№ 32
гр. Бургас, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000029 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 389 от 12.12.2023 г., постановено по т.д. № 291/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен искът на НАП против “А. х.
инв.” ЕАД и “С. ф. гр.” ЕООД при участието на синдика на “А. х. инв.” ЕАД
В. П. М. на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване, че не съществува
вземане на “С. ф. гр.” ЕООД за платена държавна такса в размер на 250 лв. за
откриване на производство по несъстоятелност по т.д. № 429/2021 г. на БОС.
Ищецът НАП е останал недоволен от решението и го е обжалвал с
въззивна жалба. Поддържа се, че решението е неправилно, като се изразява
несъгласие с приетото от съда, че вземането за разноски във връзка с
несъстоятелността не е необходимо да бъде съдебно установено с решението,
а било достатъчно, че кредиторът е сторил разход за заплащане на
държавната такса. Кредиторът е имал правната възможност да поиска на осн.
чл. 248 ГПК изменение на решението по молбата на осн. чл. 625 ТЗ чрез
допълване с присъждане на сумата 250 лв., платена като държавна такса, но
не е сторил това. Той не следвало да черпи права от пасивното си поведение.
Отправено е с жалбата искане обжалваното решение да бъде отменено,
след което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника “С. ф. гр.”
ЕООД. Жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
обжалваното решение.
1
Ответникът “А. х. инв.” ЕАД не е представил отговор.
Синдикът е депозирал писмено становище, че жалбата е неоснователна.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 29.02.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от НАП против “А.
х. инв.” ЕАД (н) и “С. ф. гр.” ЕООД при участието на синдика на “А. х. инв.”
ЕАД (н) В. П. М. на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване, че не
съществува прието от синдика вземане на кредитора “С. ф. гр.” ЕООД против
длъжника “А. х. инв.” ЕАД (н) в размер на 250 лв., представлявано държавна
такса за откриване на производството по несъстоятелност. Ищецът
поддържал, че в решението, с което е открито производството по
несъстоятелност, липсва произнасяне относно разноските, поради което
платената от кредитора “С. ф. гр.” ЕООД не може да бъде включена в списъка
на приетите вземания.
Ответникът-длъжник не е изразил становище по иска.
Ответникът-кредитор оспорил иска. Възразил, позовавайки се на чл.
723, ал. 1, т. 1 ТЗ, че в разноските по несъстоятелността се включва
държавната такса, независимо от това дали е присъдена от съда с решението
за откриване на производството по несъстоятелност.
Синдикът адв. В. М., участващ в производството на осн. чл. 694, ал. 4,
изр. 1 ТЗ, е оспорил иска.
С обжалваното решение съдът приел, че след като кредиторът е
направил разход за държавна такса, законосъобразно тя е включена в списъка
на приетите вземания при съобразяване разпоредбата на чл. 723, ал. 1 и чл.
722, ал. 1, т. 3 ТЗ, поради което е отхвърлил иска като неосноватален.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество: Страните не спорят по фактите. По молба на осн. чл. 625
ТЗ от кредитора “С. ф. гр.” ЕООД е образувано т.д. № 429/2021 г., по което с
решение № 283 от 14.12.2022 г. е открито производство по несъстоятелност
на длъжника “А. х. инв.” ЕАД. За разглеждане на молбата му кредиторът е
заплатил по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 250
лв. Кредиторът не е поискал присъждане на сторените от него разноски и
такова произнасяне липсва в решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Няма данни за
допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. С
молба от 06.01.2023 г. кредиторът наред с другите си вземания е предявил и
2
“вземане за държавна такса в размер на 250 лв., заплатена за образуване на
настоящото производство, ползващо се с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3
ТЗ”. Синдикът включил така предявеното вземане в т. 1.3. на изготвения от
него списък на приетите вземания по чл. 6866, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 685, ал. 1
ТЗ с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В същия списък са
включени вземания на кредитора на НАП. Кредиторът НАП възразил срещу
приемането на вземането на кредитора “С. ф. гр.” ЕООД за сумата 250 лв. –
платена държавна такса. С определение № 620 от 28.06.2023 г. по т.д. №
429/2021 г. на Окръжен съд – Бургас възражението е оставено без уважение и
списъкът е одобрен.
При тези безспорни между страните факти искът е
неоснователен. Отговорността за съдебни разноски е особен вид гражданска
отговорност, която произтича от и е уредена в процесуалния закон (ГПК). За
да възникне отговорност за съдебни разноски, е необходимо
осъществяването на следния фактически състав: (1) неоснователно
предизвикан правен спор; (2) сторени разходи по водене на делото по този
правен спор и (3) съдебен акт, който признава правото на претендиращата
разноски страна. Отговорността за разноски е обективна и безвиновна, но не е
отговорност за вреди, защото обхваща само направените разноски.
Отговорността за разноски може да се осъществи само по висящ процес, но
не и с отделен иск.
Въз основа на тези принципни положения следва да се приеме, че в
конкретния случай за кредитора “С. ф. гр.” ЕООД не съществува вземане за
сторените от него разноски за воденето на делото в първата фаза на
несъстоятелността, завършила с постановяването на решение по чл. 630, ал. 1
ТЗ, тъй като страната не е отправила до съда искане за присъждане на
разноски и съдът не е постановил съдебен акт, който ги признава и с който се
осъжда длъжникът да ги заплати. След като отговорността за разноски не
може да се реализира извън висящия процес, по повод на който те са сторени,
вземането за разноски не може да се заяви за пръв път с молбата за
предявяване на вземане по реда на чл. 685 и сл. ТЗ. Разпоредбите на чл. 722 и
723 ТЗ уреждат поредността за удовлетворяване на вземанията за разноски в
производството по несъстоятелност, но нямат отношение към възникването
на тези вземания. За да възникне вземане за платена държавна такса за
разглеждане на молба по чл. 625 ТЗ, е необходим акт на съда по чл. 81 ГПК,
респ. чл. 248 ГПК, с който тази такса се присъжда. След като такъв акт
липсва, това вземане не съществува. То неправилно е включено от синдика в
списъка на приетите вземания. Отрицателният установителен иск на
кредитора НАП е основателен и ще се уважи. Поради несъвпадане на
крайните изводи на съдилищата, обжалваното решение следва да се отмени.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата за
производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответника-
кредитор “С. ф. гр.” ЕООД. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца НАП
3
ще се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на по
200 лв. за всяка от инстанциите.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 389 от 12.12.2023 г., постановено по т.д. №
291/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Н.та А. П., гр. София, бул.
Кн. Д. 52, в отношенията на “А. х. инв.” ЕАД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. С. б., хотел “А. х.”,
синдика на “А. х. инв.” ЕАД (н) и всички кредитори на несъстоятелността, че
не съществува вземане на “С. ф. гр.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Север, ул. Пловдив - Север № 64А,
против длъжника “А. х. инв.” ЕАД в размер на 250 лв., която сума
представлява платена държавна такса за откриване на производство по
несъстоятелност по т.д. № 429/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “С. ф. гр.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Север, ул. Пловдив - Север № 64А, да заплати
на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас сумата
50 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство и сумата 25
лв. – държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА “С. ф. гр.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Север, ул. Пловдив - Север № 64А, да заплати
на Н.та А. П., гр. София, бул. Кн. Д. 52, сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, както следва: 200 лв. за
първоинстанционното производство и 200 лв. за въззивното производство.
Решението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4