М О
Т И В И
към ПРИСЪДА № 12 по НОХД № 1407/2019г.по
описа на КРС
Обвинението срещу подс.М. е по чл.151,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК за
това,че не неустановени дати в периода от месец май 2018г.до 26.01.2019г.в гр.С.З.
и в с.Ш.,общ.М.,в условията на продължавано престъпление се е съвкупил с
лице,ненавършило 14-годишна възраст-Д.К.М.,родена на ***г.,като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Съдът е конституирал
пострадалата Д.К.М. като частен обвинител и като граждански ищец като е приел
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от пострадалата
Д.К.М. със съгласието на майка си И.Б.М. граждански иск срещу подсъдимия С.В.М.
за сумата от 10 000 лева,представляваща обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,ведно
със законната лихва от датата на увреждането-31.05.2018г.,до окончателното
изплащане.
Подсъдимият в с.з.се признава за
виновен.
Представителят на РП и частният
обвинител в с.з.поддържат обвинението.
Гражданския ищец поддържа
гражданския иск.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на направеното от
подсъдимия самопризнание,което се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства-гласни,писмени и експертни заключения,съдът приема за безспорно
установена фактическата обстановка,описана в обвинителния акт,а именно:
Свидетелката Д.М.,родена на ***г.,живеела
заедно със своите родители в дома им в с.Ш.,общ.М.Когато била на 12 години,чрез
общи познати се запознала с подс.С.М. ***.Оттогава те започнали да се движат
заедно,в една компания.Постепенно станали приятели.Родителите на св.Д.М.-св.И.М.
и св.К.М.,знаели за тяхното приятелство,като подс.М. често посещавал дома им и
дори присъствал на семейни празници,в т.ч. и на 13-я рожден ден на св.Д.М.,състоял
се на 01 март 2018 година.В този период родителите на св.Д.М. нееднократно
предупреждавали подсъдимия приятелството им да не прерасне в интимна връзка,тъй
като дъщеря им е малолетна.В отговор подс.М. ги уверявал,че знаел това и нямал
такива намерения към нея.
През 2018г.в периода преди месец май
подс.С.М. решил да предложи на св.Д.М. да станат гаджета.Пострадалата приела
предложението на подс.М..След това започнали да демонстрират връзката си,като
всички от обкръжението им вече знаели,че те двамата са двойка.
По това време св.Д.М. била ученичка в
6-ти клас в 9-то ОУ“К. Х.“***.Подс.М. и св.Д.М. прекарвали много време
заедно,като подсъдимият често я посещавал и в училището в гр.С.З.
На неустановена дата през м.май
2018г.,докато били сами в дома на св.Д.М.,подс.М. и предложил да правят
секс,като и обяснил,че няма нищо страшно.Св.Д.М. се съгласила.Тогава за първи
път двамата осъществили полов контакт.След това връзката им продължила,както и
интимните им отношения до януари 2019г.В периода май 2018г.до януари 2019г. /на
неустановени дати/,подс.С.М. многократно осъществявал полов контакт със св.Д.М.
на различни места-както в дома и,така и в къщата на бабата и дядото на
подсъдимия.Двамата са си правили снимки заедно,демонстрирайки интимни
отношения.Подсъдимият често я посещавал в училище,чували се по телефона,ходели
си на гости.В един момент подсъдимият започнал да ревнува св.М.,като дори си
позволявал да я обижда пред приятелите им,да я удря.Често момичето се прибирало
разстроено и със синини в дома си.В следствие на това родителите на св.Д.М.
започнали да подозират за интимни отношения между нея и подс.М..
Последният полов контакт между
двамата бил на 26 януари 2019г.Тогава подсъдимият и св.Д.М. били в дома на св.К.
в с.Ш.,заедно с неговата приятелка св.К.Там с цел да останат насаме,подсъдимият
извикал св.Д.М. в една от стаите на къщата.След това поискал от нея отново да
правят секс.Св.М. не желаела,но се съгласила,защото имала чувства към него.След
като приключили,се върнали при двамата свидетели и всички заедно излезли на
разходка.
В този период родителите на св.Д.М.-св.И.М.
и св.К.М.,подозирайки,че отношенията им не са само приятелски,провели разговор
с дъщеря си,като и казали,че трябва да преустанови контактите си с подс.М..Започнали
да я ограничават и да не я пускат да излиза.Това не било прието добре от подс.М..
Малко след това св.И.М. получила от
непознат профил в приложението“месенджер“ снимки на дъщеря си,на които се
виждало,че тя е гола,легнала до подсъдимия М..В последвал разговор между нея и
св.Д.М.,последната си признала,че е имала нееднократен полов контакт с подс.С.М..Чула
това от дъщеря си,св.И.М. изпратила получената снимка на св.К.М.-бащата на св.Д.М.,и
му разказала за случилото се.След това била сезирана прокуратурата на Република
България.
От заключението на назначената по
делото техническа експертиза се установява,че от цифровите изображения,записани
на представения цифров носител CD-R,марка „Maxell“, е изготвен фотоалбум.Не се установиха следи от
манипулиране на цифровата информация,записана под формата на цифрови
изображения върху представеното CD-R.
От заключението на назначената по
делото комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява,че подс.С.М.
не боледува от психично заболяване.В периода от м.май 2018г.до 26.01.2019г.и
към настоящия момент може да възприема правилно фактите,имащи значение за
делото и да дава достоверни показания за тях.За този период са налице данни,че
не е боледувал от психично заболяване,както и не боледува към настоящия момент
от такова.В периода от м.май 2018г.до 26.01.2019г.и понастоящем психичното му
състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство.Освидетелстваният
не боледува от психично заболяване.Същият е психично здрав.Подс.М. е разбирал
свойството и значението на деянието си и може да ръководи постъпките си.Осв.М.
е екстровертивен,с вътрешен локус на контрол.Контактен,създава добри приятелски
контакти,дружелюбен.В личностовата структура на осв.няма данни за прояви на
агресивно поведение както към себе си,така и към околните.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство доказателства-показанията
на свидетелите Д.М.,И.М.,К.М.,Д. К.,Р. И.,Р. З.,Н. К.,С. С.,експертни
заключения,съдебномедицинско удостоверение № 23/2019г.,които
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,кореспондират помежду
си и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно
установено,че подс.М. от обективна и от субективна страна е осъществил състава
на чл.151,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК-на неустановени дати в периода от
месец май 2018г.до 26.01.2019г.в гр.С.З. и в с.Ш.,общ.М.,в условията на
продължавано престъпление се е съвкупил с лице,ненавършило 14-годишна възраст-Д.К.М.,родена
на ***г.като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му
действия.
Предвид изложеното подсъдимият М. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение-и наказан.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с
оглед процесуалния ред,по който е проведено производството,при определяне на
наказанието на подсъдимия,в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а
от НК.
При определяне на размера на
наказанието на подс.М. съдът взе предвид като смекчаващи вината му
обстоятелства чистото му съдебно минало,младата му възраст,критичното му
отношение към извършеното деяние,обстоятелството,че е трудово ангажиран,добрите
му характеристични данни.Отегчаващо вината обстоятелство-упоритостта при
извършване на деянието-касае се за продължавано престъпление по смисъла на
чл.26,ал.1 от НК.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателната отговорност на подс.М. следва да се
реализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства като следва да му се
определи наказание в размер малко над предвидения в закона минимум,а именно-ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чийто размер на основание чл.58а,ал.1
от НК следва да се намали с една трета и така на подс.М. да се наложи наказание
в окончателен размер от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чието
изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК следва да се отложи за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В резултат на престъпното деяние на подс.М.
гражданската ищца Д.К.М. е претърпяла неимуществени вреди-болки и
страдания,които следва да се обезщетят от подсъдимия М..На основание чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи от съда по справедливост.Подсъдимият
М. следва да заплати на гражданската ищца Д.К.М. със съгласието на майка и И.Б.М.
сумата от 3 000 /три хиляди/ лева,представляваща обезщетение за причинените
с деянието неимуществени вреди-болки и страдания,ведно със законната лихва от
датата на увреждането-31.05.2018г.до окончателното изплащане.Следователно в
тази си част-до 3 000 лева предявеният граждански иск е основателен и
доказан и следва да се уважи в тази си част,а в останалата част-до
претендираните 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан в тази си част.
На
осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.М. следва да заплати по сметка на ОД МВР С.З.
направените по делото разноски за техническа експертиза и за КСППЕ в размер на
426,16 лева; на гражданската ищца Д.К.М. със съгласието на майка и И.Б.М.
следва да заплати направените от нея по делото разноски в размер на 3900 лева;
на основание тарифа № 1 на МП следва да заплати по сметка на КРС държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: