Определение по дело №6602/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 20.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА  И.

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

мл. с. МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска въззивно гражданско дело № 6602 по описа на СГС за 2020 г., намери следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство Л.И.И., чрез адв. Е., САК, с пълномощно по делото, срещу решение № 308414/22.12.2019 г., постановено по гр. д. № 86830/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която е признато за установено, че ищцата дължи на ответника „Ю.Б.“ АД сумите, за които издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.07.2017 г. по ч.гр.д. № 43348/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, както следва: сумата от 2660,95 лв. – главница по договор за кредит от 09.07.2009 г., сключен с „Алфа Банк“ – клон България, ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 305,01 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.10.2012 г. – 09.07.2017 г., както и сумата от 1400,97 лв. – мораторна лихва за периода 09.10.2012-06.06.2014 г.

Съдът констатира, че на стр.2, редове 15 и 16 от решението е посочено, че ищецът претендира от ответника вземане за договорна лихва в размер на 305,01 лв. за периода 01.10.2012 г. – 09.07.2017 г., а за мораторна лихва в размер на 1836,23 лв. за периода 09.10.2012 г. – 06.06.2017 г. Същите периоди са посочени и на редове 34 и 35 на стр. 2 от решението. На стр. 3, ред 25 е посочен период на договорната лихва 09.10.2012 г. – 09.07.2014 г., съответно на ред 26 период на наказателната лихва 09.10.2012 г. – 06.06.2014 г.  По-нататък на ред 48 и ред 52 са посочени периоди на договорната лихва 09.10.2012 г. – 09.07.2014 г., а на наказателната лихва 09.10.2012 г. – 06.06.2014 г. 

В диспозитива на съдебното решение, на стр. 5 от същото, ред 21, съдът е приел за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 305,01 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 09.10.2012 г. – 09.07.2017 г., за което и издадена заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. На ред 43, стр. 5, в диспозитива на решението съдът е приел за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1400,97 лв. – мораторна лихва за забава за периода 09.10.2012 г. – 06.06.2014 г.

По изложените съображения съдът намира, че в решението са допуснати очевидни фактически грешки, по чието отстраняване обаче компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл.247 ГПК. С оглед това делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение или не.

Предвид изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 6602 по описа за 2020 г. на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав.

ВРЪЩА гр. д. № 86830 по описа за 2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.

СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕЦЕНКА, респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по депозираната въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.