Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../…….06.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията А., въззивно търговско дело №456 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ЗКПУ “Тракия-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, общ.Аксаково, обл.Варна, представлявана от Д А Б, чрез
адв.Кр.С., с адрес: ***, против Решение №192/14.01.2019г. по гр.д.№6877/2018г.
по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от А.А.К., с ЕГН**********,
с адрес: *** и Г.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез от адв.П.И., с
адрес: ***, против жалбоподателят, искове с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК
за отмяна на Решение от 11.04.2018г. на УС на кооперацията за свикване на ОС,
за приемане на дневен ред и покана за годишно ОС на 28.04.2018г. и всички
решения от 28.04.2018г., взети на Редовното годишно отчетно ОС на кооперацията.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно, неправилно, необосновано
и постановено при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че
първоинстанционния съд е формирал погрешни правни изводи, които не
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и събраните
доказателства. Поддържа се, че вземането на решение от УС за свикване и
определяне на дата за провеждане на ОС, е било абсолютно формално, но законово
ограничено от срока посочен чл.16 ал.3 от ЗК. Поддържа се още, че предвид
изтичането на мандата на целия УС и фактът, че един от членовете на УС е
починал, се е налагал избор на нов УС, което е било обявено на член
кооператорите в предварителната покана, като точка в дневния ред на събранието.
Поддържа се, че съдът е игнорирал доказателствата, които сочат за явни опити за
възпрепятстване работата на УС от страна на ищците, водещи до практическо
блокиране на работата на УС, съответно на Общото събрание. Поддържа се още, че
съдът е постановил решението си единствено, чрез стеснителното тълкуване на
правните норми, без да вземе предвид конкретиката и фактите по настоящия
случай. Развити са подробни съображения за превратното тълкуване и непълно
обсъждане на доказателствата от първоинстанционния съд. На следващо място се
сочи, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй не е
разгледал и не се е произнесъл по всички възражения направени с отговора на ИМ,
включително за настъпила преклузия по отношение възможността да се иска отмяна
на решението на УС, взето на 11.04.2018г. и възраженията относно редовността на
свикването и провеждането на Общото събрание, като са изложени са подробни
доводи. На последно място се сочи, че към настоящия момент новоизбраните
управителен и контролен съвет са вписани в TP след задължителната проверка от
страна на длъжностното лице по регистрация за наличие на законовите
предпоставки за изборът им. Моли се за отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявените претенции, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции в полза на въззивника.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен и всестранен
анализ на приетите по делото доказателства, съответно не е допуснал сочените от
насрещната страна нарушения. Изложение са подробни съображение за
незаконосъобразността на атакуваните решение на органите на кооперацията и се
оспорват доводите на въззивника. Относно вписването в Търговския регистър на
новоизбрания управителен и контролен съвет на кооперацията, се сочи, че това е
отделно производство, за което отговорност носят длъжностните лица на съответна
институция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на
съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание
въззивника, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата си и оспорва
отговора на същата. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на
предявеният иск, както и за присъждане на разноски. С депозирана писмена защита
са доразвити доводи в подкрепа на основателността на въззивната жалба.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, поддържа становището си за
неоснователност на въззивната жалба и за присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК за отмяна на Решение от
11.04.2018г. на Управителният съвет на ЗКПУ “Тракия-94“ за свикване на Общо
събрание на член-кооператорите, за приемане на дневен ред и покана за годишно
ОС на 28.04.2018г. и за отмяна на всички Решения от 28.04.2018г., взети от
Редовното годишно отчетно изборно събрание на ЗКПУ “Тракия-94“.
В исковата молба се
твърди, че ищците са членове на УС и член кооператори в ответната кооперация.
Поддържа се, че решението на УС взето на 11.04.2018г. за приемане на дневен ред
и покана за ОС на 28.04.2018г. на кооперацията е незаконосъобразно, тъй като
според чл.16 ал.1 от ЗК ОС се свиква от УС, с писмена покана разгласена по ред
определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му. Сочи се че,
според устава на кооперацията, УС се състои от 5 члена, които са вписани в
Търговския регистър, като понастоящем съставът на съвета е от четири члена, тъй
като през м.януари на 2017г. един от членовете му е починал. Твърди се, че
видно от Протокола от 11.04.2018г. за проведено заседание на УС на кооперацията,
на заседанието са присъствали само двама от членовете на съвета. Поддържа се,
че ищците като членове на УС не са били уведомени за заседанието и не са
присъствали на същото, поради което решенията на УС са незаконосъобразни с
оглед липса на кворум. Твърди се, че обичайният ред за свикване на събрание на
УС е чрез телефонни обаждания, който в случая не е спазен. Сочи се, че на
24.04.2016г. председателя на кооперацията се обадил на ищците за насрочено на
26.04.2018г. от 17.00 часа събрание на УС за приемане на дневен ред на Годишно
отчетно изборно събрание /ГОИС/ на кооперацията и насрочване на същото. Сочи
се, че на посочената дата се явили всички членове на УС, като им бил предложен
дневен ред състоящ се от само една точка-насрочване на ГОИС на 28.04.2019г.,
при което първият от ищците заявил, че е нарушен чл.16 от ЗК и напуснал
събранието, за което впоследствие узнал, че десет минути след напускането му се
е разтурило. В уточнителната молба се твърди, че след провеждането на
28.04.2019г. на ГОИС и по конкретно на 03.05.2019г. вторият от ищците подал
заявление до кооперацията за снабдяване с документи, а имено: поканата за
събранието и доказателства за нейното разгласяване, решението на УС за
насрочване на събранието и протокола от него. Твърди се, на 10.05.2019г.
исканите документи били получени и една тогава ищците са узнали за проведеното
на 11.04.2019г. събрание на УС и за взетите на него решения, без тяхно участие.
Поддържа се, че незаконосъобразността на решението на УС за свикване на ОС,
води до незаконосъобразност на решенията взети на това събрание. Поддържа се,
че атакуваните решения на ОС от 28.04.2019г., са незаконосъобразни, тъй като
определените състави от двама членове на Комисията по предложенията и Комисията
по избора, а не от трима, води до невъзможност да се образува на мнозинство при
вземане на решения при възникнали спорове. Поддържа се още, че в протокола за
събранието, резултатите от гласуванията са отразени само с броя на гласувалите
“за“, без да е посочен брой гласували “въздържали се“ и “против“, както и че не
е отразено колко член кооператори са били представлявани от пълномощник, а
такива е имало.
В срока по чл.131
от ГПК ответната кооперация е подала отговор на исковата молба, с който се
поддържа становище за недопустимост, евентуалност на иска за отмяна на
решенията на УС, тъй като е предявен след срока по чл.58 от ЗК и за
неоснователност на иска за отмяна на решенията на ОС. По отношение на първият иск се твърди, че най-късната
възможна дата на узнаване от ищците за решенията на УС от 11.04.2019г., е
26.04.2019г., когато се е провело следващото събрания на УС. Ето защо се
поддържа, че ищците са пропуснали двуседмичният преклузивен срок за атакуване
на решенията взети от УС на 11.04.2019г. На следващо място се поддържа, че
претенциите са неоснователни, тъй като ищците са били надлежно уведомени за
провеждането на заседание на УС на 11.04.2018г. по обичайният приет в
кооперацията начин за уведомяване, а именно чрез залепяне на покана на
03.04.2018г., на входа на административната сграда. Твърди се, че в периода
03.04.2018г.-11.04.2018г. ищците няколкократно са посещавали административната
сграда на кооперацията, поради което са били уведомени надлежно за събранието
на УС. Оспорват се твърдението на ищците, че членовете на УС, е следвало да
бъдат уведомени по телефона за свикване на заседанието на 11.04.2018г., като се
сочи, че както в устава на кооперацията, така и в закона несъществува такава
специална оповестителна процедура. Поддържа се, че дали решението на УС за
свикване на ОС, е взето при съответният кворум от членовете на УС, в случая е
ирелевантно, тъй като в Устава на кооперацията или в ЗК, не се съдържа
изискване за такова предварително решение на УС. Сочи се, че в чл.21, ал.2 от
ЗК са предвидени задължителните предварителни решения на УС, като настоящия
случай не попада сред нито една от хипотезите на посочената правна норма.
Поддържа се, че съгласно чл.16, ал.3, т.1 от ЗК редовното ОС на кооперацията, е
следвало да бъде проведено не по-късно от края на м.април 2018г., поради което
се е налагало да бъде уточнена датата, на която следва да се проведе ОС на
кооперацията. Поддържа се още, че е спазен реда за свикване на Годишно отчетно
събрание на кооперацията, като покана за това, е публикувана в законния срок
преди провеждането му, включително са изпратени индивидуални покани до всички
член-кооператори. Оспорват се твърденията на ищците за наличието на пороци и
при провеждането на редовното годишно ОС и при вземането на решения от същото. Сочи
се, че нито ЗК, нито устава на кооперацията предвиждат определен брой членове
/четен или нечетен/ на комисията по предложенията и комисията по избора, а до
спорове между членовете не се е стигнало. Твърди се, че не е налице опорочаване
на отразяването на резултатите при гласуване на решенията на ОС, тъй като всеки
един от лично присъствалите на събранието член-кооператори се е отбелязвал с
подпис в подробен и детайлен списък, а тези които са представлявали други лица,
с пълномощно, са отразявали това обстоятелство, включително са представяли
нотариално заверени пълномощни, които са приложени към протокола за събранието.
Твърди се още, че при мажоритарната система за избор, не се изисква и не се
допуска вот-“против или въздържал се“, тъй като единствено относими към крайният
резултат са гласувалите “за“ в полза на предложените за участие в УС
член-кооператори и за избрани се считат събралите най-много гласове-“за“, по
аргумент от разпоредбите на Изборен кодекс.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на
атакуваното решение в частта, с която е разгледан иска, против решението на УС,
взето на 11.04.2018г., с оглед настъпила преклузия поради пропускане на срока
по чл.58, ал.3 от ЗК. Визираният в посочената правна норма двуседмичен срок, в
който член кооператорът може да предяви иск за отмяна на незаконосъобразно
решение на органите на кооперацията, е преклузивен и пропускането му води до
погасяване на правото на иск. От друга страна обаче с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес и фактическите
твърдения на страните, ответника-жалбоподател в настоящото производство,
следваше при условията на пълно и главно доказване да установи, че ищците са
узнали за атакуваното решение, преди твърдяната от тях дата, респективно че
срока по чл.58, ал.3 от ЗК е пропуснат.
Предвид данните по
делото съдът, приема, че такова доказване не проведено, тъй като от
ангажираните от ответника доказателства не може да се направи категоричен
извод, че ищците са узнали за решението на УС от 11.04.2018г., на по-ранна дата
от 28.04.2019г. От съдържанието на приетия по делото Протокол от 26.04.2018г.
за проведено събрание на УС, за което не е налице спор, че е започнало с
присъствието на ищците, не може да се установи, че същите са били известени за
проведеното събрание на УС на 11.04.2018г. и за взетите на него решения.
Напротив налага се по-скоро обратният извод, тъй като видно от протокола е, че
т.1 от дневния ред дублира по съдържание единствената точка от дневния ред на
събранието проведено на 11.04.2018г., т.е. не се съдържа индиция, че е било
проведено предходно събрание и на него е взето решение за дневния ред, при
който ще се проведе ОС на 28.04.2018г.. Видно е още, че протокола от
26.04.2018г. не носи подпис на ищците в качеството им на членове на УС, което
подкрепя твърденията им, че са преустановили предсрочно участието си в същото,
с оглед несъгласието с легитимността на решенията, които предстои да се вземат.
Ето защо и при липсата на други доказателства, следва да се възприеме, че най
ранната дата, на която ищците са могли да узнаят за решението на УС от
11.04.2018г., е датата на провеждане на ОС на кооперацията, а именно на
28.04.2019г. Считано от последната посочена дата двуседмичният срок по чл.58,
ал.3 от ЗК изтича на 14.05.2018г., който се явява първият присъствен ден по
смисъла на чл.60, ал.5 вр. ал.6 от ГПК, на която дата е постъпила исковата
молба в съда.
По изложените
въображения настоящият съд намира, че въпросната претенция е допустима и
правилно е разгледана от първоинстанционният съд по същество.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания
случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на
районния съд относно законността на решенията на УС, съответно на ОС. Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото са
представени Устав на ответната кооперация, Списък на член кооператорите и
Покана от УС до член кооператорите за участие в ОС на кооперацията на
28.04.2018г. от 9.00 часа, ведно с доказателства за публикуване на същата в
местен ежедневник.
Представен е и
Протокол от събрание на УС проведено на 11.04.2018г., от който е видно, че при
участието на двама от членовете на съвета, е приет дневен ред за провеждане на
ОС на 28.04.2018г.
Според приетия
Констативен протокол от 03.04.2018г., горепосоченото събрание на УС, е свикано
от председателя на кооперацията, чрез залепена покана на вратата
административната сграда.
От представеният
Протокол от 26.04.2018г. за проведено събрание на УС, е видно, че дневния ред
на същото включва приемане на дневен ред на ГОИС и запознаване с отчетния
доклад на УС, както и финансово счетоводният отчет. Въпросният протокол носи
подпис на двама от петте членове на УС, сред които не попадат ищците.
По делото е приет
Протокол за проведено ОС на кооперацията на 28.04.2018г. при дневен ред от 9
точки, в който протокол са обективирани взети решения на член кооператорите по
съответните точки. Приети са и списък на участвалите в събранието член
кооператори и пълномощни, позволяващи участие, чрез упълномощен представител.
Изслушан по реда на
чл.176 от ГПК председателят на ответната кооперация сочи, че не е налице
практика за уведомяване по телефона на членовете на УС за провеждането на
събрания на съвета. Сочи, че този начин на уведомяване е използван по
изключение, като правилото е за залепване на съобщение на видно място на
сградата.
Разпитаната на
страната на ищците свидетелка Р. И. С. в показанията си сочи, че е съпруга на
дългогодишен член на член на УС на кооперацията като уведомяването му за
свиканите събрания винаги е ставало по телефона.
Водената от
ответника свидетелка С. С. Я., сочи, че работи като домакин в кооперацията от
1985г. Сочи, че обичайният начин за свикване на УС, е чрез залепване на
уведомление на вратата на административната сграда на кооперацията, за което се
съставя констативен протокол. Сочи още, че изключение от това правило, се прави
единствено по отношение на ищеца К., който предвид служебната му ангажираност,
е уведомяван по телефона.
Въз основа на
горното, от правна страна въззивният съд намира следното:
Съобразно чл.58, ал.1 вр. ал.2 от ЗК решенията и действията на органите
на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се атакуват
от член кооператорите, чрез иск, предявен пред районния съд по седалището ѝ.
Настоящият казус е именно такъв-член кооператори обжалват решения на ръководни
органи-УС и ОС на кооперацията, като както вече се посочи срока по чл.58, ал.3
от ЗК, е спазен.
По отношение на иска за незаконосъобразност на решенията на УС:
Съгласно чл.20,
ал.1 от ЗК във вр. с чл.15, ал.4 от ЗК определеният от ОС брой на членовете на
УС, се избират измежду членовете на кооперацията, като на основание чл.20, ал.4
от ЗК при напускане или смърт на членове на УС, съставът на съвета се попълва с
избраните подгласници. Правилото на чл.22, ал.1 от ЗК предвижда свикването на
заседанията на УС да става от неговия
председател най-малко веднъж в месеца, като няма конкретно определен ред за
свикването. Съобразно ал.2 на чл.21 от ЗК заседанията на УС са редовни, ако
присъстват най-малко две трети от членовете му, а според чл.23 от ЗК решенията
се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от членовете му, освен ако
с устава се предвижда друго.
В разглеждания
случай устава на ответната кооперация, предвижда, че състава на УС може да
включва от 5 до 11 члена, като според вписванията в ТР към момента на вземане
на атакуваните решения, неговият състав е бил фиксиран на 5 члена, за единият
от които няма спор по делото, че е починал през 2017г. и не е бил заместен от
подгласник. Устава на кооперацията не предвижда определен ред за свикване на
УС, поради което редовността на свикването, следва да се преценява според
фактически наложилата се практика за това. От кореспондиращите си части от
показанията на двете групи свидетели, се налага извода, че в ответната
кооперация се използват два метода за свикване на УС-чрез залепване на
уведомление на административната сграда и чрез телефонно обаждане. Конкретно по
отношение на ищеца и член на УС-А.К., се е използвал реда за уведомяване по
телефона. Доказателства за уведомяване на същия по телефона за заседанието на
11.04.2018г., не се ангажираха, което води до извод за нередовност на
свикването на УС, за посочената дата, съответно на провеждане на събранието.
Налице е и друга
нередовност на проведеното на 11.04.2018г. събрание, доколкото не е спазен
изискуемият от чл.21, ал.2 от ЗК кворум, а имено да присъстват най-малко две
трети от членовете на УС. Видно е от протокола, че събранието е проведено при
участието на 2 членове, при необходим кворум от 2/3 от 5 члена или 3.33, т.е. 4
след съответното закръгляне. Обстоятелството, че единият от членовете, е бил
починал към този момент, не влияе върху правилата за определяне на кворума,
предвид факта, че според устава членовете на УС не могат да са по малко от 5,
както и с оглед изрично предвиденият ред за попълване на състава на съвета, при
невъзможност някой от членовете му да участва в събранията. В тази връзка проявената
пасивност за попълване на състава на УС, не може да рефлектира при определяне
на кворума на събранието.
В контекста на
гореизложеното се налага извода, че взетите решения от УС на събранието от
11.04.2018г., са незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна. Ето защо
постановеното в този смисъл решение на първоинстанционният съд, е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на
атакуваните решения на ОС:
Съгласно чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗК общото събрание на кооперацията, се свиква от управителният съвет с писмена покана, разгласена най-малко 14 дни преди деня на провеждането му, като ОС не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата, освен за свикване на друго общо събрание или ако в него участват всички членове и те са съгласни с това. Според ал.3 на посочената правна норма веднъж в годината, до края на месец април, се свиква редовно ОС, на което се отчита дейността на кооперацията за предходната година, а извънредно ОС може да се свика с решение на УС, по искане на контролния съвет, на една трета от членовете на кооперацията или на председателя на кооперацията, отправено до управителния съвет. Според ал.4 ако УС не свика извънредно ОС до един месец от постъпване на искането, то се свиква от контролния съвет, от една трета от членовете на кооперацията или от председателя на кооперацията. Предвиденият в чл.17, ал.1 от ЗК кворум за провеждане на ОС, е повече от половината членовете, а когато се вземат решения за изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на кооперацията, за избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях, следва да присъстват повече от две трети от членовете. Според ал.2 на чл.17 от ЗК ако не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. Съгласно чл.18 от ЗК обичайно решенията на ОС, се вземат с мнозинство от повече от половината присъстващи членове, като в строго определени от закона или устава случаи решенията се вземат с мнозинство две трети от присъстващите. Такива случай са предвидени в чл.29, ал.2 от Устава, като сред тях попада избора на членовете на управителния и на контролния съвет.
Предвид изложеното по отношение на законосъобразността на решението на
УС за свикване на ОС на 28.04.2018г., се налага извода, че е налице
незаконосъобразност на свикването на събранието. Тази незаконосъобразност води
до опорочаване на взетите решение от ОС, които също се явяват незаконосъобразни,
като само на това основание атакуваните решения на подлежат на отмяна.
Доводите на
ответника, че свикването на ОС, е формален акт предвид разпоредбата на чл.16,
ал.3, т.1 от ЗК, респективно че нередовността на свикването не опорочава
взетите решения, са неоснователни. Свикването на ОС, което е върховен и основен
орган на кооперацията, е строго формален акт, който има за цел да обезпечи
възможността на всички кооператори да участват в работата на събранието,
съответно да участва в управлението ѝ. Ето защо нарушаването на
процедурата по свикването на ОС, както и тази на провеждането му, винаги е
основание за отмяна на взетите решения.
Развитите
съображения от жалбоподателят, че предвид персоналният състав на УС към датата
на провеждане на събранието му за свикване на ОС и с оглед поведението на
ищците, е налице фактическа невъзможност за надлежно свикване на ОС, което води
до блокиране на работата на кооперацията, са несъстоятелни. Както се посочи
по-горе при невъзможност ОС да се свика по общия ред-чрез решение на УС, са
налице уредените в разпоредбата на чл.16, ал.3, т.2 от ЗК извънредни способи.
При посочените условия например, е възможно да се промени състава на УС,
респективно да се преодолеят проблемите в работата на кооперацията, каквито
между впрочем по делото не се установиха. Участието на ищците в ОС, чиито
решения се атакуват, не е основание да се приеме, че тези решения за
законосъобразни, тъй като участието на член кооператорите в ОС и обжалването на
неговите решения, са самостоятелни права, който не са взаимоизключващи се.
Възраженията на ответната кооперация, че порочността на решението на УС
за свикване на ОС, е ирелевантна за законосъобразното провеждане на ОС, тъй
като не е налице изискване за такова предварително решение на УС, са
неоснователни и почиват на неправилно тълкуване на закона. Действително в
чл.21, ал.2 от ЗК са предвидени задължителните предварителни решения на УС, но
посочената норма не е изчерпателна и не дерогира разпоредбата на чл.16, ал.1 от
ЗК, според която ОС се свиква от УС, за което е необходимо съответното решение.
На следващо място видно от протокола от проведеното ОС на 28.04.2018г.
е, че резултатите от гласуването по т.3-т.6 са отразени схематично, без да бъде
посочен броя на гласувалите “за“ и “против“, както и дали има лица, които се
въздържали от гласуване. Конкретно отразяването на резултата от гласуването на решението
по т.6 от дневният ред-“Освобождаване от отговорност на ръководните органи“, а
именно “за, против няма“, въобще не позволява да се прецени, какъв е той-всички
са гласували “за“, няма гласували и от двете групи или нещо друго. По т.7-избор
на Председател отразеният резултат е 59 гласа “за“ за първия, съответно 13 гласа
“за“ за втория кандидат или общо 72 гласа, влиза в противоречие с посочения общ
брой от 71 член кооператора участвали в ОС. По отношение на избора на
управителен съвет, с изключение на класирания на първо кандидат, не е постигнат
необходимият съгласно чл.29, ал.2 от Устава вр с чл.18 от ЗК кворум от 2/3 от
присъстващите, който е съответно: 45.33 /т.е. 46/ гласа от 68 гласували; 39.33
/т.е. 40/ гласа от 59 гласували, като видно от вписаните в протокола резултати,
класираните на 2, 3 и 4 място не са събрали необходимите гласове. По отношение
на контролният съвет, въобще не са посочени резултати от гласуването на 67 член
кооператори.
Допуснатите пропуски и пороци при отразяване на резултатите от
гласуването водят до незаконосъобразност на решенията на ОС, което е
допълнително основание за тяхната отмяна.
Съображенията на жалбоподателя, че новоизбраните управителен и контролен
съвет са вписани в TP, което води до саниране на изборът им, са неоснователни.
Производството по вписването в Търговския регистър е особено едностранно и
формално, като не предвижда проверка за законност за заявените за вписване
решения на ОС на кооперацията, а само дали са представени необходимите
документи и дали същите отговорят от формална страна на законовите изисквания.
В този смисъл длъжностното лице по вписването, няма компетентност, а и
задължение да извършва проверка по същество за законосъобразността на вписаните
обстоятелства.
В заключение
въззивният състав на съдът приема, че предявените претенции за отмяна на
решенията на УС взети на събранието от 11.04.2018г. и на ОС взети на събранието
от 28.04.2018г., са основателни и като такива правилно са уважени от
първоинстанционния съд, чието решение, следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемите, се следват
деловодни разноски, чиито размер според
представените доказателства за извършени такива, възлиза на по 500лв. за
заплатен от всеки от тях адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№192/14.01.2019г. по
гр.д.№6877/2018г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА ЗКПУ “Тракия-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, общ.Аксаково, обл.Варна, представлявана от Д А Б, да заплати на А.А.К., с ЕГН**********,
с адрес: ***, сумата от 500лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция и на Г.А.Б., с ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 500лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.