Решение по дело №1444/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 338

гр. С., 23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  седемнадесети юни 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №  1444 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 06.07.2016 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството си на кредитор и ответникът в качеството на заемател сключили договор за паричен заем № ..., по силата на който дружеството предоставило на клиента си заем в размер на 200 лева, който той се  задължил да възстанови на 12 равни седмични вноски в срок до 29.09.2016 г. заедно с уговорена между страните възнаградителна лихва. Договорът предвиждал заплащането на такса разходи в размер на 9 лв. при просрочване на  погасителна вноска за период над 30 дни, която такса следвало да обезпечи разходите на кредитора за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни обаждания, лични посещения и др. и която не можела да надвишава общия размер от 45 лв. Договорът предвиждал задължение на заемателя в тридневен срок от подписването му да представи на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в него, чието неизпълнение било обвързано със санкция, а именно заплащане на неустойка в размер на 59,52 лв. Заемателят не изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, а освен това преустановил обслужването на задълженията си преди изтичане крайния срок на договора за заем; от своя страна кредиторът прехвърлил вземанията си по договора в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ООД  (чийто правоприемник е “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) чрез приложение № 1 от 01.02.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., за което ответникът е уведомен или  евентуално следва за бъде уведомен чрез изпращане на уведомлението за цесията, приложено към исковата молба. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 200 лв., възнаградителна лихва за периода от 14.07.2016 г. до 29.09.2016 г. в размер на 10,12 лв., неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 59,52 лв., такса разходи в размер на 45 лв., обезщетение за забава за периода от 15.07.2016 г. до 02.06.2019 г. в размер на 55,88 лв., както и законна лихва върху главницата от 03.06.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 943 по описа на СРС за 2019 г. Претендира разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

Ответникът Р.С.И. оспорва предявените искове с възражението, че с исковата молба не били представени доказателства за размера на остатъка от паричното задължение и за начислената лихва за забава.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал.2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 03.07.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под  №  2733 от 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 943 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за паричен заем, сключен на 06.07.2016 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател, по силата на който заемодателят  предоставил на съкотрахента си заем в размер на 200 лв., който последният се  задължил да му възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва на 12 седмични вноски в размер на 17,51 лв. в срок до 29.09.2016 г. Чл. 8 от договора съдържа уговорка за заплащане на законна лихва при допускане на забава в погасяването на месечните вноски. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора заемателят поел задължението в тридневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията  си по него, състоящо се в осигуряване поръчителството на две физически лица, всяко от които да представи на заемателя служебна бележка за размера на трудовото си възнаграждение, нетният размер на осигурителния доход на всеки поръчител да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,  да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови или финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен“ или в предоставяне на банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок на договора. Неизпълнението на горното задължение било обвързано със санкция – неустойка в общ размер от 59,52 лв., разсрочена на равни вноски съобразно погасителния план по договора (чл. 4, ал. 2 от договора). Ответникът не извършил плащания по договора, поради което след падежа на последната погасителна вноска задълженията му били включени в предмета на Приложение № 1 от 01.02.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на цедент и  “Агенция за събиране на вземания“ ООД в качеството на цесионер. Търговският регистър съдържа данни за преобразуване на  “Агенция за събиране на вземания“ ООД в  “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което правоприемството между тези две лица се явява безспорно установено, още повече, че в подписването на Приложение № 1 от 01.02.2017 г.  в качеството на цесионер участва именно правоприемникът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Във връзка с  подписването на приложението към договора  за цесия от 16.11.2010 г. прехвърлителят на вземанията предоставил на цесионера пълномощно, чрез което го оправомощил да уведоми длъжниците с прехвърлени задължения за промяната на първоначалния им кредитор. По делото не са представени доказателства, че уведомяването е извършено преди завеждане на делото (тъй като изпратеното уведомление е върнато от пощенската служба с отбелязване, че не е потърсено от получателя), поради което следва да се приеме, че то се е състояло с връчване на ответника на исковата молба и приложенията към нея, всред които приложения фигурира и уведомлението за цесията.

При така изложените факти съдът приема, че с подписването на договора за кредит в тежест на длъжника е възникнало задължението да възстанови на съкотрахента си получената в заем главница, уговорената за ползването й възнаградителна лихва и съответно неустойка за забава в размер на законната лихва доколкото същият не е погасил в срок основния си дълг. Същевременно съдът счита, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит има неравноправен характер поради следните причини: Договорът, на който ищецът основава претенциите си, изпълнява характеристиките на  договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които разпоредби е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП (в редакцията към момента на сключване на договора) неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Съдът счита, че в приложното поле на тази хипотеза следва да се отнесе клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесния договор за кредит, тъй като е видно, че съпоставена с размера на предоставената сума по кредита, уговорената в нея неустойка, превишава обезпечения интерес на кредитора, т.е. евентуалните вреди от липсата на доброволно изпълнение в степен, която надхвърля съществено техният предполагаем размер. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер на 1/3 от основния дълг, противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Казаното обосновава нарушение на изискването за добросъвестност от страна на търговеца при сключването на договора и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по него, поради което предполага неравноправност на посочената  договорна клауза, която на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП се явява нищожна. Поради изложените причини съдът приема, че неустойката, уговорена в тази клауза, не се дължи и че искът за признаване съществуването на това вземане следва да се остави без уважение.

Поради изложените причини съдът приема като основателни исковете за установяване вземанията на кредитора за главница по договора за кредит в размер на 200 лв., възнаградителна лихва за периода от 14.07.2016 г. до 29.09.2016 г. в размер на 10,12 лв., обезщетение за забава за периода от 15.07.2016 г. до 02.06.2019 г. в размер на 55,88 лв., както и законна лихва върху главницата от 03.06.2019 г. до окончателното й плащане, поради което същите следва да се уважат. Първите две от горните вземания се установяват на база данните от договора за кредит, поради което възражението на ответника, че по делото не са представени доказателства за техния размер се явява неоснователно; самият той не е навел възражения за частично или цялостно погасяване на задълженията си, нито е представил доказателства в тази насока, поради което не са налице основания, които опровергават посочения в исковата молба размер на тези две вземания. Законната лихва върху главницата, изчислена чрез on-line калкулатор, съответства на претендирания от ищеца размер, поради което възраженията на ответната страна срещу тази сума също се явяват неоснователни. Тъй като по делото не бяха представени доказателства за постигането на уговорка между страните за заплащане на  такса разходи в размер на 9 лв. при просрочване на  погасителна вноска за период над 30 дни за обезпечаване разходите на кредитора за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни обаждания, лични посещения и др. искането за присъждане на такава в общ размер от 45 лв. следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 17,95 лв. за държавна такса и 71,79 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 17,95 лв. за държавна такса и 35,90 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.И. с ЕГН ********** *** дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул. „Д-р П. Д.“ № .., офис сграда „Л.“, ет. ., офис ., представлявано от Д. Б., главница по договор за паричен заем № 2594473 от  06.07.2016 г., сключен с  „Изи Асет Мениджмънт” АД, в размер на 200 лв. (двеста лв.),  възнаградителна лихва за периода от 14.07.2016 г. до 29.09.2016 г. в размер на 10,12 лв. (десет лв. и 12 ст.), обезщетение за забава за периода от 15.07.2016 г. до 02.06.2019 г. в размер на 55,88 лв. (петдесет и пет лв. и 88 ст.), както и законна лихва върху главницата от 03.06.2019 г. до окончателното й плащане, които вземания ищецът придобил чрез приложение № 1 от 01.02.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. и за които се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 943 по описа на СРС за 2019 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, съответно недоказани исковете, предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул. „Д-р П. Д.“ № ., офис сграда „Л.“, ет. ., офис ., представлявано от Д.Б., против Р.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № 2594473 от  06.07.2016 г., сключен с  „Изи Асет Мениджмънт” АД, в размер на 59,52 лв. и такса разходи в размер на 45 лв.,

ОСЪЖДА Р.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л.., бул. „Д-р П. Д.“ № ., офис сграда „Л.“, ет. ., офис ., представлявано от Д. Б., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете  в размер на 17,95 лв. (седемнадесет лв. и 95 ст.) за държавна такса и 71,79 лв. (седемдесет и един лв. и 79 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 943 по описа на СРС за 2019 г.) в размер на 17,95 лв. (седемнадесет лв. и 95 ст.)  за държавна такса и 35,90 лв.(тридесет и пет лв. и 90 ст.)  за юрисконсултско възнаграждение.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на заявителя/кредитора в “ОББ“ АД, BIC: ***, IBAN: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/