Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
град Горна Оряховица, 02.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова и в присъствието на
прокурора ……………, разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 74 по описа за
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Жалбоподателят „***” ЕООД обжалва наказателно постановление /НП/ № 9 от
08.11.2019г. на Кмета на Община *****, с което е наложена имуществена санкция в
размер от 500.00 лв. на основание чл.123 ал.1 от Закона за местните данъци и
такси/ЗМДТ/. Моли атакуваното НП да бъде
отменено. Излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Заема становище атакуваното НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото между страните не се
спори, че на 08.11.2019г. от Кмета на Община ***** е издадено обжалваното наказателно
постановление № 9, с което на юридическото лице жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер от 500.00 лв. на основание чл.123 ал.1 от Закона
за местните данъци и такси/ЗМДТ/. Актът за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено НП, е съставен от свидетеля С.Ц. на
02.10.2019г./л.24 от делото/. В съдебно заседание актосъставителят поддържа
констатациите по АУАН/СЗ 25.02.2020г./. Пояснява, че „лицето” е дошло за
подаване на декларация, както и че става дума за строеж, въведен в
експлоатация, а декларацията не била подадена в срок. Посочва също така, че от
2020г. „когато има въвеждане в експлоатация, колегите от технически отдел
съобщават информация, за да знаем какво трябва да се декларира”. Имало обмен на
информация с техническа служба/л.42-43/. Актът е връчен на „***” ЕООД чрез
управителя П.Е.М.на 02.10.2019г. /л.24/, а НП е издадено на 08.11.2019г. и
връчено на 13.01.2029г./л.10 от делото/, като е обжалвано в срок чрез депозиране
на жалба по пощата на
20.01.2020г./пощенско клеймо-л.31-32/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в
експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на
територията, както и с удостоверение по чл.
54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър/чл.15 ал.3 от ЗМДТ/. Съгласно
чл.15 ал.4 от ЗМДТ/в сила от 1.01.2019г./, органите, издаващи документите по
ал. 3, предоставят служебно по един
екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от издаването им. Това се потвърждава и от
показанията на актосъставителя Ц., който
посочва, че те получават служебно в данъчна служба информацията. При положение,
че в НП се посочва дата на въвеждане на експлоатация на процесния строеж
20.03.2019г. и се цитира Удостоверение № 9-УП-V/20.03.2019г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, то в едноседмичен срок от общината данъчна служба, съобразно чл.15 ал.4 от ЗМДТ, е получила служебно екземпляр от издадения
документ- тоест на 27.03.2019г./ден сряда/ най-късно той е бил на разположение
на съответния данъчен орган и същият е разполагал с информация за момента, от
който е дължимо твърдяното поведение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ- „За новопостроените
сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти”. Всъщност това е цитираната
като нарушена разпоредба от ЗМДТ във връзката
с нормата на чл.14 ал.4 от ЗМДТ, която гласи, че за новопостроен или
придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по
ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други
обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Тук следва да се посочи и това, че от една
страна сочената като нарушена разпоредба/чл.14 ал.4,във връзка с ал.1/ указва
на новопостроена сграда/постройка, която не
подлежи на въвеждане в експлоатация, а от друга страна
административнонаказващият орган изрично се позовава на Удостоверение № 9-УП-V/20.03.2019г.
за въвеждане в експлоатация на строеж, сочейки го като част от обстоятелствата
по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. След като липсват други съображения за попълване на
съдържанието на НП с информацията, изискуема по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, не би
могъл да се обсъжда въпросът какво е имал предвид наказващият орган, посочвайки
нормата, цитирана по-горе като нарушена и същевременно, налагайки санкция във
връзка с описано обстоятелство, свързано с издаването на Удостоверение № 9-УП-V/20.03.2019г.
за въвеждане в експлоатация на строеж. Ако препращането е било само досежно
срока по чл.14 ал.1 от ЗМДТ, то при приложението на чл.14 ал.4 от ЗМДТ е
следвало да се опишат всички
правнорелевантни обстоятелства, които законодателят е визирал в тази норма,
относими към процесния имот, като изрично се опише примерно/ако това се има
предвид/, че имотът е новопостроен, респективно-придобит по друг начин. Това
има пряко отношение и относно момента за изчисляване на срока, в който
правнозадълженото лице е следвало да има определеното от закона поведение.
При положение, че в НП се посочва
дата на въвеждане на експлоатация на процесния строеж 20.03.2019г. и се цитира
Удостоверение № 9-УП-V/20.03.2019г. за въвеждане в експлоатация на строеж, то в
едноседмичен срок от общината данъчна
служба, съобразно чл.15 ал.4 от ЗМДТ, е
получила служебно екземпляр от издадения документ- тоест на 27.03.2019г./ден
сряда/ най-късно той е бил на разположение
и актосъставителят е разполагал с информация за момента, от който е
дължимо твърдяното поведение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ. Двумесечният срок е узнат
като изтекъл най-късно на 27.05.2019г. Нарушителят към този момент е известен,
тъй като служебното представяне на екземпляр в данъчна служба/чл.15 ал.4 ЗМДТ/
и липсата на деклариране пред същата тази служба в двумесечен срок правят
възможен и задължителен извода за това, че има нарушение и е ясно кой е
нарушителя, още повече, че при неяснота относно определени факти/въпреки че те
са подробно описани в цит. Удостоверение № 9-УП-V/20.03.2019г. за въвеждане в
експлоатация/, могат да се изискват документи с уточняващ характер.
Тримесечният срок за актосъставителя изтича на 27.08.2019г., до който момент
може и следва да се състави АУАН, а такъв е съставен на 02.10.2019г.
При преценката на процесуалната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че
в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на акта за установяване на административно
нарушение след изтичането на тримесечния давностен срок от откриване на
нарушителя, уреден в разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Нарушителят е
станал известен най-късно на 27.03.19г. със служебното изпращане на
удостоверението за въвеждане в експлоатация, а двумесечният срок за деклариране
е изтекъл през м.05.19г.
При това положение срокът за
съставяне на акта е изтекъл през август 2019 год. Като не са предприели
действия за образуване на административнонаказателно производство до изтичането
на този срок, органите на съответната администрация са изгубили правомощието си
да повдигнат административнонаказателно обвинение срещу дружеството
жалбоподател за извършеното нарушение. Съставянето на акт за установяване на
митническото нарушение на 02.10.2019 г./л.24/, повече от месец след изтичане на
тримесечния давностен срок, е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН. Така съставеният акт не е бил годно средство за образуване
на допустимо административнонаказателно производство. Поради това съдът приема,
че издаденото наказателно постановление в хода на така образуваното
административнонаказателно производство е незаконосъобразно поради съществено
нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.
Давностният срок за образуване на
административнонаказателно производство тече от един и същ момент за всички
структурни звена на администрацията, още
повече, че законодателят изрично е предвидил служебната размяна на
информация/чл.15 ал.4 от ЗМДТ/. Тя се потвърждава като осъществена и от
свидетелските показания на актосъставителя.
Изводът, че давностният срок тече
от един и същ момент за всички структурни звена на митническата администрация
следва на първо място от изричния текст на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2
от ЗАНН, който свързва началото на давността с откриването на нарушителя, без
да се интересува кой орган е открил нарушителя. В подкрепа на този извод са и
указанията на задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 48/28.12.1981 г. по
н.д. № 48/1981 г. на ОСНК при ВС, според която тримесечният срок по чл.34,
ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени
паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня, в който за
първи път е открит нарушителят. На трето място, да се приеме, че давността тече
от различни моменти за различните структурни звена на администрацията, означава
да се признае за законосъобразна практиката да се продължава тримесечния
давностен срок от откриване на нарушителя до изтичане на едногодишния (респ.
двегодишния) давностен срок, който тече от извършване на нарушението. Такава
практика противоречи на точния разум на закона, вложен в разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН – срокът за образуване на административнонаказателно производство
да се ограничи двояко – както с по-къс давностен срок, броен от откриване на
нарушителя, така и с по-дълъг давностен срок, броен от извършване на
нарушението. Посочената практика е несъвместима и с целите на института на
давността за административнонаказателно преследване – да се осигури бързо
наказване на административните нарушения и да се ограничи във времето с разумен
срок възможността за привличане към административнонаказателна отговорност за
извършени в миналото нарушения.
Ето защо съдът приема, че макар
преди изтичане на срока по чл.34 ЗАНН да са били налице материалноправните
предпоставки за ангажиране на безвиновната административнонаказателна
отговорност на дружеството жалбоподател
поради бездействие, е отпаднало правомощието да се образува
законосъобразно административнонаказателно производство за реализиране на
отговорността на дружеството жалбоподател за извършено нарушение.
Като се е произнесъл с
обжалваното наказателно постановление по преписка, образувана с акт за
установяване на митническо нарушение, съставен след изтичането на тримесечния
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, АНО е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
Това налага обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя
относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представя се договор за правна
защита и съдействие със страни жалбоподателя „***” ЕООД чрез управителя П.Е.М.и
адв.Н.К./л.11/, в който фигурира договорено и платимо в брой при подписване на
договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Като взе предвид и размерите на
възнагражденията за адвокат съобразно чл.18 ал.2, респ. чл.7 ал.2 от Наредба за
минималните размери на адв.възнаграждения, както и размерът на наложената
глоба, съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя
относно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 9 от 08.11.2019г. на Кмета на Община *****, с което на „***”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 500.00 лв. на основание чл.123
ал.1 от Закона за местните данъци и такси, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община *****, представлявана от кмета И.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД,
представлявано от управителя П.Е.М., с ЕИК *******разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 300лв./триста лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване
на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….