№ 4188
гр. ..., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110135866 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.240,ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на
ответника за предоставяне на паричен заем по издадена заповед за изпълнение в
заповедно производство за главница и лихви, за осъждане на ответника да заплати
суми , за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, както и
присъждане на разноски по настоящото дело.
Ответникът не депозира отговор, не взема становище по предявените
искове, не сочи доказателства. При условията на редовно призоваване, не се явява
в първото съдебно заседание по делото и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В първото съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба
и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), като с разпореждане
1
на съда. са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са и
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. От представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, може да се направи
извод за вероятната основателност на предявените искове.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените претенции се уважат.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – ДТ и
юрисконсултско възнаграждение, определено в размера по чл.13, т.2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ..
Така мотивиран, на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Т. Т. Б. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., УЛ.... (КВ....) ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: гр.
..., ..., сумата от 4 499,51 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ... г., ведно със законна лихва за период от 29.09.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата от 146,89 лева - лихва за забава за период от
04.08.2021 г. до 29.09.2021 г., сумата от 500,22 лева - лихва за забава за период от
16.12.2019 г. до 04.08.2021 г., сумата от 1 911,54 лева - представляваща договорно
възнаграждение за период от 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г.,за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.02.2022г. по ч.гр.д.№66048/2021г.
на СРС, 138 състав. .
ОСЪЖДА Т. Т. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., УЛ.... (КВ....) ..., да
заплати на ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., ..., сумата от 1 006.96 лева – възнаграждение
за закупена услуга Фаст , и сумата от 2 028.04 лева – възнаграждение за закупена
услуга Флекси във връзка с договор за потребителски кредит № ... г.,ведно със
законната лихва върху сумите от 04.07.2022г. до окончателното плащане, както и
133.84 лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила на 20.03.2023г.
2
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3