№ 1192
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501338 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 37 от 11.03.2025 г.
по т.д. 143/2024 г. на ОС София, първи първоинстанционен състав
- е осъдил „ОЗК Застраховане“ на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ, ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК121265177 гр.София ул.“Света София“ 7 ет.5 да заплати на
К. Н. А. сумата 35 000 лева, (тридесет и пет хиляди лева) за причинените й
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
27.08.2023г. в района на км. 31+800 на АМ „Тракия“ с посока от гр. София към гр.
Пловдив, по вина на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. №
******** - Х. С. Х. с ЕГН **********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица №
BG/23/123001742894, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 12.03.2024
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния
предявен размер от 40 000лв. като неоснователен.
- е осъдил на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с
чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ, ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК121265177
гр.София ул.“Света София“ 7 ет.5 да заплати на К. Н. А. сумата 2217,40лева (две
хиляди двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки) за причинените й
имуществени вреди, разноски за лечение от същото ПТП със законната лихва от
12.03.2024 г. до плащането.
С решението ответникът застраховател е осъден да заплати на адв. Я. Д. Д. САК
гр.София ул.“Алабин“ №36 ет.2, сумата от 3890,49 лв. за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, и по сметка на СГС сумата
1
2188,70 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника 646,65 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от „ОЗК
Застраховане“ АД, като се излагат съображения, че не е налице деликт поради липса
на доказване на участието на ищцата в ПТП, от което твърди да е пострадала,
евентуално, че обезщетението е завишено.
На въззивната жалба на застрахователното дружество не е постъпил отговор
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание от 09.10.2025 г. адв. Т. и адв. Г. от името на въззивния
жалбоподател поддържат жалбата, излагат съображения за липса на причинна връзка
между пътния инцидент и травмите на ищцата и претендират разноски за въззивната
инстанция. В писмени бележки, представени в заседанието, са подчертани
свидетелските показания на шофьора на буса, според които никой от пътниците не се
оплаквал от нищо. Ответникът по жалбата чрез адв. П. оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението не се обжалва от страна на ищеца в неговата отхвърлителната част за
обезщетението за неимуществени вреди.
Пред въззивната инстанция е спорно дали ищцата е получила уврежданията си в
резултат на ПТП с участие на микробус Мерцедес Спринтер peг. № ********,
управляван от Х. С. Х., завишено ли е обезщетението за неимуществени вреди и
следва ли да се възстановят разходите за „избор на лекар“.
По отношение на причинната връзка между посоченото ПТП и травмите на
ищеца настоящият съд съобрази следното. От неоспореното заключение на съдебната
авто-техническа експертиза установеният механизъм на ПТП е: на 27.08.2023 година,
към 05,00 часа – тъмната част на денонощието, по автомагистрала „Тракия” в зоната
на километър 31+800, в платното за движение в посока София – Пловдив, със скорост
около 118 километра в час, се е движил пътнически микробус „Мерцедес Спринтер” с
регистрационен номер ********, управляван от Х. С. Х.. Микробусът се е движил в
дясната си лента за движение по автомагистралата и в него е пътувала ищцата К. Н.
А.. В същата лента, пред микробуса със скорост около 85 км/час се е движил товарен
състав с влекач „Скания”, с регистрационен номер ********- турска регистрация, с
прикачено към него полуремарке марка „Шмитц” с рег.№ ********, също турска
регистрация, управляван от Е. О.. Предвид по-високата скорост на микробуса,
последният е настигнал товарния състав и с челната си дясна част се е ударил в лявата
задна част на полуремаркето. Водачът О. е усетил удара и е спрял, като се е придвижил
напред и в дясно спрямо първоначалната си посока и се е установил в мястото, където
е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара микробусът също се е
придвижил в посока напред и се е установил също в мястото, където е описан в
протокола за оглед на местопроизшествие. За водача на пътнически микробус
„Мерцедес Спринтер” с регистрационен номер ********, управляван от Х. С. Х., който
е застрахованото при ответника МПС, ПТП е било предотвратимо, при условие че
водачът контролира непрекъснато превозното средство.
Няма въззивни оплаквания срещу приетото от ОС София, че при извършеното от
2
Х. С. Х. изпреварване и връщане обратно в средната лента за движение на
магистралата, не е възприел намиращата се там товарна композиция, движеща се с по-
ниска от неговата скорост, не е успял своевременно да намали скоростта си и е
реализирал сблъсък със задната част на полуремаркето, поради което е отговорен за
причинения инцидент. Оплакванията са, че ищцата не е получила уврежданията си при
това пътно-транспортно произшествие.
От неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза на д-р В. Т. се
установява, че описаните от ищцата травми са причинени от пътнотранспортното
произшествие (отговор на въпрос 5). Отделно от това, вещото лице е посочило, че
анатомичната локализация на травматичните увреждания е такава, че същите могат да
бъдат получени и при наличие на поставен обезопасителен колан, особено в
конкретния случай предвид механизма на произшествието и деформациите на
автомобила.
Вярно е, както се твърди в жалбата, че разпитаният по делото като свидетел водач
на пътническия бус разказва, че след произшествието не е разбрал К. да е пострадала,
иначе щял да я прати с линейка. Той разказва още, че след инцидента бусът не е могъл
да се движи на собствен ход и извикал един приятел с подобен бус, който да откара
пътниците и да ги остави по къщите им. Тези показания са в синхрон с показанията на
св. Т. М. А., живеещ на съпружески начала с ищцата, според когото от мястото на
произшествието до гр. *** К. се е придвижила с някакъв друг бус. Неговите показания
продължават така: „беше зарязана на пътя в гр. ***. Не си спомням, защото бях в
паника, но беше зарязана на пътя в гр. ***. Първият път, когато ми се обади беше
сутринта в 05:00 ч., после в гр. *** е било около 10:00ч. или 11:00 ч. преди обяд.
Отидох да я взема от там, където тя ми каза, че се намира. Тя се оплака, че има
наранявания. Заведох я в болница в гр. Казанлък. Бях в паника. Бях тръгнал към моя
край и я закарах директно там. Аз живея в с. ***. В болницата в гр. Казанлък лекарите
установиха, че дясната й ръка трябва да се гипсира в област, която е по-нагоре от
лакътя. Брадичката й беше сцепена и е шита, коленете й бяха ударени, тялото й беше
натъртено.“
Тези увреждания са описани в амбулаторен лист на ортопед-травматолог от ДКЦ
Районна поликлиника Казанлък от деня на инцидента в 11:55 часа.
Показанията на св. А., описаните увреждания в амбулаторния лист от 27.08.2023
г., заключението на вещото лице, че уврежданията са причинени от пътно-
транспортното произшествие обосновават извод, че ищцата е пострадала в описания
по-горе инцидент. Този извод не се разколебава от показанията на водача на буса, че не
е забелязал К. да има наранявания. Житейски логично е всички участници в
инцидента, сред които безспорно е била К. ( в този смисъл показанията на водача Х.,
както и писмо с изх. № УРИ 120400-4061/29.02.2024 г. от В. П., началник на
„Охранителна полиция“ ОДМВР София), както и водачът на буса да са били
изплашени, объркани и притеснени и водачът да не е обърнал внимание на
пострадалите с по-леки наранявания. В показанията си той съобщава, че са оказали
помощ на „кака Г.“.
Фактът, че ищцата е диагностицирана „след повече от пет часа и след близо 250
километра от настъпване на ПТП“, не променя извода, че уврежданията са в резултат
именно на това ПТП. Показанията на св. А. са вътрешно непротиворечиви, не
противоречат на останалите доказателства и следва да се кредитират. Именно с тяхна
помощ се установява, че след като е била откарана с друг бус от мястото на инцидента
(така и показанията на св. Х.), тя му се обадила около 10 или 11 часа бидейки около
***. Първото обаждане обаче е получил още в 5 часа сутринта. Неоснователен е
доводът, че е нарушена причинната връзка. При извода на вещото лице, че
3
уврежданията са в причинна връзка с ПТП и при липса на всякакви данни, че в
рамките на петте часа от настъпване на инцидента до констатиране на вредите от
лекаря в Казанлък, тя е претърпяла друго ПТП със същия механизъм, причинната
връзка не е прекъсната.
Неоснователни са доводите за противоречие в тези свидетелски показания
относно липсата на финанси – от една страна прегледът в деня на инцидента бил
платен, а от друга страна – нямали пари за рехабилитация. Заплащането на
рехабилитация би следвало да става в продължителен период от време и не може да се
сравнява с еднократния преглед при ортопед. Наред с това, при болките, които св. А.
описва и които са установени при прегледа в Казанлък и предвид настъпването на
инцидента рано същата сутрин, не може да се очаква, че ищцата и мъжът й ще
обиколят различни лечебни заведения в търсене на безплатно оказване на спешна
помощ. Поведението им е житейски логично – отишли са в първото възможно лечебно
заведение, което са намерили. На следващо място, неосъществяването на
рехабилитация може да се дължи на липса на финанси, но в случая е без значение, тъй
като обезщетението обхваща само обичайния според вещото лице възстановителен
период.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав
взе предвид приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинската
експертиза, медицински документи и показанията на св. А.. Уврежданията в резултат
на произшествието са: разкъсно-контузна рана в областта на долната челюст. Счупване
с разместване на костните фрагменти на костите на дясната предмишница. Контузия на
гръдния кош. Оток и контузия на двете колена. Счупването на костите на дясната
предмишница по своя характер е високоенергийна травма, която е причинила на
пострадалата трайно затруднение на движението на десния горен крайник. Останалите
увреждания са е мекотъканен характер, като раната е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузиите - болка и страдание. След
произшествието на пострадалата е поставена гипсова имобилизация в Казанлък.
Предписана е и медикаментозна терапия.
Ищцата потърсила медицинска помощ в МБАЛ „Тракия“ ЕООД Стара Загора,
където постъпила за лечение на 09.10.2023 г. След проведените й изследвания било
установено, че фрактурата не зараства, поради което на 10.10.2023 г. било взето
решение за провеждането на оперативно лечение - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на радиус и улна, при което фрактурите на лакътната и лъчевата
кост са били репонирани и заключени със заключваща плака. След отпадането на
необходимостта от лекарско наблюдение ищцата била изписана на 12.10.2023 г. с
дадени съвети за спазване на ХДР и прием на лекарствени средства при необходимост
(епикриза ИЗ 11846/2023)
Според вещото лице в период от около 4-5 месеца, какъвто е срокът за
възстановяване при подобни счупвания, е била налице първоначална силна с
постепенно намаляващ интензитет болезненост. За в бъдеще такава болезненост ще се
наблюдава при физическо натоварване на крайника и промяна на времето. След
приложеното оперативно лечение е настъпило добро костно срастване и предвид
обстоятелството, че по делото няма приложена медицинска документация с отразени
усложнения от двигателно или неврологично естество, вещото лице счита, че е
настъпило възстановяване на пострадалата до степен да може адекватно да си служи с
крайника. Видно от показанията на свидетеля Т. А., ръката на пострадалата е била
гипсирана в болницата в Казанлък, а впоследствие и оперирана в болницата в Стара
Загора, като са сложени импланти. Платил разходи за импланти около 2500-2600 лв.
Имплантите са още в ръката й. Поставянето на импланти е описано в епикриза ИЗ
4
11846/2023 на МБАЛ Тракия отделение по травматология.
Св. А. разказва, че след изписването й от болница имала много затруднения, не
можела да се облича, да се храни и той й помагал за всичко. Седем-осем месеца след
инцидента преимуществено той с е грижил за двете им малки деца, докато се оправи
К..
Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение за
неимуществени вреди правилно е определен от първоинстанционния съд.
Обезщетението от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лв. е съобразено с всички значими за
случая обстоятелства, обсъдени в обжалваното решение: характера на причинените
физически увреждания, възстановителния период от пет месеца, през който е
изпитвала болки и е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си, невъзможността
да откликва на нуждите на малките си деца в продължение на седем-осем месеца,
операцията за поставяне на импланти, евентуалната втора операция за махане на
импланти. Съобразена е и възрастта на пострадалата - 30 години, възраст, при която не
са налице дегенеративни процеси, които да удължават възстановителния процес, но е
активна трудоспособна възраст, смутена от причинените травматични увреди, както и
последиците в психологичен план- при всички случаи претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия.
Това обезщетение е съобразено и с икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити,
както и със съдебната практика по сходни случаи.
Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди правилно е съобразено
на основата на заключението на СМЕ, че разходите са във връзка с причинените от
пътния инцидент травми, поради което подлежат на възстановяване ведно със
законната лихва от деня на извършването им. Въззивният съд не споделя доводите, че
разходът за избор на лекар не следва да бъде възстановен. Ищцата е имала право да
получи най-добрата възможна услуга при лечението си. Пациентът не може да бъде
принуден да приеме какво да е лечение, а следва да му бъдат възстановени разходи за
най-доброто възможно лечение, включващо и избор на екип. Сумата от 280 лева не е
прекомерно висока, за да се приеме присъждането й за необосновано.
Възражението за принос поради непоставен колан правилно е преценено като
неоснователно предвид заключението на вещото лице, че анатомичната локализация
на травматичните увреждания е такава, че същите могат да бъдат получени и при
наличие на поставен обезопасителен колан, особено в конкретния случай предвид
механизма на произшествието и деформациите на автомобила.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради това, че ищцата е
отказала навременна медицинска помощ. По делото няма доказателства за такъв отказ,
а вещото лице изрично в заседание на въпрос на представителите на ответника е
отговорило, че медицинската помощ е оказана навреме – в рамките на няколко часа.
Евентуалното разместване на костите, което може да се е получило при транспорта
във втория бус няма значение в случая според д-р Т..
Обжалваното решение не страда от описаните в жалбата пороци и следва да бъде
потвърдено.
За настоящата инстанция процесуалният представител на ответника по жалбата не
претендира заплащане на разноски или адвокатски хонорар, поради което такива не се
присъждат.
Предвид горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 11.03.2025 г. по т.д. 143/2024 г. на ОС
София, първи първоинстанционен състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6