Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Д., 16.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
двадесет и първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
август две хиляди и два** година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева, гражданско
дело №4091 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на П.К.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.К. от ДАК срещу “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т.-*,
бул. „В.В.” №**, представлявано от П. С.С., Г.К. и Я.М.Д.. Искът е с пр. осн.
чл.124, ал.1 от ГПК /отрицателен установителен/, да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в размер на 829.06 лв., представляваща допълнително
начислена стойност на ел.енергия по фактура №** от 31.10.2019г. за периода
28.07.**г. – 27.12.**г. за обект,
находящ се в село П., общ.Д., ул. »**» №**, с клиентски №** и с абонатен №**.
Искът
се основава на следните обстоятелства: ищецът е клиент на ответното дружество
за обект, находящ се на адрес: село П., общ.Д., ул. »**» №**, с клиентски №** и с абонатен №**.
На 14.12.**г. П.Д. закупил
горепосочения имот в с.П., представляващ къща с дворно място, видно от нот. акт №**, том **, дело №**г. по описа
на СВ-Д.. Съгласно уговорката между продавач и купувач, ищецът трябвало да
влезе във владение най-късно до 01.04.**г. Обектът бил електрифициран, като електромерът бил поставен от
служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД в табло и то заключено със
специален ключ, а ищецът в качеството си на потребител нямал достъп до него.
Такъв са имали единствено и само служители на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР „АД.
Като изряден потребител на
електрическа енергия ищецът редовно заплащал консумираната електроенергия. На 07.**.**г., П.Д. отишъл да заплати текущото задължение и на касата на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД го уведомили, че за този
клиентски номер има издадена фактура от 31.10.**г. на стойност от 829.06 лева, с падеж - **.**.** г.
На 08.**.**г., ищецът получил пощенска пратка и така
разбрал, че била издадена фактура от дата 31.10.**г. и от документите било
видно, че се иска от потребителя Д. да заплати процесната сума от 829.06 лв.,
като в противен случай предстояло
прекъсване на захранването.
На 08.**.**г. П.Д. подал жалба с вх. №**/08.**.2019г до „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с която на основание чл.36,
ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, оспорил стойността на фактурата, тьй като
електроразпределителното дружество искало да бъде заплатена електроенергия,
която обаче реално не е била доставена и не е потребена и не било ясно как е
изчислена. С подадената жалба, писмено било поискано от ответника да бъдат
предоставени всички документи, дали основание за извършеното корекционно изчисление
на процесното количество електроенергия.
Ищецът излага следните доводи за недължимост на
коригираната сметка:
Средството за търговско измерване (електромер) се намира в заключено от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД метално табло с щит,
като ищецът в качеството си на
потребител на ел. енергия няма достъп до него. Средствата за тьрговско
измерване на електрическата енергия, както и таблата или шкафовете, където те
са разположени, са собственост на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, като то поставя
върху тях приспособления и/или знаци за ограничаване на достъпа. Сметките,
които ищеца е заплащал са били в рамките на нормалното потребление и са
съответствали на консумираната електроенергия в обекта и не се е налагало да
подава искане за проверка на електромера; не е присъствал на демонтажа или отваряне на електромера, като, ако това е
извършено, то е станано без негово знание и съгласие; не е знаел, че евентуално преди датата на
проверката, електроенергията не се е отчитала точно или частично.
Средството за търговско измерване (електромер) било собственост на
електроразпределителното дружество и същото носело отговорността за
периодичната му проверка, правилно съхранение и ограничаване на достъпа на
трети лица до него, като ищецът, в качеството си на потребител на ел. енергия,
по никакъв начин не можел да отговаря за неизправност или вмешателство в
електромера, още по малко за наличието на контролни знаци /пломби/.
Поддържането на техническата изправност на средствата за тьрговско измерване
било задължение на електроразпределителното дружество, доколкото се явявало
техен собственик, съгласно чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката, като в негов
риск оставал евентуалната загуба на неотчетена електроенергия. Доколкото
средството за тьрговско измерване било поставено на общодостъпно място, с
реална възможност за външна намеса от всяко трето лице, то отсъствало основание
в тежест на ищеца, като потребител, да се възложат правните последици от
точното изпълнение на задълженията на доставчика.
В качеството си на потребител на ел. енергия, ищецът е присъствал на
демонтажа на електромера. Съгласно получения Констативен протокол №** е записано, че на 27.12.**г., СТИ е подменен с нов, а протокола е подписан от Д., но му било
обяснено, че просто стария електромер се подменя с нов. В Констативния протокол
от метрологичната експертиза на средството за измерване №***г. е видно, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, било
обстоятелството, че при подобен род корекции, не ставало ясно при липса на
проверки, към коя дата точно било налице неотчитане на ел.енергия, което от
своя страна водело до неоснователно обогатяване на електроразпределителното
дружество. В тази връзка, разпоредбите на чл.38 от Общите условия на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД и чл.49, и чл.55 от ПИКЕЕ, съществено противоречали
на основни принципи на правото, както и на добрите нрави. Доколкото
преизчисляването не било съобразено с действителната консумация, клаузата се
явявала неравноправна по смисъла на чл.143, т. 14 от Закона за защита на потребителите и на
основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.26,
ал.4 от ЗЗД, следвала да се счита неписана. Съгласно практиката на Европейският
съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от ДР на същият, "Националният съд бил
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато
са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато
приеме такава клауза за неравноправна, той не я прилагал, освен ако
потребителят се противопостави на това...".
С оглед практиката на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК, задължителна за
съдилищата, констативният протокол за проверка не бил годен да установи
съществуването на валидно правно основание за електроразпределителното
дружество да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в
действащото обективно право не съществувала законова норма, признаваща
възможност за последваща едностранна промяна на сметките на потребителите,
ползващи електроенергия.
Съобразно последната практика на ВКС / Решение №189/20** г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС П т.о. и Решение № 79/**.05.20**г. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС II т.о./, по реда на
чл.290 от ГПК, съставляващи според разясненията в т.1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна
практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, бил даден отрицателен отговор
на въпроса: съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия. Според задължителната практика, коригирането на сметки за
вече доставена електрическа енергия, въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречала на
регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната огговорност и
било недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Посочената методика на чл.55 от ПИКЕЕ, допускала възможността сметката на
абоната да бъде коригирана едностранно от електроразпределителното дружество,
въз основа на количество електроенергия, което реално не е доставеното и
потребено. Подобна практика водела до неоснователно обогатяване на
електроразпределителното дружество и клаузата на чл.55 от ПИКЕЕ налагало на
потребителя да изпълни задължението си за заплащане на цената, дори и ако
доставчикът на ел.енергия не е изпълнил своето задължение - реално да достави онова количество електроенергия,
което иска от абоната да заплати. В този смисъл били Решение № 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело № 657/2007 г. на ВКС, както и чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите-членки гарантирали
чрез вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно, въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията била представена по ясен и разбираем начин и
купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.
Напълно неясно било и начисляването на различно количество ел. енергия в
размер на 4194кВТч, с начален период от 28.07.**г до 27.12.**г. След
като невизуализираната тарифа подлежала на разчитане със специален софтуер, с
който разполагали само неговият производител и лицензираното за ползването му
енергийното дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на
показанията била възпрепятствана. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър бил в пряко нарушение на Общите условия на дружеството, разпоредбата
на чл.55 ПИКЕЕ, Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите,
задължаващи дружеството- доставчик да осигурява на страната, която купува или
продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на
средствата за търговско измерване.
Статичен еднофазен двутарифен електромер с идентификационен № **** е параметризиран да отчита консумираната ел. енергия само по две тарифи -
дневна и нощна. В настоящия случай, електромерът бил параметризиран да отчита
по три тарифи, без да имало подадено за целта заявление от абоната-потребител.
Тъй като ищецът бил битов абонат, при липсата на изрично и индивидуално
уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да
отчита по този начин не е било обвързващо за потребителя, тъй като
представлявало отклонение от договора. По изложените съображения, липсвало
основание за допълнително начисляване на отчетената консумация по
невизуализирания регистър 1.8.4.
В
настоящия случай, от представения констативен протокол №***/27.12.**г. за техническа проверка и
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №**/22.10.2019г., гр.В. се установявало по несъмнен начин, че при проверката
не са били констатирани механични повреди, деформации или неизправност в
корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера, т.е. не била установена грешка при измерването на
консумираната енергия.Ищецът твърди, че изследването е извършено след повече
от 12 месеца след извършване на проверката и демонтирането на
електромера, което било нарушение на разпоредбата на чл.675а,ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ
срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече, видно и от двата
протокола, „електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа
енергия". Не е констатиран и дефект в тарифния
превключвател.
С оглед направените оспорвания и твърдения, Д. моли за
уважаване на иска, като претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби" АД, с който се
оспорва предявения иск.
Твърди се, че ищецът дължи процесната сума по фактура №** от 13.10.2019г. за периода от
28.07.**г. до 27.12.**г. на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.
Проверката на техническо средство за измерване на ел.енергия
– електромер с фабричен номер *****,
за клиент с клиентски №** и абонатен №**, била извършена на основание чл.34,
ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Установено било,
че СТИ е в несъответствие с нормалните характеристики. Съгласно чл.16 от Общите
условия, ползвателят бил задължен да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя
елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или
поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставено от лица, на които „Електроразпределение Север” АД е
възложило дадената дейност или овластен държавен орган, както и да не използва
електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване,
монтирани и пломбирани съгласно изброения ред. За установеното при извършената
проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД бил съставен КП №** от
27.12.**г. Демонтираното СТИ било предадено на БИМ. От БИМ, ГД „МИУ“ РО, гр.В.
бил изготвен КП №**/22.10.2019г., в който било записано, че при софтуерно
четене била установена външна намеса в тарифната схема, налице била преминала
енергия на тарифа 004194.6 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Процесната сума съставлявала цената на коригираното със становище за
начисляване на ел.енергия от 29.10.2019г. потребление за периода от 28.07.**г.
до 27.12.**г. на стойност от 829.06 лева по фактура №** от 31.10.2019г. Корекцията
била извършена на основание чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ и чл.38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ.
В отговора на исковата молба ответникът е изложил подробни
правни съображения за неоснователността на иска, респективно за съществуването
на вземането му от ищеца, които подлежат на обсъждане при постановяване на
съдебното решение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че
ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ, на адрес
село П., общ.Д., ул. »**» №**, с клиентски №** и с абонатен №**,
като е влязъл във владение на закупения от него процесен имот през месец **г.
На 26.07.**г. е направил заявление №** до ответното дружество /л.210-212/ да
бъде сменен титуляра на партидата /предишния
собственик О.Б.на 23.07.**г. е подал искане до ЕРП-Север да му бъде
прекратен договора с дружеството, тъй-като имотът е продаден преди 4 месеца и
има нов собственик, л.208-209/. Така, от 26.07.**г. титуляр на партидата на
процесния имот в ответното дружество е ищеца.
Искът
е отрицателен установителен с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, с
който ищецът твърди, че не съществува претендирано от ответника право на
парично вземане и при който иск, тежестта за установяване съществуването на
оспореното право се носи от ответника. Претендираното вземане е обосновано с
твърдения за осъществяване на фактическия състав по чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.38
от ОУ на ДПЕЕ.
Ответникът
носи изцяло тежестта да установи фактите, с които обосновава своето право на
вземане, а именно: съществуване на договорно отношение между страните за
доставка на ел.енергия (не се спори); надлежно извършена проверка на
изправността на СТИ – в това число извършване на проверка и съставяне на
констативен протокол ** от 27.12.**г. /л.8/, количеството реално доставена
ел.енергия в процесния период, определено по приложимата корекционна процедура;
спазването на приложимата процедура за определяне размера на корекцията.
Няма
спор, че на 27.12.** г. от
служители на „Електроразпределение
север” АД е извършена проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/- електромер с фабричен №****,
с който се измерва доставената в имота на ищеца в село П., общ. Д., ул. „**” №**, с кл. №** и с абонатен №**, ел. енергия. Съставен
е констативен протокол №**/27.12.**г,
подписан от двама служители
на ЕРП Север и лично от ищеца. При проверката са отчетени следните показания на
електромера: 001287 kWh по първа (нощна) тарифа и 002976 kWh по втора (дневна) тарифа.
В протокола е вписано наличието на държавна пломба със сигнатура „М 14",
на фирмена „ТК” и на ведомствена пломба с „наранена сигнатура” на капака на
клемния блок. Измерен е товар 8,29 А при напрежение 229 V. Електромерът е
демонтиран. Монтиран е нов електромер с показания 0 (нула) kWh по всички
тарифни регистри. По отношение на надлежното ограничаване на достъпа до
вътрешността на таблото е отбелязана липса на пломби на щита (вътрешната
врата). В протокола, допълнително на стр. 2, е записано, че демонтираното СТИ е
с показания 1287 kWh по регистър 1.8.1, 2976 kWh по per. 1.8.2, 4197 kWh по
per. 1.8.3 и 0 (нула) kWh по per. 1.8.4.
На
17.10.*г. в БИМ, регионален отдел на ГД “МИУ" - В. е извършена
метрологична експертиза на демонтирания електромер *** с ид. № ****. По външния
вид на СТИ са записани следните констатации: “Отсъствие на механични дефекти на
кутията, на клемите, на клемния блок”. Електромерът е в класа на точност,
метрологичните му характеристики съответстват на нормираните. Размерът на
грешката е от -0,05% до -0,38%. След софтуерно прочитане на паметта е
установено: „външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на
преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 4194.6 kWh, която не е визуализирана на
дисплея”.
Съставен
е Констативен Протокол №**/22.10.2019г. от метрологична експертиза на средство
за измерване.
На
29.10.2019г. е изготвено Становище за начисление на електрическа енергия. В
становището е посочено, че е установено количество неотчетена ел. енергия 4194
kWh. Корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
периодът на корекция е 153 дни, т.е. от 28.07.**г. до 27.12.**г.
От
„Енерго-Про Продажби” АД на 31.10.2019г. е издадена фактура № ** за плащане на
електрическа енергия в размер на 4194 kWh на стойност 829.06 лв.
Стойността
е получена като количествата електрическа енергия за корекция от становището са
умножени по съответните цени на технологични разходи, мрежови услуги за битови
клиенти на крайния снабдител, задължения към обществото. Начислен е ДДС 20%.
Не
е спорно, че за периода на корекцията спорещите страни са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник се е задължило да доставя, а ищецът
да заплаща доставената за собствения му недвижим имот в село П., общ. Д., ул. „**”
№**, отчитането на която се извършва с електомер.
Съгласно
заключението на вещото лице по делото /л.79-82/, неоспорено от страните и което
се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, в случая
процесният електромер е произведен през 2014г. В Протокол № **/02.**.**г.
/л.49/ за монтажа са записани нулеви начални показания по два от тарифните
регистри на електромера - 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа), като
няма записани показания за регистри 1.8.3 и 1.8.4 към момента на монтажа. Според
вещото лице, СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и
измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Тъй като измервателната
грешка на СТИ е в допустимите граници следва, че цялата потребена от
ищеца-абонат електроенергия в периода, посочен в корекционната сметка е
измерена, като част от нея е записана в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3,
поради което тази част не е отчитана като потребена. Отчетена е при
проверката, извършена на 27.12.**г. Вещото лице пояснява, че действително
потребеното количество електроенергия за определен период от време е възможно
да се определи, когато са известни показанията на измервателното средство към
началото и към края на периода. Няма данни
за повреда или за неправомерно вмешателство в схемата на свързване на
процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. СТИ е правилно свързано
между захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата
електроенергия. В заключението се сочи, че е извършена промяна на настройката
на тарифните регистри - активиран е тарифен регистър 1.8.3, като е забранена
визуализацията му на дисплея. Невизуализирането на измерената енергия е
софтуерно реализирано, не се дължи на физическа повреда на СТИ, категоричен е
експертът. Поради липсата на информация за организацията на фирмения софтуер,
не може да се отговори дали същият позволява невизуализиране на активен
регистър или това е постигнато чрез модификация (промяна) на софтуера. Вещото лице е установило, че математическите
изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.
По
искане на ответното дружество е разпитана свидетелката С.Т.Г., служител на „Електроразпределение Север” АД /л.162-163/.
Свидетелката пояснява, че КП от 27.12.**г.
е съставен от нея. Причината, за да се осъществи проверката е по
зададени в трафопоста загуби за дружеството. Пояснява, че рутинните проверки се
осъществяват по два начина, веднъж с еталонен уред, втори път с лаптоп, с който
може само да се четат електромерите. На проверката е присъствал ищеца и той е
подписал протокола и е дал личните си данни, за да бъдат вписани и не е написал
възражения.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката С. Г. като обективни и безпристрастни,
същата е служител на друго дружество, а не на ответното и в този смисъл не е
заинтересована от изхода на спора.
Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ 98/2013г./ са
отменени /с изкл.чл.48 - чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребеното. Правоотношението между страните обаче съставлява
договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те
имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя
следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато
е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в
по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този
извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Потребителят
дължи да заплати реално потребената електронерегия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер.
При липса на специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането,
исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители /в този смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/**г. на III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може
да се позовава единствено на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. Правото на доставчика да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено и от доказване на виновно
поведение на потребителя защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл
решение № **5 от 20.09.2017 г. по т.д.№**56/2016 г., на ІІ г.о. на ВКС, решение №274 от 06.**.2017г. по в.гр.дело
№404/ 2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не
всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата
енергия се дължи на виновно поведение на потребителя.
В случая, същественото е, че ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството
за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищеца /следва от установената параметризация в две тарифи от
производителя и факта, че електроразпределителното дружество не разполага със
софтуера за програмиране/, поради което е отчетено по-малко ел. енергия и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена. В резултат на неправомерното вмешателство доставена в
обекта на ищеца 4194 кВТч електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищеца.
Като
се има предвид изложеното процесното количество електроенергия, начислено от
ответника на стойност от 829.06 лева, се дължи от ищеца по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът
претендира разноски в размер на 610.00 лв., като е представен списък по чл.80
от ГПК /л.169/, както следва: 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 250 лв.
– депозит за вещо лице /л.78/. Наведеното от ищеца възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК, предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от
минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В настоящия случай, делото
е с интерес от 829.06 лв. По правилото на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,в редакцията след постановяване на Решение
№ 5419 на ВАС на РБ, приложима към момента на произнасяне на съда по
отговорността за разноски, предвидения минимум възлиза
на сумата от 300 лв. , а с ДДС на сумата
от 360 лв., т.е. в случая е заплатено възнаграждение на минимума. За щитавания материалният интерес в
областта на доставката и заплащането на електрическа енергия в стойностно
изражение не е висок, а при съобразяване, че делото е част от многобройна група
дела, идентични по предмет, то правната и фактическа му сложност не е голяма.
Съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 360 лв.
не се явява прекомерно, поради това не са налице основания за приложение на
чл.78, ал.5 от ГПК и намаляване на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Д. районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Д., ЕГН **********,*** против „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК **, град В., район В.В., В. Т.**Г,
бул. „В.В.” № **, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, за недължимост на сумата от 829.06
лева, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 28.07.**г.
до 27.12.**г. по фактура №**/31.10.2019г. за обект, находящ се на адрес: село П.,
община Д., ул. „**” №** с кл. №** и с абонатен №**.
ОСЪЖДА П.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
с ЕИК **, с адрес на управление: гр. В., район „В.В.”, В. Т.**, бул. „В.В.” № **,
сумата от 610.00 /шестотин и десет/ лева,
представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, от която: 360.00 лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 250.00 лв. – депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :