В.Д.Г., с ЕГН ********** ***,  поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си  фамилно име Г..

ОСЪЖДА В.Д.Г., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15 /петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: