Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,06.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
гр. състав в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 6681 по описа
за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от “***,
с адрес на управление *** против В.С.М., ЕГН ********** ***, в която се твърди,
че на 23.01.2018г. между “Ю.Б. АД *** като кредитодател
и ответника като кредитополучател бил сключен договор за кредит, по силата на
който банката предоставила на ответника кредит в размер на 5315,00 лева, а
ответникът се задължил да върне заетата сума заедно с лихви, в срокове и
условия, уговорени в договора. Към договора за кредит бил подписан и
погасителен план, неразделна част от него. С договора, страните са уговорили,
отпуснатия кредит да бъде погасяван на месечни вноски платими до 12 число на
месеца, като съгласно чл.14 от същия, в случай, че ответникът не погаси която и
да е вноска, банката има право да го обяви изцяло за предсрочно изискуем.
Твърди, че поради неплащане на дължима вноска №2 с падеж 12.02.2018г. и вноска
№3 с падеж 12.03.2018г., на 13.08.2018г., банката обявила кредита за предсрочно
изискуем при условията на чл.19 от
договора, когато уведомлението било връчено на кредитополучателя. Твърди, че
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост било връчено по реда на
чл.47 ал.1 ГПК. Твърди, че освен неиздължена главница в размер на 5315,00 лева,
ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на
721,84 лева за периода 12.02.2018г. до 13.08.2019г. на основание чл.3 ал.1 от
процесния договор, както и мораторна лихва в размер
на 495,11 лева за периода 12.03.2018г. до 17.02.2020г. вкл. на основание чл.9,
както и такси в размер на 283,83 лева за периода 12.11.2019г. – 17.02.2020г. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
5315лв. главница за периода от 12.02.2018г. до 17.02.2020г./вкл./, възнаградителна лихва в размер на 721,84лв. за периода от 12.02.2018г. до 13.08.2019г./вкл./, мораторна лихва в размер на 495,11лв. за периода от
12.03.2018г. до 17.02.2020г./вкл./,такси 283,83лв. за периода 12.11.2019г. до
17.02.2020г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В законовия едномесечен срок,
ответникът чрез определения и особен представител оспорва претенциите по
основание и размер. Оспорва твърдението, че ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост.
В съдебно заседание страните
се представляват от процесуалните си представители и поддържат становищата в
исковата молба и писмения отговор.
След като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът
приема следното :
По делото е представен в копие
договор за потребителски кредит № FL889990/23.01.2018г, от който се установява, че между „Ю.Б.“ АД и ответника
В.С.М. *** е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя в заем сумата от 5315 лева. В
договора страните са се договорили, че в случай, че между страните бъде сключен
договор за застраховка по програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателя
по потребителски кредит, предоставени от Ю.Б. АД, чиято премия е платима
еднократно, страните се съгласяват, че сумата за плащане на застрахователната
премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа автоматично от банката при
усвояване на кредита. Към договора е изготвен погасителен план, от който се
установява, че кредитополучателят се е задължи да изплати сумата на 60 равни месечни
вноски в размер на 110 лева всяка, включваща главница и лихва. Видно от
погасителния план, първата вноска е била дължима на 12.04.2020г, а последната
на 12.01.2023г. В договора страните са уговорили, че със сумата от 200 лева,
ответникът ще погаси предсрочно свое задължение по договор за кредит от
18.12.2017г., сключен между ответника като кредитополучател и „4Финанс“ ЕООД.
По договора, страните са договорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен процент, който се определя като сбор от референтен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 7,337%. За референтен лихвен процент
се ползва 6- месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на
лихвата по методика, определена в договора. В договора страните са договорили
годишен процент на разходите 12,51 %, което е в рамките на допустимия от ЗПК
размер, който го ограничава до пет пъти законната лихва. С така уговорените
лихви и такси, общата дължима сума по договора за кредит е в размер на 7002,14 лева и е посочена в
чл.3 ал.9 от договора.
В договора е уговорено, в
случай на непогасяване в уговорения срок на една или повече вонски
по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, като има право да направи искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си.
От заключението на вещото лице
се установява, че ответникът е усвоил кредита изцяло, за което по делото е
приложено банково бордеро от 23.01.2018г. Установява се от заключението, че по
договора за кредит е извършено едно плащане на първа погасителна вноска,
касаеща застраховка в размер на 315 лева.
Поради неплащане на месечни
вноски с падеж 12.02.2018г. и вноска с падеж 12.03.2018г., на основание чл.8 вр. чл.14 от Договора, кредитодателят
е обявил кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост е изпратено на кредитополучателя на посочения в договора
адрес. При посещенията на адреса лицето не е открито и на 29.07.2019г. на
адреса е залепено уведомление. Видно от приложените в делото писмени
доказателства, в двуседмичния срок кредитополучателят не се е явил за връчване
на писмото, с което е обявена предсрочна изскуемост.
Уведомлението е връчено при условията на чл.47 ал.1 ГПК, удостоверено нотариално
на 13.08.2019г.
Видно от договора, в чл.19,
страните са се уговорили всички уведомления и изявления във връзка с договора
да бъдат в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне,
чрез изпращане на пощата с обратна разписка с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора, освен ако е предвидено друго в договора. След като уведомлението за
предсрочната изискуемост е доставено на адреса на кредитополучателя, съдът
приема, че е уведомен за настъпването и.
В практиката си ВКС приема, „При
необходимост от тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл.20 ЗЗД като се
съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели
ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и
препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.
Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна.“
При така изложеното и с оглед на константната практика на ВКС, съдът приема, че след
като са били налице условията за обявяване на настъпила предсрочна изискуемост
поради неплатени вноски и банката е изпратила уведомлението на посочения в
договора адрес на ответника, на същия е залепено уведомление за получаване на
книжата, то следва да се приеме, че ответникът е редовно уведомен за предсрочната изискуемост. Видно е, че
уведомлението е залепено на 29.07.2019г., и в същото е указано на ответника
кредитополучател да се яви в нотариалната кантора за връчване на книжа. С
изтичане на двуседмичния срок, на 13.08.2019г., предсрочната изискуемост е
настъпила. С настъпването и, цялото вземане става изцяло и предсрочно
изискуемо, поради което след тази дата не се дължи възнаградителна
лихва. Поради това и видно от заключението на вещото лице, ищецът претендира възнаградителната лихва до датата на настъпването на предсрочната
изискуемост – 13.08.2019г.
В чл.9 от договора страните са
уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се
определя от МС.
От заключението се установява, че
ответникът е направил едно плащане на 23.01.2018г., като след тази дата няма други
плащания. Ответникът е изпаднал в забава и за този период, дължи мораторна лихва за периода от 12.03.2019г. до 17.02.2020г.
Вещото лице е установило размера на тази лихва - 495,11 лева.
При сключване на договора,
страните са договорили дължимите такси. В заключението вещото лице е установило
размера на таксите за периода на договора 12.11.2019г. – 17.02.2020г. в размер
на 283,83 лева.
При така изложеното, с оглед
приетото заключение на вещото лице, както и приетото от правна страна, че е
настъпила предсрочна изискуемост, за която ответникът е редовно уведомен, съдът
счита, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер.
В тежест на ответника съдът е
възложил да докаже изпълнение на задълженията си за плащане съгласно условията
на договора. Такива доказателства не са представени, а и вещото лице е установило,
че плащания по кредита не са правени след 23.01.2018г.
При така събраните по делото
доказателства, съдът счита, че основателна се явява претенцията за заплащане на
главница в размера на 5315,00 лева, за която вещото лице е установило, че се
дължи изцяло. Основателна се явява и претенцията за заплащане възнаградителна лихва върху главницата за периода от 12.02.2018г.
до 13.08.2019г. в размер на 721,84 лева, както и лихва за забава за периода
12.03.2018г. до 17.02.2020г, когато е подадено заявлението за образуване на
ч.гр.дело по реда на чл.417 ГПК в размер на 495,11 лева. В заключението си
вещото лице е установило и размера на таксите, дължими по договора – 283,83
лева, което прави и тази претенция основателна.
При този изход на делото, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е
представил списък на разноските, с който претендира разноски за исковото
производство в размер на 1886,39 лева, от които 210,44 лева за държавна такса, 804,95
лева за адвокатско възнаграждение, 200 лева за депозит за назначена
съдебно-счетоводна експертиза и 671 лева за назначен на ответника особен
представител.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на
ищцовото дружество и разноските, направени по
ч.гр.дело №1129/2020г. размер на 698,58 лева, от които 562,26 лева за адвокатско възнаграждение и 136,32 лева
държавна такса.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във
вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр.
с чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че В.С.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Ю.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5315,00 лева изискуема главница, 721,84 лева
изискуема възнаградителна лихва за периода 12.02.2018г. – 13.08.2019г., 495,11 лева мораторна лихва
за периода 12.03.2018г. – 17.02.2020г., 283,83 лева такси по договора за периода 12.11.2019г. –
17.02.2020г., законна
лихва върху
главницата от 27.02.2020г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 643/28.02.2020г. по ч.гр.д.№ 1129/2020г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на
„Ю.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, разноски в
общ размер на 1886,39 лв. за исковото производство, и разноски в общ размер на 698,58
лв. за производството по ч.гр.д.№ 1129/2020г. по описа на на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: