№ 1882
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330102715 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. ДР. Д., чрез адв. Б. срещу
„Файненшъл България” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 712, 60 лв., представляваща недължимо платена сума за
поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 02.10.2019г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда /15.02.2021г./ до окончателното й
изплащане ( горепосочената сума е претендираната от ищеца след заявено в ОСЗ,
проведено на 11.10.2021г., увеличение в размера на иска с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1-во ЗЗД ).
Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
Договор за паричен заем № *** от 02.10.2019г., по силата на който на ищеца е
предоставен финансов ресурс в размер от 1000 лв. По силата на цитирания договор за
паричен заем, ищецът бил задължен да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
тридневен срок от сключването му, поръчителство от две физически лица, които
следвало да отговарят на многобройни изисквания или банкова гаранция, или одобрено
от заемодателя дружество – поръчител. Тъй като първите две възможности били на
практика неосъществими за ищеца, то той бил задължен да сключи договор за
поръчителство с избрано от кредитора дружество. В конкретния случай, това
дружество било „Файненшъл България“ ЕООД, което било свързано лице със
заемодателя ( „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД ). В сключения между ищеца и „Файненшъл България“
ЕООД договор за поръчителство от 02.10.2019г., било предвидено да се заплати на
поръчителя възнаграждение в размер от 712, 60 лв. Ищецът поддържа, че макар и
предоставянето на поръчителство да е предпоставка за получаване на кредитиране, то
възнаграждението за поръчителя не е включено при формиране ГПР по договора за
1
кредит от 02.10.2019г. Изтъква се, че това води до недействителност на договора за
кредит поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10 и т. 12. Поддържа се, че в договора за кредит не е разписана методиката, по която се
формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Сочи се и че по своето същество,
неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Изтъква се и че на
практика потребителят не получава услуга срещу заплатеното по договора за
поръчителство възнаграждение, тъй като поръчителят след това разполага с право на
регрес за заплатените суми. Изтъква се и че доколкото кредиторът по договора за
кредит и поръчителят по договора за поръчителство са свързани лица, то на практика
услугата се предоставя единствено в полза на заемодателя, но длъжник изцяло заплаща
за нея. Сочи се, че доколкото Договор за паричен заем № *** от 02.10.2019г. е
недействителен, то не е налице и валидна причина за съществуване на договора за
поръчителство. Ищецът поддържа, че към момента е заплатил изцяло дължимата сума
за възнаграждение по договора за поръчителство, поради което и същата следва да му
бъде възстановена. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Файненшъл България“
ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора
за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да
заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.
Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна инфорамация и
с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които
ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за
предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с
потребителя и той е разполагал с възможност да избира кое обезпечение да предостави.
Сочи се, че договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит и не би
могло възнаграждението за поръчителя да бъде включено при формиране на ГПР.
Възразява се срещу твърдението на ищеца, че не е налице реално предоставена услуга
на ищеца Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и Д. ДР. Д. е възникнало правоотношение по повод на
сключен Договор за паричен заем № *** от 02.10.2019г., по силата на който на ищеца е
предоставена сума в размер от 1000 лв. /л. 7- 11/. Отразеният в договора фиксиран
годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 41. 39%, а
задължението следва да се погаси на двадесет анюитетни вноски. Съобразно чл. 4 от
Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от
които да отговаря кумулативно на следните изисквания: да получава месечен трудов
доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитора, да няма
незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в
ЦКР към БНБ да е със статус „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя, за сумата в размер от 1147, 40 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със
срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора за кредит; 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което
2
предоставя гаранционни сделки.
По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Д. е
предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за
кредит.
На дата 02.10.2019г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, в
изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство № ***/ 02.10.2019г. ( л. 12- 15). Съобразно
чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, ищецът дължи на „Файненшъл България“
ЕООД възнаграждение в размер от 712, 60 лв.
От приетата по делото справка за осъществени плащания по договора, издадена
от ответното дружество ( л. 63 ) се изяснява, че ищецът е заплатил възнаграждение за
поръчителство в общ размер от 712, 60 лв. ( пълната дължима сума по чл. 3, ал. 1 от
договора за поръчителство ).
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Д. ДР. Д. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристики на потребителски договор е и
Договорa за предоставяне на поръчителство № *** от 02.10.2019г., сключен между
ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото
договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски
кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване
на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне
на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на
договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се
разгледат съвместно и двете правоотношения ( особено предвид обстоятелството, че
кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани
лица ).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).
В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит
поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани
3
съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за
кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури
едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на
горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от
1147, 40 лв. ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7
от Договора, а именно- 1147, 40 лв.), или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител ). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената
клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него,
особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер ( 1000 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е
да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури
банкова гаранция в размер от 1147, 40 лв. ( за което съответната банкова институция
ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени
във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го
“насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи
Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия
процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия
ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения ( две физически лица-
поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за осъществяване от
длъжника.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора
4
и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
41,39 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква
задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото
е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането
на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя
се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов
ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез
изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем №
*** от 02.10.2019г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От това следва и че договорът за поръчителство № *** от 02.10.2019г., бидейки
акцесорен, губи своето основание, а оттам и всички заплатени по него суми подлежат
на връщане.
Впрочем, самият Договор за предоставяне на поръчителство № *** от
02.10.2019г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече- в случай, че поръчителят
„Файненшъл България“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право
на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 5, ал. 1 от договора за
поръчителство ). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за
поръчителство, което е в размер на 712, 60 лв., ищецът- потребител не е получил
каквато и да било услуга.
След като бе разгледан преюдициалният въпрос, касаещ действителността на
договора за кредит и договора за поръчителство ( и двата от дата 02.10.2019г. ), то
следва да се обсъди основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1- во ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно
получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена
връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни
5
наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено
имущественото разместване.
За настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че договореното между
страните възнаграждение в размер от 712, 60 лв. е изцяло заплатено от ищеца в полза
на ответника ( в тази връзка е и представата от ответника справка за осъществени
плащания - л. 63 ). Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в
полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД
единствено е овластено да приеме плащането ( фактически да получи паричните
средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя ). Предвид
това, именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря
по процесната претенция.
Доколкото договорът за поръчителство е лишен от основание, то и заплатената
по него от ищеца сума в размер от 712, 60 лв. се явява дадена без да е налице причина
за имущественото разместване. За този размер искът се явява и основателен,
доколкото ответната страна не обоснова наличието на валидно правоотношение, по
силата на което да заплатена горепосочената сума. Предвид гореизложеното, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1- во ЗЗД сума в размер от 712, 60 лв., представляваща предадена от ищеца на
ответника сума при начална липса на основание.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. Б.. Съобразно Договор за правна защита и
съдействие / л. 4/, сключен между ищеца и Адвокатско дружество „***“ е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Предвид
това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на Адвокатско дружество „***“ сума в размер от 360 лв. с вкл. ДДС (
доколкото Адвокатско дружество „***“ е регистрирано по ДДС и съобразно §2а от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г., същото се начислява върху дължимото възнаграждение и
е част от него ). Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сума в размер от 50 лв.- държавна такса.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. ДР.
Д., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 712, 60
лв., представляваща предадена от ищеца на ответника сума при начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /15.02.2021г./, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско дружество „***“, БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, сума в
размер на 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на
ищеца Д. ДР. Д., ЕГН ********** безплатно представителство в настоящото
6
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА “Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. ДР.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса в рамките на настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7