Разпореждане по дело №984/2018 на Окръжен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№………./…...07.2018г., гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

   СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 984 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 624 от ГПК, образувано по молба на „УНИКРЕДИТ БАНК“ АГ, вписано в ТР при Районен съд, гр.Мюнхен, със седалище „Арабелащрасе“ 12, 81925, Мюнхен, Германия, действащо чрез пълномощник адв.П.Куленски, САК и адв.И.К., САК за издаване на изпълнителен лист без нарочно производство срещу И. /Йоханес/ К.Г. с адрес 91058, Ерланген, „Херингщрасе“ №3,  за заплащане на сумата 485000 евро, въз основа на удостоверение за европейско изпълнително основание – публичен документ, издаден от нотариус П.Екерсбергер.

Съдът, като взе предвид молбата и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от правна и фактическа страна следното: Компетентността на българския съд като съд на държавата – членка на принудителното изпълнение произтича от разпоредбата на чл.4, т.5, във вр. с чл.20 от Регламент (ЕО) №805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Родово и местно компетентния български съд се определя от нормата на чл. 624, ал.1, предл.последно ГПК – окръжният съд по местоизпълнение, на която хипотеза се е позовал молителят, и с оглед намиращото се в гр.Варна секвестируемо имущество на длъжника компетентен съд се явява Окръжен съд – Варна.

По делото са представени признание на дълг и удостоверение за европeйско изпълнително основание, съставени от нотариус Томас Линднер на 12.01.2018г.,  и акт за учредяване на договорна ипотека от 31.08.1994г.

Производството по реда на чл.624, ал.1 от ГПК намира приложение при представяне на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес. По отношение на втората посочена хипотеза е приложим Регламент /ЕО/ №861/07г., обхващащ искове, чиято стойност не надвишава 2000 евро. В разглеждания случай стойността на вземането съгласно представеното удостоверение възлиза на 516 501,80 евро, поради което на преценка подлежи приложимостта на хипотезата за европейско изпълнително основание по безспорно вземане.

За да се приеме за безспорно задължението, чието изпълнение се иска да бъде допуснато в държава-членка на ЕС, различна от тази, в която е съставено съответното изпълнително основание, кредиторът трябва да установи по несъмнен начин, че се касае за безспорно вземане, като по смисъла на чл.3, ал.1 от Регламента вземането се счита за "безспорно", когато: а/ длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или б/ длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или в/ длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането; или г/ длъжникът изрично го е признал в публичен документ.

В конкретния случай документът, на който се позовава молителят, е издаден от нотариус, без провеждане на съдебно производство, с оглед на което не са приложими хипотезите на чл. 3, б. “а“, “б“ и „в“ от Регламента, тъй като те касаят поведение на длъжника в съдебно производство, от което може да се направи извод за липсата на оспорване на задължението от длъжника. За да се изведе извод за наличие на посл. хипотеза по чл. 3, б. “г“,  следва да се прецени дали в представените писмени доказателства е удостоверено изрично признание на длъжника за съществуване на претендираното парично вземане. Анализът на дадената в Преамбюла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания дефиниция на понятието „безспорни вземания" води до извода, че признанието следва да е заявено изрично от самия длъжник при съставянето на т. нар. публичен документ, т.е. пред орган на власт, в чиято властническа компетентност се включва правомощието да удос­товерява извършени пред него признания за конкретен неизгоден за длъжника факт, а имен­но че е носител на конкретно парично задължение с очертаване на неговите правоиндивидуализиращи признаци: страни по материалното гражданско или търговско правоотношение, правопораждащ юридически факт, размер и период, ако това вземане е периодично, с повта­рящо се или продължително изпълнение. /решение от 09.11.2017г. по гр. дело № 732 по описа за 2017 г. на САп.С/

От текста на акта за учредяване на договорна ипотека не се установява да е налице такова признание, тъй като той обективира в частен диспозитивен до­кумент волеизявление за  учредяване на реал­но, респ. лично обезпечение, но не и изявление за знание относно неизгоден за длъжника факт от обективната действителност, а именно изрично признание за поето от него конкретно и действително облигационно задължение.

По делото е представен „публичен доку­мент" по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „г" от Регламента, издаден от надлежен орган, удостоверяващ изрично признание, който обаче не е изявление на длъжника, а на неговата съпруга по силата на представено пред нотариуса генерално пълномощно от 02.03.2010г. Признание, направено от пълномощник, може да се приеме като надлежно само в случай, че е извършено въз основа на изрично пълномощно, в което задължението, което се признава, е индивидуализирано с неговите основни елементи, че то е действително породено, съществува в предявения размер, т.е. не е настъпил нов юридически факт, вследствие на който то да е отпаднало поради изпълнение, разваляне или прекратяване на договорното  право­отношение или погасяване по давност. В случая представеното пред нотариуса и към настоящата молба пълномощно е генерално, което не дава основание за извод, че направеното въз основа на него признание е изрично, поради което и не е в състояние да ангажира волята на представлявания.

 

 

 

С оглед на изложеното съдът приема, че удостовереното с представения от молителя документ вземане не е безспорно по смисъла на чл.3 от Регламент /ЕО/ №805/2004г., което е задължителна предпоставка за уважаване на молбата по чл.624 от ГПК. Молбата следва да бъде оставена без уважение поради липсата на годно европейско изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на изпълнение изискуемо вземане срещу длъжника (арг. чл. 406, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 3 от Регламента

Воден от горното и на основание чл. 406, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№19071 от 26.06.2018г. на „УНИКРЕДИТ БАНК“ АГ, вписано в ТР при Районен съд гр.Мюнхен, със седалище Арабелащрасе 12, 81925, Мюнхен, Германия, за издаване на изпълнителен лист на осн. чл.624 ГПК срещу И. /Йоханес/ К.Г. с адрес 91058, Ерланген, Херингщрасе №3, за сумата 516 501,80 евро, въз основа на удостоверение за европейско изпълнително основание – публичен документ, издаден на 12.01.2018г. от нотариус д-р Томас Линднер, Лауф а.д.Пегниц.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на молителя.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: